Р Е Ш Е Н И Е
Номер 481 10.05.2023
г. град Бургас
Административен
съд – Бургас, дванадесети
състав, на трети май две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Диана Ганева
при секретаря Илияна Георгиева като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 438 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.40,
ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), във вр. с чл.145 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба Ж.В.С. ***, с
ЕГН **********, чрез адв.Г.С., против Решение с рег.№ ДОИ23000065ВН _001ВН/09.03.2023г., издадено от Секретар на
Община Варна, с което е отказан достъп до информация по заявление рег.№ДОИ23000065ВН/01.03.2023г.,
депозирано от Ж.С., чрез адв.Г.С.. В жалбата са изложени доводи, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а
преписката върната на административния орган за ново произнасяне.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото са постъпили
писмени бележки от адв.С. по съществото на спора, като в нарочна молба (л.33)
се претендира и присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен
списък на разноските.
Ответникът – Секретар на Община Варна,
редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Представя административната
преписка по издаване на оспореното решение. Подробни съображения за
неоснователността на жалбата излага в молба, приложена по делото (л.30), в
която прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд-Бургас, като взе
предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
В Община Варна чрез системата за
сигурно електронно връчване на Министерството на електронното управление е постъпило
заявление за достъп до обществена информация с рег.№ ДОИ23000065ВН/01.03.2023г.,
с което е поискано по електронен път да бъде предоставена информация по
зададените в заявлението въпроси, а именно:
1.Сключвани ли са договори за
абонаментно правно обслужване с адвокати и адвокатски дружества от Кмета или
общината през периода 2017 - 2022 г. ?
2.Каква е била цената на месечния
абонамент за посочения период - месец по месец?
3.Сключвани ли са договори за правна
помощ и/или процесуално представителство с адвокати и/или адвокатски дружества
от Кмета или общината през периода м. 01/2017 – м. 12/2022 г. и каква е
стойността на всеки от сключените договори за правна помощ?
4.Осъществявано ли е процесуално
представителство за периода м. 01/2016 – м. 12/2022 г. по граждански и
административни дела от адвокати и адвокатски дружества, по които страна е бил
Кмета на общината или общината и ако да - по кои дела, пред кой съд, с какъв
предмет и с какъв материален интерес е било всяко от производствата?
5.В какъв размер са били разходите на
общината за процесуално представителство за делата по т. 3?
6.Какви са сумите, изплатени от
Общината към съконтрагенти за строителство, услуги и доставки по договори или
фактури на стойност под праговете по чл.20, ал.4 от ЗОП за периода 01.01.2017
г. – 31.12.2022 г. ?
7.Копие от всички фактури по т. 6 за
периода 01.01.2017 г. – 31.12.2022 г. Копията да бъдат със заличени лични
данни, съгласно изискванията на Закона за личните данни и европейските
директиви, отнасящи се за защита на личните данни.
8.За периода 01.01.2017 г. –
31.12.2022 г. Общината изпадала ли е в забава при изплащане на дължими суми по
договори със съконтрагенти и ако да, за колко дни и каква е сумата на санкцията
/лихва, неустойка/ по всеки договор по отделно, която Общината е заплатила?
9.Да се посочи източник на средствата
за извършените плащания по т. 6 за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2022 г.
10.Ползвала ли е Общината финансов
кредит за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2022 г., в какъв размер и от коя
финансова институция?
11.Какви са сумите, заплатени от
Общината за лихви, такси обслужване и др. разходи по ползвания кредит/и за
периода 01.01.2017 г. – 31.12.2022 г. ?
12.Какви обезпечения са представени
на финансовата институция по т. 10 и на каква стойност?
13.Наложени ли са на Общината
финансови корекции от финансиращ орган по европрограми за периода 01.01.2017 г.
– 31.12.2022 г. ?
14.На каква стойност са финансовите
корекции от финансиращ орган за всеки един проект по т. 13
15.Каква е причината за наложените
финансови корекции за всеки един проект по т. 13?
16.Колко са лицата, които стопанисват
търговски обекти и туристически обекти по чл.3, ал.2 от ЗТ, извършващи дейност
на територията на Общината към 31.12.2022 г. ?
17.Колко са лицата, които стопанисват
търговски обекти и туристически обекти по чл.3, ал.2 от ЗТ и са представили на
кмета на Общината доказателства за отстъпените им права за публично изпълнение
по смисъла на чл.18, ал.2,т.3 от ЗАПСП за годините от 2017 г. до 2022 г. ?
18.Колко на брой и в какъв размер са
наложените санкции, наложени след установени нарушения на чл. 98в от ЗАПСП за
периода от 2017 г. до 2021 г.?
19.Колко са длъжностните лица,
определени да контролират спазването на чл. 98в от ЗАПСП към 31.12.2022 г.?
20.Колко проверки са извършени във
връзка с извършването на контрола по смисъла на чл.98 от ЗАПСП за периода
01.01.2017 г. – 31.12.2021 г.?
21.Постъпили ли са искания за
съдействие от длъжностни лица, определени със заповед на министъра на
културата, при или по повод проверки в периода 01.01.2017 г. – 31.12.2022 г. /чл.9,
ал.2,т.8 от ЗАПСП/ и съответно колко на брой?
22.Има ли и в случай, че да, да се
представят копия на документи, въз основа на които са направени изчисленията за
количеството отпадък, както и методологията, която е използвана за
изчисляването на тези количества, за населените места в общината. Като исканата
информация да се изпрати в следната форма: копие на технически носител по
електронната поща, посочена по-долу.
23.Да се предостави информация
относно броя на пешеходните пътеки на територията на общината и въз основа на
какъв акт на общинската администрация са определени местата за тяхното
поставяне.
24.Да се предостави информация
относно броя на ограничителите на скоростта ("легнал полицай") на
територията на общината и въз основа на какъв акт на общинската администрация
са определени местата за тяхното поставяне.
По повод на подаденото заявление е
издадено оспореното решение, с което е отказано предоставяне на достъп до
търсената от заявителя информация. В мотивите на решението е посочено, че
поисканата от заявителя информация не се съхранява в искания от него вид, като
естеството и обема на исканата информация
създава умишлено затруднение на общинската администрация. Изложени са
мотиви, че лицето не е жител *** няма данни за заявителя да съществува някакъв
пряк и непосредствен законен интерес от търсената информация. Изложени са и
аргументи, че заявителят не е жител ***, поради което се предоставя възможност
за злоупотреба с правото на достъп до информация и упражняването му се превръща
в самоцел. Изложени са и мотиви, че търсената информация не може да послужи на
заявителя да си състави собствено мнение за дейността на Община Варна, каквато
е целта на ЗДОИ.
Решението е издадено на 09.03.2023 г.
Жалбата е подадена на същата дата, т.е в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежно процесуално легитимирана страна – заявител на искането за достъп до
обществена информация и адресат на обжалвания акт, в законоустановения срок,
срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред по чл.40, ал.1 от Закона
за достъп до обществена информация, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Оспореното решение, с което е отказан
достъп до обществена информация по Заявление с вх. № ДОИ23000065ВН/01.03.2023г.
за достъп до обществена информация е постановено от секретаря на Община Варна,
който по силата на Заповед №3620/07.11.2022г. на кмета на Община Варна (л.22),
е определен за длъжностно лице, което да разглежда постъпилите заявления за
достъп до обществена информация по Закона за достъп до обществена информация. В
този смисъл оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.
Оспорваният акт е издаден и при
формално спазване на изискванията за форма ( чл.38 от ЗДОИ, във вр. с чл.59,
ал.2 от АПК), което обосновава извод за отсъствие на отменителното основание по
чл.146, т.2 от АПК.
Решението обаче е постановен при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби, като съображенията за това са следните:
По делото не е спорно, че ответникът
притежава качеството на задължен правен субект по смисъла на чл.3, ал.1 от
ЗДОИ. Право да изисква достъп до обществена информация има всеки представител
на обществото, поради публичния характер на информацията и целта на достъпа –
да бъде предоставена на гражданите възможност да си съставят обективно и
обосновано мнение за работата на органите на централната и местна публични
власти, както и да разполагат с възможност за контрол над разходването на
бюджетни средства. По тази причина липсва необходимост от друго, различно
обосноваване на правния интерес на жалбоподателя освен обстоятелството, че
същият е гражданин на страната и член на това общество и желае да се запознае и
контролира реда и начина на упражняване на публичната власт в една или друга
сфера на обществения живот.
Законът за достъп до обществената
информация регламентира един от правните способи за упражняване на
конституционното право на достъп до информация, а именно задължените, по
смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ, правни субекти да предоставят информация, когато
е обществена по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ
и когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене,
получаване и разпространяване на такава информация (чл.4, ал.1 от ЗДОИ).
Съдът не споделя становището на
жалбоподателя, че Законът за публичните финанси
е специален закон за достъп до търсената информация, който ограничава
кръга на заинтересованите лица. Разпоредбата на чл. 47 предвижда възможност за
местната общност да контролира общинския бюджет, което по естеството си е
дейност различна от търсения достъп до обществена информация по специфично перо
от този бюджет, още повече, че се касае за интерес от страна на лице, което не
попада в обхвата на термина "местна общност", но разполага с
правомощието да си съставя мнение за работата на съответния орган на местна
власт. Затова следва да бъде заключено, че обществените отношения, свързани с
правото на достъп до обществена информация в заявените области са уредени именно
в ЗДОИ. Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са
подробно регламентирани в глава ІІІ от ЗДОИ. В чл.28, ал.1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите
по чл. 3 да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената
информация, като това задължение е скрепено със срок - не по-късно от 14 дни
след датата на регистриране на заявлението. Съгласно чл.28, ал.2 от ЗДОИ в
определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат
решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата
обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя.
В разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ
законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация,
съгласно която: "Обществена информация по смисъла на този закон е всяка
информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. " Следователно една информация е
обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни
предпоставки - да е свързана с обществения живот в страната и да дава
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Законодателят не е дал легално определение на
понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на
обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана
с живота на обществото, като група хора има характер на обществена информация.
Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е
свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест,
информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на съответния
публичен орган, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона
специална цел.
Съгласно чл.9 от ЗДИО обществената информация,
създавана и съхранявана от органите и техните администрации се дели на
официална и служебна, като чл.11 от ЗДОИ определя, че служебна е информацията,
която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както
и по повод дейността на органите и на техните администрации. В случая не
съществува спор относно характера на исканата информация – дали тя е
обществена, като не се възразява от страна на ответника, че е служебна такава и
са налице основанията за ограничаване достъпа й по чл.13, ал.2 от ЗДОИ, респ.
основанието за приложимостта на хипотезата на чл.13, ал.4 от ЗДОИ, при която
посоченото ограничение не се прилага, свързано с "надделяващ обществен
интерес".
След запознаване със съдържанието на
въпросите, посочени в заявлението за достъп до обществена информация, съдът
намира, че с тях не е искано предоставяне на документи, съдържащи лични данни -
имена, номера, адреси и други индивидуализиращи белези по смисъла на чл.4, т.1
от Регламент (ЕС) 2016/679. Според същата дефиниция "лични данни"
означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или
физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на
данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което
може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор
като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн
идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата,
физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата,
културната или социална идентичност на това физическо лице; В конкретният
случай се иска информация за разходи за правно обслужване, извършени от
общината, информация, касаеща бюджета на същата, както и данни, свързани с
регулиране движението по пътищата на територията на Общината, които области са
от компетенциите на органите на местно самоуправление.
Предвид изложеното, съдът намира, че
в конкретния случай не е налице забраната на чл.2, ал.4 от ЗДОИ.
За да произнесе оспорения по настоящото
дело отказ административният орган е намерил аргумент в обстоятелствата, че
макар информацията да е от кръга на компетентности на съответната община, тя не
се съхранява във вида в който се иска, поради което следвало да се изготви
допълнително, като се систематизира и обработи огромен обем от обобщена
информация.
Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ,
предвижда възможност да бъде изискано уточнение на заявлението за достъп, в
случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана
много общо. В този случай органът е разполагал с възможност да уведоми
заявителят за данните и документите, с които разполага и да поиска уточнение по
предмета на исканата обществена информация.
Относно възражението на ответната
страна за големия обем на търсената обществена информация, съдът намира за
нужно да припомни разпоредбата на чл.30 от ЗДОИ, според която срокът по чл.28,
ал.1 от ЗДОИ може да бъде удължен, когато поисканата в заявлението информация е
в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка, от
която възможност жалбоподателят не се е възползвал.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че отказът на административния орган да предостави
исканата информация на посоченото в решението основание (липса на правен
интерес и липса на информацията във вида, в който е заявена) е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като преписката бъде върната, с
указания при условията на чл.29, ал.1 от ЗДОИ да бъде изискано уточнение дали
разполагаемата информация (точка по точка) във вида, в който е налична в
общината, удовлетворява заявителя и съобразно реакцията на последния бъде
преценено дали същата следва да бъде предоставена или това бъде отказано.
Предвид гореизложеното, процесната
жалбата се явява основателна и трябва да се уважи със следващата от това отмяна
на Решение с рег.№ ДОИ23000065ВН _001ВН/09.03.2023г.,
издадено от Секретар на Община Варна и връщане на преписката на ответника за
изпълнение на дадените указания.
С оглед изхода на спора, на основание
чл.143, ал.1 от АПК ответникът дължи направените от жалбоподателя разноски в
съдебното производство в размер на 1010 лв., от които 10 лв. - държавна такса и
1000 лв. – адвокатско възнаграждение. Ответникът
чрез пълномощника си в депозирана нарочна молба е направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което се явява
неоснователно, тъй като визираният в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения, минимален размер на адвокатско възнаграждение
е 1000 лева, при дела без материален интерес извън тези по ал. 2, каквото е
настоящото.
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ХІІ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение с рег.№ ДОИ23000065ВН _001ВН/09.03.2023г., издадено от Секретар на
Община Варна, с което е отказан достъп до информация по заявление
рег.№ДОИ23000065ВН/01.03.2023г., депозирано от Ж.С., чрез адв.Г.С..
ВРЪЩА преписката на административния орган за изпълнение на
дадените в мотивната част на решението указания, при спазване ограниченията на Закона
за защита на личните данни.
ОПРЕДЕЛЯ 30-дневен срок за провеждане на административното
производство.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Ж.В.С. ***, с ЕГН **********,
съдебно-деловодни разноски в размер на 1010
лева
На основание
чл. 40, ал. 3 от Закона за достъп до обществена информация, решението е
окончателно и не подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: