Определение по дело №3669/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262829
Дата: 11 февруари 2021 г. (в сила от 25 март 2021 г.)
Съдия: Стефан Недялков Кюркчиев
Дело: 20201100503669
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                   

гр.София, 11.02.2021г.

                                                                                                                                                                                                

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

                                                                                              ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА

 

като изслуша докладваното от съдията  Кюркчиев ч. гр. д. № 3669 по описа на СГС за 2020г., за  да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 от  ГПК вр. с чл. 577 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ф.к.2.“ ООД срещу Определение от 21.02.2020г., на съдия по вписванията при Служба по вписванията – София,  с  което е отказано вписване в имотния регистър на апортна вноска в дружество „Ф.к.2.“ ООД по Заявление с вх. № 9364/21.02.2020г. на Служба по вписванията – София.

Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания съдебен акт, като навежда доводи за неговата незаконосъобразност. Поддържа твърдение, че съдията по вписванията е постановил обжалваното определение, без да се съобрази данните в представеното пред него удостоверение за данъчна оценка на подлежащия на вписване имот за 2019г. Годината, релевантната за декларацията по чл. 264 от ДОПК година в действителност била 2019г., когато било извършено имущественото разпореждане - волеизявление за апорт. Към момента на постановяването на обжалвания отказ, произтичащите от собствеността на имота данъчни задължения за 2020г. все още не били изискуеми поради което декларация за липса на такива задължения не следвало да бъде изисквана. Разпоредбата на чл. 264 ДОПК в действителност изисквала да се представи декларация на прехвърлителя за липса на непогасени задължения, но не посочвала, че тази декларация трябва да бъде актуална към момента на вписването в имотния регистър. Самото разпоредително действие в конкретния случай било приключило с вписването на апорта в търговския регистър, а вписването на апорта в имотния регистър имало само оповестително действие, поради което и изискването по чл. 264 от ДОПК не било приложимо. На последно място, според жалбоподателя, било нелогично изискването да бъде изисквана декларация за липса на непогасени данъчни и други задължения от дружеството приобретател на апортирания имот, а не от прехвърлителя.

От съдържанието на приложените книжа в кориците на делото и в образуваната преписка от Агенция по вписванията се установява следната фактическа обстановка:

С приложеното към делото заявление за вписване на апортна вноска вх. рег. № 9364/21.02.2020г. на Служба по вписванията – София, от „Ф.к.2.“ ООД                     е поискано да бъде вписан извършения апорт на недвижим имот.

На страница 138 и 139 от делото са приложени представените със заявлението два документа, представляващи Декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК. Декларациите са подписани от Х.И.М.в качеството на управител на „Ф.к.2.“ ЕООД. Декларациите носят дата от 2019г.

Представено е и удостоверение по чл. 264, ал.1 от ДОПК от ПАМДТ на Столична община, за данъчна оценка на процесния имот за 2020г.

Останалите представени в преписката документи няма да бъдат обсъждани подробно, макар да са описани в заявлението, тъй като те не са пряко относими към предмета на конкретния спор, с който настоящият съд е сезиран да разреши.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима, доколкото е подадена от страна с надлежна процесуална легитимация, срещу подлежащ на обжалване акт на съдията по вписванията и в рамките на установения от ГПК срок.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

От една страна, жалбоподателят поддържа тезата, че представените пред съдията по вписванията декларации по чл. 264, ал.1 от ДОПК, макар и датирани от 2019г., били напълно достатъчни, за да бъдат установени предвидените в закона предпоставки за извършване на желаното вписване.

От друга страна, следва да се има предвид факта, че представените пред съдията по вписванията декларации действително са датирани през 2019г., а молбата за вписване по която е постановен отказът е постъпила през 2020г. При това обжалваното определение, с което съдията по вписванията е отказал да извърши исканото действие е мотивирано по същество именно с непредставяне от заявителя, на актуални към датата на желаното вписване декларации по чл. 264, ал.1 от ДОПК.

При това положение, разрешаването на повдигнатия правен спор е обусловено от отговора на един съществен въпрос: Кой е меродавния момент, релевантен за преценката, относно наличието или липсата на предвидените чл. 264, ал.1 от ДОПК предпоставки, за да бъде извършено поисканото вписване? Отговорът на този въпрос би следвало да бъде търсен в нормативна разпоредба, а ако тя е неясна или непълна – следва да бъде тълкувана.

Споменатата вече разпоредба на чл. 264, ал.1 от ДОПК предвижда, че /цит./ Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог, се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.

Очевидно е, че чрез въвеждането на изискванията на чл. 264, ал.1 от ДОПК се цели създаване на специфичен механизъм за защита на обществения интерес, свързан със събирането на публичните задължения. Разпоредбата на чл. 265 от ДОПК, очертава в пълна степен функционалността на този механизъм, като съотнася задължението за проверка на предпоставките към всички длъжностни лица, които следва да извършат вписване, обхванато от хипотезата на чл. 264, ал.1 от ДОПК  – както за вписвания в търговския, така и за вписвания в имотния регистър. 

Логическото и систематическо тълкуване на закона мотивира категоричен извод, че предпоставките по чл. 264, ал.1 от ДОПК следва да бъдат преценявани към момента на сезирането на съдията по вписванията, с искане за вписване в имотния регистър. Съдията по вписванията е длъжен да провери, дали са налице непогасени задължения на прехвърлителя за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски - към момента в който следва да извърши вписването. А доколкото споменатите задължения възникват и/ или падежират в периоди не по- дълги от една календарна година, законът е предвидил и механизма, по който се извършва проверката – посредством задължение за представяне на актуално за съответната година удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения в данъчната оценка, а за останалите видове задължения, описани в чл. 264, ал.1 от ГПК – посредством задължение за представяне на актуална декларация.

В конкретния случай, заявителят е установил надлежно само факта, че за процесния имот няма непогасени задължения, посредством съдържанието на представеното удостоверение за данъчна оценка на апортирания имот за 2020г., но  неоснователно е пренебрегнал (или пропуснал неволно) да съобрази необходимостта от представяне на актуална за 2020г. декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК за други видове публични задължения - данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.  Доколкото са били неактуални, датирани към 2019г., представените със заявлението декларации по чл. 264 от ДОПК, правилно не са били взети предвид от съдията по вписванията.

Пропускът е бил явно неотстраним, понеже чл. 129, ал. 2 от ГПК е неприложим в

производството по вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността ( ТР № 7/2013г. по т.д. №7/2012г. на ОСГТК на ВКС).

Поради съвпадане на крайните изводи на съдията по вписванията и на настоящия съдебен състав на Софийски градски съд – частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

       О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Ф.к.2.“ ООД с ЕИК ******* и адрес ***, срещу Определение от 21.02.2020г., на съдия по вписванията при Служба по вписванията – София, с което е отказано вписване по Заявление с вх. № 9364/21.02.2020г. на Служба по вписванията – София.

 

Определението не подлежи на обжалване.

                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                                            ЧЛЕНОВЕ:  1.

                 

                       2.