Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……………/16.03.2022 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на първи декември през 2021 година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : С. НАЙДЕНОВА
мл.съдия СТОЙЧО П.
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА въззивно гражданско дело
номер 14920 по
описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 162873 от 10.07.2019 г., постановено по
гр.д. № 17310/2018 г. на СРС, 155 състав, e признато за установено по искове с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че С.Н.П. дължи на „С.в.” АД сумата от 638,60
лв. - главница за неизплатени суми по фактури за ползвани ВиК услуги за периода
от месец ноември 2014 г. до 24.11.2016 г„ за клиентски номер **********, сумата
от 30,33 лв. - лихва за забава за периода от 07.12.2014 г. до 24.11.2016 г., законната лихва върху главницата,
считано от 06.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, като като са отхвърлeни исковете до пълните им предявени
размери за главница за сумата над 638,60 лв. до първоначално претендирания
размер от 1 263,27 лв. и за периода от 27.03.2012 г. до месец октомври 2014 г. и за лихва за забава за сумата над
30,33 лв. до първоначално претендирания размер от 150,35 лв и за периода от
27.04.2012 г. до 06.12.2014 г., като погасени по давност. С решението
първоинстанционният съд се е роизнесълр и по дължимите между страните разноски,
като е осъдил ответника С.Н.П. да заплати на „С.в.” АД на осн. чл.78, ал.1 ГПК
сумата 37,04 лв. за разноски в заповедното производство и сумата 318,12 лв.
разноски в първоинстанционното исково производство, и съответно е осъдил „С.в.” АД да заплати на С.Н.П. на осн. чл.78,
ал.3 ГПК сумата 147,50 лв. разноски.
Срещу това решение в частите, в които исковете са уважени, е подадена в срок въззивна
жалба от ответника С.Н.П. чрез
пълномощник адв.С.К., с
оплаквания за неправилност на решението, и искане то да се отмени в обжалваните части и исковете да се отхвърли изцяло,
претендира и разноски. С жалбата са изложени оплаквания първо, за липаста на
доказателства отвеникът да е собственик на ап.54- сочен в исковата молба,
доколкото доказателствата по делото сочат да е собственик на ап.57, при което
не било досказано наличие на облитационно отношение змежду страните по спора
съгласно ЗРВКУ, второ, за липсата на досказателствена стойност на приетата по
делото съдебно счетоводна експертиза за установяване на факта на реално
доставена услуга до имота на ответника като базирана само на счетоводни
вписвания при ищеца, трето, установената порочност на представените карнети от
съдебно-техническата експертиза, и несъставянето им съгласно изискванията на
Наредба № 5/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите за ползване на водоснабдителната и канализационната системи,
четвърто, че размерът на търсената сума от ответнтика е произволно определена и
без правно основание защото не едоказано реално доставяне и отчитане на
потребена вода за имота, пето, че не едоказана изправността на среддствата за
измерване.
Въззиваемата страна-ищец „С.в.“ АД не е дала отговор в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Софийски градски
съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и
становището по отговора по чл.263 от ГПК,
съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е
валидно, а в обжалваните часкти и допустимо. При произнасянето си по правилността на решението,
съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен от релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче следва и да провери правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Задължение на
въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои
фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и
възражения на страните, като относно фактите и тяхното установявоане е
ограничен от изложеното с въззивната жалба.
Съобразно оплакванията на ответника с
въззивната жалба, според пред въззивния съд е целия предмет на делото и
правилното установяване на всички правнозначими факти, от които ищецът извежда
основателността на иска си.
Ищецът твърди, че между него и
ответника са налице трайно установени фактически отношения, свързани с
предоставянето на ВиК услуги. Твърди, че е налице облигационно отношение , което
се урежда от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК
оператор „С.в.“ АД, влезли в сила на 28.08.2016г. Поддържа, че ответникът има
качеството потребител на ВиК услуги за обект, находящ находящ се в гр. София, ж.к.
*****с клиентски номер **********. Твърди, че ответникът му дължи 1 263,27 лв.
- главница за неизплатени суми по фактури за ползвани ВиК услуги за периода от 24.03.2012 г. до 24.11.2016 г., и сумата от 150,35 лв. -
лихва за забава за периода от 27.04.2012 г. до 24.11.2016 г., за периода от
20.04.2012г. до 12.09.2018г. на база на отчетените показания и в изпълнение на
Общите условия издава ежемесечни фактури за потребените и начислени ВиК услуги
за имота. За вземането била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК , и поради подадено в срок възражевние
от длъжника по чл.414 от ГПК, предявява настоящата искова молба за установяване
на вземанията си за главница и лихва за забава, посочени в заповедта за
изпълнение, претендира разноските в заповедното производство и в исковото
производство.
Ответникът оспорва исковете в срока
по чл. 131 ГПК с възраженията, че че не е потребител , че няма облигационно правоотношение
между страните, както и извършено отчитане за предоставени услуги. Възразява, че за процесният имот е открит клиентски № **********.
Прави възражение за погасителна давност на предявените искови претенции. Претендира разноски.
Предметът на проверка на въззивния
съд е очертан от оплакванията с въззивната жалба относно доказателствената
стойност на събраните по делото писмени доказателства и приета
съдебно-счетоводна експертиза, както и наличието на облигационно отношение
между страните по спора и доставката и отчитането на вода в имот собствен на
ответника.
За да уважи частично предавените
искове, първоинстанционният съд е приел, че страните по спора се намират в
облигационно правоотношение по доставка на ВиК услуги в собствения на ответника
недвижим имот апартамент № 57, находящ се в гр. София, ж.к. ********, за който имот при
ищеца е открита партида с клиентски № **********, в последствие за дължимата
сума по тази пратида от 3 887,15 лв., фактурирана през периода от 26.01.2008 г.
до 25.09.2014 г., е създадена съдебна договорна сметка № **********, а за
текущите задължения договорната сметка е с № **********, като двете сметки се
отнасят до задълженията по партида с клиентски № **********, приел е още, въз
основа на приетата СТЕ, че определеното
количество вода през процесния период съответства на фактурираното и записаното
в отчетите на карнетите на абоната на съответните дати, и въз основа на
приетата ССчЕ, че след извършени плащания по партидата на ответника, размерът
на задълженията, разбит на главница и лихви за предоставени ВиК услуги по
клиентски № **********, изчислени в съответствие с утвърдените от ДЕКВР цени,
са в размер на 1413,62 лв., в това число главница от 1 263,27 лв. и лихви от
150,35 лв., изчислени за периода от 27.04.2012 г. до 24.11.2016 г. По
направеното от ответника възражение за погасяване вземанията по давност, е
приел, че към датата на подаване на заявлението - 06.12.2017 г. тригодишната
погасителна давност е изтекла по отношение на вземането за главница до месец
октомври 2014 г. включително, като вземането за месец ноември 2014 г., което е
станало изискуемо в края на месец декември 2014 г., както и вземанията след
тази дата, не се считат погасени по давност и те са съгласно фактура № 54341047
от 28..11.2014 г. до 24.11.2016г. в размер на 638,60 лв. , за която сума искът
е основателен. По отношение вземането за лихва за забава върху главницата е
приел, също че задълженията за лихва за
забава върху главниците за периода преди месец октомври 2014 г. са погасени по
давност, при което лихвата за забава върху главницата от 638,60 лв., възлиза на
30,33 лв., за която сума вздемането за лихва е основателно. За разликата над
тези размери и период до 06.12.2014 г. е счел иска за главница и лихва за
забава за неоснователен като погасени по давност вземания.
Въззивният съд не споделя извода по
обжалваното решение са основателност на вземанията за главница и лихва за
забава в размерите, в които исковете са били уважени.
Неоснователно е оплакването на
въззивника-ответник че не е установено ответникът да е собственик на
ап.54-посочен от ищеца. Действително, събраните по делото доказателства сочат
ответникът да е собственик на ап.57 в същия блок 29, вх.В,
кв.Разсадника-Коньовица, гр.София/ което и не се оспорва от ответника/, но
преценени в съвкупност писмените доказателства по делото сочат, че именно за
ап.57 и за клиентски № ********** се отнасят процесните записвания.
Видно от таблиците-справка към СТЕ и
Приложение1 към ССчЕ, основани на счетоводните записвания при ищеца, не може да се установи как е формирана сумата
от 1413,62 лв.-предмет на исковете по делото, която сума е отразена като такава
по създадена по съдебна договорна сметка № ********** по последните редове на
таблиците по двете приети експертизи. Видно от данните по таблиците, на няколко
пъти натрупаната сума като задължение на ответника по клиентския номер е била
отделяна в друга сметка изцяло или частично / първоначално след 25.02.2015 г. и
в размер 3887,15 лв. за задължения отпреди 27.03.2012 г. до 25.09.2014 г. ./,
след което така отделената в друга сметка сума е била възстановявана като
дължима, като междувременно за отразявани и правени плащания на задължения по
текущи фактури. Така сумата 3887,15 лв. към която е добавена и останала
неплатена сума в периода 23.08.2016 г.-25.10.2016 г. е формирала общо
задължение от 3917,29 лв., което е намалено по партида със сума 2503,67 лв. и с
платена сума 56,14 лв. и остава задължение 1413,62 лв., което е предмет на
иска, без да може да се разграничи от двете експертизи каква част от тази сума
е за главница и каква за лихва.
Изложената хронология на счетоводните отразявания сочи, че сумата от
3887,15 лв. включва вземания за период, за който с решението е прието, че
вземанията за главници и лихви за забава са погасени по давност – погасени до
м.11.2014 г., при което разликата от 30,14 лв. формира задълженията за периода
23.08.2016 г.-25.10.2016 г. която само сума е отразена като неплатена в
таблицата по експертизите и попада в исковия период по делото. Отразеното по
таблицата плащане на 13.09.2017 г. на сума 56,14 лв. – беиз отразяване да е
плащане по конкретно посочена фактура, надхвърля 30,14 лв. и го погасява, при
което не е налице остатъчно задължение
за периода 23.08.2016 г.-25.10.2016 г. По отношение вземанията за м.11.2014 г.
до м.02.2015 г. – до отделяне на сумата от 3887,15 лв. в отделна сметка, в
размчер от 188,82 лв., същото е добавено към задълженията по таблицата от
27.03.2015 г. нататък, и е платено заедно с натрупаните задължения до
26.01.2016 г. в общ размер 498,48 лв. на 01.02.2016 г. съгласно отразеното в
таблицата/ на л.52 от делото на СРС/.
Ето защо данните по таблицата към двете заключения сочи на погасяване на
вземанията за тази част от исковия период, които не са погасени по давност,
формиране на разликата от 1413,62 лв. чрез приспадане от сума за период, за
която вземанията са погасени по давност, при което изводът, че тази разлика от
1413,62 лв. е дължима не се подкрепя от данните по таблицата по двете
заключения и отразените в тази таблица счетоводни записвания при ищеца, при
което следва извод, че тази разлика не се установява да е относима към дължими
задължения за имота на ответника за периода м.11.2014 г.-24.11.2016 г.- за който само период не е изтекла погасителната
давност за вземанията.
Ето защо поради разминаване изводите
на двете инстанзции, решението в обжлаваните части подлежи на отмяна и
въззивният съд отхвърля исковете за
главница и обусловеният от него иск за лихва за забава върху главницата и в
частите, в които са били уважени исковете с обжалваното решение.
При този изход на спора на правените
от ищеца разноски остават в негова тежест изцяло, което налага отмяна на
решението и по отношение на разноските по чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, които е
осъден ответника да плати на ищеца.
На ответника ищецът дължи разноски в
пълен размер от 280лв. за първата инстанция или още 132,50лв. над присъдените 147,50лв.
По разноските за въззивната инстанция:На
въззивника-ответник се дължат от ищеца 25 лв. разноски за държавна такса.
Воден от горното, Софийски градски
съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 162873 от 10.07.2019 г., постановено по гр.д. № 17310/2018 г. на
СРС, 155 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в които e признато за установено по
искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че С.Н.П. дължи на „С.в.” АД
сумата от 638,60 лв. - главница за неизплатени суми по фактури за ползвани ВиК
услуги за периода от месец ноември 2014 г. до 24.11.2016 г„ за клиентски номер
**********, сумата от 30,33 лв. - лихва за забава за периода от 07.12.2014 г.
до 24.11.2016 г., законната
лихва върху главницата, считано от 06.12.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, и е осъден С.Н.П. да
заплати на „С.в.” АД на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата 37,04 лв. за разноски в
заповедното производство и сумата 318,12 лв. разноски в първоинстанционното
исково производство, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „С.в.” АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
сгр. 2А, представлявано от изпълнителния директор А.Ф.Ф.В.де М., срещу С.Н.П.,
с ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415,
ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
установяване, че С.Н.П. дължи на „С.в.”
АД сумата от 638,60 лв. - главница за неизплатени суми по фактури за ползвани
ВиК услуги за периода от месец ноември 2014 г. до 24.11.2016 г„ за клиентски
номер **********, сумата от 30,33 лв. - лихва за забава за периода от
07.12.2014 г. до 24.11.2016г., законната лихва върху главницата, считано от
06.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.12.2017 г. по гр.д. № 85506/2017 г.
по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА
„С.в.” АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, сгр. 2А,
представлявано от изпълнителния директор А.Ф.Ф.В.де М., да заплати на С.Н.П., с
ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, още 132,50лв. разноски
за първоинстанционното производство и 25 лв. разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.