РЕШЕНИЕ
№ 15857
гр. София, 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:..........
при участието на секретаря ...............
като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20231110127553 по
описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
Ищеца .........., със седалище и адрес на управление .......,
представлявано от ..... – изпълнителен директор, твърди в исковата
си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 5674 от
18.02.2023 г. по ч.гр. д. № 65527 по описа за 2022 г. на СРС, като поради
подадено възражение от страна на ответника счита, че за него е налице правен
интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно
заседание искът се поддържа.
Ответникът Б. Д. Д. с ЕГН **********, от ......., в
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал писмен отговор, в който
изцяло оспорва предявените по делото искове и моли същите да бъдат
отхвърлени.
Трето лице помагач на страната на ищеца - "........., със седалище и
адрес на управление ............, не изразява становище по предявените искове,
представя писмени доказателства, които са приети и приложени по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 65527 по
1
описа за 2022 г. на СРС, на 30.11.2022 г. било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Д., за
цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на
18.02.2023 г., по ч.гр. д. № 65527 по описа за 2022г. на СРС, съдът уважил
искането и издал заповед за изпълнение против длъжника. Така издадената
заповед била връчена на длъжника, като същият в срока по чл. 414 от ГПК,
депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на
ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ) в относимата му за
спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а
според § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ (обн. ДВ бр.
107/09.12.2003г., отменен с ДВ бр. 54/2012г., но в сила за процесния период),
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл.
150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които съгласно изричната
разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че
възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на
топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на
правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
2
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
Ответника не оспорва качеството си на потребител, поради което с
протоколно определение от 17.11.2023 г. съдът е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване това обстоятелство. Съгласно приетите и и
неоспорени СТЕ и ССчЕ, задължението по делото възлиза на сумата в размер
на 4 110, 25 лева, в това число главница 3 480, 51 лева и лихва в размер на 629,
74 лева. Не е налице възражение за изтекла погасителна давност за цялата или
част от процесните суми, поради което този въпрос няма да бъде разглеждан
от съда, доколкото давността не се следи служебно. С оглед на горното следва
исковете срещу ответника ........да бъдат изцяло уважени, с изключение на иска
за мораторна лихва върху гливнацата за дялово разпределение, доколкото по
отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото не
са представени доказателства за отправена и получена покана за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна. Върху
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение следва да бъде
присъдена законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК до окончателното изплащане на задължението.
С оглед този изход от спора право на разноски има както ищеца, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответника на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ищеца е
направил по делото разноски в общ размер на 1 238, 27 лева, както следва: По
заповедното производство по ч.гр. дело № 65527 по описа за 2022 г. на СРС, са
направени разноски в размер на 132, 20 лева, от които 82, 20 лева държавна
такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. По исковото производство
по настоящото дело ищеца е сторил разноски в размер на 1 106, 07 лева, от
които 207, 07 лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждание
/определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП/, и 800 лева
депозити за 2 бр. експертизи – СТЕ и ССчЕ. Общия размер на предявените
искове възлиза на сумата в размер на 4 110, 25 лева, а уваженият размер на
исковете на сумата в размер на 4 105, 35 лева, тоест 99, 8 % от общия размер,
поради което и разносикте следва да бъдат присъдени в този размер, а именно
– сумата в размер на 1 235, 79 лева. Ответника не е претендирал разноски,
3
нито пък е представил доказателства за сторени такива по делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Б. Д. Д. с ЕГН
**********, от ............, че дължи на ........, със седалище
и адрес на управление ......., представлявано от ........... – изпълнителен
директор, сумата в размер на 3 456, 74 лева /три хиляди четиристотин
петдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 30.11.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, представляваща главница – стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., сумата
в размер на 624, 84 лева /шестстотин двадесет и четири лева и осемдесет и
четири стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода
15.09.2020 г. – 09.11.2022 г., сумата в размер на 23, 77 лева /двадесет и три
лева и седемдесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК – 30.11.2022 г., до окончателното изплащане на задължението,
представляваща главница – стойността на дялово разпределение за периода
м.10.2019 г. – м.04.2021 г., съгласно издадената заповед за изпълнение №
5674 от 18.02.2023 г. по ч.гр. д. № 65527 по описа за 2022 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ............... със седалище и адрес на управление
........., представлявано от .........– изпълнителен директор, против Б. Д.
Д. с ЕГН **********, от ........., иск с правно основание чл.
422 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 4, 90 лева
/четири лева и деветдесет стотинки/ - мораторна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. – 09.11.2022 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Б. Д. Д. с ЕГН **********, от ........., да
заплати...., със седалище и адрес на управление г.......... представлявано от
........ – изпълнителен директор, сумата в размер на 1 235, 79 лева /хиляда
4
двеста тридесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща
99, 8 % от направените по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в общ
размер на 1 238, 27 лева, както следва – 132, 20 лева, от които 82, 20 лева
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство по ч.гр. дело № 65527 по описа за 2022 г. на СРС, и 1 106, 07
лева, от които 207, 07 лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско
възнаграждание /определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП/,
и 800 лева депозити за 2 бр. експертизи – СТЕ и ССчЕ, по настоящото дело.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – ......., със седалище и адрес на управление ..........
Банкова сметка на ищеца:
..................
...................
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5