РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Плевен , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Емил Ст. Банков
Членове:Цезаринка Хр. Йосифова
Йоткова
Кристина Ант. Лалева
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
в присъствието на прокурора Диана Кирилова Мицканова (Окръжна
прокуратура - Плевен)
като разгледа докладваното от Кристина Ант. Лалева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214400600446 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е образувано по Протест на Районна
прокуратура Плевен и жалба на частния обвинител срещу Присъда 260034 от
16.04.2021 година постановена по НОХД 085/2020 година по описа на
Районен съд Плевен.
С обжалваната и протестирана присъда Плевенския районен съд е
признал подсъдимата А.А.К., родена на *** в гр. Свищов, живуща в гр.
Плевен, българка, български гражданин, с висше образование, неомъжена,
работи, неосъждана, ЕГН ********** за невина в това на *** в гр. Плевен, на
кръстовище образувано от бул. „***“ и ул. „***“ и движение от бул. „***“,
при завой надясно към ул. „***“, на пешеходна пътека, при управление на
1
моторно превозно – лек автомобил „***“, per. № ***, да е нарушила
правилата за движение по пътищата регламентирани в Закона за движение по
пътищата, както следва:
- чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата – Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;
- чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата – При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре.
- чл.119, ал.4 от Закона за движение по пътищата – Водачите на завиващите
нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците,
и по непредпазливост да е причинила средна телесна повреда на И.М.Х. от гр.
Плевен, изразяваща се в травматично счупване в областта на шийката на
дясната бедрена кост, довело до трайно /поне 4-5 месеца/ затруднено
движение на долен десен крайник, поради което и на основание чл.304 от
НПК и я е оправдал по повдигнатото й и предявено обвинение за
престъпление по чл.343, ал.3, пр.8, б.“а“, пр.1, във вр. с ал.1, б.“б“, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК.
Районният съд възложил на основание чл.190, ал.1 от НПК направените
по делото деловодни разноски в размер на 2607,80 лева за сметка на
държавата.
Във въззивната жалба и протеста се съдържат оплаквания за
неправилно приложение на Закона, като въпреки че било установено по
несъмнен начин причиняването на ПТП от страна на подсъдимата във връзка
с виновното й поведение като водач на моторно превозно средство, съдът е
постановил оправдателна присъда.
Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна
прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да
бъде отменена и постановена нова осъдителна. Идентично е искането на
частния обвинител изразено чрез процесуалният му представител.
Защитата ангажира становище, че присъдата е правилна и
2
законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията,
съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло
правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба и протеста са подадени в срока по чл.319 НПК,
отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което са процесуално
допустими и следва да бъдат разгледани.
Разгледани по същество, жалбата протеста са
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е
извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:
На 23.12.2018 г., около 15.00 ч. подсъдимата К. управлявала моторно
превозно средство, като отвела децата си в школа по рисуване в гр. Плевен на
ул. ***. Подсъдимата управлявала лек автомобил „***“ с per. № ***. К. се
предвижвала по бул. *** по посока магазин „***“ в гр. Плевен. Когато
наближила кръстовището на бул. *** и ул. *** К. намалила скоростта на
автомобила, тъй като трябвало да направи десен завой. На ул. *** имало
пешеходна пътека, обозначена със знак и маркировка на пътното платно. По
същото време И.Х. заедно със съпругата си св.В. Х.а се движели по тротоара
на бул. ***, като ЧО се движел от вътрешната страна на тротоара, а св.Х.а от
външната към бул.***, т.е. той бил от дясната и страна. Движели се бавно,
като имали намерение на пресекат ул. *** на кръстовището на бул. *** с
ул.*** и ***. След като достигнали кръстовището до пешеходната пътека,
спрели пред нея да изчакат да преминат автомобилите по нея, като останали
на тротоара на ъгъла на кръстовището. Така изчакали да преминат
автомобилите от двете страни на ул.*** за да отидат до намиращия се от
другата страна на пешеходната пътека магазин *** без да предприемат
пресичане. К. намалила скоростта на автомобила, за да направи десен завой и
след като възприела двамата възрастни хора намиращи се на тротоара, спряла
преди да направи маневрата и направила знак с ръка на св. Х.а, която била от
близката и страна към бул. ***, да преминат. Въпреки че възрастните хора не
3
предприели никакви действия и продължавали да стоят на тротоара и да
разговарят, тя останала известно време в спряло положение на автомобила, за
да ги изчака. Подсъдимата направила повторен жест на св.Х.а с което ги
поканила да пресекат и след като свидетелката възприела жеста, но отново не
последвало пресичане, К. тръгнала с автомобила и при излизане от
кръстовището и приключване на десния завой, последвал сблъсък между
задната дясна част на автомобила и Х.. На частния обвинител било
причинено счупване на шийката на дясната бедрена кост на десния крак. С
личния си автомобил подс.К. го в ЦСМП - Плевен, където му била оказана
медицинска помощ.
Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи относно
фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез подробен
разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на писмените
доказателства по реда на чл.283 от НПК. От заключението на назначената в
хода на ДП съдебна автотехническа експертиза и която е кредитирана от съда
в частта относно механизма на възникване на съприкосновението между
автомобила и частния обвинител се установява по един безспорен начин, че
пешеходецът е паднал на пешеходната пътека, а автомобилът е спрял след
пешеходната пътека на платното на ул.„***”. Налага се извода, че водача и
пешеходците са се възприели преди произшествието, като в определен
момент водачът на автомобила и пешеходецът са предприели движение по
пешеходната пътека и е настъпил удар на пешеходеца от задната дясна част
на автомобила. Контактът на автомобила „***” с per. № *** и пешеходеца
И.Х. е настъпил в областта на заден десен калник. Мястото на контакта е
установен според вещото лице при оглед на автомобила от младши
автоконтрольори СПП при ОД на МВР гр. Плевен – св.Г.К.Г. и М.П.Н., в
задния десен калник на л.а., областта на капачката на резервоара за зареждане
с гориво при протриване по десния заден калник. В резултат на контакта
пешеходецът е паднал на пътното платно, пешеходната пътека, като
автомобилът е спрял след мястото на произшествието в дясната лента на
пътното платно. От съдебно-медицинската експертиза се установява степента
на увреждане на лицето след падането му при съприкосновение с автомобила.
По отношение на механизма на съприкосновение между автомобила и
пешеходеца, момента в който това е възникнало, както и поведението на Х.,
4
правилно районният съд се е позовал на събраните по делото гласни
доказателства и в този смисъл не е възприел изводите по автотехническата
експертиза предвид тяхната хипотетичност, т.е. като такива които не почиват
на доказателствата по делото. В хода на въззивното производство е направено
искане за повторен разпит на частния обвинител, което е оставено без
уважение предвид събраните данни в хода на първоинстанционното
производство относно способността на лицето да възпроизвежда правилно
факти и обстоятелства предвид здравословоното му състояние. По тези
съображения въззивният съд приема, че изводите на първата инстанция
относно фактите по делото са правилни, обосновани и законосъобразни,
поради което възприема фактическа обстановка, идентична с тази, приета от
първата инстанция.
От така установените факти районният съд е направил правилния
извод, че с действията лицето, спрямо което се провежда наказателното
производство не е осъществило престъпния състав по чл. чл. чл.343, ал.3,
пр.8, б.“а“, пр.1, във вр. с ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК . Съдът
правилно е приел, че са налице както елементи от обективна, така и от
субективна страна на деянието. Въззивният съд счита, че правните изводи,
направени и изложени от решаващия съд са правилни и последователни.
Правилен е извода на районният съд, че не се установява нарушение на
разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Съобразно предписанието на чл. 20, ал.
1 от ЗДВП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. Не се установява подсъдимата да не е
упражнявала контрол по владеене на управляваното превозно средство във
всяко отношение, като е следяла пътната обстановка, останалите участници в
движението, включително двамата възрастни хора, които са се намирали на
тротоар, като това е осъществено внимателно, концентрирано и непрекъснато,
като дори подсъдимата е възприела доста добре начина, по които са
изглеждали двете лица. Още повече установява се, че подсъдимата е подала
знак на свидетелката с покана да пресекат, която го е възприела и въпреки
това е продължила да говори с ЧО, като видно от показанията и, а и тези на
полицейските служители цялото и внимание е било насочено към
контролиране поведението на съпруга си, който не виждал добре. Правилно е
установено, че не се установява по един безспорен и категоричен начин, че
5
К. не е нарушила и разпоредбите на чл.119, ал.1 от ЗДвП и чл.119, ал.4.
Съгласно чл.119, ал.1 от ЗДвП от ЗДвП като ”При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре.”Инкорпорираното в тази правна
разпоредба задължение би могло да намери приложение тогава, когато
водачът е възприел наличието на стъпил на пешеходната пътека или
преминаващ по нея пешеходец, за да може да съобрази това обстоятелство и
оттук да пропусне посочените пешеходци. Х. и съпругата му обаче са се
намирали на тротоара и са разговарят, като нито един от тях не е бил стъпил
на пешеходната пътека, още по-малко е преминавал по нея. Изложените от
районния съд мотиви са изключително подробни и обстойни, поради което
приповтарянето им не е необходимо, но въззивният съд напълно се
солидаризира с тях. От анализа на доказателствените източници ангажирани в
хода на досъдебното производство и съдебното следствие е направен
единствения правилен извод свързан с разпоредбата на чл. 303 ал. 2 от НПК
и при недоказаност на обвинението по несъмнен начин съдът е постановил
оправдателна присъда. Ангажирането на наказателната отговорност на
подсъдимата не може да става на базата на предположения. Въпреки
положената изключителна процесуална активност от страна на съда за
събиране на всички възможни доказателства обвинението не може да бъде
доказано безспорно. Предвид горното районният съд е приложил правилно
закона и е постановил една законосъобразна оправдателна присъда.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови
своето решение.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, ПлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда 260034 от 16.04.2021 година
постановена по НОХД 085/2020 година по описа на Районен съд Плевен.
6
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7