Определение по дело №995/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260023
Дата: 21 януари 2021 г. (в сила от 2 април 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Шейтанов
Дело: 20205310200995
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

Номер

 

                                        Година

  2021

 

           Град     

      Асеновград

 

    Асеновградският районен

съд   

    Трети наказателен

състав

 

На

Двадесети и първи януари

 

 

    Година

   2021

 

В закрито заседание в следния състав:

 

                                      Председател:

Иван  Шейтанов

като разгледа докладваното от

Съдията

 

 

Частно наказателно  дело номер

995

                                   по описа за     

  2020

 година

 

 

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

 

Съдът, след като се запозна с материА.те приложени по делото и постановлението на РП Асеновград от 10.12.2020г. установи следното:

Досъдебно производство- ДП №493/2018г. по описа на РУ на МВР Асеновград е започнало на 30.06.2018г., като е било образувано за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „б” вр. чл.342, ал.1 от НК, а именно затова, че на 30.06.2018 г. в гр.Асеновград, обл.Пловдив, при управление на МПС е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н.Ю.Д. с ЕГН **********.

След извършване на съответните процесуално следствени действия, включващи извършен е оглед на местопроизшествие, разпит на свидетели, повдигане и обвинение на обвиняемо лице, назначаване и изготвяне на заключения по химическа, автотехническа и съдебномедицинска експертизи, изготвени са повторна автотехническа експертиза и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, разследващия полицай е изпратил материА.те по ДП №493/2018г. на РП Асеновград, с мнение за предаване на съд на обв. Р.Д..

С постановление от 10.12.2020г. на прокурор при РП Асеновград, на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1,т.1 от НПК наказателното производство по делото е било прекратено.

В изготвеното постановление, прокурора е приел следната фактическа обстановка: Обв. Р.Д. е от Словакия, но живее постоянно в Република Чехия. От девет години, обв.Д. живее на съпружески начала с българка от гр. Асеновград, поради което често посещава посочения град. Обвиняемият е правоспособен водач на МПС от 2010 г. и до инцидента, предмет на разглеждане по настоящото дело, не е имал регистрации за пътнотранспортни произшествия. През месец май 2018 г. обв. Д. отново дошъл в гр. Асеновград с цел извършване на ремонт в жилището на майката на неговата приятелка. На 30.06.2018 г. около 19.00 ч. същият посетил магазин „Т-маркет“, находящ се на ул. „Александър Стамболийски“ в гр. Асеновград. До района на магазина той се придвижил с лек автомобил марка „Шкода Сюпърб“ с ДК№ № ЗК4 5251 /чешка регистрация/, собственост на дружество от Чехия. Посоката му на движение била от  изток на запад, като обвиняемият паркирал автомобила в северната част на ул. „Александър Стамболийски“ пред № 9 и влязъл в магазина. Непосредствено пред него бил паркиран друг лек автомобил, марка „Ситроен Ксантия“ с ДК№№ ***, в който на шофьорското място се намирал св. А.Т.Г.. Последния чакал  своята съпруга. Предната част на автомобил на св.Г. била ориентирана към лекия автомобил на обвиняемия. Обв. Д. закупил необходимите продукти от магазина и се върнал обратно в автомобила. ЗапА.л двигателя и преценил, че разстоянието до автомобила марка „Ситроен“ е малко и не може да излезе напред, поради което следвало да се изнесе малко назад. Погледнал в страничните огледала и в огледалото за обратно виждане, като не забелязал нА.чие на хора или други автомобили зад автомобила в който се намирал. Предвид това, тъй като автомобилът му бил с автоматична скоростна кутия, обв. Д. включил на задна предавка  и потеглил съвсем плавно назад в посока от запад на изток. Така движейки се, той изминал около 30 сантиметра и изведнъж чул сензорите на асистента за паркиране /системата парктроник/ да издават силен звук. Причина за това било обстоятелството, че в този момент свидетелите А.Д. и Н.Д. предприели пресичане на пътното платно от дясно наляво зад автомобила. Двамата се прибирА. пазара в гр. Асеновград, където работели през деня. Движението им обичайно всяка вечер, като прибирайки се от пазара към дома си ,те винаги пресичА. на това място, въпреки че на същото липсвала пешеходна пътека. Времето било ясно и сухо. Св. А.Д. се движел от дясно на своята съпруга и съответно се намирал в позиция по-близо до задната част на автомобила на обвиняемия. Когато автомобилът потеглил на заден ход двамата пешеходци се намирА. на тротоара и не представлявА. опасност за него. Те предприели пресичане на пътното платно веднага след потеглянето на автомобила. Когато чул звука от асистента за паркиране, обв. Д. веднага натиснал спирачката и установил автомобила в покой. Въпреки това обв. Д. /най вероятно се има предвид свидетеля/, който преди да предприеме пресичане на улицата, не възприел движението на автомобила, се уплашил и без да има съприкосновение със задната част на автомобила, зА.тнал и паднал на земята, като повлякъл със себе си и своята съпруга. Обв. Д. веднага излязъл от автомобила и се насочил към свидетелите Д.и. Същото сторил и св. А. Г.. Св. Д. веднага се изправил, като по него нямало видими наранявания, нямал и оплаквания. Св. Д. обаче не могла да стане. Същата изпитвала болка в областта на лявото рамо. Св. Д. била отведена до болницата в гр. Асеновград с кола на Бърза помощ. Обв. Д. със собствения автомобил закарал до същото здравно заведение св.Д.. Последният нямал наранявания. Получените наранявания наложили, св. Д. да бъде насочена към лечебно заведение в гр. Пловдив. Обвиняемият Д. заплатил пътните й разноски до там и обратно, а впоследствие и лечението й. От болницата в гр. Асеновград било съобщено за случилото се в РУ-Асеновград. На място пристигнал св. Г.Б. - младши автоконтрольор, който се осведомил за случилото се и направил тест на обв. Д. за употреба на алкохол с техническо средство, като тестът бил отрицателен. Освен това обв. Д. дал и кръв за химичен анА.з. На мястото на инцидента пристигнала дежурната оперативна група при РУ-Асеновград, бил извършен оглед на местопроизшествие и било образувано наказателно производство.

От цитираното заключение по изготвената по делото химическа експертиза се установява, че не е доказано нА.чие на алкохол в организма на обв. Р.Д..

От цитираното заключение по изготвената по делото съдебно медицинска експертиза, според представителя на държавното обвинение се установява, че при инцидента, станал на 30.06.2018 г. на св. Н.Ю.Д. е било причинено: Счупване на лявата раменна кост в горната й трета, което е причинило трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник.

От цитираното заключение по изготвената по делото първоначално единична  съдебна автотехническа експертиза, според представителя на държавното обвинение се установява, че обвиняемият Д. не е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка. Според експерта, причините за настъпилото ПТП са технически неправилни действия от пешеходците Н. и А.Д.и, които са предприели пресичане на пътното платно на място извън пешеходна пътека, като навлизат на платното внезапно, без да се уверят, че пресичането е безопасно.

От цитираното заключение по изготвената по делото повторна  единична  съдебна автотехническа експертиза, според прокурора се установява, че според вещото лице най-вероятно не е настъпил удар между лекия автомобил марка „Шкода Сюпърб“ и св. А.Д.. Ако има такъв удар, то той би бил в областта на десния крак и дясната част на таза, за което няма обективни данни /травми/ или субективни данни /свидетелски показания/ за удар в тези зони. ЗА.тането и падането на свидетеля А.Д. наляво, при което е бутнал пострадалата Н.Д. най-вероятно се дължи на неговата реакция на движението на лекия автомобил на заден ход към него. Според експерта скоростта на лекия автомобил непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 2,3 км/час. В случая няма технически условия, които да са налагА. движението на автомобила със скорост по-ниска от установената. Т.е. скоростта на автомобила не е била технически несъобразена. Според заключението основните причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са два варианта:1.При движение на пешеходците с бавен ход в максималната му скорост, спокоен ход и бърз ход, потеглянето на л.а. „Сюпърб“ на заден ход е започнало преди навлизане на пешеходците на платното за движение и в този случай ако се приеме, че докато пешеходците са били на тротоара, те не са били опасност за автомобил, тъй като са се намирА. извън коридора му на движение, причината за произшествието от техническа гледна точка е навлизането на пешеходците на платното зад автомобила след неговото потегляне. 2.При движение на пешеходците с бавен ход в минималната и средната му скорост или ако се приемат показанията на свидетеля А. Османов Д. в протокола за разпит на свидетел от 05.12.2019 г., който твърди, че в момента на потегляне на автомобила, те са били зад него, то тогава потеглянето на л.а. „Шкода Сюпърб“ на заден ход е започнало след навлизането на пешеходците на платното за движение и в този случай причината за произшествието от техническа гледна точка е това, че водачът на л. а. „Шкода Сюпърб“ е потеглил без да наблюдава цялото пространство зад автомобила и така сам се е поставил в невъзможност да избегне произшествието.

Във връзка с приетата фактическа обстановка и заключението на експертите по назначените в хода на досъдебното производство експертизи, прокурора е счел, че обв. Р.Д. не следва да носи наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343, ал.1,б.„б“вр.чл.342,ал.1 от НК. Аргументирайки приетата позиция, отново се цитират двата предложени от вещите лица по назначените автотехнически експертизи варианта на ПТП. Според тях, основната причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка, се намира в пряка зависимост от скоростите на движение на пешеходците - свидетелите А.Д. и Н.Д.. При преценка на същите с останА.те доказателства по делото и по-конкретно обясненията на обвиняемия Д. следва да се възприеме, че пешеходците са навлезли на платното зад автомобила след неговото потегляне. Този извод се налага, тъй като водачът на автомобила е реагирал на звуков сигнал от асистента за паркиране като е задействал спирачната система. В случай, че свидетелите А.Д. и Н.Д. са се намирА. зад автомобила към момента на потеглянето му на заден ход, то звуковият сигнал от асистента за паркиране щеше да бъде подаден преди потегляне на същия. Ето защо, според прокурора обясненията на обвиняемия Д. са логични и следва да бъдат кредитирани. В подкрепа на неговите обяснения са и свидетелските показания на А. Г., който е имал пряка и непосредствена видимост от близко разстояние към произшествието и който категорично заявява, че в момента на потегляне на автомобила управляван от обвиняемия, зад него на пътното платно хора не е имало. Именно поради тази причина, представителя на държавното обвинение приема за достоверна и  кредитира първата версия, изложена в последните две експертизи. В тази насока се цитира отново заключението по първоначално назначената и изготвена автотехническа експертиза, според което вина за настъпилото ПТП не може да носи обв. Д..

Отделно от това, дори да се допусне, че е при пътното произшествие е било реА.зирано при втория от двата варианти предложени от вещите лица, а именно че свидетелите Д.и са се намирА. на пътното платно при потеглянето на автомобила на заден ход, то според прокурора липсва причинно-следствена връзка между действията на обвиняемия Д. и престъпния резултат - причинената средна телесна повреда на свидетелката Н.Д.. Според изложеното причинна връзка между изпълнителното деяние на едно престъпление и предвидените в неговия състав общественоопасни последици има, когато деянието по необходимост и закономерно поражда тези последици по такъв начин, че престъпният резултат не би настъпил, ако деянието не е осъществено, а престъпните последици винаги настъпват, ако деянието е осъществено при определени условия. Възможно е деянието да предизвика пряко проявлението на различни причини от материално естество, които от своя страна водят до настъпването на общественоопасните последици. В тези случаи се касае до причинен процес. Последният представлява верига от причинно- следствени връзки, които протичат последователно и чието начало започва с деянието. След деянието тези връзки протичат под действието на обективните природни или обществени закони. А конкретните престъпни последици настъпват като следствие на цялостния процес.В настоящия случай такъв процес не е нА.це. От заключението на вещите лица се установява, че удар между лекия автомобил и свидетеля А.Д. не е настъпил. Такъв удар би бил в областта на десния крак и дясната част на таза, но не и в областта на рамото. ЗА.тането и падането на същия, при което е бутнал свидетелката Н.Д., се дължи на реакцията на А.Д. на възприетото от него движение на лекия автомобил. Или веригата от причинно-следствени връзки, започнала с деянието на обвиняемия Д., е прекъсната от поведението и действията на свидетеля Д., което не би могло да се разглежда като действие на обективни природни или обществени закони. Тук е мястото да се отбележи, че за удар между задната част на автомобила и св. Д. говори единствено той, като както бе споделено, е обективно невъзможно този удар да е настъпил в областта на лявото му рамо. Самата свидетелка Н.Д. не споделя за такъв удар, а изказва само предположение, че това се е случило.

Предвид изложеното представителя на държавното обвинение приема, че деянието не съставлява престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”, вр.чл. 342, ал.1 от НК.

Против посоченото Постановление на РП Асеновград, е постъпила жалба от адв. Т.Н. в качеството му на повереник на  пострадалата Н.Ю.Д., заведена с вх.№1524/18 от 29.12.2020г. на РП Асеновград. Цитираната жалба е постъпила в РП Асеновград с пощенски плик с клеймо от 22.12.2020г. Доколкото по делото е безспорно установено, че св. Н.Ю.Д. има качество на пострадала, то следва да се приеме, че тя има право и правен интерес да обжалва постановлението на прокурора. В същото време се установява, че на лист 11 от ДП, е приложено заверен препис от пълномощно, от което става ясно, че  адв. Т.Н. в е бил надлежно упълномощен от пострадалата Н.Ю.Д. да я представлява във връзка с воденото производство. В действителност цитираното пълномощно е без дата, не предвид това, че същото е представено заедно с молба с вх.№ 239000-10285/16.07.2018г. на РУ Асеновград /лист 10 от ДП/ , то следва извода, че адв.Т.Н. е упълномощен много преди депозиране на жалбата против постановлението предмет на настоящето дело. В този смисъл следва извода, че жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна. От обжалваното постановление се установява, че то е с дата от 10.12.2020г., като от приложеното към корицата на ДП известие за доставяне се установява, че то е било връчено на адресата Н.Д.  на 15.12.2020г. От това следва и извода, че жалбата е подадена и в срок.

С жалбата се изразява несъгласие със становището на представителя на прокуратурата относно новото прекратяване на наказателното производство, като се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на прокурорския акт. След извършен подробен анА.з на мотивите  изложени в постановлението на прокурора се иска неговата отмяна и връщането на делото със задължителни указания по прилагането на закона.

Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и провери законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна.

Внимателната преценка на изложеното в постановлението за прекратяване на наказателното производство, дава основание да се заключи, че прокурора е изложил фактическа обстановка, която освен, че е в значителен обем, то отговаря на събраните по делото до този момент доказателства. Изложените изводи обаче, се явяват ненапълно необосновани, като причина за това е основно непълното разследване и невземането в предвид и обсъждането на редица важни обстоятелства. В тази насока съдът възприема отчасти изложената от представителя на държавното обвинение фактическа обстановка с няколко изключения и забележки.

На първо място следва да се отбележи това, че произшествието между автомобила управляван от обв.Д. и свидетелите Д.и възниква изцяло в района на т.н. „джоб“ на автобусната спирка на ул. „Александър Стамболийски“ в гр. Асеновград. Този факт се установява от протокола за оглед на ПТП, изготвената към него скица и фотоалбум. Поради това,че местопроизшествието не е било запазено, въпреки липсата на събрани доказателства, то най-логично е да се приеме, че двамата пешеходци са предприели пресичане на улицата, респективно и на автобусния „джоб“, като посоката им е била от /север на юг/  към отсрещния тротоар в района на липсващата предпазна ограда. /снимки 1,2,3,4, 5 и 7 от фотоалбума на листи 6 и 7 от ДП/. Именно и това движение на пешеходците са възприели като най-достоверно експертите при  изготвяне на заключенията по назначените експертизи и скици към тях /лист 67, 93 и 120 от ДП/. От същите скици става ясно и какво е било разположението на двата леки автомобила-този управляван от обв. Д. и този в който се е намирал св. Г.. От прегледа на отразеното в  цитираните фотоснимки към фотоалбума, става ясно и каква е била видимостта за двамата водачи, както и това, че в района на автобусния „джоб“, на самия тротоар, към момента на огледа е имало монтирани автобусна спирка /тип „навес“/, както и други три павилиона. Дори само да се вземе предвид снимка 4 от фотоалбума на листи 6 от ДП, то е ясно, че тези постройки ограничават донякъде от север, видимостта на водачите, които биха се намирА. в покой на автобусния „джоб“. Колко се ограничава обаче тази видимост и при какво разположените МПС, а и на самите водачи намиращи се на „джоба“, по делото не е изяснено. Отговора на тези въпроси е от съществено значение, тъй като по делото е установено безспорно това, че преди падането на двамата пешеходци, обв. Д. е предприел с управляваното МПС, маневра движение назад. Съгласно текста на чл. 40, ал.1 от ЗДвП, /който му е вменен във вина/ той има задължения „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останА.те участници в движението“ Съгласно текста на чл.40, ал.2 от ЗДвП, /който също му е вменен във вина/ обв. Д. има и задължение „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнА.зира за опасности“ . Следователно, преди започване на маневрата, водачът е следвало да се убеди в безпрепятствената възможност пътят зад неговото превозно средство да е свободен, наред с невъзможността да не създава опасност и затруднения за останА.те участници. Очевидно е че, без да се установи какво точно е било местоположението и движението на двамата пешеходци- в случая А. и Н. Д.и, към момента на предприемане на маневрата от страна на обв.Д., то няма как да се направи категоричен извод, че водачът е изпълнил задълженията си по чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. От значение за видимостта и за механизма на пътното произшествие, се явява и това, дА. преди предприемане на пресичането на автобусния „джоб“, двамата пешеходци са се движили по тротоара успоредно на двата спрели там леки автомобила, или тяхното движение е било перпендикулярно на ППС-та, като те са дошли между монтираните павилиони и автобусната спирка. При това ако траекторията на тяхното движение е била именно последната посочена, като възможна хипотеза, то ще следва да се анА.зира при съответните скорости на движение на водача и пешеходците, в който момент те са станА. видими за обв. Д.. За изясняване на тези обстоятелства ще следва да се извърши повторен разпит на свидетелите А. и Н. Д.и, като същите конкретизират в детайли траекторията си, движението и изминатия път на 30.06.2018г. За изясняване на обстоятелствата по делото,  следва да бъде разпитан повторно св. А. Г., като след предявяване на фотоалбума, същия да заяви, къде точно е бил паркиран автомобила в който се е намирал той-срещу павилиона „Лафка“, срещу автобусната спирка или срещу някой от останА.те два павилиона. Същия свидетел следва да даде подробни показания относно своята видимост непосредствено преди произшествието, както и да отговори на въпроса дА. през цялото време и непрекъснато е наблюдавал движението не пешеходците в района на автобусния джоб и съответно действията на обв. Д.. ДА. ли спомня, преди тръгването на обв. Д., същия бил ли е със включени светлини или не. Въпроса относно светлините на автомобила на обв.Д. следва да бъдат зададен и на двамата пешеходци. Тъй като в показанията си свидетел Г. заявява, че причината да се намира в района на местопроизшествието, е това, че той е чакал съпругата си, която е работела в павилиона „Лафка“, то ще следва установят трите й имена и същата бъде разпитана относно обстоятелствата във връзка с ПТП-то. Чрез разпита на св. Г. следва да бъде установено, къде точно са се намирА. двамата пострадА., когато ги е видял за първи път, дА. те са се намирА. паднА. на асфалтовата настилка в самия „джоб“ или върху тротоара. Чрез разпита на св. Г. следва да бъде установено и това какви точно са били първите думи на обв. Д. след възникването на ПТП-то В тази насока следва да бъде извършен и допълнителен разпит на полицейския служител Г.Б., който да бъде разпитан относно точните думи на обв. Д. относно ПТП-то при неговия първоначален разговор с водача. Тъй като от показанията на св. Г. и св. Б. се установява, че мястото е било посетено и от екип на ЦСМП, сигнала до които е бил изпратен от неизвестна жена,то ще следва да се извърши съответна справка чрез системата на телефон 112, като след установяване на лицето което е подало сигнала същото да бъде разпитано в качество на свидетел относно това, дА. е станало очевидец на пътното произшествие и какво е видяло.Едва след изясняване на тези обстоятелства, а при нужда и от извършаване на допълнителна автотехническа експертиза, биха могли да се направят категорични изводи относно точния механизъм на произшествието и вината на водача Д. за него. Тук е мястото да се обсъди и заявеното от страна св.А.Д., относно това, че преди падането си, той е почувствал удар в дясното рамо. Това негово изявление, въпреки че противоречи на събраните доказателства, все пак не опровергава втората версията на вещите лица, че все пак може да е имало съприкосновение между задната част на автомобила управляван от обв. Д. и тялото на св.Д.. Това, че той е загубил равновесие и е зА.тнал на лявата си страна е безспорно, като прокурора следва да отговори и каква е причината за това. Възможно е и загубата на равновесие на св.Д., да не е следствие на съприкосновение  с превозното средство управлявано от обв. Д., като в този случай действията на св. Д. вероятно са били продиктувани с оглед избягване на опасност от удар с движещия се назад автомобил. Това движение и последвА.те действия на св. Д., обаче отново са в причинно следствена връзка с поведението на водача. Съдът е на становище, че и при двата разгледани възможни  варианта относно причините за загуба на равновесие на св.Д., последвалото падане на св.Д. /довело до причиняването й на средна телесна повреда/, е в причинно следствена връзка с поведението на водача на превозното средство. Разликата е в това, че при втория вариант, крайния резултат по отношение на св.Д., би се реА.зирал следствие и на евентуално непредпазливото поведение на св. Д., който избягвайки опасността, чрез движение на ляво, не е предвидил, както че  може да повлече съпругата си, а и това че може да падне с нея на асфалта. В този случай съдебната практика е категорична, че ще бъде нА.це „непредпазливо съпричиняване“ при което всеки сам ще отговаря съобразно конкретната си вина.        

Предвид и което съдът намира, че подадената жалба против обжалваното постановление се явява основателна, поради и което същата следва да бъде уважена.Делото следва да се върне на РП Пловдив, Териториално отделение Асеновград, като при това се изпълнят и указанията дадени на прокурора от съда.

 

Мотивиран от горното и на основание чл.243,ал.6 т.3 от НПК, Съдът:

                                                      

                                                   О П Р Е Д Е Л И:

               

ОТМЕНЯВА  постановление от 10.12.2020г., на РП Асеновград с което е прекратено наказателното производство по ДП №493/2018г. по описа на РУ на МВР Асеновград започнало на 30.06.2018г., с оглед  извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „б” вр. чл.342, ал.1 от НК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му на обвиняемия Р.Д., неговия защитник-адв. Иван Гогов, пострадалата Н.Ю.Д., нейния повереник-адв. Т.Н. и РП Пловдив, ТО Асеновград.

 

 

След влизането на определението в сила делото да се върне на РП Пловдив, ТО Асеновград.

 

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: