№ 3721
гр. Варна, 21.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100502551 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод две въззивни жалби:
1/ въззивна жалба на „О.Х.“ АД, ЕИК ********* срещу Решение № 262234 от
09.07.2021г. по гр.д. № 9116/2020г. по описа на ВРС, Х-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която
на основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на ЕВ. В. Т.
с ЕГН ********** сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства, понесени вследствие на
травматично увреждане – разкъсно-контузна рана на лявото коляно, получена вследствие
удар в ръб на издадена на пешеходната зона плоча около нощен клуб „Хоризонт“, гр. Варна,
настъпило на 03.08.2018г. при излизане от клуба около 01:30 часа, собственост на ответника,
в причинна връзка с бездействието на служителите на ответника, на които е възложено
поддържането и обезопасяването на този участък, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 03.08.2018г. до окончателното плащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част и постановяване в нарушение на материалния закон. Изложени са доводи,
че в конкретния случай не са установени елементите от фактическия състав на деликта по
реда на чл. 49 от ЗЗД – по делото не е установено кой е възложил ремонта и поддръжката на
процесния участък, в който е настъпило увреждането, кой отговаря за обезопасяването му и
дали същия се намира на територията на комплекс „Хоризонт“. По делото липсват
доказателства, установяващи връзката между дружеството ответник и извършените ремонти
1
на мястото на инцидента, както и такива, че именно това дружество е отговорно за неговата
поддръжка. Липсват доказателства и за това, че именно „О.Х.“ АД стопанисва комплекс
„Хоризонт“. При липса на доказателства за релевантния факт, че именно въззивното
дружество е възложило ремонта, поддръжката и обезопасяването на участъка, в който е
настъпило увреждането, че именно то стопанисва и управлява комплекс „Хоризонт“, че
местонастъпването на инцидента попада в територията на комплекса, за чиято поддръжка
отговаря ответника, то предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на
дружеството не са осъществени по делото. В този смисъл отправил искане предявеният иск
като недоказан по основание да се отхвърли, в която насока да се ревизира и обжалваното
решение.
В отговор на жалбата Е.Т. оспорва доводите в нея. Поддържа, че по правната си
същност доводите, на които жалбата е основана са правоизключващи възражения, които не
са заявени пред първата инстанция в рамките на преклузивните процесуални срокове.
Заявените такива за първи път в хода по същество на делото и във въззивната жалба са
преклудирани съгласно чл. 133 от ГПК. От друга страна обстоятелството, че увреждането е
настъпило в зоната на комплекс „Хоризонт“ се установява от всички събрани по делото
доказателства, а че ответното дружество, към датата на инцидента стопанисва и управлява
комплекса се установява от обявените по партидатата му в ТРРЮЛНЦ актове. Фактът, че
дружеството управлява и стопанисва комплекс „Хоризонт“ не е и оспорен от ответника. Ето
защо именно ответника е възложител на дейностите по поддръжка и обезопасяване на
участъка. Отправила искане в обжалваната част решението като правилно да се потвърди.
2/ въззивна жалба на ЕВ. В. Т. срещу Решение № 262234 от 09.07.2021г. по гр.д. №
9116/2020г. по описа на ВРС, Х-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 49 вр.
чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу „О.Х.“ АД, ЕИК
********* иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата над 1500 лева до
размер на иска от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства, понесени вследствие на
травматично увреждане – разкъсно-контузна рана на лявото коляно, получена вследствие
удар в ръб на издадена на пешеходната зона плоча около нощен клуб „Хоризонт“, гр. Варна,
настъпило на 03.08.2018г. при излизане от клуба около 01:30 часа, собственост на ответника,
в причинна връзка с бездействието на служителите на ответника, на които е възложено
поддържането и обезопасяването на този участък, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 03.08.2018г. до окончателното плащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част и постановяване при съществено нарушение на процесуалните правила.
Обективира съображения за неправилност на извода за наличие на съпричиняване от страна
2
на ищцата, определено на 50%, в който размер е намалено определеното обезщетение в
нарушение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Поддържа, че в случая не е налице причинно-следствена
връзка между поведението на пострадалата, с което тя обективно да е създала предпоставки
за настъпване на увреждането. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до увреждането. Съдът не е
посочил в какво конкретно действие или бездействие се изразява приносът на пострадалата
за настъпване на увреждащото събитие, да прецени доколко действията на пострадалата са
допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. По делото
не са въведени точни и ясни възражения за наличие на конкретни противоправни действия и
бездействия на въззивницата, които са допринесли до степен 50% за настъпване на
вредоносния резултат, нито по делото са налице доказателства, установяващи проявлението
на такива действия и бездействия. От показанията на свидетеля М. е установено, че ръбът,
причинил увреждането, навлиза в пешеходната зона, не е видим за пешеходците, а
участъкът не е достатъчно осветен. Ето защо необоснован е изводът на ВРС, че ищцата не е
проявила достатъчна съобразителност и внимание, като „е ударила себе си“ в издатината на
плочата, която е само 3.5 см. Не може да се приеме, че придвижването в пешеходна зона при
наличие на необезопасена плоча с остър ръб, създаващ опасност от нараняване, отрича
проявената от пешеходеца нормална дължима грижа за здравето и телесната му цялост.
Отправила искане решението в тази част да се отмени, а предявеният иск за обезвреда се
уважи за разликата до 3000 лева.
В отговор на жалбата „О.Х.“ АД оспорил доводите в нея и обосновал правилност на
решението в оспорваната част. Посочил, че от заключението на СТЕ е установено, че
процесната издатина е издадена на 0.35 м. и то в самия край на пътеката, както и че при
невнимание от страна на посетителите може да се получи нараняване. Ето защо правилно
съдът е приел, че пострадалата не е подходила с нужното внимание и с това допринесла за
настъпване на увреждащия резултат. Отправил искане решението в тази част да се потвърди.
Решението на ВРС, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за сумата над
3000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. не е обжалвано и е влязло в законна сила.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивните жалби са допустими. Депозирани са от активно легитимирани страни по делото,
имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В отговора на първата
жалба е обективирано искане за събиране на нови доказателства – писмено доказателство
във връзка с наведен във въззивната жалба довод. Искането е допустимо и относимо и
следва да бъде уважено
3
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 06.12.2021г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото представен с
отговора на първата въззивна жалба надлежно заверен препис от Протокол от п.с.з. от
20.05.2011г. по гр.д. № 2361/2010г. по описа на ВОС.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4