РЕШЕНИЕ
№260352/11.3.2021г.
Година 2021
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На осми февруари
Година две хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
Съдия : Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 4445 по описа на съда за 2020г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от ЗАНН по
жалба на „Болкан енд Сий
Пропъртис „
АДСИЦ, представлявано от Изпълнителния
Директор Л.Н.Д., против Наказателно постановление № Р-10-570/
12.10.2020г. на Председателя на КФН,
което на основание чл. 31 ал.3 т.2 вр. ал.1
т.2 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, „Болкан енд Сий Пропъртис „
АДСИЦ е наложена “Имуществена санкция ” в размер на 10 000 лв .
В жалбата се навеждат доводи за това, че нарушението, описано в акта и
постановлението, не е допуснато, тъй като сключената сделка не е извън
предмета на дейност на дружеството със специална цел. Посочено е, че в
конкретния случай „Проджект пропърти“
ЕООД е дъщерно дружество на „Болкан енд Сий Пропъртис „ АДСИЦ и
предмета на сделката между двете юридически лица е ипотекирани имоти и право на
строеж на ваканционен туристически комплекс в строеж, поради което и не е
налице нарушение на чл.4 ал.2 от ЗДСИЦ. Навеждат се доводи и за това, че в хода
на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като актът е бил издаден след изтичане на срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, който е започнал да тече след публикуването на ГФО за 2018г., в който
сделката била описана.Твърди се, че е нарушено правото на защита на нарушителя,
защото в описа към акта за установяване на нарушение не бил посочен документ „
аналитична ведомост“, на която актосъставителят е
основал констатациите. Твърди се още, че и постановлението е издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като депозираните възражения
не са били уважени, нямало пълна идентичност между описанието на нарушението в
акта и постановлението, че наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН и
др. Поради тези и други съображения се
иска постановлението да бъде отменено и
евентуално да бъде наложено предупреждение вместо него.
В съдебно заседание въззивната страна , редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв.Й. отново пледира за отмяна
на постановлението поради това, че нарушение не е допуснато, тъй като сделката
е била осъществена между дъщерни специализирани дружества и попада в обхвата на
тяхната дейност.Поддържат се и твърденията за допуснати нарушения на
процесуалните правила, свързани с изтичане на срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН и
съдържанието на акта и постановлението,
като в тази връзка са представени и
писмени бележки. Адв.Й. прави искане и за присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата. По
същество ю.к. Слабов
излага становище, че постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.Представя и писмени бележки в този
смисъл. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение и пътни разноски за него и свидетеля по делото, както и
възражение за прекомерност на поисканото от адв.Й.
възнаграждение.
След като прецени обжалваното
постановление ,с оглед обстоятелствата посочени във въззивната
жалба и събраните по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 359-ДСИЦ от 28.02.2007
г. на КФН на „Болкан енд Сий Пропъртис „ АДСИЦ , с предишно наименование „Хюндай Пропъртис“ АДСИЦ, бил издаден лиценз да извършва дейност
като дружество със специална инвестиционна цел
, а именно инвестиране на парични средства, набрани чрез издаване на
ценни книжа, в недвижими имоти (секюритизация на
недвижими имоти). Поради това и за дружеството било налице задължение да спазва
и изпълнява разпоредбите на Закона за
дружествата със специална инвестиционна цел
.
През м.01.2020г. започнала проверка на дружеството, в която в изпълнение
на служебните си задължения участвала св.В.
Ц.- младши експерт в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална
инвестиционна цел“.Били изискани съответните документи, като на 21.01.2020г. в
КФН постъпила част от тях. В последствие,с
писма от м.03.2020г. били изискани още договори, справки, аналитична
ведомост, отчети и др., както и писмени обяснения от представляващият
дружеството. Те били изпратени на КФН и част от тях постъпили на 09.03.2020г.,
а други на 31.03.2020г.
При запознаване с всички относими документи, св.Ц. установила, че на 28.12.2018г. било проведено заседание на
Съвета на директорите, за което бил изготвен съответния протокол. На това
събрание било прието решение за
сключване на договор за цесия с „Проджект Пропърти" ЕООД. Съгласно договора „Болкан енд Сий
Пропъртис „
АДСИЦ прехвърляло на „Проджект пропърти"
ЕООД, вземането си срещу длъжника „Мангле България дивелопмънтс"
ЕООД, което било в несъстоятелност, на
цена от
9 200 000 лв. Продажната цена следвало да се заплати от „ Проджект пропърти" ЕООД до 31.12.2027 г. , като дружеството дължало
годишна лихва в размер на 2, 2 % върху дължимата
сума, която се капитализира на годишна база.
В изпълнение на решението, на 31.12.2018 г. в гр. Варна бил сключен
договор за цесия. С него „Болкан енд Сий Пропъртис „ АДСИЦ
прехвърлило на „Проджект пропърти"
ЕООД вземане срещу „Мангле България дивелопмънтс" ЕООД. Вземането срещу „Мангле България дивелопмънтс"
ЕООД произтичало от Договор за банков кредит № 527/ 05208/ 556 от 02.07.2007
г., сключен с „Уникредит Булбанк" АД като
кредитор и „Мангле България дивелопмънтс"
ЕООД като кредитополучател. Към датата
на сключване на договора за цесия - 31.12.2018 г. размерът на вземането по този
договор за кредит възлизал на
8 747 406, 83 евро. Вземането било обезпечено с договорна
ипотека, учредена с нотариален акт ок 05.07.2007г., върху право на строеж върху УПИ ХVІ -3305, УПИ ХІІ -3305, намиращи се в
землището на гр.Каварна , в едно с правото на строеж върху двата имота, включително и правото на
строеж на Ваканционен туристически комплекс със жилища за сезонно обитаване
„Каварна Гардънс“ в строеж, подробно описани в
договора.
Сделката за прехвърляне на вземането
била отразена в одитирания годишен финансов
отчет на „ Болкан енд Сий Пропъртис „ АДСИЦ за 2018 г. В него, в пояснителна
бележка 11 / стр.20/ , било посочено
нетекущо вземане на „Болкан енд Сий Пропъртис „ АДСИЦ от
дъщерното му дружество „Проджект пропърти“
ЕООД в статия „Нетекущи вземания от свързани лица“ на стойност
9 200 000лв.От изисканата и представена аналитична ведомост се
установило, че това вземане от „Проджект пропърти“ ЕООД е било осчетоводено и е в размер на
9 200 000лв.
При запознаване с тези документи, с писмо от 18.03.2020г. заместник –председателя на КФН, изискал
писмени обяснения от представляващия и
членовете на съвета на директорите
на „Болкан енд Сий Пропъртис „ АДСИЦ,
обосноваващи сключването на договорите за
цесия.В указания в писмото срок постъпили писмени обяснения, подписани
от представляващият дружеството и членовете на съвета на директорите на
дружеството.В тях било посочено, че основната инвестиционна цел на „Болкан енд Сий Пропъртис „ АДСИЦ, което притежавало комплекси от
затворен тип, находящи в с.Равда и гр.Балчик, е запазване и нарастване на стойността на
инвестициите на акционерите. След дискусия и анализ на инвестиционни намерения,
свързани с възможност за инвестиране в комплекси от затворен тип , намиращи се
по Черноморието и отчитайки потенциалната възможност на дружеството да придобие
атрактивни имоти на по-ниска цена и възможността за реализация чрез последващата им продажба или строителство, е било взето
решение да се пристъпи към последващи действия за
придобиване на комплекси от затворен тип, един от които „Каварна Гардънс“ – Каварна.
След запознаване с всички писмени доказателства било прието, че осъществената покупко-
продажба на вземане е извън предмета на дейност по секюритизация
на недвижими имоти на „ Болкан енд Сий Пропъртис „ АДСИЦ.
Поради това, на 14.04.2020г., след изпратена покана и при условията на
чл.40 ал.2 от ЗАНН, св. В.Ц. съставила
против дружеството акт за установяване на нарушение, в който описала
констатациите си и посочила, че със сключването на 31.12.2018г. на договор
за цесия, съгласно който „Болкан енд Сий Пропъртис „ АДСИЦ
продава на „Проджект пропърти“
ЕООД вземане от „Мангле
България дивелопмънтс" ЕООД, то „ Болкан енд Сий Пропъртис „ АДСИЦ е осъществило сделка , която е извън
издадени от КФН лиценз за извършване на дейност като дружество със специална
инвестиционна цел за секюритизация на недвижими
имоти. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.4 ал.2 от ЗДСИЦ, като
изрично било посочено, че е извършено на 31.12.2018г. в гр.Варна и установено
на 09.03.2020г. В последствие актът бил предявен на Изпълнителния директор и представляващия
дружеството , като тогава и в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН, не били направени и депозирани възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление № Р-10- 570 / 12.10.2020г., с което било прието, че от страна на
„ Болкан енд Сий Пропъртис „ АДСИЦ е допуснато нарушение на чл.4 ал.2 от
ЗДСИЦ.За него, на основание чл.31 ал.3 т.2 вр. ал.1
т.2 от ЗДСИЦ на дружеството била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 10
000лв.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитана В.Ц. -актосъставител, чиито показания съдът кредитира като
логични, последователни и непротиворечиви.От тях се установи, че нарушението е било установено при извършена
проверка, както и че продажбата на вземане представлява търговска сделка, която
е извън обхвата на сделките, които дружеството може да извършва и не е пряко
свързана с разрешените му за осъществяване сделки.
Съдът приобщи към доказателствата по делото представените от адв.Й. копия от лиценз, справка от регистъра на КФН,
справка за актуалното състояние на „Проджект пропърти“ ЕООД, нотарилаен акт за
продажба на недвижим имот и Определение на ВОС, които кредитира като относими
към спора.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства
по административно-наказателната преписка, приобщени в хода на съдебното
производство, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви
и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок
и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното
постановление № Р-10-570/12.10.2020г. е издадено от компетентен орган- от Председателя на КФН на
основание чл.31 ал.6 от ЗДСИЦ. Актът също е съставен от компетентно лице съгласно
Заповеди № З-75 / 13.03.2020г. и
Заповед № З-83/22.03.2019г. на
Председателя на КФН , приложени
по преписката, с които св.В.Ц.- младши експерт в отдел „Надзор на публични
дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със
специална инвестиционна цел“, е била определена като лице , което може да
съставя актове на административни нарушения.
Съдът намира за неоснователни възраженията, свързани със съставяне на
акта след изтичане на срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН.От всички приложени по делото
писмени доказателства, включително и копие на ГФО за 2018г., който е приложен и
по преписката, се установява, че към датата на
представянето му в КФН -
01.04.2019г., в него не са се съдържали данни за произхода на декларираните
нетекущи вземания от свързани лица в размер на 9 200 000лв. В този
смисъл не може да се приеме, че
нарушението е било установено на 01.04.2019г. както се твърди в жалбата
и в писмените бележки.Напротив, от
всички приложени по преписката доказателства става ясно, че извършването на
нарушението е било установено на 09.03.2020г., когато пред контролните органи
са били представени съответните договори и относими
към предмета на спора документи. В този смисъл обстоятелството ,че в акта е
било посочено , че сделката е била „ оповестена“, а в постановлението че е
била „ отразена“ в ГФО, не променя извода относно датата на установяване на
нарушението . Не на последно място, нормата на чл.34 ал.2 от ЗАНН предвижда, че
за нарушение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, срокът
за съставяне на акт е 2 години , който в случая безспорно е бил спазен, Поради това съдът намира, че възраженията в тази насока са
неоснователи.
Наказателното постановление съдържа
всички необходими реквизити съгласно чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата. Посочена са нарушените материално - правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. И акта, и
постановлението съдържат пълно описание на нарушението, датата и мястото
на извършването и установяването му, както и всички изискуеми по смисъла на
чл.40 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. Съдът не констатира твърдяното в жалбата
несъответствие между описанието на нарушението от фактическа страна в акта и
постановлението. И в четвъртия абзац , стр. 3 от акта, и в във втория абзац от
стр.3 на постановлението, са описани всички съставомерни
обективни признаци на нарушението, което се сочи, че е извършено, а именно че
със сключването на 31.12.2018г. на договор за цесия , дружеството е осъществило
сделка, която е извън издадения от КФН лиценз . Поради това и възраженията в
тази насока са неоснователни. Неотносими пък са
възраженията, свързани със съставянето на констативен протокол от проверката на
длъжностните лица съгласно чл.19 ал.6 от КФН. В случая производството е такова
по реда на ЗАНН и то започва със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, а не с констативен протокол. Обстоятелството, че в
описа на писмените доказателства към акта е била посочена аналитична ведомост
на сметка № 498-1-4 , а в постановлението- аналитична ведомост на сметка №
498-1-5, по никакъв начин не е нарушило правото на защита на нарушителя. И
двете ведомости са били представени от страна на „ Болкан енд Сий Пропъртис „ АДСИЦ
пред КФН, от което следва извода, че са запознати с тяхното съдържание. При
предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани
възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от
разследване.Наказващият орган при издаване на постановлението е изложил
съображения за това защо случаят не следва да бъде приет за маловажен. Поради това
съдът намира, че в хода на
производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, както и че правото на защита на нарушителя е било реализирано в цялост
с подаването на жалба до въззивната инстанция.
Правилно административно- наказващия
орган е приложил материалния закон, като
е съотнесъл
установените фактически констатации към правната норма.По делото няма спор,
че „ Болкан енд Сий
Пропъртис „
АДСИЦ , с оглед спецификата на своята
дейност, следва да изпълнява
разпоредбите на ЗДСИЦ.От приложените по преписката доказателства се установява,
а и не се оспорва, че на дружеството е бил издаден лиценз да извършва дейност,
свързана с инвестиране на парични средства, набрани чрез издаване на ценни
книжа, в недвижими имоти / секюритизация на недвижими
имоти/. Съгласно § 1 т.1 от ДР на ЗДСИЦ „ секюритизация“
е дейност, при която вещни права / право на собственост и право на строеж/
върху недвижими имоти или права върху парични вземания, включително и бъдещи
вземания, се материализират в ценни книжа, предлагани публично. Същевременно ,
разпоредбата на чл.4 ал.6 от ЗДСИЦ предвижда, че едно дружество със специална
инвестиционна цел може да секюритизира само недвижими
имоти или само вземания. В настоящият казус, от съдържанието на издадения на
дружеството лиценз, копие от който е приложен по делото,
може да се направи извод, че в обхвата на дейност на „ Болкан енд Сий Пропъртис „
АДСИЦ попада единствено секюритизацията на недвижими имоти, респективно свързаните
с тях сделки. В случая се доказва, а и
не се оспорва, че на 31.12.2018г. е
било взето решение и е бил сключен договор за цесия. Според този договор „ Болкан енд Сий Пропъртис „
АДСИЦ е прехвърлил на „Проджект пропърти“ ЕООД свое
вземане срещу „ Мангле България дивелопмънтс
„ ЕООД, произтичащо от Договор за банков инвестиционен кредит № 527/05208/ 556
от 02.07.2007г. със съответните размери, посочени подробно в
договора.В договора е посочено, че тези вземания, наричани за краткост „ цедирано вземане“, е обезпечено с договорна ипотека върху
подробно описани имоти и право на строеж на Ваканционен туристически комплекс „Каварна гардънс“ – Каварна.
Разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗДСИЦ сочи, че дружеството със специална
инвестиционна цел може да извършва набиране на средства чрез издаване на ценни
книжа, покупка на недвижими имоти и вещни права върху тях, извършване на
строежи и подобрения, с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем,
лизинг или аренда и продажбата им, или покупко-продажба на вземания. Нормата на
ал.2 пък предвижда, че дружеството не може да извършва други търговски сделки
извън посочените в ал.1 и пряко свързаните с тяхното осъществяване, освен ако
са позволени от този закон. При анализ на приложимите правни норми и събраните
по делото писмени и гласни доказателства, може да се направи категоричен извод,
че описаното в акта и постановлението нарушение е било допуснато. След като
дружеството, по силата на издадения му лиценз е имало право да осъществява
единствено секюритизация на недвижими имоти, то не е
следвало да извършва цесия на вземане, тъй като това е извън разрешения му обем
от сделки.Както правилно е било отбелязано в наказателното постановление,
сделката за покупко-продажба на вземане, което дори и да е било обезпечено с
договорна ипотека върху недвижими имот, не може да се приеме за сделка, пряко
свързана с разрешената с лиценза дейност на дружеството.Това е така , тъй като това
е покупко-продажба на вземане, свързано със замяна на стар кредитор с нов, а не сделка с реален недвижим имот или вещно
право върху него. В този смисъл съдът не споделя становището на адв.Й., описано в писмените бележки, че след като
единствения възможен начин за покупка и продажба на ипотечно право е само чрез цедиране на обезпеченото вземане, то сделката е пряко
свързана с дейността на дружеството. Съдът не споделя и становището, че след
като извършването на сделката е било разрешено с определение на съда, то
нарушение не е налице. Произнасянето на ВОС с Определение № 260575/
20.09.2020г. касае отношения между други
правни субекти и касае разпределение на осребреното имущество на
обявеното в несъстоятелност дружество „ Мангле
България дивелопмънтс „ ЕООД по реда на чл.729 от ТЗ.Това производство няма каквото и да било отношение към настоящият казус,
който е свързан с нарушение на ЗДСИЦ. В тази връзка съдът намира за
неоснователно и възражението, че не е налице нарушение, доколкото е налице само
една сделка, а в чл.4 ал.2 от ЗДСИЦ е въведена забрана за извършване на други
търговски сделки. Поради това съдът
намира, че от страна на „ Болкан енд Сий Пропъртис „ АДСИЦ е
допуснато нарушение на чл.4 ал.2 от ЗДСИЦ.
Правилно е била ангажирана
отговорността на „
Болкан енд Сий Пропъртис „ АДСИЦ, която по
своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на
юридическото лице за неизпълнение на задължения към държавата и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена
опасност на дееца и т. н. В този смисъл
възраженията , свързани със субективната страна на нарушението, са
неоснователни.
Съобразно събраните по делото
доказателства съдът намира, че правилно
наказващият орган е преценил, че не следва да прилага разпоредбите на чл.28 от ЗАНН.Обществената опасност на настоящото нарушение не е по-ниска от останалите
от този вид. Самото нарушение е формално и за неговата съставомерност
не се изисква настъпване на каквито и да било последици, за да се приеме, че
тяхната липса води до извод за ниска степен на обществена опасност. Поради това и съдът намира, че не следва да
се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е
маловажен. В този смисъл е и решение по
к.а.д № 2805/2020г. на Административен съд-Варна.
Правилно на дружеството
е била наложена санкция на основание чл.31 ал.3 т.2 вр.
ал.1 т.2 от ЗДСИЦ , тъй като именно в
тази норма е предвидено наказание за
юридическо лице, което е
извършило нарушение на чл.4 от ЗДСИЦ
.
Правилно наказващият орган е наложил
на „ Болкан енд Сий
Пропъртис „
АДСИЦ „ имуществена санкция” в минималния
предвиден в закона размер от 10 000лв, като е съобразил всички обстоятелства,
визирани в чл.27 от ЗАНН , и е изложил съображенията си в наказателното
постановление. Съдът не би могъл да намали размера на тази санкция, доколкото е
налице законова забрана по смисъла на чл.27 ал.5 от ЗАНН.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че атакуваното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно
направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК,
съдът намира, че следва на КФН да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе
предвид, че за защита по дела по ЗАНН,
чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение
от 80 лв. до 120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и
неговата сложност, съдът прецени, че следва да присъди на КФН юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв. В хода на съдебното следствие ю.к. Слабов прави искане за присъждане и на направени пътни разноски
в полза на КФН, като представя и доказателства в тази насока.Съдът намира
обаче, че това искане следва да бъде оставено без уважение, тъй като е извън приложното поле на чл.84
ал.1 от ЗАНН, респективно чл.306 ал.1 т.4 от НПК, доколкото в тези норми не е
предвидена възможност за присъждане на направени пътни разноски в полза на
наказващият орган .
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-570/ 12.10.2020г. на Председателя на КФН,
което на основание чл. 31 ал.3 т.2 вр. ал.1
т.2 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, „Болкан енд Сий Пропъртис „
АДСИЦ е наложена “Имуществена санкция ” в размер на 10 000 лв .
ОСЪЖДА „Болкан енд Сий Пропъртис „ АДСИЦ,
ЕИК *********, да заплати на КФН ,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 / сто/ лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на процесуалният представител на КФН за присъждане на пътни разноски в полза на
КФН.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да
се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :