РЕШЕНИЕ
№ 50/4.4.2023 г.
Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд Ямбол - IV състав , в съдебно заседание на четиринадесети
март две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА |
|
|
при секретар |
Велина Митева |
и с участието |
|
на прокурора |
изслуша докладваното |
|
|
от съдията |
Ваня Бянова-Нейкова |
|
|
по административно дело № 29 / 2023 г. |
||
Производството е образувано по жалба от К.Г.С.,***, срещу Решение
№1012-26-4-1/17.01.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково.С контролния акт е
отхвърлена като неоснователна жалбата на К.Г.С. против Разпореждане
№261-00-3715-1/21.12.2022г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ-Хасково, с което на осн. чл.54ж, ал.1 и във
вр. с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.4 от КСО е отпуснато
парично обезщетение за безработица, считано от 01.12.2022г. до 31.03.2023г. в
размер на 18.00лв.дневно.С жалбата се твърди неправилно приложение на закона,
конкретно на разпоредбата на чл.54б, ал.4 от Кодекса за социално
осигуряване(КСО).Твърди се неправилно изчислен срок във връзка отпуснато
предходно обезщетение за безработица с начало 01.12.2019г.
В съдебно заседание жалбоподателят К.Г.С., редовно призована, се явява
лично и с адв. М.К. от АК – Ямбол.Жалбата се поддържа
от адв.К. с доводи, че основният спор е свързан с
изчисляване на срок. Видно от преписката, предходното обезщетение на жалбоподателката е с начало 01.12.2019 г.. За да получи тя последващо обезщетение, трябва да са изтекли 3 години от
първоначално отпуснатото такова. Пак видно от нейния договор, който е приложен
към преписката, трудовото й правоотношение е прекратено на 30.11.2022 г. и тя е
регистрирана в Бюрото по труда на 01.12.2022г.. Затова в жалбата е посочено, че
е неприложима разпоредбата на ал.4 на чл.54б от КСО, тъй като в нея изрично е
посочено, че минимален размер на обезщетение се дължи, ако повторното
обезщетение е поискано преди изтичане на 3 години от предходното. В случая са
изтекли точно три години от предходното обезщетение. Един ден след изтичане на
3-годишния срок, на 01.12.2022 г. е поискано обезщетение. Поради тази причина
счита, че органът е действал неправилно като е определил размера на обезщетение
и срока на получаването му. Моли съдът да има предвид разпоредбата на чл.28 от АПК, тъй като не е указано съдействие на жалбоподателката,
изразява несъгласие с мотивите в обжалвания акт - според Директора на ТП на НОИ
въпросът относно справедливостта на нормите било въпрос на законодателство, а
не на правоприлагане.Предвид изложеното и всички останали аргументи в жалбата,
моли съдът да отмени решението, потвърденото с него разпореждане, и да върне
преписката за ново произнасяне на органа, който е компетентен да вземе ново
решение по въпроса за отпуснатото парично обезщетение, като даде указания в
тази връзка. Предявява претенция за присъждане на разноските по делото.
Жалбоподателят С. заявява пред съда, че не оспорва фактите така, както са
описани, но счита, че неправилно е приложен закона, като органът я е ощетил-
признал е право на обезщетение за по-малък срок и по-малък размер. Спорът по
делото е за това.
Ответната страна Директорът на ТП на НОИ - Хасково, редовно призована, не
се явява и не изпраща процесуален представител.Депозирала е чрез Т.П.З. -
главен юрисконсулт в ТП на НОИ- Хасково молба вх.№ 558/07.03.2023 г. със становище
по същество на спора - посочва се, че предмет на
спора е дали при постановяване на разпореждане №261-00-3715- 1/21.12.2022 г. на
ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Хасково, е изтекъл
тригодишния период от предходното упражняване на правото на обезщетение на С..Жалбата
се счита за неоснователна по съображенията, изложени в решението на Директора
на ТП на НОИ - Хасково и писмена защита, представена по делото-в тази връзка се
счита, че административният орган правилно е приложил закона.Иска се жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, алтернативно се прави
възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар от жалбоподателя.
Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
С Решение №1012-26-4-1/17.01.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково.С
контролния акт е отхвърлена като неоснователна жалбата на К.Г.С. против
Разпореждане №261-00-3715-1/21.12.2022г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Хасково, с което на осн.
чл.54ж, ал.1 и във вр. с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.4
от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.12.2022г.
до 31.03.2023г. в размер на 18.00лв.дневно. Решение №1012-26-4-1/17.01.2023г.
на Директора на ТП на НОИ-Хасково е връчено на К.Г.С. с известие за доставяне
на 19.01.2023г.Жалба до Административен съд Ямбол е подадена чрез Директора на
ТП на НОИ-Хасково на 02.02.2023г.
Предвид горното съдът счита, че жалбата е допустима за разглеждане като
подадена от лице, неблагоприятно засегнато от Решение №1012-26-4-1/17.01.2023г.
на Директора на ТП на НОИ-Хасково, в рамките на 14-дневния срок за обжалване,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по аргумент от чл.118, ал.1 от КСО, и
пред компетентния административен съд по адреса на жалбоподателя.
По съществото на спора съдът взе предвид следното:
Разпореждане №261-00-3715-1/21.12.2022г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ-Хасково и Решение №1012-26-4-1/17.01.2023г. на Директора
на ТП на НОИ-Хасково са издадени от компетентни органи, съобразно разпоредбите
на чл.54ж, ал.1 и чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ вр.с
чл.117, ал.3 от КСО - според първата разпоредба паричните обезщетения за
безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и
възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица; според чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ вр.с чл.117, ал.3 от КСО - пред ръководителя на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби
срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване
на обезщетенията за безработица като Ръководителят на териториалното поделение
се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок
от получаването им.
Разпореждането и решението са обективирани в
писмена форма с излагане на мотиви от фактическа и правна страна.По
съдържанието си отговарят на изискването за форма на административния акт – писмена,
с излагане на мотиви, разпоредителна част, наименование на акта, на органа,
който го издава, подписи.
Спорът по делото е по приложението на закона – дали жалбоподателят К.Г.С.
има право на обезщетение за безработица в различен размер и за различен срок от
този, посочен в Разпореждане №261-00-3715-1/21.12.2022г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Хасково, потвърдено с Решение
№1012-26-4-1/17.01.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково. Според настоящия съдебен
състав отговорът на въпроса е положителен, като съображенията за това са
следните:
При безспорно установени факти – че с Разпореждане
№261-00-3656-3/29.01.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица,
на основание чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с чл. 54а, ал.
1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал.1 от КСО на К.Г.С. е отпуснато парично
обезщетение за безработица, считано от 01.12.2019 г. до 30.11.2020 г.; че с
ново заявление вх. №261-00-3715/07.12.2022 г. на ТП на НОИ-Хасково е поискала отпускане
на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО; че
осигуряването й е прекратено, считано от 01.12.2022г., и в рамките на 7-дневния
срок - на 5.12.2022г. е регистрирана като безработно лице в Агенцията по
заетостта - ръководителят на осигуряването за безработица неправилно е приложил
закона като е издал разпореждане на основание чл.54б, ал.4 от КСО – за срок от
4 месеца, в минимален размер съгласно ЗБДОО за 2022г., като не е констатирал
това и не е отменил обжалваното разпореждане контролният орган - Директорът на
ТП на НОИ-Хасково също неправилно е приложил закона.
При отпускане на парично обезщетение за безработица
3-годишният период по чл.54б, ал.4 от КСО се определя от датата на отпускане на
предходното обезщетение. В случая тази дата е 01.12.2019 г. и 3-годишният
период изтича на 30.11.2022г.
На следващо място, съгласно чл. 54а, ал. 4 от КСО - паричното обезщетение за безработица се изплаща от
датата на последното прекратяване на осигуряването, т.е. от 01.12.2022г. за К.Г.С.
възниква възможност да бъде упражнено правото на обезщетение за безработица.
Към тази дата 01.12.2022г. са изтекли три години от предходното упражняване на
правото на обезщетение за безработица, т.е. от последният ден на месец ноември
2022 година. С оглед на това съдът приема за основателно възражението в жалбата
за неправилно изчисляване на срока, в който е упражнено правото на обезщетение,
това е довело и до неправилно приложение на закона, като ръководителят на
осигуряването за безработица дължи ново произнасяне по заявление
вх.№261-00-3715/07.12.2022г. за това налице ли са предпоставките по чл.54а за
отпускане на обезщетение за безработица съобразно осигурителния стаж и доход,
за който са представени доказателства от заявителя.
Изходът на спора обуславя основателност на претенцията
за разноски на жалбоподателя – такива в производството са сторени за платено
адвокатско възнаграждение в размер 200(двеста) лева, който е под минимума,
предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което платеното не може да бъде
счетено за прекомерно.
Водим от горното и на осн.
чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК вр. с чл.118, ал.1
и ал.3 от КСО, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №1012-26-4-1/17.01.2023г. на Директора
на ТП на НОИ-Хасково.
ОТМЕНЯ Разпореждане №261-00-3715-1/21.12.2022г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Хасково.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Хасково за ново произнасяне по заявление вх.
№261-00-3715/07.12.2022 г. от К.Г.С.,***.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт-Хасково
да заплати на К.Г.С.,***, направените разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер 200(двеста) лева.
Решението е окончателно.
|
Съдия: |
/п/ не се
чете |
|