№ 804
гр. Варна , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на осми
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Нина И. Иванова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20203100501585 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 268 -273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. А. Д., чрез адвокат Р.И., срещу решение № 93/
02.04.2020г. постановено по гр.д.№ 1497/ 2019г. Районен съд-Варна, с което на основание
чл.127,ал. 2 СК упражняването на родителските права по отношение на детето А. М. Д. са
предоставени на майката Г. С. М., определено е местоживеене на детето при майката на
посочения в решението адрес, режим на лични отношения на бащата с детето и присъдена
издръжка в размер на 180лв. месечно считано от 12.02.2020г., до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване. С решението е отхвърлен предявеният от
М.Д. иск на основание чл.127, ал.2 СК за упражняване на родителските права. Присъдени са
държавна такса, на основание чл.69, ал.1, т.6 от ГПК, и разноски , на основание чл.78, ал.3
ГПК.
Жалбоподателят счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
противоречащо на материалния закон и интересите на детето.С конкретни възражения
оспорва всички изводи за липсата на достатъчен родителски капацитет и приетото от съда
относно качествата, отговорността и поведението на майката. Твърди, че детето не е
свикнало с майка си и нейните роднини, и не желае да бъде отглеждано от тях. След
постановените привременни мерки е оставено изцяло на грижите на баба си А., която е
социален асистент на пълно работно време на лице, изискващо постоянни грижи и
наблюдение. Счита, че тези грижи са несъвместими с грижите и вниманието към детето,
което се наблюдение, разходка, игра и общуване с други деца..
Въззиваемата страна- Г. С. М. , чрез процесуален представител адвокат Г. В., изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че бащата не може да се грижи да детето,
защото не притежава необходимия родителски капацитет, има агресивно поведение и
настройва детето срещу майката. Обкръжението на бащата и неговите роднини въздействат
1
отрицателно на възпитанието на детето.
Дирекция „Социално подпомагане“-Провадия, и Дирекция „Социално подпомагане“
– Дългопол, не изразяват становище по жалбата.
Съдът, с оглед изразените становища и доказателствата към делото, преценявани при
условията на чл.269 ГПК и чл.235 ГПК, констатира:
Производството е по спор за родителските права по отношение на детето А. М. Д.,
родено на 02.05.2015г., между родителите М. А. Д. и Г. С. М., с правно основание чл.127,
ал.2 от Семейния кодекс.
С предявената искова молба М.Д. твърди, че с ответницата са разделени и той полага
грижите за детето А. в дома на неговите родител, които безрезервно го подпомагат. След
раздялата майката не се интересува от живота на детето.
Г.М. оспорва изложените факти с представения писмен отговор.
Предявява насрещен иск за предоставяне на родителските права. Позовава се на
конфликтните отношения през съвместния им живот, незаинтересованост на ищеца към
грижите за детето, които е поела изцяло и с финансовата помощ на своите родители. Пред
детето е осъществявал насилие над нея, чрез крясъци, обиди и заплахи, а родителите му са се
опитвали да я подкрепят. Раздялата е по искане на ищеца, който заявил , че не желае повече
да живеят заедно. През август 2019г. детето било взето от родителите на ищеца за два дни.
След това отказали да го върнат, не й позволили да вижда и разговаря със сина си. Смята, че
бащата няма изграден родителски подход и не може да изпълнява отговорно задълженията
на родител. Семейната среда не е подходяща за възпитание, изграждане на добри навици и
социализация. Твърди, че е целенасочено отчуждавано от майката, като му е внушавано, че
тя го е изоставила и не се интересува от него. През този период всички опити да го види
завършвали със скандал.
Информация за отсъствието на майката е предоставена от другата страна с молба вх.
№ 19262 от 20.08.2020г. Според изявленията на процесуалния представител е заминала края
на юли/ началото на август, и до момента/ спрямо последното съдебно заседание на
08.02.2021г./, продължава да е извън страната, като посочената причина е работа и
осигуряване на средства за издръжка на семейството си.
От Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, е представен социален доклад пред
първи инстанция, в който се сочат данни за детето след раздялата на страните, за полаганите
грижи от бащата, съобразно които всички потребности от храна, подслон и здравеопазване
са задоволени. Жилището е с добри хигиенно-битови условия.
Според актуалния доклад на ДСП-Провадия, майката се намира на територията на
друга държава. Д. е заявил, че в разговор проведен на 02.08.2020г. тя е съобщила за
намерението си да се установи постоянно във Федерална република Германия с цел работа.
По времето на проверката детето е записано в подготвителна група в СУ „Св.Климент
Охридски“, гр.Дългопол. Семейството е консултирано относно необходимостта да разговаря
на български език и според последния социален доклад има сравнително подобрение. Също
е посочено, че детето не е ограничавано, а насърчавано да разговаря по телефона с майка си,
и да контактува с нейните роднини. Обобщено от всички установени данни по случая е
изразено положително становище за родителския капацитет и качества на бащата за
нормално израстване и развитие на малолетния А. Д. в спокойна среда.
С определение на районния съд от 12.02.2020г. са постановени привременни мерки,
които включват упражняване на родителските права от майката и местоживеене на детето
на нейния адрес в с.Градинарово, община Провадия; режим на лични отношение на бащата
с детето- всяка първа и трета седмица от месеца, от петък в 10.00ч. до неделя в 18.00ч., а при
2
посещения на детска градина- от 16.00ч. в петък до 18.00ч. в неделя , който ще се изпълнява
от бащата с вземане и връщане на детето от с. Градинарово. Присъдена е месечна издръжка
в размер на 180лв., платима от първо до пето число на текущия месец.
В първото съдебно заседание е проведено изслушване на страните, на основание
чл.59,ал.6 СК, които са категорични за наличието на конфликт и неразбирателство между
тях, основно по въпросите свързани с детето.
Допуснати са посочените свидетели от ищеца-Т. К. и А. С./ родители на М.Д./, А. Х. /
без родство/, и посочените от ответната страна- С. Х./ баща на Г.М./ , Г. Д./ без родство/, А.
Х. / без родство/. Показанията им за спорни факти и обстоятелства за обсъдени в решението,
като дадените от свидетелите, с които страните се намират в родствена връзка, са
преценявани при условията на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото,
предвид възможната им заинтересованост. Свидетелите К., С. и Х. споделят лични
впечатления от техните взаимоотношения преди и след раздялата, полаганите грижи за
детето и обстоятелствата, при които е предадено на родителите на ответника/ ищец по
насрещния иск/ .
Съобразно въведените с чл.59, ал.4 от СК критерии при разрешаване на спорния
въпрос, съдът съобразява: възпитателските качества на родителите, желанието и полаганите
до момента грижи и отношението към децата , привързаността на децата към родителите ,
пола и възрастта на децата възможността за помощ от трети лица- близки, социално
обкръжение, материални възможности. Изброените обстоятелства са само част от
съвкупната преценка на съда за конкретния случай.
Съобразно становищата на двете страни и Дирекция „Социално подпомагане“-
Провадия, до 31.07.2020г. детето е при майката, в дома на нейните родители в
с.Градинарово. След това е предадено на бащата М.Д. и към настоящия момент се намира
при него в с.Величково, общ.Дългопол. Няма спор и относно факта, че Г.М. живее на
територията на Германия, а за нейното заминаване е информирала Д. в разговор проведен на
02.08.2020г.
Същественият въпрос е относно персоналните възможности на родителите да поемат
изпълнението на родителските права в пълен обем.
Фактите дават основание да се приеме, че бащата е последователен в отношението
към детето и желае да се грижи за него като родител. Според наблюдаващият социален
работник базовите потребности са задоволени. В най-близкото обкръжение са роднините по
бащина линия- баба, дядо, семейството на неговия брат, с които общува ежедневно. Не се
установяват контакти с роднините на майката.
Промяната в местоживеенето и поетите изцяло грижи от другия родител са нови
обстоятелства, които съдът преценява като правно значими и определящи за изхода от
спора. Решението на майката да напусне страната е довело до продължителна раздяла с
детето, която на практика обезсмисля постановените привременни мерки. Това поведение е
неприемливо предвид естеството на родителската отговорност, която изисква присъствие в
живота на детето, непосредствено и активно участие в процеса на неговото отглеждане и
възпитание, емоционална близост и подкрепа. Доколкото в рамките на съдебния спор не са
посочени и доказани причини за настъпилата промяна, нито доказателство за периода на
пребиваване, отсъствието на майката внася съществена промяна в оценката на съда за
пригодността й да упражнява родителските права в интерес на детето.
По изложените съображения настоящият състав приема, че интересите на детето,
като съвкупност от обстоятелства по смисъла на §1,т.5 от ДР на Закона за закрила на детето,
преценявани към конкретния момент поставят на първо място неговата защита и сигурност
в съществуващата семейна среда, каквато реално предоставя семейството на въззивника.
3
Дирекция „Социално подпомагане“- Провадия, последователно в трите доклада към делото
дава заключение, че детето е привързано към отглеждащия го родител, получава
необходимото внимание в семейна среда и неговите потребности на този етап от развитието
му са задоволени. Детето расте в обкръжението на своя баща и неговите най-близки
роднини, което ще му позволи да се идентифицира със своя род, традиции и
вероизповедание.
Поради установените нови обстоятелства упражняването на родителските права
следва да бъде предоставено на бащата, който желае да полага пълноценна грижа за сина си,
а според становището на ДСП може да осигури подходящи условия за неговото израстване.
С цел запазване отношенията с майката следва да се определи режим на лични
отношения, който включва редовни месечни срещи- всяка втора и четвърта седмица от
месеца, от 16.00ч. в петък до 16.00ч. в неделя с преспиване; също през първата половина от
ученическите ваканции; по два дни от официалните почивни дни всяка четна година, от
10.00ч. на първия ден до 18.00ч. на втория ден; по три дни от официалните почивни дни
всяка нечетна година, от 10.00ч. на първия ден до 18.00ч. на третия ден, за празниците
Байрям всяка нечетна година, и по един месец през лятото, когато бащата не ползва платен
годишен отпуск.
Издръжката дължима за детето се определя в съотношението доказани потребности,
произтичащи от възрастта, и доказани възможности на родителите- трудова заетост,
образование и квалификация, да осигуряват необходимите средства според обичайните
нужди и начин на живот. Поради това счита, че при обща издръжка в размер на 300лв.
майката следва да осигурява по 160лв. месечно, считано от 01.08.2020г., от която дата детето
е при бащата, на основание чл.143 СК, а останалите да се поемат от бащата, ведно с
полаганите непосредствени грижи за детето. Върху присъдената издръжка следва да се
начисли държавна такса при условията на чл.69,ал.1, т.6 ГПК, в размер на 239.04лв.
Съдът, на основание чл.271 и чл.280 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 93/ 02.04.2020г. постановено по гр.д.№ 1497/ 2019г.
Районен съд-Варна, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето А.
М. Д., ЕГН-******, на бащата М. А. Д., ЕГН- **********, на основание чл.127, ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето А. М. Д., ЕГН-******, при неговия баща М.
А. Д., ЕГН- **********, в с. Величково, община Дългопол, на основание чл.127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Г. С. М., ЕГН- **********, с
детето А. М. Д., ЕГН-******, всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 16.00ч. в петък
до 16.00ч. в неделя с преспиване, през първата половина от ученическите ваканции, по два
дни от официалните почивни дни всяка четна година, от 10.00ч. на първия ден до 18.00ч. на
втория ден,и по три дни от официалните почивни дни всяка нечетна година, от 10.00ч. на
първия ден до 18.00ч. на третия ден, за празниците Байрям всяка нечетна година, и по един
месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Г. С. М., ЕГН- **********, да заплаща в полза на детето А. М. Д., ЕГН-
******, чрез неговия баща и законен представител М. А. Д., ЕГН- ********** месечна
4
издръжка в размер на 160лв./ сто и шестдесет лева/, считано от 01.08.2020г. , платима до 5-
то число на съответния месец, до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване, на основание чл.143 СК.
ОСЪЖДА Г. С. М., ЕГН- **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд-Варна, държавна такса по иска за издръжка в размер на
239.04лв.,на основание чл.69, ал.1, т.6 ГПК вр. чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България при условията на чл.280, ал. 3, т.2 ГПК, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5