Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 18.06.2019
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV-А състав, в публично заседание на двадесет и седми май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл. с-я ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря Антоанета
Луканова, като разгледа докладваното от мл. съдия Павел Панов в.гр.дело № 1038
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 543870 от 23.11.2017
г., постановено по гр. д. № 80195/2017г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 170
състав „З.Л.И.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, е осъдено да
заплати на А.А.Т., ЕГН **********, по иск с правно
основание чл. 432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
4500 лв. (четири хиляди и петстотин лева), заедно със законната лихва върху
тази сума от 09.05.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът
за разликата над 4500 лв. (четири хиляди и петстотин лева) до пълния предявен
размер от 15000 лв. (петнадесет хиляди лева), както и да заплати на К.А.Т., ЕГН
**********, по иск с правно основание чл. 432 от КЗ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер 3000 лв. (три хиляди лева), заедно със законната
лихва върху тази сума от 09.05.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен
искът за разликата над 3000 лв. (три хиляди лева) до пълния предявен размер от
15000 лв. (петнадесет хиляди лева).
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищците А. и К.
Томови, в която са наведени оплаквания, че първоинстанционното
решение е неправилно в частта, в която исковете са отхвърлени. Излага
аргументи, че определеното обезщетение не е определено правилно. Моли съда да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да уважи исковете в
пълен размер. Претендира разноски.
В законоустановения
двуседмичен срок е постъпил отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК
от ответника З. „Л.И.“ АД, в който жалбата се оспорва като неоснователна.
Счита, че присъденото обезщетение е справедливо. Моли съда да остави въззивната
жалба без уважение. Претендира разноски.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са пред първоинстанционния съд искове с правно основание чл.432
от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
По същество, настоящият
въззивен състав намира, че решението на СРС е неправилно, в частта, в която е
определено дължимото от ответника обезщетение по исковете по чл.432 от КЗ. В
частта, в която исковете са уважени решението е влязло в сила като необжалвано.
Правната норма, регламентирана
в чл. 43 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да
предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с
когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата
деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на
увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически
факти): 1) застрахованият чрез противоправно деяние да е увредил ищеца, като му
е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и
2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника -
застраховател.
Ответникът изрично признава в
отговора на исковата молба, че между него в качеството му на застраховател и делинквента
има сключена задължителна застраховка. В този смисъл съдът намира, че е
доказана втората предпоставка за търсене на отговорност от застрахователя - наличие
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
Първата група предпоставки са доказани
от доказателствата по делото, а следва да се зачете и обстоятелството, че първоинстанционното
решение е влязло в сила в частта, в която тяхното настъпване е установено,
доколкото то не е обжалвано от ответника. В този смисъл настоящият състав не
следва да преценява наличието на деяние. Спорен пред въззивния съд е единствено
размерът на вредите.
По
делото е установено, че на 05.09.2016г. около 20:30 часа на пътя между с. Роза
и гр. Ямбол лек автомобил „Хюндай“, в който са пътували ищците, се е ударил в прикаченото
ремарке на товарен автомобил ДАФ, който е бил спрял на пътя срещу входа на зърнобаза, като ремаркето е
заемало дяната лента на движение по посока на движението, като в дясната част
на ремаркето е била включена само най-лявата габаритна светлина.
За доказване на размера на
вредите пред първоинстанционния съд са събрани следните доказателства: констативен
протокол за ПТП, епикризи, съдебномедицинска
експертиза и показанията на свидетелката Евгения Т.(майка на ищците)
Съгласно Решение № 110 от
17.07.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 3763/2017 г. гласните доказателства, щом са
относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при
съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля
според правилата чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по
делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на
установяваните факти: обстановката, психическото състояние на свидетеля,
възрастта му към него момент, физиологични особености - зрение, слух, възраст,
заболявания; паметово-интелектуални способности, както и обстоятелствата при
възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда,
образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и волята на
свидетеля да каже истината. Във всички случаи съдът трябва да мотивира защо
дава или не дава вяра на едни или други свидетели, но не може да игнорира
свидетелските показания, освен ако неправилно ги е допуснал като
доказателствени средства /били са неотносими или недопустими/.
Настоящият състав кредитира
показания на свидетелката Т.като логични, последователни и добросъвестно
депозирани. Лицето е било предупредено за наказателната отговорност, която може
да понесе за лъжесвидетелстване. Показанията са подробни и непротиворечиви,
като свидетелката се е постарала максимално достоверно и обективно да пресъздаде
личните си възприятия относно процесния инцидент. Вярно е, че показанията
следва да се преценяват в светлината на чл.172 от ГПК с оглед евентуална заинтересованост
от изхода на делото поради близката роднинска връзка с ищците, но не са налице предпоставките
показанията да се изключат от доказателствената съвкупност. Законодателят е
предвидил подобни показания да се преценяват от съда с оглед на всички други
данни по делото, като се има предвид възможната заинтересованост. Настоящият
състав счита, че представените косвени и производни доказателства и
доказателствени средства по делото, а именно – Съдебно-медицинска експертиза, подробна
медицинска документация, протокол за ПТП с пострадали лица, преценени в тяхната
съвкупност и поотделно, създават у настоящия състав убеждението, че свидетелката
е дала обективни показания, като същите не са повлияни от роднинската връзка
със страната. Съдът следва да отбележи, че е приемливо характерът и интензитетът
на болки и страдания, характеризиращи неимуществените вреди, да се доказва
именно със свидетелски показания на близки, доколкото същите са в най-близки
отношения с пострадалото лице и най-детайлно познават начина му на живот и
настъпилата промяна след събитието. Поради тези съображения настоящият състав
кредитира показанията на разпитана свидетелка, която е и майка на ищците.
От показанията на свидетелката
се установява, че ищците са пътували в обезопасени детски столчета на задната
седалка на автомобила, като пътят е бил неосветен. Свидетелката Т.съобщава, че А.Т.
е получил травматични увреждания вследствие на пътнотранспортното произшествие,
изразяващи се в две счупени ребра и едно изместено, като и към момента на разпита
детето изпитва болки. Заради травмата се наложило да започне по-късно училище,
като в ранния етап от лечението му било обяснено, че следва да спазва постелен
режим и да не става от леглото. Продължително време му било забранено от
лекарите да прави активни физически движения и да играе, което му попречило да
посещава часовете по физическо възпитание в училище за дълъг период. Детето се
чувствало изолирано то останалите ученици, развило страх да пътува с автомобил,
като се притеснявало, когато родителите му използвали такъв. Свидетелката
съобщава и че А.Т. продължава да има болки в гърба и кръста. Установява се и че
детето имало срещи с психолог и отказвало да говори за инцидента.
По отношение за претърпените
неимуществени вреди от К.Т. свидетелката съобщава за преживяна тежко раздяла
във връзка с проведеното лечение с брата му близнак, като инцидента му повлиял
на психиката, развил и страх от пътуване с автомобил. Заявява, че болките към
момента са отшумели.
Показанията на свидетелката кореспондират
и със заключението на съдебномедицинската експертиза, което съдът кредитира
като обективно и обосновано. От него е видно, че А.Т. е получил вследствие на
инцидента контузия на главата с лекостепенно сътресение на мозъка, вещото лице
е установило и данни за контузия на гърба с данни за счупване на две ребра. За К.Т.
е установена контузия на главата с данни за лекостепенно сътресение на мозъка,
контузии натъртвания, кръвонасядания и повърхностни охлузвания по тялото и
крайниците.
Във връзка с претърпените
болки и страдания вещото лице е приело, че след инцидента травмите са били
съпроводени с по-интензивни болки и страдания, като постепенно последиците от
тях, както и морфологичните им изяви отшумяват до 2-3 седмици. Посочено е, че
периодът на възстановяване от претърпените леки черепно-мозъчни травми е
по-продължителен. Наблюдават се функционали промени при този род травми, които
са бързопреходни, като се наблюдава и леко помрачаване на съзнанието.
Кратковременна дезориентираност, световъртеж, общо главоболие, като е възможно
травмата да се характеризира и с понижен мускулен тонус, хипорефлексия и други.
Експерт е посочил, че след проясняване на съзнанието е възможно да се отбележат
паметови нарушения, загуба на паметта, промяна във фиксационната памет,
дезориентация за време. Налице е и вегетативна симптоматика с гадене и повръщане.
Възможно е на по-късен етап да се наблюдават усилени вегетативни рефлекси,
главоболие безсъние, световъртеж и светобоязън. Общомозъчните симптоми според
вещото лице отшумяват в рамките на 1-2 дни, като симптомите на мозъчно
сътресение могат да персиситрат до около месец, като е необходимо да се спазва
предписания ХДР. Поради липса на други данни вещото лице е заключило, че
възстановяването от травмите е настъпило в рамките на средностатистическите
срокове.
Във връзка със счупването на
ребра вещото лице е посочило, че възстановяването настъпва за около 30 дни от
инцидента, като самото увреждане е съпроводено със силна болка през първата
седмица.
Експертът е посочил, че
причиняването на всички регистрирани и при двамата пострадали травми би могло
да се реализира и при положение, че децата са били във фиксирани детски столчета
с поставени обезопасителни колани. Посочва се обаче, че коланите и детското
столче не могат да предпазят напълно пасажерите и от инерционни увреждания и
травми на свободноподвижните глава и крайници. Прието е, че травмите на гърди
със счупване на ребра могат да се обяснят и с действие върху гръден кош на
самия предпазен колан.
Настоящият състав счита, че
при определяне на дължимото обезщетение първоинстанционният съд не е отчел в
пълна степен характерът и интензитетът на претърпените от ищците болки и
страдания. Макар и да е изградил вътрешното си убеждение върху цялостен анализ
на доказаните в хода на производството вреди, определеното обезщетение според
въззивния съд не е в състояние в пълен обем да компенсира причинените
неимуществени вреди, като присъденото не отговаря и на критерия за
справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД.
Наличието на неимуществени
вреди, се доказват по безспорен начин от показанията на св. Т., чиито показания
съдът кредитира по посочените по-горе съображения, както и от приетата по
делото СМЕ.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата
на чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в
съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието ,,справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на
чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент
на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които намират не само отражение
върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има
паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа
конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно
определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами
по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Съдът взе предвид характера, вида и тежестта на претърпените телесни
увреждания от пътно-транспортното произшествие, вида на проведеното лечение,
ограниченията в обичайния начин на живот на ищците, ниската възраст на пострадалите, факта че и двамата ищци са преживели
интензивни болки в областта на травмите,
които и към момента не са отшумели напълно при А.Т.. Ищците са претърпели
сходни физически травми, изразяващи се в лекостепенно сътресение с помрачаване
на съзнанието, дезориентираност световъртеж и главоболие, охлузвания по тялото.
Несъмнено същите са преживели и силен шок вследствие на инцидента. Следва да се
отдаде особено значение на обстоятелството, че психологическото отражение на
инцидента върху психиката на малки деца е изключително тежко и се различава от
тези последици, налични при възрастен. За тези констатации на съда не са му
необходими специални знания в областта на медицината и психологията, като
същите са изводими по емпиричен път от житейската логика. Настоящият въззивен
състав приема, че тежест при определяне на обезщетението следва да се отдаде и
именно на това обстоятелство. Доколкото ищците са на възраст 8 и 6 години и
инцидентът им се е отразил изключително неблагоприятно върху психиката. Видно
от показанията на свидетелката Т.ищците изпитват и към момента страх от
автомобили, притесняват се да пътуват с тях, като е налице и тревожност, когато
родителите им се придвижват чрез МПС. Не може да не бъде отчетен този факт,
който нарушава безспорно нормалният ритъм на живот на децата и създава у тях
неудобства и емоционален дискомфорт. Макар и експертизата да дава заключение,
че в рамките на около месец е възможно интензивните болки на пострадалите да
отшумят, това не означава, че не може след подобна травма да се изпитва
дискомфорт на мястото на увреждането, съответно и остатъчна болка, за която
съобщава свидетелката Т.при сина ѝ А.. Този факт съдът отича при
определянето на дължимото обезщетение за този ищец. При определяне на
обезщетението съдът отчете и обстоятелството, че детето е нарушило обичайния си
ритъм на живот в училище и контактите си с другите деца. Не е без значение и
обстоятелството, че не е могъл да участва пълноценно в часовете по физическо
възпитание, което е довело до чувство на изолираност. Релевантен при
определянето на обезщетението е и фактът, че детето е посещавало психолог с цел
да превъзмогне травмата, за която отказва да говори. Неимуществени вреди са
претърпени от ищеца А.Т. и от установената в хода на делото гръдна травма, изразяващ
се в счупване на две ребра, която е довела до силна и интензивна болка,
продължила около седмица и неотшумяла напълно към момента. При ищеца К.Т. също
се наблюдават психологически последици, които се изразяват в страх от автомобили,
безпокойство, като следва да се отчете и особената връзка с брата му близнак С..
Раздялата между двамата е тежък стрес за невръстно дете, като по данни на
свидетелката Т.двамата братя са разговаряли дълго по телефона всеки ден, докато
са били разделени. Настоящият състав отчита и благоприятната прогноза за пълно
възстановяване и пълноценен живот на ищците след травмата. Съобразявайки се с
тези обстоятелства и икономическите условия в страната, настоящият състав
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в
размер на 15 000 лева за ищеца А.Т. и 10 000 лева за ищеца К.Т., като
искът следва да бъде отхвърлен за горницата над тази сума.
Съдът намира за неоснователно
релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради следните съображения. Съгласно чл. 51,
ал.2 ЗЗД, обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на
вредата изисква наличието на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът може да се
изрази в действие или бездействие, но поведението на увредения трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя
в някаква степен. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 7 от
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк.д.№ 1/2014 г. на ВКС, ОСТК, за
да е налице основание за прилагане на чл. 51, ал.2 ЗЗД, поведението на
увредения следва да е в причинна връзка с настъпване на самото ПТП или с
поведението си пострадалият да е спомогнал за собственото си увреждане, респективно
за увеличаване размера на вредите. Поемането на предвидим и реално очакван риск
или неговото неоправдано игнориране е обективен принос, който е противоправен и
в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното ПТП.
За да намери приложение чл. 51, ал.2 ЗЗД в разглежданата хипотеза, поетият риск
и реализираният риск трябва и да са идентични, като степента на съпричиняване
се преценява във всеки конкретен случай, но не може да доведе до пълен отказ от
обезвреда. В настоящето дело не се установява пострадалите да са допринесли за
настъпване на събитието. По делото ответникът не доказа в условията на пълно и
главно доказване, че ищците не са пътували във фиксирани детски столчета,
каквото е изискването на ЗДвП. Още повече, че заключението на вещото лице по назначената
и изслушана СМЕ е в посока, че получените травматични увреждания могат да се наблюдават
и при ПТП, при което детето е поставено в обезопасено столче. По делото се
установи, че спрелият перпендикулярно на платното за движение товарен автомобил
е бил с неработещи светлини и сигнализация на тегленото полуремарке, което не е
дало възможност на водача на автомобила, в който са пътували ищците, да го
забележи и да предотврати удара. Поради това настоящият състав счита, че не е
налице съпричиняване на вредоносния резултат и не следва така определеното
обезщетение да бъде намалявано.
Поради тези съображения
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която исковете
са отхвърлени до размера, определен от въззивния съд, както и в частта за
разноските.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право
на разноски имат и двете страни. К.Т. следва да заплати на ответника разноски
съобразно отхвърлената част от исковете. Пред СРС, съгласно списък, ответникът
претендира 40 лева депозит за свидетел и 150 лева депозит за СМЕ. Доколкото
поисканият свидетел е бил заличен и съответно депозитът не му е бил изплащан,
същият не се дължи от ищеца К.Т.. Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от иска на ответника се дължи 41,67
лева. Претендират се и разноски пред въззивния съд за юрисконсултско
възнаграждение което съдът счита, че следва да се определи в размер на 100
лева, от които съобразно уважената и отхвърлена част от исковете следва да се
присъди 16,67 лева.
Въззивниците претендират пред
СРС 150 лева депозит за СМЕ, 300 лева депозит за САТЕ и 5 лева за съдебно
удостоверение, както и по 1000 лева адвокатско възнаграждение за представителството
на всеки ищец за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА.
Претендираният хонорар е с 20 лева над предвидения минимален размер според
НМРАВ от 2004 и не следва да бъде намаляван, въпреки направеното възражение за
прекомерност. Съобразно уважената и отхвърлена част от исковете, на ищците се
дължат съответно: на А.Т. – 227,5 лева, а на К.Т. – 151, 67 лева. На адв. М.,
оказала безплатната правна помощ се дължи възнаграждение пред СРС общо в размер
на 1666,67 лева.
Пред въззивната инстанция адв.
М. претендира по 800 лева адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна
помощ на основание чл.38 от ЗА. Съобразно уважената и отхвърлена част от
исковете ѝ се дължат общо 1333,33 лева, който е съобразен и с минималния
според НМРАВ от 2004г., което обуславя неоснователност на направеното
възражение за прекомерност.
Съгласно
чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати и държавна такса, от която
ищците са освободени, която възлиза на 600 лева по иска на А.Т. пред СРС и 300
лева пред СГС, както и 400 лева по иска на К.Т. пред СРС и 200 лева пред СГС.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 543870 от 23.11.2017 г., постановено по
гр. д. № 80195/2017г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 170 състав , в частта в която е отхвърлен
предявеният от А.А.Т., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 432 от КЗ за сумата над 4500 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева, както и
в частта, в, която е отхвърлен предявеният от К.А.Т., ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 432 от КЗ за сумата над 3000 лева до 10 000 лева, както и в частта за разноските, като
вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление ***, да заплати на А.А.Т.,
ЕГН ********** сумата от още 10 500
лева, представляваща разликата до пълния уважен размер от 15 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, следствие на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.09.2016г. Между лек автомобил „Хюндай“
модел „Соната“ с ДК № ***** и товарен автомобил „ДАФ“ модел ФТ95ХФ430 с ДК № *****
с прикачено полуремарке ДК № СН 0002ЕК.
ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.А.Т., ЕГН ********** сумата от още 7 000 лева, представляваща
разликата до пълния уважен размер от 10 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, следствие на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 05.09.2016г. Между лек автомобил „Хюндай“ модел
„Соната“ с ДК № ***** и товарен автомобил „ДАФ“ модел ФТ95ХФ430 с ДК № ***** с
прикачено полуремарке ДК № СН 0002ЕК.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.3 от ГПК К.А.Т., ЕГН ********** да заплати на З.
„Л.И.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** сумата от 41,67 –
разноски пред СРС и 16,67 лева – разноски пред СГС.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК
З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на А.А.Т., ЕГН **********
сумата от 227,50 лева разноски пред СРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК
З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на К.А.Т., ЕГН ********** сумата от 151, 67 лева разноски пред СРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 от ГПК вр.
чл.38 от Закона за адвокатурата З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на Н.А.М.,
член на САК, ЕГН ********** сумата от 3000 лева – адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по реда на чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.6 от ГПК
З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата
от 1000, както и 500 лева по сметка на Софийски градски съд.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът на К.А.Т., ЕГН **********
е отхвърлен за разликата над 10 000 лева до пълния предявен размер от
15 000 лева.
В частта, в която исковете са
уважени от първоинстанционния съд, решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.