№ 14246
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110101310 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове от ФИРМА срещу ФИРМА по чл.
422, ал.1,ГПК , вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД за сумата от
306,62лева , представляващи незаплатени от ответника месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор М5905753 за периода
16.97.19г.- 15.01.20г. , както и за сумата от 475,30лева , представляваща
компенсаторна неустойка за неизпълнение на договор М 5905753, ведно със
законните лихви върху главниците от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на вземанията
, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 09.07.21г. по ч. гр.д. № 26775/21г. на СРС, 69 с-в.
Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество договор за ползване
на мобилни услуги с № *********, партида *********, ID на договор
М5905753, по силата на който е предоставил електронни съобщителни
услуги, но ответникът не изпълнил задължението си за плащане на месечна
такса за процесните периоди, поради което договорът е прекратен
предсрочно. Ето защо твърди, че ответникът дължи заплащане на съответните
услуги и дължи уговорената неустойка в размер на всички дължими месечни
такси за остатъка на срока на договора, както и за невърнато от абоната
оборудване.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът , на когото препис от исковата
молба и доказателствата са връчени, не подава отговор на исковата молба,
не се явява негов представител в първото заседание по делото и не е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Ответникът е редовно уведомен и за последиците по чл. 238 ГПК с
разпореждането по чл. 131 ГПК.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и въз основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът
следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде
постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, от
изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото
следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата
претенция.
С изявление, направено процесуалния представител на ищеца,
докладвано в открито съдебно заседание, проведено на 08.11.2022г. ,
ищецът е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение
срещу ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по
чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно
заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда
делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и
доказателствата по делото – писмените такива, може да се направи извод за
вероятна основателност на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение
не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови
решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове за посочените
по-горе суми да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение .
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените разноски в настоящото
производство, в размер общо на 75лева за заплатена държавна такса в
исковото производство, и в размер на 325лева- разноски по заповедното
производство по ч.гр.д.№26775/21г. за адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
2
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД , че съществува вземането
на ФИРМА с ЕИК ***** , срещу „ ФИРМА , ЕИК *****, за сумата в
размер на 306,62лева , представляваща незаплатени от ответника
месечни такси и потребление за използване на услуги по договор
М5905753 за периода 16.97.19г.- 15.01.20г. ., както и за сумата от
475,30лева , представляваща компенсаторна неустойка за неизпълнение
на договор М 5905753, ведно със законните лихви върху главниците от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателно изплащане на вземанията , за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
09.07.21г. по ч. гр.д. № 26775/21г. на СРС, 69 с-в.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ ФИРМА , ЕИК ***** , да
заплати на ФИРМА с ЕИК *****, направените в настоящото производство
разноски в размер на 75лева, както и направените в заповедното
производство по ч.гр.д. № 26775/2021г. по описа на СРС, 69с-в разноски , в
размер на 325 лева .
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на
обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240
от ГПК.
На страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 26775 по описа
за 2021 г. на Софийски районен съд, 69 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3