РЕШЕНИЕ
№ 505
гр. Бургас, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Др. Андонова
Парашкевова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова
Гражданско дело № 20232100100879 по описа за 2023 година
Ищците М. Р. К. и С. Х. И. и двамата с посочен адрес в с.З.,област С. чрез
пълномощниците адв.Николай Димитров, адв.Жени Тасева и адв. Борис
Акалиев и тримата с адрес на адвокатската кантора гр.София ,пл.“Позитано“
№ 2,сграда Перформ Бизнес Център,ет.№ 3 са предявили обективно и
субективно съединени искове против ЗД„Бул Инс“ АД,ЕИК ********* за
осъждане на ответното дружество да им заплати следните суми:по 200000
лв. на всеки един от двамата, представляващи обезщетения за неимуществени
вреди вследствие смъртта на техния син Р. С. И. ,настъпила в резултат на ПТП
,възникнало на 17.05.2018 год. ,виновно причинено от водач,управлявал
мотоциклет,застрахован в ответното дружество,ведно със законната лихва
върху всяка една от тези суми,считано от 24.04.2023 год., -датата на
уведомяването на ответника с извънсъдебната претенция,до окончателното
изплащане на сумите.Описват взаимоотношенията си със загиналия в
резултат на ПТП син Р. до датата на произшествието,както и душевните
болки и страдания,които са изпитвали и продължават да изпитват след
смъртта му,като намират,че последните е справедливо да бъдат овъзмездени
с обезщетения в търсените от тях размери.В подкрепа на размерите се
позовават и на икономическата обстановка в страната в периода от 2019 год.
1
до 2023 год. вкл. Претендират разноски.Представят и ангажират
доказателства.
Предявените при условията на обективно и субективно кумулативно
съединяване осъдителни претенции за репариране на неимуществени вреди,
причинени от ПТП , са с правно основание в чл. 432 от КЗ,а претенциите за
заплащане на законни мораторни лихви са с правно основание в чл.86, ал. 1
от ЗЗД вр. с чл.429 от КЗ.
Ответникът ЗД„Бул Инс“ АД,ЕИК ********* чрез пълномощника по
преупълномощаване адв. Г. Д. с адрес на адвокатската кантора
гр.Ямбол,ул.“Бузлуджа“ № 15,ет.3,офис16 в депозиран в законния срок писмен
отговор е оспорил предявените искове по основание и размер.Признава
следните факти:наличие на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за мотоциклет
марка „Хонда“,модел „ЦБР“,с ргег. № СТ3330К за периода от 11.04.2018 год.
до 10.04.2019 год.,управляван от Б. В. Б.;настъпване на ПТП на 17.05.2018
год. с участие на посочения мотоциклет,при което е пострадал сина на ищците
Р. И.,починал в резултат на получената травма на 23.05.2018 год.;постъпване
на 24.04.2023 год. в застрахователното дружество на претенция от ищците за
заплащане на обезщетения във връзка с възникналото ПТП и смъртта на сина
им,по които претенции на същата дата са образувани щети съответно с
№********** и с № **********.Заявява,че с оглед наличието на влязла в
законна сила присъда против водача на мотоциклета, не оспорва
обстоятелството,че вина за ПТП има Б. Б.,както и обстоятелствата ,при които
е причинено увреждането на Р. И..Твърди,че е налице съпричиняване от
страна на сина на ищците на уврежданията му и настъпилата впоследствие
смърт,като счита,че степента на съпричиняване е повече от 50 %.Като
основание за намаляване на размера на обезщетенията се позовава на
знанието на пострадалия за употребата на алкохол от страна на водача на
мотоциклета, с оглед на което счита,че Р. И. сам се е поставил в риск от
евентуално ПТП.Счита,че и бездействието на Р. И. като пътник зад водача на
мотоциклета да не използва защитна каска, е станало причина при падането
си да получи директен удар в незащитената част от главата,който удар е довел
до смъртта му.Заявява,че претендираните размери на обезщетенията от
ищците са силно завишени и не отговарят на трайно установената практика на
съдилищата за обезщетения за подобен род вреди.Счита,че освен всички
2
обективни данни,касаещи уврежданията на ищците,следва да бъде взета
предвид и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента
на увреждането,за да се постигне баланс между настъпилите вреди и тяхното
парично измерение, без обезщетението да представлява средство за
обогатяване и изкуствено повишаване стандарта на живот на увреденото
лице.Позовавайки се на статистическите данни на НСИ,които намира за
приложими,заключава,че претендираните обезщетения възлизат на средния
доход на лице за близо 19 години.Намира,че обезщетението следва да се
определя по справедливост,а не с оглед застрахователните лимити,които
следва да се съобразяват единствено,доколкото застрахователят не отговаря
над лимита.Моли за частично отхвърляне на исковете,като бъдат намалени
размерите на претендираните обезщетения с оглед възраженията и предвид
направеното възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия.Претендира разноски съобразно изхода на делото.Представя и
ангажира доказателства.Отправя искане за привличане на водача на
мотоциклета Б. Б. като трето лице помагач,предявява и частичен обратен иск
срещу него.
Възражението на ответника за съпричиняване е с правно основание в
чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Предявеният частичен обратен иск срещу конституираното трето лице
помагач на ответника Б. В. Б. от с.М.,община П.,област П. е с правно
основание в чл.500,ал.1,т.1,пр.1 и ал.2 от КЗ.
Третото лице помагач на ответника Б. В. Б. от с.М.,община П.,област П. чрез
пълномощника адв. Бойчо Боев с адрес на адквокатската кантора
:гр.Бургас,ул.“Цар Симеон I“ № 102 в писмен отговор на частичния обратен
иск е изразил становище за допустимостта му,като е поискал при вземане на
решение съдът да съобрази съпричиняването на пострадалия Р. И. към
злополуката,изразяващо се в употреба на алкохол в компанията му и знанието
му,че ще пътува с него и пътуване без защитна каска.Помолил е да бъдат
отчетени и предприетите от него действия за оказване на помощ на
пострадалия,които счита,че са от значение за определяне на размера на
обезщетението.Не представя и не ангажира доказателства.
Окръжен съд Бургас като обсъди доводите н астраните и събраните и
представени по делото доказателства,намира за установено от фактическа и
3
правна страна следното:
Безспорни са между страните следните обстоятелства,като за част от тях са
представени и неоспорени писмени доказателства:по отношение на
мотоциклет марка „Хонда“,модел „ЦБР“,с рег. № СТ3330К за периода от
11.04.2018 год. до 10.04.2019 год. е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество ЗД„Бул Инс“ АД,ЕИК
********* ;на 17.05.2018 год. ,в периода на действие на застрахователното
правоотношение,е настъпило ПТП с участието на посочения
мотоциклет,управляван от Б. В. Б.,при което е пострадал сина на ищците Р. С.
И.,починал в резултат на получената травма на 23.05.2018 год.;на 24.04.2023
год. в застрахователното дружество е постъпила претенция от ищците за
заплащане на обезщетения във връзка с настъпилото ПТП и смъртта на сина
им,по които претенции на същата дата са образувани щети съответно с
№********** и № **********;за произшествието от 17.05.2018 год. е налице
влязла в законна сила присъда,постановена по НОХД № 329 по описа за 2023
год. на Окръжен съд Бургас.
На основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда № 24 от 09.05.2023 год.
по НОХД № 329 по описа за 2023 год. на Окръжен съд Бургас е задължителна
за настоящия съд,разглеждащ гражданските последици от нея за следното:Б.
В. Б. е признат за виновен в това, че на 17.05.2018 г. около 03:10 часа, в к.к.
„Слънчев бряг“, общ. Несебър, обл. Бургас, на главна алея пред дискотека
„Вижън“, с посока на движение към гр. Несебър, при управление на
мотоциклет, марка „Хонда“, модел „ЦБР 600 Ф4“, категория „LЗе“, с рег. №
СТ 3330 К, (собственост на М. Х. З. от гр. К.), без да има необходимата
правоспособност - категория „А“ и след като е бил в пияно състояние – с 0.92
промила алкохол в кръвта, установен с алкотест „Дрегер 7410+“, с фабр. №
ARYF 0325, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 1 и чл.137е от ЗДвП и
по непредпазливост причинил смъртта на Р. С. И., ЕГН **********, настъпила
на 23.05.2018 г. в УМБАЛ - гр. Бургас.
От данните по делото се констатира,че към датата на смъртта -17.05.2018 год.
Р. И. е бил на възраст * навършени години-роден е бил в началото на ** год.От
приложените препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за
наследници е видно,че е бил семеен,като негови наследници освен двамата му
родители-ищците по делото,е и преживялата му съпруга Б. Г..От приложените
4
удостоверения за съпруг/а и родствени връзки е видно,че Р. И. не е
единствено дете на двамата ищци,а има и по-голям брат Д. С. В.-пълнолетен
към 17.05.2018 год.,роден през ** год. Към 17.05.2018 год. ищците по делото
са били съответно на възраст-М. К.-* години,а С. И.-** години.От
приложените удостоверения за постоянен и настоящ адрес е видно,че ищците
живеят в с.З. от края на 2001 год. на един и същ адрес ,като същият адрес е
записан като постоянен и настоящ такъв и на Р. И. от раждането му и до
смъртта му през 2018 год.Видно е също така,че само в периода 2014-2016 год.
Р. И. е имал регистриран настоящ адрес в гр.В..
От ангажираните от ищцовата страна гласни доказателства ,които съдът
изцяло възприема,тъй като свидетелите са очевидци на събитията,които
описват,показанията им не страдат от вътрешни противоречия,пълни,точни и
ясни са,не си противоречат помежду си и не се оборват,а се подкрепят от
останалия събран по делото доказателствен материал,се установява,че
ищците и Р. са живели в едно домакинство и са били много сплотени.Р. е
работил непрекъснато в различни населени места, както за да издържа себе
си,така и за да помага на родителите си,бил е за тях материална и морална
опора.Установява се също така,че по-големият брат на Р. И. живее от години
в Б. заедно със семейството и децата си,като идва в България през година или
през две.Не се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели
починалият син на ищците да е съжителствал със съпругата си Б. Г.,нито
има данни да е поддържал връзка с нея,поради която причина и свидетелите
считат Р. И. за несемеен.От показанията на свидетелите се констатира,че
взаимоотношенията между ищците и синът им Р. са били много добри,като не
са се отличавали с близост по- различна от обичайната между родители и
дете в зряла възраст,които живеят в едно домакинство.Установява се и
промяната в начина им на живот и психиката им след произшествието и
особено след смъртта на Р.,настъпила няколко дни след инцидента.Били са
разстроени,съсипани,плачели са ,нямали са кураж за нищо,надявали са се да
не ги сполети най-лошото-детето им да почине.След смъртта на Р. ищците са
се затворили в себе си,станали са много свити,не желаят да говорят,не желаят
да контактуват с хората,не се събират с роднини и близки по
празници,чувстват се подтиснати емоционално, говорят непрекъснато с тъга
за починалия си син.
От ангажираните от ответната страна гласни доказателства,които съдът също
5
изцяло възприема,тъй като свидетелят е очевидец на настъпилото
произшествие,при което синът на ищците е пострадал,показанията му са
конкретни и ясни и се подкрепят от останалия доказателствен материал по
делото, се установява,че Р. е пътувал на мотоциклета зад водача Б.,без каска,
мотоциклетът се е преобърнал на задна гума , пътникът е паднал на главата
си, като непосредствено след падането състоянието му е било видимо много
тежко.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се констатира,че
непосредствената причина за смъртта на Р. И. е несъвместима с живота
черепно-мозъчна травма,причинена от тежък/ с голяма кинетична
енергия/удар в лявата и дясната страна на черепа.Установява се ,че синът на
ищците е паднал от мотоциклета при предприета каскадна маневра-изправяне
на мотоциклета на задна гума,при което промяната в ускорението и
настъпилия дисбаланс водят до изпадане на возещия се на задната седалка Р.
И.,а заедно с него и на управляващия мотоциклета Б. Б. и на самото МПС. С
падането синът на ищците е ударил незащитената си с каска глава в пътната
настилка,при което е получил размачкване на мозъка.Не са констатирани
някакви значими болестни промени от травматично или друго естество в
другите органи и системи на пострадалия пътник,които биха имали значение
за изхода от състоянието му,а охлузванията по крайниците и тялото му в ляво
и кръвонасядането по лицето и др. не са причина за настъпилия фатален
изход.Вещото лице е изразило категорично становище,че в конкретния случай
с оглед установения механизъм на травмата/директен удар на главата в
асфалта/ поставена правилно каска ,би изиграла решаваща роля в
предотвратяването на тежката черепно-мозъчна травма, като скоростта на
движение на мотоциклета не е определяща за настъпване на увреждането.Не
са събрани по настоящото дело доказателства,от които да се установи,че
пострадалият син на ищците е знаел,че Б. Б. е употребил алкохол преди да
започне да управлява мотоциклета,с който е настъпило ПТП на 17.05.2018 год.
и въпреки това,се е качил зад него като пътник.За установяване на това
твърдение не могат да бъдат използвани мотивите на постановената срещу
третото лице помагач присъда,тъй като те не се обхващат от разпоредбата на
чл.300 от ГПК,а други доказателства в тази насока не са ангажирани.
Съобразявайки установените тежки в психичен план преживявания от страна
6
на ищците- на възраст съответно * г. и * г. към м. май 2018 год. и загубата на
техния син в зрялата му възраст – * години,с когото приживе са живели
заедно в едно домакинство, поддържали са топли и отношения помежду
си,помагал им е, имали са здрава връзка, свързвали са в житейски план
очаквания за съвместни преживявания и взаимни грижи,поради
обстоятелството,че той е останал в България,а другият им син се е установил
от дълго време и за постоянно в чужбина,като посещенията му са били по-
редки, съдът намира,че справедлив размер на обезщетението за всеки един
от двамата родители е по 120 000 лв.Този размер съдът определи вземайки
предвид и икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното ПТП, нарастващите размери в годините на лимитите на
застрахователните обезщетения и практиката на съдилищата за присъждани
обезщетения при ПТП през 2018 год. в подобни случаи като ориентир/напр.
Определение № 50618 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 396/2022 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Ирина Петрова, Определение № 1665 от 4.04.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 3100/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Орешарова/.
Този размер следва да бъде намален,тъй като безспорно от събраните
доказателства относно механизма на травмата, смъртта на сина на ищците не
би настъпила,ако той е бил със защитна каска.Съпричиняването съдът
приема,че е в размер на 40 % ,тъй като Р. И. е нарушил задължението като
пътник по чл.137е от ЗДвП,а именно да използва защитна каска,спазването
на което задължение в конкретния случай при установения механизъм на
произшествието , е било решаващо за запазване на неговия живот,но не би
могъл да предположи,нито да предотврати каскадната маневра,предприета от
Б. Б.,която е станала причина за падането му и фаталното нараняване на
главата му. Водачът на мотоциклета е допуснал повече на брой и по- тежки
нарушения на ЗДвП-управлявал е мотоциклета без да има необходимата
правоспособност-категория „А“ ,след като е бил в пияно състояние-с 0,92
промила алкохол в кръвта, не е осигурил всички условия за безопасно
превозване на Р. И.,като го е допуснал да пътува без защитна каска и е
предприел каскадна маневра-изправяне на мотоциклета на задна гума,като е
могъл да предположи,че пътникът зад него при тази маневра може да
изпадне от мотоциклета и да удари главата си.
Размерът на обезщетенията на двамата ищци при това положение намален с
приетия процент на съпричиняване е по 72000 лв. В този размер следва да
7
бъдат уважени предявените искове,а до претендираните размери следва да
бъдат отхвърлени.Следва да бъде присъдена и законната лихва върху
обезщетенията,начиная от 24.04.2023 год.-датата на отправяне на
извънсъдебната претенция пред застрахователя.
С оглед на уважаване на исковете в посочените по-горе размери съдът ще
следва да се произнесе и по предявения обратен иск от застрахователя по
отношение на третото лице помагач.Тъй като от влязлата в сила присъда ,като
част от изпълнителното деяние са установени фактите по чл.500,ал.1,т.1,пр.1
и ал.2 от КЗ,то следва да бъде уважен и частичния обратен иск,като третото
лице помагач бъде осъдено да заплати на застрахователя сумите от по 50000
лв. ,като част от определените обезщетения на ищците при условие,че
застрахователят им ги заплати.
По разноските по първоначалните искове:
За държавна такса:Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
държавна такса по сметка на Окръжен съд Бургас за първоинстанционното
производство в размер на 5760 лв. върху уважената част от исковете.
На пълномощника на ищците:Ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати възнаграждение на адв. Николай Димитров на основание чл.38,ал.2
във вр. с чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.Съдът намира,че при
определяне на размера на възнаграждението не следва да използва като
ориентир Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа,а следва да
отчете следните обстоятелства:служебно известно е на настоящия съдебен
състав,че адв. Николай Димитров е процесуален представител на ищци по
преобладаващия брой дела с правно основание в чл.432 от КЗ в Окръжен съд
Бургас,не само през настоящата 2025 год.,но и в предходните
години.Служебно известно е също така на настоящия съдебен състав,че
процесуалното представителство по всички съдебни производства по чл.432
от КЗ ,в които той участва,се осъществява по един и същ модел- структурата
на исковите молби-изложение и петутим,е
еднаква,обстоятелствата,обосноваващи размерите на търсените обезщетения-
описание на физически и емоционални преживявания,характер на
пострадалите лица,икономическа обстановка в страната, са аналогични,като
различни са пострадалите лица и претендираните размери
обезщетения,различни са и описанията на ПТП,но те се снемат пряко от
8
приложените писмени доказателства,които най-често са такива от висящи
досъдебни производства или констативни протоколи за ПТП с пострадали
лица; идентични са доказателствените искания,които винаги включват освен
писмени доказателства, свидетели за птърпените емоционални или физически
болки и страдания,за личността,характера и общественото положение на
пострадалите,автотехническа експертиза,съдебномедицинска експертиза,и
комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза,които
доказателствени искания се обосновават с едни и същи фактически и правни
доводи и съдебна практика.И по настоящото дело защитата,осъществена от
адв. Николай Димитров ,не се различава от обичайния и дългогодишно
прилаган от него модел,описан по-горе,поради което усилията положени от
него в настоящото производство са значително по-малки по интензитет от
тези,които полагат останалите явяващи се в производствата по чл.432 от КЗ
адвокати.Основните релевантни факти по настоящото дело освен това са
установени с влязла в сила присъда,което изрично е посочено в исковата
молба,поради което те не са били спорни и не се е налагано установяването им
в производството по делото,а поисканите две експертизи-съдебна
автогтехническа и съдебно –медицинска , са били ненужни.Спорните въпроси
са били относно размера на обезщетенията и наличието на
съпричиняване.Пълномощникът на ищците не е взел становище по
възражението за съпричиняване и обстоятелствата ,на които то е било
основано,по отношение на размера на обезщетенията се е позовал на
обстоятелствата на които обичайно се позовава и по останалите водени от
него дела-взаимоотношенията между родителите и починалия, явил се е
преупълномощен адвокат само в заседанието,в което са разпитани
свидетелите на ищцовата страна,защитата на двамата ищци е осъществена по
идентичен начин,като не са изложени и не са установявани различни
обстоятелства относими към някой от тях поотделно.Действително
материалният интерес като претендирана стойност-по 200000 лв. за всеки от
двамата ищци,е голям,но като фактически и правни доводи е защитен с
обичайните такива за водените от адв. Николай Димитров дела с правно
основание в чл.432 от КЗ. При това положение съдът намира,че справедлив
размер на възнаграждението за адвокатска работа в настоящия случай с оглед
всички изложени по-горе обстоятелства е сумата от 9000 лв.,която следва да
се присъди в тежест на ответното дружество.Върху сумата от 9000 лв. следва
9
да се начисли и ДДС в размер на 20% или дължимото възнаграждение следва
да възлиза на сумата от 10800 лв.
На ответника:На ответното дружество се дължат разноски съразмерно
отхвърлената част от исковете.За установяване на размера на разноските е
представен списък по чл.80 от ГПК,както и доказателства за действително
направени разноски-договорени адвокатски възнаграждения в размер от по
15240 лв. за защита по исковете на всеки един от двамата ищци и 400 лв. за
експертиза за установяване на обстоятелства,на които е основано
възражението за съпричиняване на ответното дружество.Съдът намира за
основателно възражението на ищцовата страна за прекомерност на
договорените и платени адвокатски възнаграждения,тъй като
обстоятелството,че ищците са двама и материалният интерес е голям,не
обосновават справедлив размер на възнаграждението от 30480 лв.Както бе
посочено и по-горе независимо,че ищците са двама,обстоятелствата,относими
към размерите на обезщетението на всеки от тях са идентични.От
съдържанието на двата договора за правна защита и съдействие не е видно,че
включват и защита по обратния иск,изрично в предмета на всеки един от
двата договора е отразено до оказване на правна защита и съдействие по иска
на кой от двамата ищци се отнася- договор № 6389 е по иска на М. К.,а
договор № 6390- по иска на С. И.. При това положение разноските за
възнаграждение на адвокат на ответното дружество следва да се определят
на обща сума от 15240 лв. с ДДС с оглед приложените доказателства за
регистрация по ДДС.Общият размер на направените разноски от ответното
дружество е 15640 лв.,като съразмерно отхвърлената част от исковете следва
да му се присъди сумата от 10009,60 лв.
По обратния иск:Тъй като обратният иск е уважен изцяло,то третото лице
помагач следва да бъде осъдено да заплати на ответника сумата от 4000 лв.
,включена в списъка по чл.80 от ГПК по обратния иск,представляваща платена
държавна такса за разглеждането му.
Третото лице помагач следва да бъде осъдено да заплати на ответното
дружество и лихвите върху определените обезщетения на двамата
ищци,както и разноските,които ответното дружество следва да заплати по
първоначалните искове,а именно определената държавна такса в размер на
5760 лв. върху уважената част от исковете и сумата от 10800 лв.дължимо
10
адвокатско възнаграждение на адв.Н. Д..
По изложените съображения и на основание чл.432 и чл.500,ал.1,т.1,пр.1 и
ал.2 от КЗ съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД„Бул Инс“ АД,ЕИК ********* на основание чл.432 от КЗ да
заплати на М. Р. К. и С. Х. И. и двамата с постоянен и настоящ адреси в
с.З.,община Г. ,област С. чрез пълномощниците адв.Николай
Димитров,адв.Жени Тасева и адв. Борис Акалиев и тримата с адрес на
адвокатската кантора гр.София ,пл.“Позитано“ № 2,сграда Перформ Бизнес
Център,ет.№ 3 следните суми: по 72 000 лв./седемдесет и две хиляди лева/ на
всеки един от двамата, представляващи обезщетения за неимуществени вреди-
болки и страдания , от смъртта на техния син Р. С. И. ,настъпила в резултат на
ПТП ,възникнало на 17.05.2018 год. ,виновно причинено от водача Б.
Б.,управлявал мотоциклет,застрахован в ответното дружество,ведно със
законната лихва върху всяка една от тези суми,считано от 24.04.2023 год. -
датата на уведомяването на ответника с извънсъдебната претенция,до
окончателното изплащане на сумите,като исковете за присъждане на
обезщетения над уважените размери от по 72000 лв. за всеки един от тях до
претендираните размери от по 200000 лв. за всеки един от тях ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД„Бул Инс“ АД,ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметката за държавни такси на Окръжен съд Бургас
държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 5760 лв.
върху уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД„Бул Инс“ АД,ЕИК ********* да заплати на адв. Николай
Димитров с адрес на адвокатската кантора гр.София,пл.“Позитано“ №
2,сграда Перформ Бизнес Център,ет.№ 3 на основание чл.38,ал.2 във вр. с
чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата сумата от 10800 лв. с
ДДС,представляваща възнаграждение за оказана безплатно адвокатска
помощ и съдействие на М. Р. К. и С. Х. И. в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА М. Р. К. и С. Х. И. и двамата с постоянен и настоящ адреси в
с.З.,община Г. ,област С. чрез пълномощниците адв.Николай
11
Димитров,адв.Жени Тасева и адв. Борис Акалиев и тримата с адрес на
адвокатската кантора гр.София ,пл.“Позитано“ № 2,сграда Перформ Бизнес
Център,ет.№ 3 да заплатят на ЗД„Бул Инс“ АД,ЕИК ********* сумата от
10009,60 лв. ,представляваща направени разноски за първоинстанционното
производство съразмерно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Б. В. Б. от с.М.,община П.,област П. да заплати на ЗД„Бул Инс“
АД,ЕИК ********* на основание чл. 500, ал. 1, т. 1,пр.1 и ал.2 КЗ следните
суми: 1.сума в размер 100000 лв. / сто хиляди лева/, представляваща сбор от
части от по 50000 лв./петдесет хиляди лева/ от присъдени обезщетения в
размери от по 72 000 лв. за претърпените от М. Р. К. и С. Х. И. болки и
страдания от смъртта на техния син Р. С. И., настъпила от пътно-транспортно
произшествие, реализирано на 17.05.2018 г. по вина на Б. Б.,заедно с лихва за
забава върху сумата от 100 000 лв., считано от 24.04.2023 г. до окончателното
й плащане при условие, че посочените суми бъдат заплатени от ЗД„Бул Инс“
АД,ЕИК ********* на М. Р. К. и С. Х. И.;2. сума в размер на 5760 лв.
представляваща дължима от ЗД„Бул Инс“ АД,ЕИК ********* държавна
такса за първоинстанционното производство , присъдена с настоящото
решение в тежест на ЗД„Бул Инс“ АД,ЕИК ********* при условие, че
посочената сума бъде заплатена от ЗД„Бул Инс“ АД,ЕИК ********* в полза
на бюджета на съдебната власт по сметката за държавни такси на Окръжен съд
Бургас и 3. сума в размер от 10800 лв. с ДДС,представляваща дължимо от
ЗД„Бул Инс“ АД,ЕИК ********* на адв. Николай Димитров възнаграждение
за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на М. Р. К. и С. Х. И. в
първоинстанционното производство,присъдена с настоящото решение при
условие, че посочената сума бъде заплатена от ЗД„Бул Инс“ АД,ЕИК
********* на адв. Николай Димитров.
ОСЪЖДА Б. В. Б. от с.М.,община П.,област П. да заплати на ЗД„Бул Инс“
АД,ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 4000 лв. /
четири хиляди лева /, представляваща направени разноски за държавна такса
за първоинстанционното производство по обратния иск.
Решението подлежи на обжалване с въззивни жалби пред Апелативен съд
Бургас в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните чрез
пълномощниците им.
12
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13