№ 2293
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110204474 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Б. Ц. от гр. София, ж.к.“*** срещу
Eлектронен фиш, Серия К, № 8510372, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4, вр.ал.1, т.3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е санкциониран с налагане на "глоба" в размер
на 200 (двеста) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен, издаден в нарушение на административно-
производствените правила и материалния закон, поради което се иска
неговата отмяна. В тази връзка се сочи, че от текста на издадения ЕФ не
ставало ясно мястото на извършване на нарушението и ограничението на
скоростта, действащо за това място.
По –нататък, в жалбата се излагат аргументи, че извършването на
твърдяното нарушение в условията на потворност и налагането на глоба в
двоен размер не било ясно описано и мотивирано. Навеждат се и доводи, че
жалбоподателят не бил в състояние да разбере с какво АТСС е било заснето
нарушението –стационарно или мобилно такова, респ. дали същото е
преминало необходимата техническа проверка за изправност, както и че
АТСС не е било предварително обозначено.
1
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител. В съда са депозирани писмени бележки от пълномощника на
жалбоподателя адв.Мария Здравкова – АК –Кюстендил по хода и по същество
на делото. В същите се отправя молба атакуваният ЕФ да бъде отмен от съда
по изложените в жалбата съображения, като при такъв изход на делото се
иска присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в производството
за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.
Административно –наказващият орган – СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В съда са депозирани писмени бележки от юрк.
Б.Страхинов – пълномощник на АНО, в които се развиват аргументи, че
атакуваният ЕФ е правилен и законосъобразен, поради което и се отправя
искане към съда да се произнесе с решение, с което да го потвърди.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на претендираните от страна на жалбоподателя
разноски, ако същите надвишават нормативно установения минимум.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 29.08.2023 г. в 12:38 ч. в гр. София, по бул. “Княгиня Мария Луиза“
до № 118, с посока от ул. “Опълченска“ към бул. “Рожен“ с автоматизирано
техническо средство – TFR1-M 524 била засечена скорост на движение на
МПС – лек автомобил „*** А5 Олроуд” с рег. № СА *** от 72 км./ч., (след
приспаднат толеранс от 3%), при разрешена такава – 50 км./ч. в населено
място, т.е. превишение на скоростта от 22 км./ч.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш Серия К,
№ 8510372 срещу жалбоподателя А. Б. Ц., с който същият е санкциониран с
налагане на глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. В ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в условията на
повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ, серия К, № *** на
15.06.2023 г.
Електронният фиш бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на
23.02.2024 г.
От приложения към делото снимков материал заснет с мобилната
2
система за видеоконтрол TFR1-M 524, който е веществено доказателствено
средство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се установява, че на
процесната дата – 29.08.2023 г., в 12:38 ч. е измерена скорост на движение от
72 км/ч., след приспаднат толеранс от 3 %, като са записани датата, часа,
посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния
номер на автомобила, който съвпада напълно с този, собственост на
жалбоподателя А. Б. Ц..
Към материалите на делото е приложен и протокол от 29.08.2023 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 524е
одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване. Периодичността на последващите проверки на тези системи е
една година, като мобилната система за видеоконтрол TFR1-M 524 е
преминала проверка на 18.05.2023 г. От приложения по делото протокол № 2-
9-23/18.05.2023 г. на Главна дирекция „Национална полиция“, „Лаборатория
за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери“, е видно,
че мобилната система за видеоконтрол отговаря на изискванията и дава
допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч.
до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата
на уреда.
Изложеното, съдът приема за безспорно установено от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК във връзка с чл. 84 от
ЗАНН - свален на хартиен носител снимков материал за описаното
нарушение; снимка на разположението на АТСС, протокол за използване на
АТСС от 29.08.2023 г., ежедневна форма на отчет, протокол № 2-9-
23/18.05.2023 г. на Главна дирекция „Национална полиция“, „Лаборатория за
проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери“, копие на
Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи
относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на
електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, справка от КАТ за собственик на превозно средство, справка за
3
нарушител/водач, копие на ЕФ серия К, № 5372368 г., копие от проект за
организация на движението на бул.“Мария Луиза“ в района на
административен номер 118.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалвания електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, действала към момента на извършване
4
на нарушението, сочи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Съобразно т. 65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да се
направи извод, че към датата на извършване на нарушението, а именно
29.08.2023 г., нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се
установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез
използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и
оповестени по законово определения за което начин, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. В
Наредбата изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
5
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M 524, представляваща одобрен тип средство за измерване, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представения снимков материал измерената скорост на
движение на автомобила, управляван от жалбоподателя е била 75 км/ч., в
който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което
правилно във фиша е отразена скорост от 72 км/ч. Именно тази скорост е
била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената
такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш
е съобразен т. нар. „толеранс”, като инкриминираната скорост е намалена на
72 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 22 км./ч., което обстоятелство е в
полза на нарушителя.
В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата във вр.
с чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията - контролът да се осъществява със
АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с изисканите от
съда и приобщени към материалите на делото протокол № 2-9-23/18.05.2023
г. на Главна дирекция „Национална полиция“, „Лаборатория за проверка на
анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери“, и Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване.
Към материалите на делото е приложен и протокол за използване на
АТСС, от който е видно, че същото се е намирало в служебен автомобил с №
6
СВ 97 00 ТМ, че се е извършвал контрол на място в гр. София, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ до № 118, като посоката на движение на контролираните МПС
е била от ул. „Опълченска“ към бул. „Рожен“, че режимът на измерване е бил
стационарен, а посоката на задействане-приближаващи автомобили, и че
контролът се е извършил за времето от 12:00 ч. до 14:00 ч., като е приложена
и снимка за разположението на уреда.
С оглед гореизложеното съдът намира възраженията в жалбата относно
неустановяване мястото на нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната отгворност на жалбоподателя, за
неоснователни. От изискания и получен в съда от Столична община проект за
организация на движението на бул.“Мария Луиза“ в района на
административен номер 118, се установява, че в процесния пътен участък
действа ограничение на скоростта за населено място от 50 км./ч.
Във връзка с възражението в жалбата, че АТСС не е било предварително
обозначено съдът намира за нужно да отбележи, че действително такова
изискване съществуваше в чл. 7, ал. 2 от Наредбата, която изискваше
поставяне на пътен знак Е24 преди мястото за контрол във всяка посока на
сработване на автоматизираните технически средства и системи, а ал. 1 от
същата разпоредба член изискваше оповестяване на контрола на интернет
страницата на МВР или чрез средствата за масово осведомяване (изискване
на чл. 7, ал. 1 – отм. от Наредбата). Тези две разпоредби на Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. са обаче отменени с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от
16.01.2018 г. Изискването за оповестяването на местата за контрол, визирано
в разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, също е отменено с ДВ, бр. 54 от
2017 г., в сила от 09.07.2017 г.
Поради изложеното към датата на инкриминираното в ЕФ нарушение -
29.08.2023 г. контролните органи не са имали задължение предварително да
обозначават и да оповестяват местата за контрол на скоростта.
По горните аргументи и предвид събраните по делото доказателства,
съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение е правилно
експлоатирано, поради което и производството по ангажиране на
административно-наказателна отговорност на нарушителя чрез издаването на
електронен фиш, се е развило при спазване на установените процесуални
правила.
7
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административно-наказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се е извършвал контрол на
скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и
действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП, посоката на
движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо
средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени
доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на
делото.
Предвид всичко гореизложено съдът приема, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят А. Б. Ц. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, забраняваща на водача да
управлява МПС в населено място със скорост на движение надвишаваща 50
км./ч.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят Ц., като правоспособен водач е следвало да
съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост от 50 км/ч., като по този начин е подценил настъпването
на общественоопасните последици (застрашаване на безопасността на
останалите участници в движението), при пряката си цел да управлява своето
МПС с избраната от него скорост, независимо от наличното ограничение за
населено място.
Във връзка с налагане на санкцията на водача за нарушение, извършено в
условията на повторност съдът намира следното:
Съгласно § 6, т.33 от ДР на ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено
в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 ЗдвП- в двегодишен срок,
от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач.
От приложения към материалите на делото Електронен, фиш Серия К, №
***, връчен на нарушителя на 31.05.2023 г. и влязъл в законна сила на
15.06.2023 г. се установява, че А. Ц. е санкциониран за извършено нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП (за превишение на скоростта от 13 км/ч.) на основание
8
чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП с налагане на „глоба“ в размер на 50
лева, а нарушението в обжалвания ЕФ, което е квалифицирано като
„повторно“ е за превишаване на скоростта с 22 км/ч., за което се предвижда
наказание в санкционната норма на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП в размер на 100
лева. Ето защо, неправилно нарушението е квалифицирано като „повторно“ и
нарушителят е санкциониран на основание чл.182, ал.4 вр.ал.1, т.3 от ЗДвП с
глоба в двоен размер, а именно 200 лева, при положение, че за първото
извършено от него нарушение е санкциониран с глоба в размер на 50 лева на
основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Изложеното мотивира съда да приеме, че не е обусловена повторността
на настоящото административно нарушение и атакуваният ЕФ следва да се
измени в санкционната си част, като се преквалифицира извършеното
административно нарушение от предвидения квалифициран състав на
повторност по чл. 182, ал. 4 от ЗДП и жалбоподателят бъде санкциониран с
наказанието, предвидено за основния състав на нарушението по чл. 182, ал. 1,
т. 3 от ЗДП, съответно наложеното наказание следва да се намали от 200
(деста) лева на 100 ( сто) лева.
По -нататък, съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само
ако съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63, ал.3 от ЗАНН и чл. 143 АПК, която пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК. В конкретния случай, с оглед изхода на
правния спор разноски се дължат в полза на АНО, чийто процесуален
представител своевременно е поискал присъждането на такива от съда. Ето
защо и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в
полза на АНО следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, с оглед невисоката фактическа и правна сложност на
делото и разглеждането му в едно съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.4 вр.ал.7, т.1 и чл.63д,
ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш, серия К, № 8510372, издаден от СДВР, с
който на А. Б. Ц. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от
9
ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размерът на наложената глоба на 100
лева.
ОСЪЖДА А. Б. Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична
дирекция на вътрешните работи сума в размер на 80 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред
настоящата инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10