Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 159
гр.Шумен
29.07.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито заседание
на пети юли, през две хиляди и
шестнадесета година ,в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Ралица Хаджииванова
2. Мирослав Маринов
при секретаря А.А.
и като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№252 по
описа за 2016г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №254/29.03.2016г. по гр.д.№524 по
описа за 2015г. на ШРС , съдът е отхвърлил
предявения от В.Х.В., с ЕГН**********,***, чрез
адв.Ц.К. от ШАК срещу “ТВМ” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.Ш..., представлявано от управителите Д.Л.В. и В.Л.Е.М. частичен иск с правна квалификация чл.128, т.2 от КТ, във вр. с
чл.121, ал.3 от КТ, във вр. с чл.150 от КТ, във връзка с чл.262 от КТ с искане
да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 45559.51 лева, от
общо дължимите му се 50999.55 лева, която сума представлява разликата между
платеното му от ответното дружество трудово възнаграждение от 10500 лева за
посочените в исковата молба 21 месеца, през които е бил командирован и
минималното трудово възнаграждение, включващо и това за извънреден труд за
длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и половина тона“,
установено за Република Б., като неоснователен и недоказан, отхвърлил е предявения
от В.Х.В.,*** евентуален иск с правна квалификация чл.121, ал.3 от КТ, във вр. с чл.150 от КТ,
във вр. с чл.262 от КТ с искане в случай, че съдът счете, че първите два иска са
неоснователни, да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 5000 лева,
представляваща възнаграждение за престиран извънреден труд през горепосочените
командировъчни периоди по ставките по чл.262 от КТ на база минималното трудово
възнаграждение за Република Б., отхвърлил
е предявения от В.Х.В.,***, евентуален иск с правна квалификация чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ с искане
да бъде осъдено ответното дружество да му заплати същата сума, представляваща
възнаграждение за престиран извънреден труд през горепосочените командировъчни
периоди по ставките по чл.262 от КТ на база договореното с трудовия му договор
месечно възнаграждение от 500 лева, като неоснователен и недоказан, оставил е
без уважение искането на “ТВМ” ООД, с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Ш..., представлявано от
управителите Д.Л.В. и В.Л.Е.М. за присъждане на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, като недоказано.
С определение №1108/21.04.2016г. по гр.д.№524/2015г.
по описа на ШРС съдът е оставил без разглеждане искането на „ТВМ” ООД гр.Ш. за
изменение на решение №254/29.03.2016г. по гр.д.№524/2015г. по описа на ШРС в
частта му относно разноските. Определението не е било обжалвано и е влязло в
сила.
Решението е обжалвано от В.Х.В., действащ, чрез адв.Ц.К. от ШАК , като неправилно и незаконосъобразно по
изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли съдът да отмени решението
и
вместо това да уважи исковете изцяло и да му се присъдят разноските за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата страна “ТВМ” ООД гр.Ш. е депозирала отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана и моли съдът да потвърди решението.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна при наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Като обсъди основанията и доводите
изложени от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Предмет на настоящото въззивно производство са
предявените от ищеца срещу ответника обективно съединени искове, както следва :
1.Частичен иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.121, ал.3 от КТ с искане да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от
45559.51 лева, от общо дължимите му се 50999.55 лева, която сума представлява
разликата между платеното му от ответното дружество трудово възнаграждение от
10500 лева за посочените в исковата молба 21 месеца, през които е бил
командирован и минималното трудово възнаграждение, включващо и това за
извънреден труд за длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и
половина тона“, установено за Република Б.. 2. Евентуален иск с правна
квалификация чл.121, ал.3 от КТ, във вр.
с чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ с искане в случай, че съдът счете, че
първите два иска са неоснователни, да осъди ответното дружество да му заплати
сумата от 5000 лева, представляваща възнаграждение за престиран извънреден труд
през горепосочените командировъчни периоди по ставките по чл.262 от КТ на база
минималното трудово възнаграждение за К.Б.. 3.Евентуален иск с правна
квалификация чл.150 от КТ, във вр. с
чл.262 от КТ с искане да бъде осъдено ответното дружество да му заплати същата
сума от 5000лв. , представляваща възнаграждение за престиран
извънреден труд през горепосочените командировъчни периоди по ставките по
чл.262 от КТ на база договореното с трудовия му договор месечно възнаграждение
от 500 лева.
Видно от трудов договор
№59/26.06.2012 год. ищецът В.Х.В. бил назначен от ответното дружество на
длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и половина тона“ срещу
месечно трудово възнаграждение в размер на 500 лева, при осем часов работен
ден. Съгласно приложените Заповед от
26.06.2012 г., Заповед от 06.10.2012 г., Заповед № 035/22.02.2013 г., Заповед №
126/16.07.2013 г., Заповед № 011/17.01.2014 г., Заповед от 10.06.2014 г.,
Заповед от 18.10.2014 г., ищецът е бил многократно
командирован за следните периоди: 16.05.2012 год. – 16.08.2012 год.; 02.10.2012
год. – 04.01.2013 год., 01.03.2013 год. – 02.06.2013 год.; 13.07.2013 год. –
15.10.2013 год.; 18.01.2014 год. – 18.04.2014 год.; 14.06.2014 год. –
18.09.2014 год.; 18.10.2014 год. – 27.01.2015 год., като по време на всеки един от посочените периоди
командировката е включвала извършване на транспортни услуги на територията на
24 държави, между които и Б.. Ищецът е управлявал товарен автомобил с българска
регистрация с рег. № СА .... ТА, закупен от ответното дружество на лизинг . От приложената разпечатка от тахокартата на
ищеца се установяват часовете на положеният от него труд. От показанията на
разпитаните по делото свидетели П.Л.Д., Ж.П.Ж. и И.М.И. се установява ,че по
време на посочените командировки ищецът осъществявал международни курсове до
различни държави, като работел в екип с друг шофьор. Започването на курсовете ставало от базата на
белгийската фирма Р. в гр.Б., където след приключване на курса връщали товарния
автомобил. По делото е изготвени и съдебно-счетоводна и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза относно размерите на претендираните суми от
ищеца.
При така установената фактическа обстановка ,съдът
достигна до следните правни изводи : По първият от предявените искове
ищецът твърди ,че му
се дължи възнаграждението, предвидено за шофьори, извършващи международен
транспорт на стоки, установено в Кралство Б., като приемаща държава, тъй като ответника „ТВМ“ ООД осъществявал основната си
дейност в Кралство Б., както и че базата, в която били товарните камиони негова
собственост се намирала там. Ответника възразява , че регистрацията на
ответното дружество била в Търговския регистър , а регистрацията на камионите в България.
За уважаването на иска следва да бъде установено , наличието на
трудово правоотношение, по което през процесния период ищецът е престирал труд;
че е бил командирован за период повече от 30 дни и е изпълнявал задълженията си
по трудов договор в друга държава ( членка на ЕС, в друга държава по
Споразумението за европейско икономическо пространство или в Конфедерация Ш.),
като това да води до промяна на мястото на изпълнение на работата му; както и че не му е било заплатено трудовото
възнаграждение предвидено за същата или сходна работа, установено в приемащата
държава.
В
трудовия договор на ищеца е посочено
място на работа ответното дружество - „
ТВМ“ ООД. Ищецът е бил командирован и е
престирал труда си извън Република България за различни периоди от време, като
всеки един от тях общо е бил с продължителност повече от 30 дни. По делото са
приложени общо шест Заповеди за командироване, като в тях е посочено, че като
шофьор на международни превози, ищецът имал право да посети страни от
Европейския съюз и Ш.. Въпреки, че ищецът е подписал три от командировъчните
заповеди , съдът намира, че е било налице съгласие дадено от работника за срока
на командироване.
Съгласно чл.121, ал.3 от КТ
когато срокът за командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга
държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по
Споразумението за европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Ш.,
е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката
поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците
или служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
Българския законодател е дал легално определение на понятието
„командироване“ по смисъла на чл.121,
ал.3 и ал.4 от КТ и то е в разпоредбата на § 1, т.16 от Допълнителните
разпоредби на КТ. Съгласно него „командироване“ по смисъла на чл.121, ал.3 и
ал.4 от КТ е изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на
страните, поради изпращане на същата или друга работа в държава – членка на ЕС,
в друга държава по Споразумението или в Конфедерация Ш.. От изложеното следва,
че „командироването“ на работници или служители в хипотезата на чл.121, ал.3 от КТ е хипотеза, при която има взаимно съгласие на страните да бъде променено
мястото на работа и работата да бъде в страна от изброените по-горе. В този случай дори първоначално страните да
не са уговорили мястото на работа да бъде извън Република България, то с
последваща промяна ( каквато може да настъпи и на база издадени заповеди за
командироване), се постига съгласие за изменение на трудовия договор по
отношение на неговото място за изпълнение.
В настоящият случай обаче това условие не е настъпило, тъй
като ищецът не е престирал труда си единствено и само в една държава от
изброените, а напротив – в периода на командироване е осъществявал международни
курсове до различни страни - А., Ш., Ч., Д., Г., И., Ф., Ф., В., Г., У., И., И.,
И., Л., Н., Н., П., П., Р., Ш., С., С. и други. Няма доказателства по делото,
че за период повече от 30 дни е пребивавал единствено и само в Кралство Б. за
да се приеме ,че е налице приемаща държава по смисъла на чл.121 ал.3 от КТ,
чиито минимални условия на труд да породят действието си и между страните по процесното трудовото правоотношение . Самия
ищец сочи в исковата си молба, че след
пристигане в Кралство Б., екипажа
(състоящ се от двама души) се качвал на товарните камиони и от там осъществявал
курсове до изброените държави, което се установява и от свидетелските показания
на разпитаните свидетели. Следователно ищецът не е престирал труд в Кралство Б. или
някоя друга от посочените в заповедите за командироване държави повече от 30
календарни дни непрекъснато, за да приемем, че е налице изменение на мястото на
работа, различно от уговорено в трудовия договор.
Поради това в настоящия случай
не беше доказана последната предпоставка за приложение на нормата на чл.121,
ал.3 от КТ, а именно, че е налице изменение на трудовия договор относно мястото
на престиране на труда, тъй като ищецът не е
престирал труд повече от 30 календарни дни без прекъсване в периода на
командироване в Кралство Б.. Поради това
частичният иск на ищеца
за заплащане на сумата от сумата
от 45559.51 лева, от общо дължимите му се 50999.55 лева, се явява недоказан и като такъв следва да се
остави без уважение.
Правилно ШРС не е разгледал
вторият евентуален иск , тъй като не е настъпило посоченото от ищеца
отрицателно условие за Кралство Б. да няма установено минимално възнаграждение
за длъжността „шофьор на товарен автомобил над 12 и половина тона .
По отношение на евентуалния иск с правна квалификация по чл.121, ал.3 от КТ, вр. с чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ:
По този иск ищецът в условията на евентуалност , в случай ,че съдът
отхвърли първите два иска като неоснователни , претендира да му се изплати
сумата от 5 000лв. за извънреден
труд за периодите на командироване, изчислен на база минималното трудово
възнаграждение в Кралство Б..
Искът е неоснователен, тъй като не се доказа
по делото, ищецът да е престирал труда си единствено и само в Кралство Б., за
да е налице изменение на мястото му на работа, поради което и приложимостта на
чл.121, ал.3 от КТ е изключена. Поради това не би могло да се претендира и
размер на извънреден труд на база предвидените ставки в Б.. Искът е недоказан и
следва да се отхвърли изцяло.
По отношение на евентуалния иск с правна квалификация по чл.150 от КТ, във
вр. с чл.262 от КТ: Претендира се извънреден труд през гореописаните командировъчни периоди по ставките по чл.262 от КТ на база
българското възнаграждение на ищеца от 500 лв. месечно по трудов договор за
същата сума от 5 000лв. Фактическите твърдения на ищеца са, че е
полагал извънреден труд, тъй като през време на командировките си бил на разположение
на ответника 24 часа в денонощие, като докато единия член на екипажа шофирал -
другия спял в камиона и обратно, или през цялото време нямал почивка нито един
час.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ
извънреден е трудът, който се полага от работника или служителя по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител извън установеното за него работно време. Следователно ,следва да
бъде установено наличието на следните
предпоставки: 1/ да се касае за работа по определената с конкретното
индивидуално трудово правоотношение трудова функция; 2/ трудът да е полаган
извън установеното по конкретното трудово правоотношение редовно работно време,
т. е. извън установеното за конкретния работник или служител работно време и 3/
да се извършва по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител. `
В настоящия случай, безспорно установено по делото
е, че страните са били във валидно трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е полагал труд като „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и половина
тона“. Не е спорно , че през визираните в исковата молба периоди по
време на действие на трудовия договор, ищецът е бил командирован и е осъществявал
по разпореждане на работодателя международни превози в различни държави,
управлявайки товарен автомобил с рег. № СА .... ТА.
Спорните по делото въпроси се свеждат до
полагането на извънреден труд от ищеца и в частност относно отчитането на
работното време, както и обхвата на същото.
Предвид
естеството на изпълняваната от ищеца длъжност и осъществяваните от него
международни превози, освен общите норми на КТ са приложими и тези специални
норми относно организацията на работното време, продължителността на управление
на превозното средство и почивките при извършването на международен превоз,
регламентирани в Регламент /ЕО/ №561/2006 на Европейския парламент и на Съвета
за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на регламент (ЕИО) №3821/85 и (ЕО)
№2135/98 на Съвета и отмяна за регламент (ЕИО) №3820/85, Директива 2002/15/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за организацията на
работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния
транспорт, към която препраща и Регламент ЕО №561/2006г., чиито разпоредби са
въведени и с Наредбата за организация на работното време на лицата, които
извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, Европейската спогодба
за работата на екипажите на превозни средства, извършващи международни
автомобилни превози, съставена в Женева на 01.07.1970 г. /ратифицирана със
закон - ДВ, бр. 28/1995 г., обн. ДВ, бр. 99/1995 г., изм., бр. 27/2012 г.,
чиито правила са транспонирани в българското законодателство чрез чл.78 от
Закона за автомобилния превоз, Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20.12.1985г.
В чл.78 от Закона за автомобилните превози, е посочено, че при извършване на
превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които
самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална
маса над 3,5 това, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка,
превозвачите и водачите са длъжни да спазват изискванията на Регламент /ЕО/
№561/2006 на Европейския парламент и на Съвета, а в ал.3 на горния текст е
въведено изискването при извършването на превози с горепосочените превозни
средства водачите да спазват изискванията за времето на управление, прекъсване
и почивка по чл.5 - 9 от Регламент №561/2006. Според чл.6 от Регламент
№561/2006, дневното време за управление не следва да надхвърля 9 часа, като
същото може да бъде удължено до максимум 10 часа не повече от два пъти
седмично; седмичното време на управление не трябва да надвишава 56 часа и не
трябва да води до надвишаване на максималната продължителност на работната
седмица, определена в Директива 2002/15/ЕО /48 часа седмично или 60 часа
седмично, при условие, че през 4-месечен период не се надвишава средното
работно време от 48 часа седмично/, а общото време на управление през всеки две
последователни седмици не трябва да надвишава 90 часа. Следователно лицата,
извършващи дейности в областта на автомобилния транспорт, са от категорията
работници / служители, за които е установена друга продължителност на дневното,
седмичното и месечното работно време, на междудневната и седмичната почивка, на
почивките в работния ден, и законово регламентираният, единствен начин за
изчисляване на работното им време е сумирано седмично, като не следва да се
надвишават определени дневни, седмични, двуседмични и 4 - месечни максимални
норми. Дори и работодателя да не е спазил изискването на закона да регламентира
в правилника за вътрешния трудов ред разпределението на
работното време и организацията на работа в дружеството, наличието на
императивни разпоредби уреждащи горната материя, както и диспозитивни такива,
по отношение на които страните не са уговорили нещо различно, то следва да се
приложат именно тези норми, касаещи процесните правоотношения. Този начин на
сумирано, седмично, изчисляване на работното време, който се налага и по
необходимост, предвид естеството на извършваната дейност, обуславя евентуалното
наличие на извънреден труд за всяка конкретна седмица, при превишаване на
горните норми.
В
конкретния случай, отразените в разпечатките от тахо - картата на ищеца часове
на тръгване и пристигане, съответно времетраене на управлението на автомобила и
друга работа свързана с транспорта /включваща се в работното време/, не
установяват надхвърляне на предвидената в чл.6 от Регламент №561/2006 обща
продължителност на времето на управление на превозното средство, както и надвишаване
на максималната продължителност на работната седмица, определена в Директива
2002/15/ЕО. Неоснователно е и твърдението на ищеца за необходимостта от включването на
времето на разположение в работното време. В §3 от заключителните разпоредби на
Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват
транспортни дейности в автомобилния транспорт, е постановено, че с наредбата се
въвеждат разпоредбите на Директива
2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за организацията на
работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния
транспорт. Въпреки изрично заявеното транспониране на разпоредбите на
директивата, в чл.7 от наредбата недостатъчно прецизно и ясно, и не в
съответствие с предвидените в директивата определения, е пояснено отчитането на
работното време, когато транспортния работник е на разположение на работодателя
си. Съобразно чл.3, б."а", т.1 от Директива
2002/15/ЕО "работно време" е - "... от началото до
края на работа, през което мобилният работник е на индивидуалното си работно
място, на разположение на работодателя и упражнява своите функции или
дейности..." и за изброени примери за такова време - управление, товарене
и разтоварване, почистване и поддръжка, периоди през които не разполага
свободно с времето си и е задължен да бъде на работното си място, и др. В чл.3,
б."б" е дадено определение на понятието "периоди на
разположение", а именно - "периоди, различни от тези, свързани с
периодите на почивка по време на работа и периодите на почивка, през които
транспортният работник не е задължен да бъде на работното си място, но трябва
да бъде в състояние да отговаря на всички обажД., за да започне да управлява
или да възобнови управлението на превозното средство или да извърши друга
работа. В частност такива периоди „на разположение"
включват периодите, през които транспортният работник придружава превозното
средство докато то е пренасяно с ферибот или влак, както и периодите на изчакване
на границата или поради забрани за пътното движение...". В чл.3,
б."а" последна алинея, в края, е записано, че периодите, в които е на
разположение, посочени в буква б/ от настоящия член, се изключват от работното
време. Ето защо съдът намира, че периодите на разположение, през които
работника / служителя не е бил на работното си място, или не е изпълнявал
функции и дейности свързани пряко с възложената му работа, не следва да се
включват в работното време. Върху ищеца лежи доказателствената тежест, при
условията на главно и пълно доказване да установи наличието на сочения от него
извънреден труд, а в процеса той не само
че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от
него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него
доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността относно
доказването на релевантните за спора
факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест,
съдът следва да приеме за неосъществили
се релевантните факти, а правните им последици за ненастъпили. Също така от
фактът ,че работодателят не води книга за извънредният труд по чл.149 от КТ не
следва изводът , че по този начин по делото е доказан положеният от ищеца
извънреден труд.
Ето защо на
ищеца не се следва заплащането на възнаграждение за положен извънреден
труд през работните и почивни дни .
В горепосочените специални
нормативни актове липсва изрична регламентация на заплащането на положения от
работника труд в дните на официални празници, поради което и
следва да намерят приложение общите правила на Кодекса на труда. На основание чл.264 от КТ за работа през дните на официалните
празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или
служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на
трудовото му възнаграждение. Следователно на
ищеца се дължи възнаграждение в
размерите посочени в допълнителното заключение на вещото лице по ССЕ. То сочи ,
че на ищеца за положен от него труд в официалните празници се дължи сумата от
395.62лв. /колона 4 от приложение №2/, съобразно действителното отработено от
него време през тези празници.
Ето защо този иск следва да се уважи до размера от
395.62лв., а за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предвид гореизложеното решението на ШРС следва да
се отмени в частта му с която съдът е отхвърлил искът с правна квалификация по чл.150
от КТ, във вр. с чл.262 от КТ по който се претендира извънреден труд през гореописаните
командировъчни периоди по ставките по чл.262 от КТ на база българското
възнаграждение на ищеца от 500 лв. месечно по трудов договор, за разликата над
4 604.38лв. до
претендираните 5 000лв. за сумата от 395.62лв. и вместо това ответникът да се осъди да
заплати на ищеца сумата от 395.62лв. извънреден труд полаган в празничните дни
през исковият период през който ищецът е бил командирован , както следва - 16.05.2012 год. – 16.08.2012 год.; 02.10.2012 год.
– 04.01.2013 год., 01.03.2013 год. – 02.06.2013 год.; 13.07.2013 год. –
15.10.2013 год.; 18.01.2014 год. – 18.04.2014 год.; 14.06.2014 год. –
18.09.2014 год.; 18.10.2014 год. – 27.01.2015 год.
Решението в останалата му обжалвана част с която
съдът е отхвърлил предявения от В.Х.В.,*** частичен иск с правна
квалификация чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.121, ал.3 от КТ, във вр. с чл.150 от КТ, във връзка с чл.262 от КТ с искане да бъде осъдено ответното дружество да
му заплати сумата от 45559.51 лева, от общо дължимите му се 50999.55 лева,
която сума представлява разликата между платеното му от ответното дружество
трудово възнаграждение от 10500 лева за посочените в исковата молба 21 месеца,
през които е бил командирован и минималното трудово възнаграждение, включващо и
това за извънреден труд за длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12
и половина тона“, установено за Република Б.,
отхвърлил е предявения евентуален иск с правна квалификация чл.121, ал.3 от КТ, във вр. с чл.150 от КТ,
във вр. с чл.262 от КТ с искане в случай, че съдът счете, че първите два иска са
неоснователни, да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 5000 лева,
представляваща възнаграждение за престиран извънреден труд през горепосочените
командировъчни периоди по ставките по чл.262 от КТ на база минималното трудово
възнаграждение за Република Б., отхвърлил
е предявения евентуален иск с правна квалификация чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ с искане
да бъде осъдено ответното дружество да му заплати същата сума, представляваща
възнаграждение за престиран извънреден труд през горепосочените командировъчни
периоди по ставките по чл.262 от КТ на база договореното с трудовия му договор
месечно възнаграждение от 500 лева, за сумата от 4 604.38лв. е правилно и законосъобразно
и следва да се потвърди.
На ищеца
съобразно уважената част от иска следва да му се присъдят разноски за първата
инстанция в размер на 56.25лв. за
адвокатски хонорар. Ответникът следва
да се осъди да заплати върху уважената
част от иска разноски за ССЕ в размер на 1.99лв. и държавна такса в размер на
50лв.
В
отговора на въззивната жалба ответникът претендира съдът да му присъди направените пред ШРС
разноски по делото ,които той бил поискал още с отговора на исковата молба. С
решението си ШРС не е присъдил разноски на ответника ,тъй като по делото
липсвали доказателства за действително заплащане на сумата от 450лв. за
адвокатски хонорар. С определение №1108/21.04.2016г. по гр.д.№524/2015г. по
описа на ШРС съдът е оставил без разглеждане искането на „ТВМ” ООД гр.Ш. на
осн.чл.248 от ГПК за изменение на решение №254/29.03.2016г. по гр.д.№524/2015г.
по описа на ШРС в частта му относно разноските. Определението не е било
обжалвано и е влязло в сила. Следователно въпросът за дължимите се на ответника
разноски по делото пред ШРС е разрешен и
искането направено в отговора на ответника за изменение на решението на ШРС в частта
му за разноските е недопустимо и не следва да се разглежда.
Съобразно изхода от спора пред ШОС на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от
жалбата в размер на 49.84лв. за
адвокатски хонорар. Въззиваемата страна не е направила разноски пред ШОС. Въззиваемата
страна следва да се осъди да заплати върху уважената част от иска държавна такса в размер на 25лв.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271
от ГПК ,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №254/29.03.2016г. по гр.д.№524 по
описа за 2015г. на ШРС, в частта му с която съдът е отхвърлил предявеният от В.Х.В.,
с ЕГН**********,***, чрез адв.Ц.К. от ШАК срещу “ТВМ” ООД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.Ш..., представлявано от управителите Д.Л.В.
и В.Л.Е.М. евентуален иск с правна квалификация
чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ с искане да бъде осъдено ответното
дружество да му заплати същата сума от 5 000лв., представляваща
възнаграждение за престиран извънреден труд през горепосочените командировъчни
периоди по ставките по чл.262 от КТ на база договореното с трудовия му договор
месечно възнаграждение от 500 лева, за
разликата над 4 604.38лв. до претендираните 5 000лв. за сумата от 395.62лв.
, като вместо това постановява :
ОСЪЖДА “ТВМ” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Ш...,
представлявано от управителите Д.Л.В. и В.Л.Е.М. да заплати на В.Х.В., с ЕГН**********,***,
чрез адв.Ц.К. от ШАК на основание чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ сумата от 395.62лв. представляваща
възнаграждение за престиран извънреден труд през дните на официалните празници
, по време на следните командировачни периоди : 16.05.2012 год. – 16.08.2012
год.; 02.10.2012 год. – 04.01.2013 год., 01.03.2013 год. – 02.06.2013 год.;
13.07.2013 год. – 15.10.2013 год.; 18.01.2014 год. – 18.04.2014 год.;
14.06.2014 год. – 18.09.2014 год.; 18.10.2014 год. – 27.01.2015 год., ведно със
законната лихва върху нея , считано от датата на завеждане на исковата молба на
12.03.2015г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №254/29.03.2016г. по гр.д.№524 по описа за
2015г. на ШРС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА “ТВМ” ООД, гр.Ш. да заплати на В.Х.В., с ЕГН********** разноски по делото за първата инстанция в размер на 56.25лв. за адвокатски хонорар и за въззивната инстанция в размер на 49.84лв. за адвокатски хонорар общо сумата от
106.09лв.
ОСЪЖДА “ТВМ” ООД, гр.Ш. да заплати по сметка на ШРС разноски за
ССЕ в размер на 1.99лв. и държавна такса
в размер на 50лв. и по сметка на ШОС държавна такса в размер на 25лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 от ГПК .
Председател: Членове: 1. 2.