№ 159
гр. Варна , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100503582 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на П. П. П., Д. П. П. и В.Д.Г. срещу Решение
№ 3036 от 10.07.2020г. по гр.д. № 212/2019г. по описа на ВРС, ХXХIII-ти състав, В
ЧАСТИТЕ, с които на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД въззивниците са осъдени да заплатят
на К. Д. С. с ЕГН ********** парични суми, както следва: П. П. П. с ЕГН ********** да
заплати сумата от 257.09 лева, Д. П. П. с ЕГН ********** да заплати сумата от 257.09 лева,
и В.Д.Г. с ЕГН ********** да заплати сумата от 1028.34 лева, представляващи заплатена от
ищцата придобивна стойност на недвижим имот, останал в наследство от наследодателя
Д.М.Г. по Заповед № 300/06.07.2018г. на Кмета на Район Приморски и административни
разноски по нея, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
08.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност поради нарушение на
материалния закон и необоснованост на решението в обжалваните части. Съдържа доводи,
че решението е постановено при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа
страна, не съдържа обсъждане на всички релевирани в отговора на исковата молба
възражения, в т.ч. за неправилно изчисляване на квотите на страните и броя на
наследниците, което накърнява правата на ответниците. Спорните твърдения по делото са,
че ищецът е платил цялата сума по заповедта на Кмета на Район Приморски от 06.07.2018г.,
а ответниците от своя страна – че всеки от тях е платил на общината сума, съответстваща на
1
дела му, поради което не дължат. По делото не е изяснено твърдяното от тях плащане, като
в преписката по издаване на Заповед № 300/06.07.2018г. липсват платежните документи. В
нарушение на процесуалните правила, ВРС не се е произнесъл по възраженията им относно
броя на наследниците, правата на всеки от тях и паричния израз на претендираните суми,
довело до постановяване на неправилно решение. Отправили искане в тази връзка за отмяна
на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове като недоказани по
основание.
В отговор на жалбата К. Д. С. оспорва съображенията в нея и излага други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
С Определение от 11.12.2020г., ВОС е обявил на страните, че правната квалификация
на предявените искове съобразно изложените в исковата и уточняващите молби фактически
твърдения е чл. 30, ал. 3 от ЗС.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от К. Д. С. срещу И. Т.
Д., П. П. П., Д. П. П. и В.Д.Г. съединени в условията на първоначално обективно
съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за осъждане на
всеки от ответниците да заплати на ищцата суми, равни на припадащата се на всеки част от
общата цена за придобиване на 97 кв.м., съставляващи част от имот с ид. № 10135.517.951
по ПНИ на СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, както и административна
такса от наследниците на Д.М.Г. в размер на 3085 лв., платена от ищцата на 19.11.2018г. на
основание Заповед № 300/06.07.2018г. на Кмета на Район Приморски, издадена на
основание § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съобразно правото в съсобствеността, както следва:
И.Д. – сумата от 257.09 лв.
П.П. – сумата от 257.09 лв.
Д.П. – сумата от 257.09 лв. и
В.Г. – сумата от 1028.34 лв.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете са в следния смисъл:
страните са съсобственици на наследствен недвижим имот, придобит по наследство от
наследодателя им Д.М.Г., а именно: имот с ид. № 10135.2517.951, находящ се в гр. Варна,
СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, м. „Лафолу“, с площ от 697 кв.м.
Имотът първоначално е придобит до размер от 600 кв.м. ид.ч. от 697 кв.м. на основание § 4
2
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Впоследствие на основание § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е издадена
Заповед № 300/06.07.2018г. на Кмета на район Приморски за останалата площ от имота, с
която на наследниците на Д.Г. е определен 14 дневен срок за плащане на цена съобразно
оценка от 3035 лв. С оглед изпълнение в срок, ищцата, като един от наследниците на Д.Г.
платила чрез банков превод определената цена на 19.11.2018г., както и 50 лв., съставляваща
административна такса. След извършеното от нея плащане е издадена Заповед №
571/18.12.2018г. на Кмета на район Приморски, с която е наредено наследниците на Д.М.Г.
да придобият имота с площ от 697 кв.м. Доколкото е платила цялата сума, претендира
плащане от всеки от съсобствениците й, съобразно правото им в общността. Д.М.Г. е
починал на 24.04.2009г., когато е бил наследен от съпругата си К.П.Г., дъщеря си Л.Д.Н.Д. и
наследницата на починалия преди наследодателя низходящ Д.Д.Г., п. на 20.11.2006г. –
В.Д.Г.. Всеки от тях придобил по 1/3 ид.ч. от правото на собственост по наследяване на
общия наследодател. Л.Д.Н.Д. от своя страна починала на 17.02.2018г., когато била
наследена от съпруга си И. Т. Д. и низходящите й – П. и Д.П. и К.С.. Всеки от тях е
придобил по 1/12 ид.ч. от притежаваната от наследодателя 1/3 ид.ч. по наследяване част от
имота. Съобразно с тези права, ответниците следва да понесат тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си в съсобствеността, а исковите суми са израз именно на това.
Отправила искане за положително произнасяне по исковете.
В писмен отговор ответницата В.Г. оспорила иска по основание с твърдения, че
съгласно Удостоверение за наследници, издадено на 11.02.2019г. от район Приморски при
Община Варна, баща й Д.Д.Г. е починал на 20.11.2006г. и бил наследен от съпругата си
Б.М.Г. и от нея.
Д.П. също оспорила иска с твърдения, че след получаване на Уведомление от
30.03.2018г. от район Приморски, брат й П.П. заплатил по банкова сметка на Община Варна
сумата от 620 евро, като в платежното нареждане изрично е посочено, че сумата е
дължимата такава съобразно дяловете на П. и Д.П.. Ето защо счита, че не дължи
претендираната сума на ищцата.
В отговора си, ответникът П.П. освен идентични доводи, изложил и възражения
относно правата на съсобствениците в общността. В тази връзка навел твърдения, че
съгласно НА № 11/1996г., наследодателя Д.Г. е придобил правото на собственост върху
имота по време на брака си с К.Г.. Правата върху разликата от 97 кв.м., придобита на
основание § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ поради това се притежават от страните, както следва:
4/6 ид.ч. от преживялата съпруга К.Г. и по 1/6 ид.ч. от низходящите Л. и Д.. Счита в тази
връзка, че не дължи исковата сума на ищцата, заплатил е повече от дължимото, като
отправил искане за постановяване на решение, с което искът да се отхвърли като
неоснователен.
Решението на ВРС, в частта, с която И. Т. Д. е осъден да заплати на К.С. сумата
от 257.09 лв., не е обжалвано, нито е налице присъединяване в хипотезата на чл. 265, ал. 1
от ГПК, поради което в тази част решението е влязло в сила и е извън предмета на
3
въззивното производство.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Пред ВОС, на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от ГПК за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните са приети, следните факти:
че страните по делото са наследници по закон на Д.М.Г., п. на 24.04.2009г.;
че приживе наследодателят е придобил правото на собственост върху имот с ид. №
10135.2517.951, находящ се в гр. Варна, СО „Манастирски рид, Бялата чешма и
Дъбравата“, м. „Лафолу“ с площ от 600 кв.м. на основание изкупуване по реда на §4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ, по време на брака си с К.Г. /изрично признание в писмената защита
на въззиваемата/, за което е съставен НА № 11 от 03.12.1996г.;
че на основание § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е издадена Заповед № 300/06.07.2018г. на
Кмета на район Приморски, с която на наследниците на Д.Г. е предоставена
възможност за изкупуване на останалата площ от имота от 97 кв.м. при плащане на
цена съобразно одобрена оценка от 3035 лв. Видно от отразяването, заповедта е влязла
в сила на 23.08.2018г., а съобразно съдържанието й одобрената оценка следва да бъде
заплатена от наследниците на Д.Г. в тримесечен срок от този момент;
че последната сума, ведно с административна такса от 50 лв. е платена от ищцата К.С.
по сметка на общината на 19.11.2018г., както и че
след извършеното плащане е издадена Заповед № 571/18.12.2018г. на Кмета на район
Приморски, с която е наредено наследниците на Д.М.Г. да придобият имота с обща
площ от 697 кв.м.
По спорните факти за режима на придобиване на правото на собственост от Д.М.Г. –
в индивидуална собственост или в режим на СИО и за кръга на наследниците му, както и за
обема на правата на всеки, по делото са приети Удостоверения за наследници, от които се
установява, че Д.М.Г. е починал на 24.04.2009г., когато призовани да го наследят били
съпругата му К.П.Г., дъщеря му Л. Д.Н. и внучката му В.Д.Г., по заместване на починалия
преди наследодателя негов низходящ Д.Д.Г., п. на 20.11.2006г.
Л. Д.Н. от своя страна починала на 17.02.2018г., когато била наследена от съпруга си
И. Т. Д. и низходящите й П. П. П., Д. П. П. и К. Д. С..
От банково бордеро, придружено с превод на български език, се установява, че по
нареждане на П.П. и Б.П. от банка в Шпаркасе, Липщат на 21.11.2018г. е извършен превод
на сумата от 620 евро по сметка на получател с IBAN BG50 CECB 9790 3324 1273 00 в ЦКБ
Варна, на основание: ЗСПЗЗ, дял на П.П. и Д.П.. Съобразно писмо от 15.01.2021г. от Район
„Приморски“ при Община Варна, на 21.11.2018г. в набирателната сметка на Район
„Приморски“ е постъпила сумата от 1210.24 лв. от лицето П.П., която е била осчетоводена.
Пред ВРС е прието заключение на ССчЕ, от което се установява, че сумата от 3035
лв. е наредена от К.С. на 19.11.2018г. на основание Заповед № 300/06.07.2018г., с получател
Община Варна по сметка с идентичен на горния IBAN в „ЦКБ“ АД.
4
При тези факти, в решението си ВРС приел, че правната квалификация на исковете е
по чл. 59 от ЗЗД, че е доказано неоправдано разместване на блага, при което ищецът
обеднял, а ответниците се обогатили. С тези изводи уважил предявените искове в пълен
размер.
СЪДЪТ, в настоящия състав, въз основа на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Предмет на разглеждане са искови претенции за заплащане на припадаща се част от
тежести /разходи/ на общ имот, съразмерно с частта на всеки от съсобствениците. Съгласно
чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си.
Установено е между страните и по делото, че поземлен имот с ид. № 10135.2517.951,
находящ се в гр. Варна, с площ от 600 кв.м. е придобит от общия им наследодател Д.М.Г., по
време на брака му с К.П.Г. на основание изкупуване по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Придобиването по този ред е възмездно, доколкото елемент от фактическия състав на
изкупуването е заплащане цената на земята от ползвателя на собственика чрез общината по
цени определени от МС. Следователно, имотът е придобит от Д.Г. в режим на СИО.
Съгласно § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите, чието право на ползване се
превръща в право на собственост съгласно § 4а, ал. 1, придобиват собствеността на земята
до 600 кв.м. А съгласно ал. 2 на същата разпоредба, разликата над 600 кв.м. до фактически
ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не
по-малки от 250 кв.м. при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на
закона. Земите, от които не може да се образува нов имот, се заплащат от ползвателите на
собствениците по пазарни цени в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. Именно
тази разлика в случая от 97 кв.м. е предмет на Заповед № 300/06.07.2018г. на Кмета на район
„Приморски“ и одобрената с нея оценка от 3035 лв. Т.е. придобиването на разликата по § 4з,
ал. 2, изр. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е производно от правото на собственост, придобито на
основание § 4а, ал. 1 от ползвателя, а не самостоятелно придобивно основание на правото на
собственост, което да възниква отделно, самостоятелно и в бъдеще от правото по § 4а, ал. 1
от ПЗР на ЗСПЗЗ. В този смисъл неоснователен е развитият в писмената защита на
въззиваемата довод, че собствеността за разликата от 97 кв.м. е бъдеща, отделна
собственост, възникнала между наследниците на ползвателя, след прекратената със смъртта
на Д.Г. СИО. Правото по § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ принадлежи на ползвателя, респ. на
наследниците на ползвателя, в това им качество.
Ползвателят Д.Г. е починал на 24.04.2009г., когато СИО е прекратена. На основание
прекратената СИО и чл. 28 от СК, К.П.Г. придобила ½ ид.ч. от правото на собственост върху
имот ид. № 10135.2517.951, а останалата ½ ид.ч. от правото се е разпределила между
наследниците му по закон – съпругата му К.Г., дъщеря му Л. Д.Н. и дъщерята на починалия
5
преди него низходящ Д. Г. – В.Г.. Всеки от тях по наследяване е придобил по 1/6 ид.ч. от
правото на собственост върху този имот. Основателен в тази връзка е доводът на
въззиваемата, че съпругата на починалия преди наследодателя негов низходящ Д. Г. – Б. Г.а
не наследява Д.Г., доколкото низходящите на наследодателя, които са починали преди него
или са недостойни, се заместват в наследяването по закон единствено от своите низходящи
без ограничение на степените, а не от съпрузите си, съгласно правилото на чл. 10, ал. 1 от
ЗН. След смъртта на Л. Н. на 17.02.2018г., придобитата от нея по наследяване на баща й 1/6
ид.ч. от правото на собственост се е разпределила между наследниците й /съпруг и трима
низходящи/ - И.Д., П.П., Д.П. и К.С., като всеки станал носител на по 1/24 ид.ч. от правото
на собственост върху имота.
Следователно имуществената общност върху имота, придобит от наследодателя на
основание § 4а, ал. 1 и § 4з, ал. 2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ понастоящем съществува между следните
лица, при права, както следва:
К.Г. – ½ ид.ч. прекратена СИО + 1/6 ид.ч. по наследяване = 4/6 ид.ч.
И.Д. – 1/24 ид.ч.
П.П. – 1/24 ид.ч.
Д.П. – 1/24 ид.ч.
К.С. – 1/24 ид.ч.
В.Г. – 1/6 ид.ч.
Със Заповед № 300/06.07.2018г. на Кмета на район Приморски е одобрена оценката
на разликата по § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ от 97 кв.м. в размер на 3035 лв., като е
предоставена възможност на наследниците на Д.Г. за изкупуване на същата при плащане на
цена съобразно одобрена оценка в тримесечен срок от влизане на заповедта в сила.
Заповедта е влязла в сила на 23.08.2018г., а в предоставения тримесечен срок, всеки от
наследниците на Д.Г. е следвало да внесе по сметка на Община Варна сума равна на частта
му в съсобствеността от одобрената оценка и административната такса /3035 + 50 лв./, както
следва:
К.Г. – 2056.67 лв.
И.Д. – 128.54 лв.
П.П. – 128.54 лв.
Д.П. – 128.54 лв.
К.С. – 128.54 лв.
6
В.Г. – 514.17 лв.
Неоснователно е възражението на ищцата, че условие за придобиване на разликата по
§ 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е било, одобрената оценка да се заплати само от един от
наследниците, доколкото в текста на заповедта подобно изискване липсва. Такова изискване
не следва и от водената между ищцата и служители на общината кореспонденция, извадки
от която се съдържат в административната преписка, доколкото видно от съдържанието на
електронните писма /л. 124 и сл./, единственото указание на служителите от общинската
администрация е определената сума да бъде изплатена изцяло, независимо дали плащането
ще се извърши от един от наследниците или от всички, съобразно правата им и с колко
преводи ще се извърши плащането.
Установено е по делото, че в предоставения тримесечен срок, изтичащ на
23.11.2018г., по сметка на Община Варна е постъпило плащане от К.С. на сумата от 3085 лв.
на 19.11.2018г., както и от П.П. и Д.П. на сумата от 1210.24 лв. на 21.11.2018г. С тези
плащания, П. и Д.П. са погасили дължимото плащане по административната преписка за
изкупуване съобразно правата си в общността /2 х 128.54 лв./, като разликата до пълния
размер на преведената сума П.П. може да претендира от общината като получена при липса
на основание.
С извършеното плащане, К.С. поела тежестта за общия имот съобразно частта си в
общността /128.54 лв./, като разликата следва да се поеме единствено от неучаствалите
съсобственици, както следва:
К.Г. – 2056.67 лв. /не е страна по делото/
И.Д. – 128.54 лв. /влязло в сила решение на ВРС/
П.П. – 128.54 лв. /платил съсобственик/
Д.П. – 128.54 лв. /платил съсобственик/
К.С. – 128.54 лв. /частта на ищцата/
В.Г. – 514.17 лв.
Доколкото плащането на частта на съсобствениците П. и Д.П. е извършено от тях по
сметка на Община Варна, то платеното от съсобственика К.С. в повече подлежи на връщане
като получено при липса на основание. Претенцията в този смисъл ищцата следва да се
отнесе към получателя на сумата – Община Варна, а не и към платилия припадащата му се
част съсобственик.
В заключение, предявените срещу П. и Д.П. искове са недоказани по основание,
както и по размер и следва да се отхвърлят, а предявеният срещу В.Г. иск е основателен до
7
размера от 514.17 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 1028.34 лв. искът като
неоснователен следва да се отхвърли.
Неправилната правна квалификация дадена в решението, постановено от ВРС е
порок, водещ до неправилност на решението /постановяването му в нарушение на
материалния закон/, но не и до неговата недопустимост, поради което въззивният съд следва
сам да определени точната квалификация на иска, произнасяйки се по съществото на делото.
При условията на чл. 271, ал. 1 от ГПК, при определяне на различна правна квалификация,
решението на ВРС следва да се отмени изцяло в обжалваните части и при определяне на
точната квалификация, ВОС следва да се произнесе по съществото на предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът П.П. има право на поискани разноски.
Доказаният размер на действително реализираните от страната разноски пред въззивната
инстанция възлиза на 605 лв. – адвокатско възнаграждение и държавни такси. В този размер
разноските следва да се възложат в тежест на въззиваемата.
Съразмерно с уважената част на исковете на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на
разноски има и ищцата. Съгласно представените списъци по иска срещу В.Г. ищцата има
право на разноски за първата инстанция в размер на 200 лв. /адвокатско възнаграждение и
държавна такса/, както и на 175 лв. – съразмерни с уважената част от иска разноски под
формата на платено възнаграждение за адвокат пред въззивната инстанция. В тези размери
разноските следва да се възложат в тежест на въззивницата В.Г..
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3036 от 10.07.2020г. по гр.д. № 212/2019г. по описа на ВРС,
ХXХIII-ти състав, В ЧАСТИТЕ, с които на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД въззивниците са
осъдени да заплатят на К. Д. С. с ЕГН ********** парични суми, както следва: П. П. П. с
ЕГН ********** да заплати сумата от 257.09 лева, Д. П. П. с ЕГН ********** да заплати
сумата от 257.09 лева, и В.Д.Г. с ЕГН ********** да заплати сумата от 1028.34 лева,
представляващи заплатена от ищцата придобивна стойност на недвижим имот, останал в
наследство от наследодателя Д.М.Г. по Заповед № 300/06.07.2018г. на Кмета на Район
Приморски и административни разноски по нея, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 08.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
както и в частта за разноските по отношение на тези страни, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС предявените от К. Д. С. с ЕГН
********** срещу П. П. П. с ЕГН ********** и Д. П. П. с ЕГН ********** искове за
8
осъждане на всеки от ответниците да й заплати сумата от по 257.09 лева всеки,
представляващи суми, равни на припадащата се на всеки част от общата цена за
придобиване на 97 кв.м., съставляващи част от съсобствен имот с ид. № 10135.517.951 по
ПНИ на СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, както и административна такса
от наследниците на Д.М.Г. в размер на 3085 лв., платена от ищцата на 19.11.2018г. на
основание Заповед № 300/06.07.2018г. на Кмета на Район Приморски, издадена на
основание § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съобразно правото в съсобствеността.
ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС В.Д.Г. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на К. Д. С. с ЕГН ********** сумата от 514.17 /петстотин и четиринадесет лв.
и седемнадесет ст./ лева, представляваща сума, равна на припадащата й се част от общата
цена за придобиване на 97 кв.м., съставляващи част от съсобствен имот с ид. №
10135.517.951 по ПНИ на СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, както и
административна такса от наследниците на Д.М.Г. в размер на 3085 лв., платена от ищцата
на 19.11.2018г. на основание Заповед № 300/06.07.2018г. на Кмета на Район Приморски,
издадена на основание § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съобразно правото в съсобствеността,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 1028.34 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК К. Д. С. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на П. П. П. с ЕГН ********** сумата от 605 /шестстотин и пет/ лева,
представляваща съдебни разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.Д.Г. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на К. Д. С. с ЕГН ********** сумата от 200 лв. – разноски за първа инстанция,
както и на 175 лв. – разноски пред въззивната инстанция, съразмерно с уважената част на
исковете.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9