Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260072/20.7.2021г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
протоколист Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №396/2020
г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове от ***, ЕИК ***против М.Н.М., ЕГН **********, с правно основание
чл.236, ал.2 ЗЗД, чл 233 ,ал.1, пред 1- во ЗЗД за заплащане на обещетение за
периода от м.10.2019г. до м.05.2020г., което обещетение е в общ размер от
471,25 лв., ведно със законната лихва върху сумата от момента на предявяване на
исковата молба до пълното изплащане и за предаване държането на следния
недвижим имот – жилище, находящо се в гр. ***Твърди се, че между страните по
делото е бил сключен на 30.05.2017г. договор за наем, по силата на който на
ответника е бил предоставен под наем следния недвижим имот : жилище, находящо
се в ***за срок до 12.10.2018г. срещу наемна цена от 63,76 лева месечно. Твърди
се още, че така сключения договор за наем е бил прекратен с изтичане на
уговорения срок, но ответникът не е освободил заеманото от него жилище и е
продължил да го ползва, без да заплаща договорения месечен наем за него. Ищеца
твърди още, че с писмо с изх. № 523/20.03.2019г. е уведомил ответника за дължимите
от него за месечен наем суми и е поканил ответника да заплати дължимите суми и
да освободи имота, но въпреки това ответника е продължил да ползва имота, без
да заплаща никакви суми.
С
оглед изложеното се моли за уважаване на така предявените искове. Претендира и присъждане на направените
разноски по делото.
В
предоставения срок по чл.131, ал.1 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от
назначения на ответника особен представител по реда на чл.47 ГПК, с който се оспорва наличието на договорни отношения
между ищеца и ответника за процесния период и твърденията, че ответника има
задължения за наем и обещетения по посочения договор към наемодателя.
Доказателствата
по делото са писмени, прието по делото е експертно заключение на вещото лице А.
В. по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът
намира за установено следното от фактическа и от правна страна :
Във
връзка с Настанителна заповед №2100/112.10.2015г. е сключен между страните по
делото Договор за наем от 30.05.2017г. с предмет предоставяне под наем на апартамент,
находящ се на адрес в ***за срок до 12.10.2018г. Съгласно чл. 3 от договора
месечната наемна цена е в размер на 63,76 лв. Съгласно чл.5 от договора наемателят
е длъжен да заплаща горепосочения наем до 25 число на текущия месец. Съгласно
чл. 7 от договора при забава от страна на наемателя за плащане на наемната
цена, той дължи неустойка в размер на 0,1 % от дължимата сума за всеки
просрочен ден до окончателното плащане. Съгласно чл. 9 от договора при
сключването му наемателят се задължава да заплати гаранционен депозит в размер на 3 месечни
наема, т.е сумата от 191,28 лв., като този депозит остава до края на срока на
договора у наемодателя. Съгласно чл.16 от договора наемателят се задължава да
върне имота на наемодателя след изтичане срока на договора или прекратяването
му на друго основание в състояние не по- лошо от това, в което му е бил
предаден.
В
писмо изх.№523/20.03.2019г., подписано от ***се съдържа изявление, че договорът
за наем е прекратен с изтичане на неговия срок на 12.10.2018г., като е
отправена покана в едномесечен срок от получаването за освобождаване на заетото
жилище и връщане имота на наемодателя с приемо-предавателен протокол съгл.16,
ал.1 от договора. Писмото съдържа и искане за заплащане на обещетение в размер
на 318,80 лв за ползване на жилището за периода от месец ноември 2018г. до месец март 2019г. вкл. Посочено, е че при
отказ за доброволно изпълнение недвижимия имот ще бъде освободен принудително,
както и че дължимите суми ще бъдат събрани принудително по съдебен ред.
Съгласно
представена по делото обратна разписка горното писмо не е получено от ответника
по делото наемател.
Представен е протокол от 03.06.2019г., с който комисия е
поставила на входа на жилището уведомление до М.Н.М., да се яви в ***за получаване на уведомление за прекратяване на
наемния договор. В прокола е отбелязано, че вратата на жилището е заключена, по
сведения на съседи от входа М.Н.М. е в чужбина.
Съдът
намира така предявените искове за основателни по следните съображения :
По
иска с правно основание чл.236, ал.2 ГПК
Съгласно разпоредбата на чл.236, ал.2 ЗЗД ако наемателят продължи ползването въпреки
противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява
всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. Видно от
представените доказателства между страните е сключен валиден договор за наем,
като уговорения срок на същия е изтекъл на 12.10.2018г. От представените писмени
доказателства - писмо изх.№523/20.03.2019г., подписано от ***и протокол от
03.06.2019г., се установява и че ищецът
се е противопоставил на използването на имота от страна на ответника. Ето защо
договорът за наем не е продължен по реда на чл. 236, ал. 1 ЗЗД. Отношенията между страните след
прекратяването на договора /12.10.2018 г./ се уреждат при условията на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, като за последвалия
тази дата период за ползването се дължи обезщетение. Действително съгласно представения от ищеца
протокол от 03.06.2019г. има данни, че
жилището не се ползва, като ответника е чужбина. Съгласно съдебната практика –
напр. Решение № 214/ 23.01.2017 г. по т. д. № 1642/2015 г., на II т. отд., на
ВКС, обаче наемателят дължи обезщетение, ако не е освободил държането на
предоставения му под наем обект, дори и имотът да не се ползва. Съгласно утвърдилата се съдебна
практика обещетението е в размер на средния пазарен наем, като минималния
размер на същото е в размер на наемната цена, по договора – така напр. Решение
№ 48/ 22.07.2016 г. по т. д. № 480/2015 г., на I т. отд. на ВКС. Съгласно
изслушаното по делото експертно заключение, което се кредитира от съда като
обективно и компетентно дадено, средния
пазарен наем на апартамент с характеристиките и местополажението на процесния е
105,30 лв. на месец, т.е за времето от м.10.2020г. до м. 05.2020г. същото е в
размер на 842,40 лв. Съответно при уговорен месечен наем от 63,76 лв за времето
от м.10.2019г. до м. 05.2020г. месечното
обещетение е в размер на 510,08 лв.
Вещото лице сочи, че част от дължимите от ответника суми за период
м.07.2019г – м.10.2019г.
са били покрити с внесения от ответника гаранционен депозит, заплатен при
подписване на договора за наем, поради което се претендира с исковата молба
сумата от 471,25 лв. Поради това съдът намира, че искът се явява основателен в
пълния претендиран размер от 471,25лв. – обезщетение за ползване на наета вещ
след изтичане на наемния договор и за периода от от м.10.2019г. до м. 05.2020г. и като такъв ще се уважи изцяло, като се
осъди ответника да заплати на ищеца тази сума, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба
до окончателното плащане.
По
иска с правно основание чл.233, ал.1, пред
1- во ЗЗД
След прекратяване на договора за наем на
12.10.2018г. наемателят е задължен да върне наетата вещ. Връщане по смисъла на
закона означава не само наемателя да опразни и изостави наетите помещения, но и
да ги предаде на наемодателя. Дали бившият наемател упражнява реална фактическа
власт върху вещта или не след прекратяване на договора за наем е без значение
при иска с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД,
при положение, че не е доказал, че е върнал държането на имота на бившия
наемодател – в този смисъл Решение № 306/07.10. 1987 г. по гр.д. № 252/87 г., I
гр.отд. на ВКС.
За казусът по делото не се установи ответната
страна да е предала фактическата власт върху наетото жилище на ищеца наемодател
чрез опразване и изоставяне на помещенията и връщане на ключовете, поради което
така предявения иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за държавна такса,
възнаграждение на вещо лице, възнаграждение за назначения на ответника особен
представител по реда на чл.47 ГПК и юриконсултско възнаграждение в общ размер
от 1 000 лв съгласно представения списък на разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА на основание чл.236, ал.2 ЗЗД М.Н.М.,
ЕГН **********, да заплати на ***, ЕИК ***, сумата от 471,25 лева / четиристотин седемдесет и един
лева и 25 стотинки/ , представляваща неплатено обещетение по договор за наем от
30.05.2017г. за периода от м.10.2019г. до м.05.2020г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба -18.06.2020г., до окончателното плащане
ОСЪЖДА на основание чл.233, ал.1, пред 1- во ЗЗД
М.Н.М., ЕГН **********, да предаде на ***, ЕИК ***, държането на отдаден под
наем по силата на договор за наем от 30.05.2017г. недвижим имот, представляващ апартамент ***в
гр. ***
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ЗЗД М.Н.М.,
ЕГН **********, да заплати на ***, ЕИК ***, сумата от 1000 лева / хиляда лева /, представляваща
разноски по делото за заплатени от ищеца държавна такса, възнаграждение на вещо
лице, възнаграждение за назначения на ответника особен представител по реда на
чл.47 ГПК и юриконсултско възнаграждение
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
Районен съдия……………………………