№ /12.02.2018
год., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ
състав, в публичното заседание на деветнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
участието на секретаря Веселка Крумова,
разгледа докладваното от съдията адм.дело
№1803 по описа за 2017 год., и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. АПК и е образувано по жалба от В.К.С., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му адв. С.О. ***, против мълчалив отказ на началника на СГКК
– Варна да измени КККР на гр. Варна за ПИ с идентификатор 10135.2567.154 по
негово заявление с вх. № 01-97572/03.04.2017г., последван от изричен отказ с
изх. № 20-30784/08.06.2017г. на началника на СГКК-Варна.
Жалбоподателят
твърди, че с решение № 93/24.04.2013 г. на ВКС е признат за собственик на
поземлен имот с площ от 8.450 дка в землището на гр.Варна, м.”Св.К.”,
представляващ имот пл.№ 1180 по КП от 1956 г. и регулационният план от 1961 г.
при граници: север-магистрала „Златни пясъци-Варна”, изток-ограда на стопанство
„Евксиноград”, юг и запад-стара ограда на стопанство „Евксиноград”, като
държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство е осъдена
да му предаде владението върху този имот. Твърди, че с протокол от 12.06.2014
г. по изп.дело № 20137180400466 на ЧСИ е въведен във владение, като границите
на имота са трасирани, означени и координирани с протокол № 206/13.06.2014 г. Излага,
че към заявление вх.№01-97572/03.04.2017 г. е приложил проект за попълване на
КК и КП с изменение на ПИ 10135.2567.154, изготвен от правоспособно лице,
според който присъденият на жалбоподателя имот получава идентификатор
10135.2567.163, а останалата част от съществуващия имот с идентификатор
10135.2567.154 получава идентификатор 10135.2567.164. Твърди, че първоначално
мълчаливият, а в последствие и постановеният изричен отказ са
незаконосъобразни, тъй като са налице всички изисквания на ЗКИР и на
подзаконовите актове по приложението му за допускане на поисканото изменение, а
пред надлежния административен орган са представени и необходимите
доказателства, за да бъде сторено това. С тези съображения настоява за отмяна
на оспорения отказ, след което спорът да бъде решен по същество от съда. В съдебно
заседание по същество жалбоподателят чрез адв.О. поддържа изцяло жалбата,
настоява за уважаването й, като се позовава и на приетото по делото заключение
на СТЕ, и претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Ответната
страна-Началник на СГКК Варна, редовно призован, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. Изразено е писмено становище, че по повод
дентично искане на жалбоподателя е постановен и влязъл в сила изричен отказ, а
с новото заявление на С. не са представени различни доказателства - в този
смисъл настоява за отхвърляне на жалбата.
Анализирайки
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа
страна следното:
С
решение № 93/24.04.2013г. по гр.д.№ 1535/2010г. на ВКС държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, е
осъдена на основание чл.108 от ЗС да
предаде на В.К.С. поземлен имот с площ от 8.450 дка в землището на гр.Варна,
м.”Св.К.”, представляващ имот пл.№ 1180 по КП от 1956 г. и регулационният план
от 1961 г. при граници: север-магистрала „Златни пясъци-Варна”, изток-ограда на
стопанство „Евксиноград”, юг и запад-стара ограда на стопанство „Евксиноград”.
Въз основа на издаден изпълнителен лист на ВРС е образувано изп.дело №
20137180400466 на ЧСИ-С.Д.. От протокол за принудително отнемане на недвижим
имот от 12.06.2014 г. по изп.дело № 20137180400466 на ЧСИ-С.Д. се установява,
че на осн.чл.522 и сл. от ГПК жалбоподателят е въведен във владение на
процесния имот. От протокол № 206 от 13.06.2014 г. за трасиране, означаване и
координиране на границите на ПИ с площ от 8.450 дка в землището на гр.Варна,
м.”Св.К.”, представляващ имот пл.№ 1180 по КП от 1956 г. и регулационният план
от 1961 г. на гр.Варна се установява, че правоспособно лице Т.Върбанов е
извършил трасиране, означаване и координиране на процесния имот в присъствието
на ЧСИ и адв.Б.Жеков.
От
заповед №РД-18-92/14.10.08г. на изпълнителния директор на АГКК се установява,
че са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на
административен район „Приморски“-Варна (без територията на к.к.“Златни пясъци“,
приморски парк „Салтанат“ и морска градина „Горчивата чешма“), община Варна,
област Варна. Заповедта е обнародвана в ДВ бр.100/21.11.2008г.
Първото
заявление, с което жалбоподателят е поискал от администрацията да имени КК и
КР, за да попълни собствения му имот, е с вх.№01-173272/28.07.2014г. С него С. е поискал изменение относно поземлен
имот 10135.2567.154, 10135.2567.163, и за издаване на скица за имот в
урбанизирана територия за обекти- поземлен имот 10135.2567.154, 2567.163, както
и извършване на тест на проект с контролна компютърна програма за обекти-
поземлен имот 10135.2567.154, като е приложил проект за попълване на
кадастрална карта, решение и протоколи. Министерския съвет на Република
България и Стопанство „Евксиноград“ са били уведомени за започналата процедура
за изменение на кадастралната карта на гр.Варна за поземлен имот с
идентификатор 10135.2567.154, както и за изготвената скица-проект за изменение
по предоставен проект от правоспособно лице, изготвен в съответствие на СТЕ по
гр.д.№7832/2006г. на ВРС и гр.д.№ 1535/10г. на ВКС, като им е дадена възможност
да изразят становище по приложената скица-проект в посочения в уведомлението
срок. Главният секретар на Министерския съвет е възразил срещу започналата
процедура по изменение на КК и е направил искане за преустановяване на
действията по искането на С. до окончателното произнасяне на съда с влязло в
сила решение на висящия спор за материално право по гр.д.№11707/13г. по описа
на ВРС. Предприетото от административния орган спиране на производството е
отменено по жалба на С. с определение №270/20.01.15г. по адм.д.№ 116/2015г. на
Административен съд-Варна, и преписката е върната на административния орган за
продължаване на производството по подаденото заявление. При това Администрацията
на МС на Република България е изразила становище, че скицата-проект не определя
точните граници и квадратура на имота, които следва да са в съответствие с
решение №93/24.04.13г. по гр.д.№1535/2010г. на ВКС, и са направени искания за
извършване на геодезически измервания на новообразувания имот. Макар сезираната
администрация да е предприела постъпки за събиране на доказателства, с
безрезултантното изтичане на срока й за произнасяне е формиран мълчаллив отказ,
който е бил оспорен от С. пред съда и е отменен с решение №2623/09.12.2015г по
адм.д.№2225/2015г на Административен съд – Варна, VІ с-в., а преписката е
върната на административния орган за произнасяне по зя.аявлението на
жалбоподателя съобразно дадените указания в решението. Видно от служебното
отбелязване върху него (16 по делото), решението е в законна сила от
29.12.2015г.
Междувременно,
преди влизане на цитираното решение в сила, началникът на СГКК е постановил
Заповед №18-9883/15.12.2015г, с която е постановил изричен отказ по заявлението
с вх.№ 01-173272/28.07.2014г. на В.С. за изменение на КК и КР. Основният
аргумент за това са твърденията на Администрацията на МС за наличие на висящо
производство пред ВРС за прогласяване нищожност на решенията на ОСЗ-Варна по
чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ, въз основа на които е постановено и решението на ВКС по
гр.д.№1535/2010г; както и на висящото производство по гр.д.№5402/2015г на ВКС,
І отд., с идентичен предмет. В него административният орган изрично е посочил
факта, че мълчаливият му отказ по същото това заявление е оспорен пред съда, а
съдебното производство не е приключило към момента на постановяване на
заповедта. След връчване на заповедта на жалбоподателя, пълномощникът му е
депозирал заявление от 07.01.2016г, с която излага, че съгл.чл.58 ал.3 от АПК с
влизането в сила на решението на АдмС-Варна на 29.12.2015г е отменен не само
мълчаливият отказ на началника на СГКК по заявлението му от 28.07.2014г, но и
последвалият изричен такъв със заповедта от 15.12.2015г, поради което тя е
отменена и обжалването й е безпредметно, като е приканил административния орган
да изпълни вмененото му с отменителното решение на съда задължение за
произнасяне по заявлението му. Такова обаче не е последвало в продължение на
година и половина, независимо от оспорванията на бездействието на администрацията от С., по повод на които са
постановени определения от ВАдм.С и от ВАС-София.
При
тази предистория началото на настоящото административно производство е
поставено със заявлението вх.№01-97572/03.04.2017г. на С., с идентичен с това
на заявлението от 2014 г. предмет – изменение на КК и КР в частта за имот с
идентификатор 10135.2567.154 чрез попълване в част от него на присъдения в
полза на жалбоподателя имот с нов идентификатор 10135.2567.163; към заявлението
е приложен порект, идентичен с този по предходното заявление от 28.07.2014г.
След уведомяването им, с писмо от 28.04.2017г Гл.секретар на МС-София е
посичил, че трасиране на ПИ с проектен идентификатор 10135.2567.163 не било
извършвано, понеже представители на фирмата, изготлива проекта, не били влизали
на територията на стопанство Евксиноград; освен това новопроектираният имот
надвишава с 200 кв.м. отбелязаната цифром проектна площ от 8450 кв.м.; липсват
и точно определени граници, т.е. налице е „драстично” различие между проекта и
решението на ВКС по уважения ревандикационен иск. Освен това е посочено, че с
оглед местонахождението на имота в границите на Стопанство Евксиноград, за който
има съставен АДС (п), работната комисия, назначена със Заповед
№Р-211/07.10.2015г на министър-председателя на РБ, която следва да приключи
работата си до 31.07.2017г, обсъжда вариант на жалбоподателя да бъде предложен
равностоен имот или парично обезщетение при спазване разпоредбите на ЗДС и ЗКН.
С
писмо изх.№24-8948/10.05.2017г, връчено на В.С. чрез пълномощник на
05.06.2017г, административният орган е уведомил жалбоподателя, че установеното
различие между границите на имотите в скицата-проект към заявлението му и тези,
очертани с решението на ВКС, налага представяне на комбинирана скица на
новообразувание ПИ с проектен идентификатор 10135.2567.163 и определени граници
и квадратура на имота в съответствие със съдебното решение. В отговор, със
заявление вх.№05-7663-08.06.2017г жалбоподателят е представил пред
административния орган жалбата си до съда против формирания по заявлението му
от 03.04.2017г мълчалив отказ, по повод на която е образувано настоящото
съдебно производство. С писмо рег.№20-30784/08.06.2017г административният орган
е уведомил С., че във връзка с възражението на Администрацията на МС му е
изпратил съобщение за отстраняване на нередовности на заявлението му; както и
че по неговото заявление от 28.07.2014г с приложен идентичен проект за
изменение на КК и КР е постановен изричен отказ от 15.12.2015г, който не е
обжалван и е влязъл в законна сила, а към заявлението му от 2017г не са
приложени нови факти и доказателства, обуславящи необходимост от ново
произнасяне на административния орган, т.е че липсва основание заявените от
жалбоподателя услуги да бъдат изпълнени.
В
хода на съдебното дирене е допусната СТЕ, чието заключение с.д.№14431/11.09.2017г
е приобщено като доказателство по делото. От същото е видно, че въз основа на
съпоставките, извършени от вещото лице по изготвената от него комбинирана скица
№ 4 (върху основата на КККР с актуалност към 15.12.2015г, КС-2005, с отразена
част от границите на ПИ-2567.154 Стопанство Евсиноград, и пренесени за
съпоставка границите на ПИ-1180 по КП-19566 и РП/1961, и ПИ-2567.163 по проекта
към заявлението от 2017г), се установява, че новопроектираният имот с
идентификатор 10135.2567.163 отговаря по местоположение и площ от 8 449
кв.м. на имота по решението по гр.д.№1535/2010г на ВКС, но между северните
граници има несъответствие – проектната отстои на 1.60 м навътре в
новопроектирания имот; а западната му граница в южния си край отстои само на
1.49м от съществуваща едноетажна сграда при норматив 3 метра. Според т.2 от
заключението имотите по двата проекта, приложени към заявленията на С. от 2014г
и от 2017г са почти идентични, с идключение на това, че гранична точка 4 на
втория от тях отстои на около 0.25м южно от съответната гранична точка 4 на
първия. Разпитан в съдебно заседание, вещото лице сочи, че съществуващото
разстояние от само 1.49 м на западната граница до съществуващата сграда не е
допустимо отклонение, такова изобщо няма – минимума е 3 м; че ако проектираният
имот 163 съвпадна изцяло със зелените граници по комбинирана скица 4, то площта
му ще бъде по-голяма от 8450 кв.м.; и че с проекта, приложен към заявлението от
2017г, е избегнато навлизането в съседните имоти на изток, а на запад е
съобразено със съществуващата сграда. Съдът преценява неоспореното от страните
заключение като обективно, компетентно и безпристрастно дадено и изцяло го
кредитира.
При
така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е депоризана в законоустановения срок, от легитимиран субект и при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна,
но по съображения, различни от изложените в нея.
На
първо място следва да бъде изрично отбелязано, че по повод заявлението на В.С.
за изменение на КК и КР чрез попълване на проектния имот – негова собственост с
идентификатор 10135.2567.163 в границите на ПИ с идентификатор 10135.2567.154 е
налице изрично произнасяне на Административен съд – Варна по адм.д.№2225/2015г,
с решението по което преписката е върната на административния орган за
произнасяне по същество на заявлението на жалбоподателя - било чрез извършване
на поисканата от него услуга или чрез постановяване на изричен отказ. Както
правилно е посочено във възражението на жалбоподателя, постановяването на изричен
отказ със заповедта на административния орган от 15.12.2015г, преди влизане в
сила на съдебното решение за отмяна на предходния мълчалив отказ на
29.12.2015г, в хипотезата на чл.58 ал.3 от АПК означава, че изричният отказ
също е отменен. Настоящият съдебен състав не споделя становището в противния
смисъл, възприето с разпореждане №5733/05.04.2016г по адм.д.№504/2016г на Адм.С
–Варна на председателя на съда в производство по чл.306 вр.чл.304 от АПК,
инициирано от Б. С. против началника на СГКК именно по повод неизпълнението на
съдебното решение от последния, напротив – едва когато решението влезе в законна
сила, то поражда правно действие и придобива изпълнителна сила. Издаването на
изричен отказ в този случай е извършено от административния орган в хода на
неприключило съдебно производство по оспорване на мълчаливия му такъв –
обстоятелство, изрично посочено в заповедта от 15.12.2015г, което изключва
възможността с издаването на тази си заповед административният орган да е
действал в изпълнение на невлязъл и все още несъобщен му съдебен акт. А след
като тази заповед, съдържаща изричен отказ по заявлението от м.07.2014г, е
отменена ex lege с влязъл в сила съдебен акт, тя не поражда правно
действие и не представлява годно основание, на което административният орган
може да се позове, за да откаже извършване на повторно заявената услуга, както
е сторено в настоящия случай с изричния отказ на администрацията
рег.№20-30784/08.06.2017г.
Изложеното
дотук налага извод, че депозираното от Б. С. второ поред заявление от 2017г с
идентичен предмет и с приложен към него еднакъв проект за изменение на КК и КР
с приложените към заявлението от 2014г, е процесуално недопустимо – не защото
една услуга не може да бъде поискана повторно от отказалия я административен
орган, а защото по предмета на второто му заявление вече е налице произнасяне с
влязъл в сила съдебен акт, с който преписката и заявлението му са върнати на
административния орган със задължение да я процедира по същество, което не е
изпълнено в течение на почти две години и половина след получаване на влезлия в
сила съдебен акт. (Само за пълнота на изложението – в случая бездействието на
администрацията да изпълни влязлото в сила съдебното решение не е било надлежно
атакувано от жалбоподателя пред органа по изпълнението по реда на чл.298 ал.3 от АПК, но този въпрос е извън предмета на настоящото производство и извън
компетенциите на този съдебен състав).
Пропускът
на административния орган да прецени заявлението на Б. С. от 2017г не като ново
такова със същия предмет, а като повторно, и поради това - процесуално недопустимо,
квалифицира произнасянията му по същото – първоначално с мълчалив, а в
последствие и с изричен отказ – като недопустими, респективно –
незаконосъобразни, и безусловно налага отмяната им. На практика тяхното
съществуване в правния мир не променя и не влияе по никакъв начин на
установеното и неизпълнено и понастоящем задължение на административния орган
да изпълни влязлото в сила съдебно решение по адм.д.№2225/2015г на Адм.С –
Варна, и да се произнесе по същество на заявлението на жалбоподателя за
изменение на КК и КР. При оставянето им в сила обаче би се стигнало до ситуация
на две взаимно противоречащи си съдебни решения.
В
обобщение на изложеното следва да бъде посочено, че и след отмяната на
понастоящем оспорените мълчалив и изричен отказ, за началника на СГКК остава
задължението да изпълни надлежно влязлото в сила решение по адм.д.№2225/2015г
на ВАдм.С.
При
този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е
основателна и следва да бъде уважена в целия заявен размер от 1 015 лв.
(ДТ 10лв, издаване на съдебно удостоверение 5лв., и адвокатско
възнаграждение - 800лв.). Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случая е неоснователно, тъй
като същото незначително превишава минималния размер от 600лв. по чл.8 ал.2 т.1
от Наредба №1/09.07.2004г за минималните
размери на адвокатските възнаграждания, и е изцяло съответно на положения като
обем и продължителност квалифициран труд от пълномощника на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното и на
осн.чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на началника
на СГКК – Варна да измени КК и КР на гр.Варна за ПИ с идентификатор
10135.2567.154 по заявление с вх. № 01-97572/03.04.2017г. от В.К.С., ЕГН **********,***,
и последвалия изричен отказ по същото с изх. № 20-30784/08.06.2017г. на
началника на СГКК-Варна.
ОСЪЖДА СГКК-Варна да заплати на В.К.С.,
ЕГН **********,***, сторените в производството разноски в размер на 1 015
(хиляда и петнадесет) лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд – София.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: