Р Е Ш Е Н И Е
№
408
гр.
Велико Търново, 11.01.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на четиринадесети
декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. Д.С. разгледа докладваното
от съдия Матева адм. дело № 719/2022 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
172, ал. 5 и чл. 171, т. 2а, б. „Б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Настоящето дело е
образувано от П.Ц.Б., чрез адв. Т. К., против Заповед за прилагане на ПАМ №
22-0352-000150/18.10.2022 г. на мл. автоконтрольор в РУ – Свищов към ОД на МВР
– Велико Търново, с която спрямо оспорващия е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а,
б. „б“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.
С жалбата приложената
ПАМ се оспорва бланкетно като незаконосъобразна с твърдението, че заповедта за
нея е издадена в нарушение на материалния закон и е необоснована. С жалбата е
направено искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели, водени в съдебно заседание за установяване на изложените в жалбата
обстоятелства. В съдебно заседание жалбоподателят и процесуалния му представител
не се явяват, нито писмено конкретизират основанията за оспорване на ПАМ и
доказателствени си искания, съобразно указанията на съда, дадени с
определението за насрочване на делото.
Ответната страна – мл.
автоконтрольор в РУ – Свищов към ОД на МВР – Велико Търново, не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото вкл.
служебно доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № 22-0352-000150/18.10.2022
г. на мл. автоконтрольор в РУ – Свищов към ОД на МВР – Велико Търново спрямо П.Ц.Б.,
е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – „прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.
В обстоятелствената
част на заповедта е посочено, че на 18.10.2022 г., около 18.00 часа, в гр. Свищов,
ул. Отец Паисий срещу ЖП прелез за „Свилоза“ АД П.Ц.Б. *** управлявал собствения
си лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ***, като при проверка от
контролните органи на МВР отказал да му бъде тестван за наличие на упойващи
вещества (наркотици) с техническо средство. На водача е издаден и талон за медицинско
изследване № 0063782/18.10.2022 г., който му бил връчен в 18.55 часа, като Б.
отбелязал в талона собственоръчно, че отказва и кръвното медицинско и
химическото или химико – технологичното изследване. Този талон е представен от ответника
като част от преписката на л. 10 от делото. Не е спорно и се установява от
представената с преписката Докладна записка от 19.10.2022 г. на мл. автокроктрольол
Г. (на л. 11 от делото) , че Б. бил съпроводен от контролните органи до ФСМП –
Свищов, където отказал да даде кръв за химическо изследване за употреба на наркотици.
Така по същество Б. не изпълнил и предписанието за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или
техни аналози.
В заповедта е
цитиран и съставения на водача на автомобила АУАН № GА622888
по същия повод. Този акт е представен и приет като доказателство по делото (л.
5 от делото). В обстоятелствената част на този АУАН е възпроизведена същата
фактическа обстановка, а цитираното поведение на водача е било квалифицирано
като нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. второ от ЗДвП.
От ответника са представени
и са приети като доказателства относно компетентността на органа, издал
оспорената заповед няколко други такива за определяне на компетентни лица по
контрола на движението и делегиране на правомощия да издават заповеди от типа
на процесната.
Настоящият съдебен
състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите
и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка
на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.
1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита
следното:
Предявената жалба е
редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й,
подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от адресата на индивидуалния
административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес
от оспорване.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:
Предмет на
настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 2а,
б. „б“ от ЗДвП. Индивидуалният административен акт, предмет на
съдебния контрол, е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 172 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на
служби за контрол по ЗДвП,
на основание чл. 165, ал.
1 ЗДвП са определени основни структури на МВР, които да осъществяват
контрол по ЗДвП,
вкл. по т.1.3 - Областните дирекции на МВР, като със Заповед №
366з-2605/28.06.2022 г. директорът на ОД на МВР Велико Търново е делегирал
своята компетентност на издателя на акта – съответния по график за деня младши
автоконтрольор в РУ – Свищов към ОД на МВР – Велико Търново (т. 2), т. е.
заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена
в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, очертаваща
нарушението по повод което се прилага ПАМ, посочено е и правното основание за
издаване на заповедта, а именно чл. 171, т. 2а,
б. „б“ от ЗДвП, който гласи: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствена анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Според текстовата
част на процесната заповед нарушението, за което се прилага ПАМ е отказът на водача
да му бъде извършена проверка за наличие на упойващи вещества (наркотици) с
техническо средство и неизпълнението на предписанието за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Т.е. заповедта сочи два самостоятелни и дори последователни във
времето факта, всеки от който принципно осъществява състава на различно административно
нарушение, както е посочено в чл. 171, т. 2а, б. „Б“ от ЗДвП – веднъж това е отказът
да бъде извършена проверка на водач с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози и втори път - неизпълнение
на предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. Наличието на всяко
едно от тези две нарушения би било достатъчно основание за прилагане на
процесната ПАМ. В тази връзка съдът намира, че при издаване на обжалваната
заповед правилно е приложен и материалният закон. Касае се за две самостоятелни
хипотези, които законът не е кумулирал, напротив изрично е използвал съюзът
„или“ – ПАМ се прилага при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване
на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
В случая фактът, че жалбоподателят,
като водач на личния си лек автомобил е отказал да му бъде извършена проверка
наличие на упойващи вещества (наркотици) с техническо средство DRUG TEST 5000 № ARLK – 0006 не е спорен. Б. нито
твърди обратното, нито го доказва, а отказът му е удостоверен и от представения
по делото Талон за медицинско изследване № 0063782, в първата част на който
този отказ е удостоверен както с подпис на проверяващия, така и на проверяваното
лице. Само по себе си това обстоятелство е било достатъчно за прилагане на
процесната ПАМ. Нещо повече обаче, Б. е отказал да изпълни и медицинското и химическото или химикотехнологичното изследване,
като е отказал да даде кръв в ФСМП – Свищов, до където е бил придружен от
проверяващите, което е удостоверено то представената по делото докладна записка.
След като е така е ясно, че същият по същество е отказал каквато и да е
проверка относно употребени наркотични вещества (както с техническо средство,
така и с кръвно изследвана) и след като това е така, то са налице всички
условия за прилагане на процесната ПАМ спрямо него.
Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП е императивна и при наличието на предпоставките изчерпателно
изброени в чл. 171, т.2а,
б. „б“ от ЗДвП, административният орган е длъжен да наложи ПАМ „Прекратяване
регистрацията на ППС“. Следва да се подчертае, че мярката по чл. 171, т. 2А,
б „Б“ от ЗДвП няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на
вината, чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда,
предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него
обществени отношения, и се прилага се превантивно. За да приложи ПАМ, за
компетентния орган е достатъчно само да е налице констатирано от компетентните
лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да
приложи посочената мярка.
Оспорената заповед е
издадена в съответствие с целта на закона - осигуряване на безопасността на
движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в
движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на
правилата на Закона за
движението по пътищата, като предвид констатирания отказ на водача
да бъде тестван по два различни начина по-скоро поставят въпроса доколко е обоснован
определения минимален срок за прилагането на ПАМ. Тъй като обаче съдът не може
служебно и във вреда на оспорващия да
изменя обжалвания акт не коментира мотивите на органа в тази насока, а излага тези
си съображения само в смисъл, е са неоснователни възраженията на оспорващия за
необоснованост на ПАМ, вкл. досежно срока на приложението й. Предвид факта,
обаче че той е в законоустановения минимум никакви допълнителни мотиви не са
наложителни.
Предвид изложеното и
в обобщение съдът намира, че приложената ПАМ е издадена от компетентен орган,
при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила,
постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради
което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК
и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Предвид изложеното и
на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Ц.Б. *** против Заповед за
прилагане на ПАМ № 22-0352-000150/18.10.2022 г. на мл. автоконтрольор в РУ –
Свищов към ОД на МВР – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване,
съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: