Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000
05.01.2021 г., гр.Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на 11 юни през две
хиляди и двадесета година в състав :
Председател: Рени Ковачка
Членове: Антон
Игнатов
Антония Алексова
при секретаря Ива
Цветкова като разгледа докладваното от съдия Игнатов възз. гр. дело № 202 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 2001/19.12.2019 г.,
постановено по гр.д. № 04173/2019 г. по описа на Пернишкия районен съд, е
признато за установено по искове, предявени от С.Т.А., с ЕГН: ********** и
адрес: ***, срещу “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК: ***и седалище и адрес на
управление: ***, че ищецът не дължи на ответника сумата от 8215,44 лв.,
представляваща главница за потребена електрическа енергия за имот, находящ се в
***, начислена по партида с клиентски № ***, с титуляр ищеца С.Т.А., от които
сумата от 6741,43 лв. поради изтекла погасителна давност и сумата от 1474,01лв.
поради липсата на правно основание за начисляването, както и сумата от 5 840,98 лв., представляваща лихва
за забава плащането на главницата, смятано от датата на забава, до 29.05.2019 г.
Ответникът “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”
АД, чрез пълномощника си- юрисконсулт Л.М., е обжалвал в срок решението като
неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на
процесуалния закон в частта, в която е уважен иска за недължимост на сумата от
1 474.01 лв. по фактура № ***., като моли решението да бъде отменено в
тази му част и съдът да се произнесе по същество на спора и отхвърли иска в
тази част като неоснователен и недоказан.
В жалбата се поддържа, че за
процесния период ищцата е имала качеството на потребител на ел.енергия, което
качество е придобила след смъртта на майка й – Е. К. М. на 31.05.2009 г.Твърди,
че ответното дружество е изпълнило процедурата за изпращане на констативен
протокол от проверката, както и по уведомяване на клиента и пречките да не се
получават от ищцата са създадени именно от нея. Същата за период повече от
десет години не е уведомила дружеството, че ползва ел.енергия от името на
починалата си майка
В срока по чл.263, ал.1 ГПК
въззиваемата страна С.Т.А., чрез своя процесуален представител- адв.Г.Б., е
оспорил изцяло жалбата като неоснователна, като моли съда да я отхвърли изцяло.
Твърди, че сумата от 1 474.01 лв. е неправомерно начислена, съгласно
фактура № ***., тъй като с
решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на
ВАС на Р.България, влязло в сила на 14.02.2017 г., Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са отменени, с изключение на чл.48,
чл.49, чл.50 и чл.51 и към момента на действащите правила на чл.48-51 касаят
единствено начисляването на
количеството електрическа енергия, като липсват такива, регламентиращи
принципите за измерване, начините и местата за измерване и реда за тяхното
обслужване
При извършената по реда на чл.
269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност
на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, намира от фактическа страна следното:
В производството пред районния
съд е установено, че ответникът “ЧЕЗ Електро България”АД е доставчик на
електрическа енергия по смисъла на Закона за енергетиката, който осигурява
снабдяването с електрическа енергия на потребителите, присъединени към
електрическата мрежа. Същият извършва тази си дейност по снабдяване с
електрическа енергия в качеството си на краен снабдител, съобразно чл. 98а от
ЗЕ при публично известни общи условия. Съгласно чл.4, ал.2 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на “ЧЕЗ Електро България”АД потребител на ел. енергия за битови нужди е
физическо лице- собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, който ползва ел. енергия за домакинството си. Не
се спори от страните, че процесният имот, находящ се в ***, е бил присъединен
към електроразпределителната мрежа, като наследодателката на ищеца Е. К. М. е
имала открита партида с клиентски № ***. Видно от удостоверение за наследници Е.
М.е починала на 31.05.2009 г., като е оставила за наследници четири деца, сред
които и ищеца С.А.. Според писмо изх. №**********/27.06.2019 г. на С.А. на 29.05.2019 г. за процесния имот е открита
партида с клиентски № ***, с титуляр ищеца С.Т.А.. Видно от същото писмо всички
задължения, които до този момент са неплатени по партидата на Еленка Миланова,
а именно главница в размер на 8 215,44 лв. и лихва за забава в размер на 5 840,98
лв., са прехвърлени по новооткритата партида. Основанието за прехвърляне на
неплатените суми е наследствено правоприемство. Не се спори също, че тези
задължения са осчетоводени по партидата на ищцата и към настоящия момент.
По отношение на обжалваната част
е установено, че ответникът, въззивник в настоящото производство, е издал
фактура № ***., издадена от същия, с която е начислил на ищцата, въззиваема в
настоящото производство, сумата от 1474,01 лв. Основанието за начисляване на
същата сума е констативен протокол № ***., издаден по реда на чл.48, ал.1, т.1,
б.“б“ПИККЕ.
Районният съд е приел, че до
31.05.2009 г. е съществувало валидно облигационно правоотношение между
ответното дружество и Е. М., като след тази дата облигационното правоотношение
е възникнало с наследниците на последната. Доколкото по делото не са събрани
доказателства за нещо друго, то съдът е достигнал до извода, че ищцата е
наследила 1/4 от правото на собственост върху процесния имот, поради което и
следва отговаря само за 1/4 от задълженията на същия. Позовавайки се на това,
че към 14.09.2018 г., когато е извършена проверката, обективирана в процесния
констативен протокол за проверка на неточно измерване на електрическа енергия правилата
се уреждат от ЗЕ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове,
включително и ПИКЕЕ /обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013
г./, съдът е достигнал до извода, че проверката е осъществена след влизането в
сила на приетите ПИКЕЕ и преди тяхната частична /с решение № 1 500/06.02.2017
г. на 5-членен състав на ВАС по адм.дело№ 2385/ 2016 г. на ПИКЕЕ, с изключение
на нормите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ/ и впоследствие пълна отмяна /с
решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.дело № 3879/2017 г. на ВАС, ІV отд. в сила
от 23.11.2018 г.
Правилата императивно задължават
оператора на съответната мрежа, извършващ проверката, да доведе до знанието на
абоната за същата, като едва тогава констатациите в протокола биха го
обвързали, с оглед на което и би се осъществил фактическият състав на
хипотезата на чл.47 ПИКЕЕ. На абоната следва да бъде връчено и уведомително
писмо за коригиране на сметката, съгласно чл. 17, ал. 1 и 2 от Общите условия
на "Чез Електро България" АД. Това уведомяване не замества връчването
на констативния протокол, тъй като това е отделна и различна процедура. Актът
на изпращане на уведомлението е със самостоятелно значение и е необходим, за да
е надлежно упражнено от доставчика законоустановеното му право да извърши
едностранната корекция на сметка за минал период, но той трябва да е осъществен
след изпълнение на всички други предвидени в ПИКЕЕ и ОУ процедури по връчването
на констативния протокол. Предвид това районният съд е достигнал до извода, че
искът в тази му част следва да бъде уважен, като е постановил решение в този
смисъл.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, а разгледана
по същество - неоснователна.
Ответникът е обществен доставчик
на електроенергия за територия, в чийто обхват попада и имота на ищеца, поради
което и страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по
договор за продажба на електроенергия при общи условия – арг. чл. 98а, ал. 4 от
ЗЕ.
Възможността крайният снабдител
да коригира сметка на клиент при доказано неправилно или неточно измерване на
електрическа енергия е уредено в ПИКЕЕ, за приемането на които настоящият
състав намира, че е налице възложена на Държавна комисия по енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР) законова делегация. С разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ
(в редакция след изменение с Държавен вестник, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) законодателят възлага на съответния държавен орган – ДКЕВР,
правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. В изпълнение на тази законова делегация са
приети ПИКЕЕ и същите са обнародвани в Държавен вестник, бр. 98 от 12.11.2013
г., като в раздел IХ - чл. 47 – 51 от правилата са регламентирани случаите и
начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от
операторите на съответните мрежи, т.е. регламентирани са т.нар „корекции на
сметки на потребители“ в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Така с изменението на Закона за енергетиката е въведена
нова уредба на обществените отношения, доколкото законодателно е предвидено
право на крайния снабдител с електрическа енергия да извършва корекция на
сметки на потребителите, с оглед на което въззивния съд приема, че съществува
законово основание за електроразпределителното дружество да коригира сметката
на потребител на електроенергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал.
2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на
договорите на специален ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и при спазване на предвидената в правилата корекционна
процедура (в този смисъл решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650 от 2014
г. на ВКС, I ТО, решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д. № 3262 от 2014 г. на
ВКС, II ТО, определение №556 от 21.06.2016 г. по т.д. №2378/2015 г. на ВКС, І
ТО, и други).
Правилата имат характера на
нормативен административен акт по смисъла на Раздел III от Глава пета от АПК,
тъй като са приети на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, и като такъв имат
задължителен характер за всички негови адресати. Подзаконовият нормативен акт,
каквито са ПИКЕЕ, се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното
решение. по арг. от чл.195, ал.1 от АПК, а с решение № 1500 от 06.02.2017 г.,
постановено по адм. дело № 2385/2016 г. на ВАС на РБ и в сила от деня на
обнародването му в Държавен вестник на 14.02.2017 г. по арг. от чл.194 от АПК решението
е обезсилено в една част, а в друга – отменено, като вместо него е постановено
решение, с което правните норми на чл. 48 – чл. 51 от правилата не са отменени,
а в останалата част актът е отменен поради допуснати съществени нарушения на
процедурата по неговото приемане, без административният съд да се е произнасял
за материалната законосъобразност на оспорените разпоредби от този акт,
включително и относно спорния въпрос доколко органът, който е издал ПИКЕЕ, е
имал законово делегирани правомощия за това. Ефектът на решението на административния
съд по вече изложените съображения е преустановяване занапред действието на
съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. Изричното
законово указание, че правни последици са възникнали и при прилагане нормите на
прогласен за нищожен или отменен подзаконов нормативен акт, не е в стълкновение
с правомощието на съда по чл.15, ал.3 във вр. с чл.14 от ЗНА, да не приложи
подзаконовите норми в правораздавателната си дейност по конкретното дело.
Съгласно чл.15, ал.3 от ЗНА, ако постановление, правилник, наредба или
инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен,
правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.
Предвид горното настоящият
съдебен състав намира за правилни изводите на районния съд по отношение на
това, че в процесния случай процедурата не е спазена, тъй като на абоната не е
връчван, нито констативен протокол, нито уведомление за корекция на сметката. В
този смисъл решението в обжалваната му част се явява правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените по производствата
пред настоящата инстанция. Въззиваемата претендира разноски в размер на 600 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение. Въззивникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид материалния интерес и на
основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение следва да
се намали до 333.18 лв.
Водим от
гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 2001/19.12.2019 г., постановено по гр.д. № 04173/2019 г. по описа на
Пернишкия районен съд, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по искове,
предявени от С.Т.А., с ЕГН: ********** и адрес: *** 83, срещу “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК: *** и седалище и адрес на управление: ***, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 1474,01 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и
четири лева и една стотинка/ поради липсата на правно основание за
начисляването.
ОСЪЖДА “ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК:*** и седалище и адрес на управление: ***, да
заплати на С.Т.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 333.18 лв. /триста
тридесет и три лева и осемнадесет стотинки/- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: