Р Е Ш Е Н И Е
№ 117
Гр. Перник, 12.07.2023
година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при съдебния секретар
Петя Илчева и с участието на прокурор Аделина Алексиева от Окръжна прокуратура –
Перник, като разгледа докладваното от съдия Цветелина Гоцова КАНД № 96 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл.
228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на директора
на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София, срещу съдебно
решение № 150 от 13.04.2023 година, постановено по АНД № 18 по описа за 2023
година на Районен съд Перник.
С обжалваното решение е отменено
наказателно постановление (НП) № 157 от 18.10.2022 година на директора на РИОСВ
София, с което на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната
среда и водите (ЗООС), на „***“ АД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. „***“, е наложена имуществена санкция в размер на 30 000
лв. (тридесет хиляди лева), за неизпълнение на задължението по чл. 123в, т. 2
от ЗООС, във вр. с Условие 9.2.7 и
Условие 9.2.11 от Комплексно разрешително (КР) № 53-Н1/2014 г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по околната среда и водите (ИАОС), актуализирано
с решение № 53-Н1-ИО- А1/2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС.
Касаторът твърди, че решението на районния
съд е неправилно и незаконосъобразно поради постановяването му в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Възразява срещу изводите на решаващия
съд за недоказаност на процесното нарушение, като твърди, че същите са в
противоречие със събраните и приети по делото доказателства. Оспорва и изводите
в решението, че в процесното производство е следвало да се докаже целенасочено
използване на ИУ № 1 от дружеството, като в тази връзка пледира, че
отговорността на ЮЛ е обективна и безвиновна, поради което не може да се говори
за целенасоченост като форма на вина, нито за небрежност, тъй като „***“ АД, е
длъжно да осъществява дейността си по начин, по който не допуска нарушаване на
условията, предвидени в КР, а в хода на проверката не са установени
обстоятелства, които да изключат отговорността на дружеството. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като
по същество постанови друг, с който да потвърди процесното наказателно
постановление. Не представя писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Ответникът по касационната жалба в срока
по чл. 213а, ал. 4 от АПК депозира отговор. Счита жалбата за неоснователна,
моли съда да остави в сила решението на районния съд.
В проведеното на 28.06.2023 година съдебно
заседание касаторът, редовно призован, се представлява от Наско Станимиров –
директор на дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ в РИОСВ –
София, служител с юридическо образование, пълномощник на директора на РИОСВ –
София. Поддържа жалбата по изложените в същата доводи.
В проведеното на 28.06.2023 година съдебно
заседание ответникът по касационната жалба – „Топлофикация – Перник“, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Славолюб Славчов, пълномощник на
изпълнителния директор на „***“ АД. Оспорва касационната жалба, моли решението
на районния съд да бъде оставено в сила.
В проведеното на 28.06.2023 година съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, прави заключение за
законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, предлага на касационния
съд да го остави в сила.
Административен съд – Перник, касационен
състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се е процесуално допустима,
като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна.
След извършена проверка в пределите на чл.
218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния
съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената
от закона форма, по допустима жалба. Същото е постановено при правилно
прилагане на процесуалния и материалния закон, а основанията за това са
следните:
С НП № 157 от 18.10.2022
година директорът на РИОСВ – София, въз основа на съставен акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 73/2022 г. от 19.04.2022 година, на
основание чл. 164, ал. 1 във вр. с чл. 123в, т. 2 от ЗООС, наложил на „***“ АД,
ЕИК: ***, имуществена санкция в размер на 30 000 лева за това, че на
23.03.2022 година дружеството, в качеството си на оператор на горивна
инсталация за производство на електрическа и топлинна енергия, не е изпълнило
условия от КР № 53-Н1/2014 г. на изпълнителния директор на ИАОС, актуализирано
с решение № 53-Н1-ИО- А1/2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС, а именно:
- Условие
9.2.7: „... На притежателя на настоящото разрешително се забранява
едновременната експлоатация на ИУ № 1 и ИУ № 2.“
- Условие
9.2.11: „... На притежателя на настоящото разрешително се разрешава отвеждане
на отпадъчните газове от ПГ № № 4 и/или ПГ № 5 към ИУ № 1 единствено при
анормални режими на работа – ремонт или авария на СОИ, при спазване на Условие
9.2.10,
тъй като на 23.03.2022 година, в хода на
извършена извънредна проверка на производствената площадка на дружеството по
сигнал с вх. № С-122 от 23.03.2022 година, експерти от РИОСВ – София,
установили, че дружеството е допуснало едновременна експлоатация на ИУ
(изпускателно устройство) № 1 и ИУ № 2, и отвеждане на отпадъчните газове от ПГ
(парогенератор) № 4 през ИУ № 1, при нормален режим на работа – без настъпила
авария или ремонт на СОИ (сероочистващата инсталация). Установеното е квалифицирано
като неизпълнение на задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС.
Наказателното постановление е обжалвано
пред Районен съд – Перник. С решение № 150
от 13.04.2023 година, постановено по АНД
№ 18 по описа за 2023 година, наказателното постановление е отменено.
За да постанови този резултат районният
съд, след събиране и анализ на приобщените по делото гласни и писмени
доказателства е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на
23.03.2022 година, при извършена извънредна проверка от експерти на РИОСВ –
София по повод постъпил същия ден сигнал за замърсяване на атмосферния въздух
от дейността на ТЕЦ „Република“, след направен оглед на производствената
площадка на оператора, инспекторите визуално възприели изпускане на емисии от ИУ
№ 1 и № 2, при проверка на място в централата установили, че се експлоатира
единствено ПГ № 4, а при преглед на дневника на операторите на СОИ
констатирали, че на 23.02.2022 година няма вписани аварийни ситуации или ремонт
на пречиствателното съоръжение, което е в нормален експлоатационен режим.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, след
извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на производството
по налагане на имуществена санкция и във връзка с доводите на жалбоподателя, районният
съд приел, че производството по издаване на процесното наказателно
постановление е водено от компетентни органи, без допуснати съществени процесуални
нарушения, включително при спазване на изискванията на чл. 40, ал. 1 във вр. с
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съобразено с правилото на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, без допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, както и с
определяне на имуществената санкция съобразно правилата на чл. 27 от ЗАНН, в
каквато посока били изложени доводи в жалбата срещу наказателното постановление.
Спорът е разгледан по същество, като решаващият първоинстанционен
съд направил извод въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че доводите на наказаното дружество за недоказаност на вмененото
му нарушение са основателни. Приел е, че въпреки безспорния по делото факт, че към
момента на проверката на 23.03.2022 година са били експлоатирани едновременно и
двете ИУ, това обстоятелство не е достатъчно да обоснове извод за нарушаване на
посочените в АУАН и НП две условия на КР. Този си извод районният съд основал в
обстоятелството, че в хода на проверката не е установено в какво положение са
се намирали клапите към ИУ № 1, съответно не е извършена проверка на тяхната
цялост и ефективност, предвид възможността им да осигуряват плътно уплътнение и
да не позволяват пренос на отпадъчни газове към ИУ № 1, от което е констатирано
изпускането на такива. Прието в тази връзка в решението е, че контролните
органи са били длъжни да установят както какъв е механизмът на затваряне на ИУ
№ 1, така и този за включване/превключване към ИУ № 2, за да може да се
обоснове извод , че целенасочено е използвано именно ИУ № 1 без наличие на
предпоставки за това. Липсата на конкретни данни за извършено превключване към
използването и на ИУ № 1 за отвеждане на отпадъчните газове от работещия към
момента на проверката ПГ № 4, независимо от установеното при проверката на
23.03.2022 година видимо изпускане на емисии през двете ИУ на инсталацията,
обосновало извод в решението за недоказаност на вмененото нарушаване на
посочените две условия по КР, съответно за отмяна на наказателното
постановление поради нарушение на материалния закон при неговото издаване.
Решението е правилно.
Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК
касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата
касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната
инстанция възприема установената от Районен съд – Перник фактическа обстановка,
която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.
По доводите в касационната жалба:
Без основание са нескрепените с конкретни
доводи в жалбата оплаквания на касатора за допуснати от решаващия
първоинстанционен състав нарушения на съдопроизводствените правила. При
разглеждане на делото не са допуснати процесуални нарушения, които да
съставляват касационно основание за отмяна на решението по смисъла на чл. 348,
ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Без основание са доводите в касационната
жалба за неправилно приложен от районния съд материален закон, каквато проверка
касационният съд дължи и служебно.
С оглед правилно установената в хода на
съдебното следствие фактическа обстановка, в съответствие със закона е изводът
на Районен съд – Перник за недоказаност по делото, че ответникът по касация не
е изпълнил задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, респективно Условия 9.2.7. и
9.2.11 от КР № 53-Н1/2014 г. на изпълнителния директор на ИАОС, актуализирано с
решение № 53-Н1-ИО- А1/2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС.
По делото не е доказано по безспорен и
категоричен начин дали визуално наблюдаваните във въздуха в зоната над ИУ № 1 отпадъчни
газове са следствие от организирано изпускане през устройството на вредни
вещества от работата на инсталацията (в нарушение на забраните в условия 9.2.7
и 9.2.11 от КР), или представляват неорганизирани емисии на вредни вещества
поради нарушена цялост, амортизация или неефективност на съоръженията,
предназначени да предотвратяват и ограничават изпускането на такива.
Нарушаването на условия 9.2.7 и 9.2.11 от КР № 53-Н1/2014 г., актуализирано с
решение № 53-Н1-ИО- А1/2021 г., предполага установяването на извършени от
оператора на инсталацията целенасочени действия, свързани с отвеждане на отпадъчните
газове от парогенератор № 4 към ИУ № 1, в условия на отсъствие на ремонти и
аварии на СОИ. Което на свой ред означава съответна настройка на апаратурата и
спомагателните съоръжения за безпрепятствено преминаване на отпадъчните газове
по газохода, свързващ ПГ № 4 с ИУ № 1, каквото фактическо положение не е
установено. При проверката, повод за образуване на административнонаказателното
производство не е установявано положението, в което са се намирали клапите и не
е проверена тяхната цялост и ефективност – да осигуряват плътно уплътнение и да
не позволяват пренос на отпадъчни газове към ИУ № 1. И това независимо от
задължението на оператора на инсталацията да извършва периодична оценка за
наличие на източници на неорганизирани емисии и да предприема мерки за тяхното
предотвратяване и ограничаване, каквито доводи се навеждат в касационната
жалба,тъй като бездействие в тази насока би съставлявало нарушение на други
Условия на КР. Доказателства в тази насока не се приобщени и в производството
пред районния съд. Липсата на доказателства за целенасочени неправомерни
действия от страна на наказаното дружество, съставляващи едновременна
експлоатация на ИУ № 1 и ИУ № 2 чрез отвеждане на отпадъчни газове от
експлоатацията на ПГ № 4 към ИУ №1, в условия на отсъствие на анормални режими
на работа, правилно е обосновала отмяна на процесното наказателно
постановление, което прави решението на Районен съд – Перник постановено
съобразено с приложимия материален
закон.
Предвид изложеното наведените касационни
основания са напълно неоснователни. Настоящият касационен състав след
извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия, включително
материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 150 от
13.04.2023 година, постановено по АНД № 18 по описа за 2023 година на Районен
съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/