Определение по дело №1682/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер  1338/             12.08.2020  Година                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав

На  12.08.2020 г.

В   закрито  заседание в следния състав:

                                                          Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                             Членове: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

         ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д.№ 1682 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД против разпореждане № 32942/21.05.2020г. по ч.гр.д.№ 5281/2020г. на Районен съд- гр.Пловдив, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за  изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу  Ж.С.Г. *** за главницата, договорна възнаградителна лихва и обезщетение за забава. По изложени в частната жалба съображения се иска отмяна на разпореждането в посочените негови части.

          Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

          Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Пред районния съд е подадено заявление от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с ЕИК ********* за издаване на заповеда за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Ж.С.Г. за сумите, както следва: 454,40 лв. главница, 169,31 лв. лева лихва /обезщетение/ за забава върху непогасен остатък от главницата за периода 22.06.2016 г.- 13.03.2020 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, и за сумата от 65,69 лв. неустойка поради настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост на задължението за периода 16.12.2014 г.- 13.01.2015 г., произтичащи от договор за заем № 8368/30.09.2014 г.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за сумите 454,40 лв. главница , 65,69 лв. неустойка и за законната лихва върху главницата от подаване на заявлението.

Съпоставката между заявлението, разпореждането и частната жалба налага извод за недопустимост на частната жалба в частите относно вземане за възнаградителна лихва, тъй като такова не е поискано със заявлението, както и относно вземане за обезщетение за забава, тъй като то не е предмет на обжалваното разпореждане. Поради това жалбата в тези части следва да се остави без разглеждане.

В останалата част- относно вземането в размер на 454,40 лв. главница, частната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на служебната проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК първоинстанционният съд е констатирал, че се касае за потребитески договор по предоставен заем от 600 лв. платим на 15 равни седмични вноски от по 42,50 лв. при месечен лихвен процент 3,34 % ; ГПР 49,05 %. и обща сума за плащане-637,56 лв. Приел е, че липсва посочване на факти относно броя на платените от длъжника вноски и какви здължения по договора са погасили те. Предвид това съдът намерил, че е налице  обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договора, която е пречка да се определи съществуването на претендираните вземания.

Въззивният съд не споделя съображенията, изложени в обжалваното разпореждане. Действително претендираните вземания произтичат от договор, сключен с потребител, в който случай и по изричното разпореждане на нормата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи. Правилно е констатирано, че се касае за потребитески договор по предоставен заем от 600 лв. платим на 15 равни седмични вноски от по 42,50 лв. при месечен лихвен процент 3,34 % ; ГПР 49,05 %. и обща сума за плащане-637,56 лв. Анализирано, съдържанието на договора не обосновава извод за наличие или вероятност за наличие на неравноправни клаузи, въз основа на които се претендира издаване на ЗИ за главницата по договора. Относно другите претендирани вземания, произтичащи от договора, в т.ч. неустойка поради настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост, обжалваното разпореждане, с което заявлението в тази част също е отхвърлено, е влязло в сила и не е предмет на настоящата жалба. Поради това наличието на неравноправни клаузи, касаещи това вземане, не се обсъжда.

В заключение съдът намира, че са налице всички предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК относно вземанията за главница, поради което обжалваното разпореждане ще се отмени в тази част и делото ще се върне на първоинстнационния съд за издаването й.

Предвид гореизложеното, съдът 

 

 

 

 

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД против разпореждане № 32942/21.05.2020г. по ч.гр.д.№ 5281/2020г. на Районен съд- гр.Пловдив относно исканията за отмяна на разпореждането касателно договорна възнаградителна лихва и обезщетение за забава.

Определението в тази част подлежи на обжалване пред ПАС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

ОТМЕНЯ разпореждане № № 32942/21.05.2020г. по ч.гр.д.№ 5281/2020г. на Районен съд- гр.Пловдив в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за  изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу  Ж.С.Г. *** за сумата от 454,40 лева главница.

ВРЪЩА делото на РС- Пловдив за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за посочената сума съобразно заявлението.

Определението в тази част не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: