Р Е Ш Е Н И
Е
гр.ЛОВЕЧ, 15.12.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на осемнадесети
ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №1114 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази :
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.3 във
връзка с ал.1, т.2 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД с посочена цена на иска – 893,89
лева.
Настоящият
съдебен състав е сезиран с искова молба от „Кредит
Инс“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София,
бул.“Цар Борис III“№19, вх.“В“, ет.1, ап.6,
действащо чрез пълномощника си адв.Р.Д. срещу С.Т.Т. ***, в която изтъква, че „Кредит Инс"
АД, ЕИК : *********
(с пр. данни „КРЕДИТ ИНС"ООД, ЕИК : *********,
преобразувано чрез промяна на правната форма), е търговско дружество, вписано в
Регистъра на финансовите институции по чл.3а,
ал.1 от Закона за кредитните институции с per.№BGR00428 със Заповед
№БНБ-23940/21.02.2020 год. на Подуправителя на Българска
народна банка (БНБ) (пр. данни Заповед №РД22-2133/03.10.2012 год. - per.№BGR00288).
Пояснявя, че основната дейност
на "Кредин Инс"АД е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски
заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва
във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване
на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно загл. Закона за електронния
документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.
С оглед
изложеното С.Т.Т., ЕГН-********** е кандидатствал/а за получаване на потребителски
кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, предоствайки
личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена
от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за
предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка
и предоставените от С.Т. Томовданни, служител на ищцовото дружество се е
свързал с него/нея на посочения телефон, като ответникът е потвърдил
самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да
получи от тях при условията на дружеството, кредит в размер на сумата от 800.00
лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова
услуга, на ответника е изпратен на посочената от него електронна поща,
електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с
избиране на изпратения му от „Кредит Инс"АД линк за потвърждение,
сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра"№ 86310/19.04.2019 год.
и желаната сума му/й е била преведена чрез системата е-pay и получена от същия/същата на каса
на партньорски офис на „Изипей" АД срещу представена от С.Т.Т. лична
карта.
С настоящата
молба представят копие от заявката, изпратена до дружеството им от С.Т.Т.,
справка - извлечение за извършен превод, както и договор, сключен между
страните. Съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ (чл.З ал.1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е
представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и
несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при
условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление
за установяване на неговото авторство. Видно от данните посочени в заявката на
ответника в тях фигурира информация, която логически е свързана само и
единствено с С.Т.Т., който/която лично е предоставил/а на дружеството при
кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на данните си в заявката
за кредит автоматично следва да се счита, че е нейн автор и никое друго лице не
би следвало да притежава тези данни. Законът придава значение на подписан
документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис (чл.13 ал.З ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността
на саморъчен. За обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична
информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия
случай. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той
се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК). В
настоящия случай представят договора сключен между страните в писмен вид, като
възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представя по делото
именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът е
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание. Въвеждането на лични данни от
страна на ответника в системата на ищцовото дружество, съгласяването му
с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен
номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление
с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ. Преписът има значението на
носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи. Съгласно чл.180 ГПК, те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. В тази
връзка е и постановеното съдебно решение №70 от 19.02.2014 год на ВКС на Република
България, IV ГО по гр.д.№868/
2012 год.
Съгласно
разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена
преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на
предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити".
Съгласно условията на сключения Договор, „Кредит Инс“ е поело задължение да
предостави на креитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят
е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса
„Гарант", като общият размер на задължението - 1467.36 лв. е
платимо ведно с главницата на седем равни месечни вноски със следните падежи :
19.05.2019 год., 19.06.2019 год., 19.07.2019 год., 19.08.2019 год., 19.09.2019
год., 19.10.2019 год., 19.11.2019 год.
По първата вноска
по кредита с падеж, настъпил съответно на 19.05.2019 год., длъжникът е направил
частично плащане в размер на 180.00 лв. Ищецът се е съобразил с предвидената поредност на
погасяване на задълженията по правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД, като са погасени
съответно дължимите договорна лихва и такса „Гарант", начислената законна
лихва за забава, както и част от главницата по месечната вноска, като извън
погасяването е останала дължима главницата до пълния й размер. Моли съда да има предвид, че съгласно
трайната съдебна практика, извършените частични плащания имат характер на
извънсъдебно признание на неизгодния за ответника факт, че процесното
правоотношение е породило правното си действие.
Към дата
12.12.2019 год. кредитополучателят не е осъществил никакво последващо плащане
по вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 19.05.2019
год., 19.06.2019 год., 19.07.2019 год., 19.08.2019 год., 19.09.2019 год.,
19.10.2019 год., 19.11.2019 год. Служители на дружеството неколкократно са
осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения
от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни
обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но С.Т.Т.
не е осъществил/а никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на
дължимата към дружеството сума.
Съгласно чл.86 ЗЗД С.Т. Томовдължи на „Кредит Инс"АД обезщетение за забава в размер на
законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на
заявлението възлиза на 31.01 лв.
Ищецът твърди, че
е потърсил начин да защити интересите си, като на 16.12.2019 год. е подал на основание чл.410 от ГПК
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. РС-гр.Ловеч е образувал Ч.гр.дело
№2448/2019 год. и
по същото дело е издал заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане на ищецът му е указано да предяви
иск на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Твърди, че общата стойност на
непогасения паричен дълг на длъжника С.Т.Т.,
ЕГН-**********, към датата на депозиране на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, е в размер на : 893.89 /осемстотин
деветдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/, от които 718.88 лв.
/седемстотин и осемнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/ главница на
основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра"
№86310/19.04.2019 год., 144.00 лв. /сто четиридесет и четири лева и нула
стотинки/ договорна лихва за периода 19.04.2019 год. - 12.12.2019 год. и 31.01
лв./тридесет и един лева и една стотинка/ законна лихва за забава за
периода 20.05.2019 год.-12.12.2019 год.
Изтъква, че към
задължението са направени допълнителни разноски за образуване на Заповедното
производство по чл.410 ГПК в размер на 220.74 лв. /двеста и двадесет лева и
седемдесет и четири стотинки/, както и разноски за образуване на настоящото
производство в размер на 300.00 лв./триста лева и нула стотинки/ и
допълнително предстоящите разноски по настоящото производство.
Моли съда, след
като се убеди в основателността на изложените твърдения в обстоятелствената
част на исковата молба, да постанови решение, с което да установи със сила на
присъдено нещо и да признае за установено по отношение на ответника С.Т.Т., ЕГН-**********, че
дължи на „Кредит Инс"АД :
•
Сумата от 718.88 лв. /седемстотин и осемнадесет
лева и осемдесет и осем стотинки/ главница на основание сключен Договор за
потребителски кредит „Екстра"№86310/19.04.2019 год.
•
Сумата от 144.00 лв. /сто четиридесет и четири
лева и нула стотинки/ договорна лихва за периода 19.04.2019 год.-12.12.2019 год.
•
Сумата от 31.01 лв. /тридесет и един лева и една
стотинка/ законна лихва за забава за периода 20.05.2019 год. - 12.12.2019 год.
•
законна лихва за забава върху главницата, считано от
момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата.
Моли съда да
осъди ответника С.Т.Т., ЕГН-**********
да заплати на „Кредит Инс“АД разноски за образуване на Заповедното
производство по чл. 410 ГПК в размер на 220.74 лв. /двеста и двадесет лева и
седемдесет и четири стотинки/, както и разноски за образуване на настоящето
производство, включително и за
адвокатско възнаграждение, за които ще представят списък по чл.80 от ГПК.
Правят
възражение за прекомерност, в случай, че
ответника претендира съдебни разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК отговор не е представен отговор от страна на назначения за особен
представител на ответника адв.С. ***.
Пред настоящата
съдебна инстанция ищецът, редовно призован, не изпраща представител, но с
писмена молба чрез пълномощника си адв.Даняовска поддържа изложеното в исковата
молба, като моли съда да я уважи ведно със законните последици.
Ответникът
се представлява от назначения му с разпореждане №260724/06.07.2021 год. за
особен представител адв.С., която оспорва исковата претенция и заявява, че няма
връзка с подзащитния си и не може да изрази становище. Моли съда да се
произнесе с решение, с което да отхвърли исковата молба като неоснователна и
недоказана.
Съдът
като прецени представените с исковата
молба писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупности, взаимна връзка
и обусловеност, както и доводите на страните, по вътрешно убеждение, съгласно
чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установени следните факти :
Въз основа на подадено до РС-гр.Ловеч
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх.№13943/16.12.2019
год. от заявителя „Кредит Инс“ООД срещу длъжника С. Т.Т. е образувано Ч.гр.дело №2448/2019 год. по описа на съда,
по което последният е издал Заповед №71/28.01.2020 год., съгласно която
длъжникът трябва да заплати на дружеството-заявител сумата 718,88 лева
главница, 144 лева договорна лихва за периода от 19.04.2019 год. до 12.12.2019 год., 31,01 законна лихва за забава за периода от
20.05.2019 год. до 12.12.2019 год., ведно със законната
лихва върху главницата в размер на сумата 718,88 лева, начиная
от 16.12.2019 год. до изплащане на вземането, както и сумата 220,74 лева,
представляващи съдебно-деловодни разноски, изчислени съразмерно с уважената
част на заявлението, включващи платена по сметка на съда държавна таса и
адвокатско възнаграждение.
Тъй като заповедта за изпъленние е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, то заповедният съд се
е произнесъл с Разпореждане №1585/07.07.2020 год., с
което е указал на заявителя, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, че може да
предяви иск за установяване на вземането си по цитираната по-горе заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С.Т.Т., в едномесечен срок от получаване на съобщението, като
довнесе дължимата държавна такса. На заявителя е указано, че ако не постъпят
доказателства - копие от искова молба със съответния щемпел, отразяващ
завеждане на иска пред съответния съд, т.е. че е предявил иска си в посочения
срок, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК.
Препис от цитираното по-горе разпореждане
е връчен на заявителя на 07.07.2020 год. и получен от
адв.Михайлова на 16.07.2020 год., видно от
разписката, приложена в заповедното производство, а исковата молба, с която
исковият съд е сезиран е с вх.№7324/04.08.2020 год., пощенско клеймо от 03.08.2020
год., т.е. подадена е в законният едномесечен срок за депозиране на исковата молба
с правно основание чл.415, ал.3 във връзка с ал.1, т.2 от ГПК и е допустима за разглеждане. По същество съдът
я намира основателна и доказана по следните съображения :
Активната процесуална лигитимация
на ищеца се установява от представената
справка от ТР и регистър на ЮЛНЦ, от която е видно, че „Кредит Инс“ е акционерното дружество е със седалище и адрес на
управление в гр.София и предмет на дейност : извършване на дейност като финансова институция, изразяваща
се в отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл.3, ал.1,
т.3 от ЗКИ, извършване на дейност по осъществяването на финансов лизинг,
придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране.
До ищцовото
дружество е подадена заявка №86310, потвърдена на 19.04.2019 год., с клиент
№81438 – С.Т.Т.
с искана сума 800 лева и сума за връщане – 1 467,36 лева. Към
заявката се съдържат лични данни на клиента като номер на лична карта, дата на
издаване, номер на мобилен телефон, данни за настоящ адрес и адрес по лична
карта, роднина за контакт, допълнителна информация.
Към доказателствения
материал по делото е приобщен неподписан документ Договор за потребителски
кредит „Екстра“, сключен на 19.04.2019 год. в гр.София между кредитодателя „Кредит Инс“ООД, от
една страна и кредитополучателя С.Т.Т. ***, с предмет
: предоставяне от страна на кредитодателя на
кредитополучателя на паричен заем в размер на сумата 800 лева за задоволяване
на текущи потребителски нужди. Срокът за погасяване на кредита е 7 месеца,
считано от датата на подписване на договора, като крайният срок за издължаване
на кредита е 19.11.2019 год. В договор ае посочено,
че дългът по кредита се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на
36% и годишен процент на разходите в размер на 49,7% /т.3.1 и 3.2/. Посочено е
също, че кредитополучателят е избрал кредитодателя да
ангажира дружество гарант, за да гарантира връщане на вноските му по кредита,
за което се е съгласил да заплати в полза на кредитодателя
„такса гарант“ разсрочена към месечните му вноски съгласно приложения към
настоящият договор погасителен план. В т.6 е предвидено, че кредитодателя
има право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че
кредитополучателят не заплати две поредни погасителни вноски, както и да
претендира всички суми по кредита, ведно с начислените лихви, главници, „такса
гарант“ и разноски.
На 19.04.2019 год. наредителят
„Кредит Инс“ООД е извършил превод в полза на С.Т.Т. в размер на сумата 800 лева, представляващи превод към ЕasyPay : Договор №86310/19.04.2019 год., видно
от представената като доказателство по делото разписка за извършено плащане
№2000000177880970.
Видно от три броя разписки №2000000181483479/03.06.2019
год. наредителят е превел на получателя „Кредит Инс“ООД сумата в размер на 20 лв.; с разписка
№2000000182950323/20.06.2019 год. - сумата 100 лв. и с разписка
№2000000187720496/16.08.2019 год. – сумата 60 лева, като плащането и по трите
разписки е извършено чрез системата за електронни плащания еРау.bg.
От допусната и назначена
съдебно-икономическа ексепртиза на в.л.Р., която
съдът приема като компетентно изготвена и безпристрасно
депозирана, се установява, че сумата, предмет на процесният
договор е усвоена от кредитополучателя на 19.04.2019 год. Счетоводството на
ищеца по отношение на процесният кредит е редовно
водено и в него са надлежно осчетоводени като задължение за плащане посочените
в исковата молба суми по кредита за главница, договорна лихва, законна лихва,
такси и разноски. В счетоводната система на кредитодателя
по партидата на процесния кредит са регистрирани
плащания от кредитополучателя за погасяван ена
задълженията по същия чрез ЕasyPay – парични
преводи и услуги, както следва : на 03.06.2019 год. с разписка
№2000000181483479 – 20 лв.; на 20.06.2019 год. с разписка №2000000182950323 –
100 лв. и на 16.08.2019 год. с разписка №2000000187720496 – 60 лева или общият
размер на внесената сума възлиза на 180
лева. С така внесената сума по процесният кредит са
погасени, както следва : законна лихва за забава – 3,54 лв.; такса „гарант“ –
71,34 лв.; договорна лихва – 24 лв. и главница – 81,12 лв. Вещото лице е изчисливо в заключението
си, че общият размер на задължението към „Кредит Инс“АД
общо и по отделни пера, включващо главница, договорна лихва, законна лихва,
такси и разноски е : 718,88 лева главница; 144 лева договорна лихва; 31,01 лева
законна лихва от 20.05.2019 год. до 12.12.2019 год.
или общ размер на претендираните вземания – 893,89
лева, така както е претендирано и в петитума на исковата молба, с която настоящият исков съд е
сезиран.
По обективно кумулативно
съединените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415,
ал.3 във връзка с ал.1, т.2 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При наличието на тези писмени доказателства, истинността на които не бе
оспорена от особения представител на ответника в преклузивния
срок по чл.193, ал.1 от ГПК, съдът приема, че предмет на настоящото
производство са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415,
ал.3 във връзка с ал.1, т.2 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД с посочена цена на
исковата претенция в размер на сумата 893,89 лева.
Уважаването
на тази искова претенция предполага доказване кумулативното наличие на няколко
предпоставки, а именно : между страните през процесният период от време да
е съществувало валидно правоотношение,
ищецът като страна по последното да и изпълнил поените задължения, а ответникът
да не е изпълнил дължимата насрещна престация и да е изпаднал в забава, за
която да дължи на ищеца обезщетение.
С оглед
установяване на основателността на предявената в настоящото исково производство
претенция ищецът се позовава на сключен между страните договор за предоставяне
на кредит от разстояние, твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя по
същия.
Съгласно
чл.6, ал. от ЗПФУР, договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние
е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
Пи силата на чл.18 от ЗПФУР на доставчика на услугата е възложено в тежест да
докаже посочените в разпоредбата обстоятелства във връзка със сключването на договор
за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е
възложена на ищеца – доставчик на услугата. Съгласно чл.18, ал.2 от ЗПФУР за
доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис /ЗЕДЕП/, като съгласно ал.3 преддоговорната информация,
както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според нормата на чл.3 от ЗЕДЕП,
електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. С Решение №70/19.02.2014
год., постановено по гр.дело №868/2012 год., IV ГО на ВКС е прието, че възпроизвеждането на електронния
документ върху хартиен носител не променя характеристиката му. Съгласно чл.184,
ал.1, изр.1 от ГПК той се представя по делото именно върху такъв носител, като
препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представяне на
документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство
за авторството на изявлението и неговото съдържание. При това във всички
случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е
за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен
електронен документ. Съгласно чл.13 от ЗЕДЕП, електронен подпис е всяка
информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронно
изявление, за установяване на неговото авторство.
В
конкретният казус по делото са представени и приобщени като доказателства
възпроизведени на хартиен носител като заверени преписи Заявка №86310 с лични
данни на клиента С.Т.Т. и Договор за потребителски кредит „Екстра“
№86310/19.04.2019 год., Общи условия към него, установяващи сключването на
процесния договор за кредит от разстояние между ищеца и ответника. Съгласно
Общите условия, представени от ищеца, кредитополучателят следва да получи
електронно писмо на посочената от него електронна поща, с което се уведомява
дали е одобрен за отпускане на кредит за сумата и условията, при които е
кандидатствал, като това писмо следва а
съдържа линк към договора, при което кандидатът следва да се запознае
със същия и да го потвърди. В рамките на половин час след сключване на договора
кредитодателят следва да изпрати електронно писмо, с което да го уведоми за
превода на сумата и да представи информация относно платеца, стойността на
платежната информация в лева и датата на плащането. Така сключеният между
страните договор за предоставяне на кредит от разстояние е под формата на
електронен документ. По посочения договор ответникът е получил сума в размер на
800 лева, предоставено му от ищцовото дружество, като от заключението на в.л.
по съдебно-иковномическата експертиза се установява категорично, че сумата,
предмет на процесният договор е усвоена от кредитополучателя на 19.04.2019 год.
Представените по делото заявка за кредит и сключен от разстояние договор за
кредит, в които се съдържат личните данни на ответника – в качеството му на
кредотополучател, данни от личната му карта – номер и дата на издаването й,
постоянният му адрес, е-mail адрес, телефон,
установяват размяна на изявленията и обективират съгласие на страните за
сключване на договора. При наличието на посочените лични данни на отвеника в
заявката и в договора за кредит, на основание чл.13 от ЗЕДЕП, същите се считат
подписани от лицето с електронен подпис.След одобрения на кандидата за
финонсова услуга – в случая предоставяне на кредит, продукт „Екстра“ на
ответника е изпратено на посочената от него електронна поща електронен формат
на договора за паричен заем от разстояние. Същият е потвърдил сключването на
договора, като е избрал изпратения от заямодателя линк за потвърждение. С
потвърждаването от кредитополучателя договорът е сключен, на което основание
сумата е преведена от кредитодателя. Заявката, одобрението на искането за
отпускане на кредит, сключването на договора и преводът на сумата са извършени
на дата 19.04.2019 год. Сключването на договора е осъществено посредством
избиране на изпратена препратка на съответната интернет страница на
кредитодателя, където кредитополучателят кандидатства за отпускане на кредита.
По този начин чрез активиране на въпросния линк се счита, че потребителят е
потвърдил съгласието по договора. По силата на т.4.4. от Общите условия с
маркирането на полето „Съгласен съм с Общите условия“ и натискане на бутона
„Потвърди“ кандидатът изрично се съгласява с действащите към момента Общи
условия. При одобряването на кредитополучателя, на електронната поща на същия
се изпраща писмо с уведомленето за това, съдържащо линк към договора за
потребителски кредит. Съгласно т.4.10 от Общите условия с потвърждението на
изпратения договор се счита, че между кандидатът и дружеството има сключен
договор за потребителски кредит. В този случай, на основание т.4.11 от Общите
условия кредитодателят превежда незабавно сумата на кредитополучателя по
кредита по банковата му сметка чрез системата еРау.bg или получаването в брой от клон на Easypay, какъвто е настоящият случай.
С оглед
горното съдът приема, че в случая се установява безпорно, че е възникнало
валидно правоотношение, по силана което за страните са възникнали права и
задължения. В този смисъл съдът намира за изцяло неоснователни възраженията на
ответника, чрез назначения му особен представител, че предявеният иск е
неоснователен, както по основание, така и по размер, тъй като от събраните по
делото писмени доказателства и най-вече от заключението на вещото лице е
установено по един безпорен начин, че ответникът е усвоил сумата, правил е
частични плащания, но не е погасил задължението си изцяло, съглано погасителния
план, представляващ неразделна част от договора за потребителски кредит.
Всички
тези правни изводи дават основание на настоящият съдебен състав да приеме, че
ищецът чрез проведеното от него пълно и главно доказване доказа спорните факти
от значение за решаване на делото и връзките между тях, в съответстнвие със
законовите изисквания на чл.153 от ГПК, което дава основание на съда да уважи
изцяло исковата претенция по основание и размер така, както е посочено в петитума
на исковата молба.
По
разноските.
При
този изход на процеса основателна и доказана се явява и ищцовата
претенция за присъждане на сторените по делото разноски, възлизащи в размер
общо на сумата 823,56 лева за исковото производство, от които 23,56 лева
държавна такса, 300 лева адвокатско възнаграждение, 300 лева депозит за назначан особен представител на ответника и 200 лева
депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
В
тежест на ответника е да заплати на ищеца и сторените в заповедното
производство разноски в размер на сумата 220,74 лева, изчислени съразмерно с уважената
част на заявлението, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
На адв.Д.С.
*** следва да се изплати сумата в размер на 300 лева от внесения от ищеца
депозит, за осъщественото процесуално представителство на ответника С.Т.Т. по настоящото гр.дело №1114/2020 год. по описа на
РС-гр.Ловеч.
Водим от
тези съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника С.Т.Т., ЕГН-**********, с постоянен и
настоящ адрес *** , че дължи на „Кредит Инс"АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, бул.“Цар Борис III“№19, вх.“В“, ет.1, ап.6,
действащо чрез пълномощника си адв.Р.Д., по обективно кумулативно съединените
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.3 във
връзка с ал.1, т.2 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД, следните суми :
•
Сумата от 718.88 лв. /седемстотин и осемнадесет
лева и осемдесет и осем стотинки/ главница на основание сключен Договор за
потребителски кредит „Екстра"№86310/19.04.2019 год.
•
Сумата от 144.00 лв. /сто четиридесет и четири
лева и нула стотинки/ договорна лихва за периода 19.04.2019 год.-12.12.2019
год.
•
Сумата от 31.01 лв. /тридесет и един лева и една
стотинка/ законна лихва за забава за периода 20.05.2019 год. - 12.12.2019 год.
•
законна лихва за забава върху главницата, считано от
момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение –
16.12.2019 год. до окончателното заплащане на главницата, предмет на издадена
Заповед №71/28.01.2020 год. по Ч.гр.дело №2448/2019 год. по описа на
РС-гр.Ловеч.
ОСЪЖДА ответника С.Т.Т., ЕГН-**********,
с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на ищеца „Кредит Инс"АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, бул.“Цар Борис III“№19, вх.“В“, ет.1, ап.6,
действащо чрез пълномощника си адв.Р.Д. сумата в размер общо на 823,56 /осемстотин двадесет и три лева
петдесет и шест стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, от които
23,56 лева държавна такса, 300 лева адвокатско възнаграждение, 300 лева депозит
за назначан особен представител на ответника и 200
лева депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ответника С.Т.Т., ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес *** да
заплати на ищеца „Кредит
Инс"АД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Цар Борис III“№19, вх.“В“, ет.1, ап.6, действащо чрез
пълномощника си адв.Р.Д. сумата в размер общо на 220,74 /двеста и двадесет лева седемдесет и четири стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното
производство, изчислени съразмерно с уважената част на заявлението, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Д.С. *** сумата 300 /триста/ лева от
внесения от ищеца депозит, за осъщественото процесуално представителство на
ответника С.Т.Т. по настоящото гр.дело №1114/2020
год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по Ч.гр.дело №2448/2019
год. по описа на РС-гр.Ловеч за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :