№ 13027
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110101475 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от З. Д. С.,ЕГН : **********, с която
е предявен осъдителен иск с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД срещу ЗД“Бул
Инс“АД,ЕИК : ********* ,за заплащане на сумата в размер на 3429лв.,представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от застрахователно
събитие,реализирано на 02.09.2021год. ,като отговорността на ответника е обусловена от
валидно сключена застраховка „ГО“ на автомобилистите ,полица №
BG/02/121000744057,валидна от 10.03.2021год. до 09.03.2022год.,застраховаща
отговорността за причинени вреди от виновния за настъпване на процесното ПТП водач
Антония Първанова ,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.01.2022год. до окончателното й заплащане,както и сумата в размер на
126,68лв.,представляваща мораторна лихва от датата на увреждането 02.09.2021год. до
12.01.2022год.
В исковата молба ищеца сочи ,че на 02.09.2021год. около 16,20часа управлявал
мотоциклет „Ямаха ХР 500“,с рег.№СА8753К по бул.“Президент Линкълн“ ,на път с
предимство като Антония Първанова ,като водач на л.а.“БМВ Х3“,с рег. № СВ5998НВ в
района на бл.525 ,излизайки от паркинг му отнела предимството ,с което нарушила
правилата за движение,чл.37,ал.3 от ЗДвП и предизвикала ПТП.Твърди ,че в следствие на
същото му били причинени имуществени вреди,изразяващи се в повреда под формата на
тотална щета на личния му мотоциклет.Тъй като към датата на настъпване на ПТП виновния
водач имал сключена застраховка „ГО“ на автомобилистите с ответното дружество
,предявил извънсъдебна претенция към същото.Била образувана щета **********,по която
било установено ,че мотоциклета на подлежи на ремонт,същия бил дерегистриран ,а
ответника му заплатил обезщетение в размер на 1271,05лв.Счита ,че платеното му
1
обезщетение не отговаря на действителната стойност на МПС,която към датата на
настъпване на ПТП оценява на 4 700лв. и претендира заплащането на разликата от 3 429лв.
Претендира разноски.
Ответникът ЗД“Бул Инс“АД,ЕИК : ********* оспорва исковата молба с отговор в
срока по чл. 131 ГПК. Оспорва предявения иск по размер,тъй като претендираната сума не
отговаря на действителната стойност на причинените щети,а така също ,че не всички щети
са в следствие на процесното ПТП.Също така от размера на евентуалното дължимо
обезщетение /тотална щета/ ,следва да се приспаднат запазените части на МПС.Оспорва и
претенцията за мораторна лихва. Прави и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца,който се е движел с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост,не е предприел мерки за предотвратяване на ПТ като намали скоростта или промени
леко посоката на движение,с което е допринесъл за настъпването му в степен по-голяма от
50%. Предвид посоченото моли за отхвърляне на предявения иск.Също претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и
правна страна следното:
Установява се от представения по делото Протокол за ПТП №1776283,рег. № 8766
от 02.09.2021год. в 16,20год. , че на 02.09.2021год. в 15,30часа в гр.София,бул.“Президент
Линкълн“,пред бл.525 е настъпило ПТП с участници Антония Иванова Първанова
,управлявала л.а.“БМВ Х3“ с рег.№ СВ5998КВ и З. Д. С.,управлявал мотоциклет „Ямаха ХР
500“,с рег.№СА8753К. В полето относно причини и обстоятелства за ПТП в протокола е
посочено, че водачът на МПС 1 се движи по бул.“През Линкълн“,паркира пред бл.525 и при
излизане от крайпътна територия ,не пропуска и предизвиква ПТП с МПС 2,който се движи
по пътя с предимство.Посочено е че е взето административно отношение ,за нарушение на
чл.37,ал.3 от ЗДвП .Посочени са и видими щети на МПС.
Не е спорно ,че към датата на процесното ПТП – 12.09.2021год. е съществувало
валидно застрахователно правоотношение между ЗД“Бул Инс“АД,ЕИК : ********* и
собственика на л.а.“БМВ Х3“,с рег. № СВ5998НВ по силата на застрахователна полица №
BG/02/121000744057,валидна от 10.03.2021год. до 09.03.2022год.
Не е спорно ,че при ответника е заведена щета № ********** ,приключила с
плащането на сумата от 1271,05лв. – застрахователно обезщетение.
Спорен между страните размерът на претърпените имуществени вреди ,причинно-
следствената им връзка с процесното ПТП като е въведено и възражение за съпричиняване
на същите от страна на ищеца ,в степен по-голяма от 50%.
Разпитан в качеството на свидетел А. ,сочи че е участвала в процесното ПТП като
управлявала личния си л.а.“БМВ“ през 2021год.Свидетелката сочи ,че излизала от блока си
525 в кв.Овча купел от локалното платно на главния път –бул.“Президент Линкълн“.Сочи че
искала да се включил в посока кв.Овча купел 2 ,като направила обратен завой- завила на
ляво като от лявата й страна имало кофи за боклук и нямала голяма видимост,но сочи ,че
нямало и други коли.Ето защо излязла бавно на главния път и в този момент видяла
мотоциклета,който твърди ,че бил в дясно на пътя ,движел се бързо ,със скорост от около
2
50/60км.ч. ,при положение ,че ограничението било от 30км./ч ,в следствие на което настъпил
и удара.Последния настъпил в бронята в дясно на автомобила й,тъй като тъкмо била излязла
с предницата на колата си на платното.Сочи също ,че след като се „подала“ и видяла
мотоциклета ,задействала спирачната система и завъртяла волана на лява,за да се разминат,
като другия водач също се опитал да завие ,за да не се ударят ,но карал бързо – с
50/60км.ч.Свидетелката сочи ,че при пристигане на КАТ не е направила възражение за
превишената скорост на другия водач,като на нея й били съставили акт за нарушение,тъй
като направила обратен завой.
Съдът приема като неоспорено, обективно и обосновано заключението на вещото
лице Й., по назначената на автотехническа експертиза, от което се установява, че всички
увреждания по мотоциклет „Ямаха ХП 500“ с рег.№СА8753К са в пряка и причинно-
следствена връзка с механизма на настъпване на процесното събитие.Стойността
,необходима за възстановяване на мотоциклета,на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е 9074,69лв. и надхвърля неговата действителна стойност ,която възлиза на
4580,00лв.Стойността на обезщетението за уврежданията на мотоциклет „Ямаха ХП 500“ с
рег.№СА8753К,при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части
/600лв. при 13,1% от действителната средна пазарна стойност/ ,възлиза на 3980лв.При
предаване на скрап на мотоциклета ,с тегло от 200кг ще се получи сумата от 80,00лв.
Вещото лице е приело ,че от техническа гледна точка и от приложените към делото
доказателства ,може да се направи извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на л.а.“БМВ Х3“,с рег.№СВ5998НВ,който при излизането от паркинг
не е изчакал преминаването на мотоциклета ,който се е движел по пътя с предимство и е
реализирал ПТП с него.
Приел е и че не може да се установи дали водачът на мотоциклета е могъл да
предотврати удара,чрез аварийно задействане на спирачната уредба,тъй като няма данни за
скоростта на движение на двамата участници в момента на удара и разстоянието между
тях,в момента на възникване на опасността.Водачът на лекия автомобил е имал възможност
да предотврати удара ,ако е изчакал преминаването на мотоциклета по бул.“Президент
Линкълн“ и след това извърши включването си в движението.Също така в показанията си
вещото лице сочи ,че няма обективни данни,по които да може да се извърши преценка за
скоростта на водача на мотоциклета,а свидетелят съобщава субективни обстоятелства.
Съдът от правна страна приема следното:
По допустимостта на исковата претенция
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ /три месеца
от предявяване на претенцията извънсъдебно/, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
По делото са налице данни за заявено пред ответника искане за заплащане на
обезщетение ,по което, застрахователят – ответник е заплатил 1271,05лв.,но ищецът не е
съгласен с размера на определеното обезщетение,поради което исковата му претенция е
3
допустима. По отношение на иска по чл. 432, ал.1 КЗ
Съгласно чл.493,ал.1,т.2 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно
превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят
покрива и вредите, причинени на чуждо имущество. Видно от законовата разпоредба, за да
бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" между ответника - застраховател и делинквента
относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и
вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен
характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2
от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът Антония Иванова Първанова /Румян/ е действал противоправно, тъй
като ,при излизането си от локалното платно пред бл.525 на бул.“Президент Линкълн“ и
завиването на ляво по същия ,съгласно чл.37,ал.3 от ЗДвП е била длъжна да пропусне
пътните превозни средства ,които са се движили по този главен път,конкретно мотоциклет
„Ямаха ХП 500“,управляван от ищеца.
Следователно, установяват се предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД и на основание чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ, застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" ЗД“Бул Инс“ дължи да заплати обезщетение за вредите, причинени на чуждо
имущество, каквото се явява мотоциклетът ,собственост и управляван от ищеца З. С..
На въпроса каква е стойността ,необходима за възстановяване на причинените
щети на мотоциклета, настъпили вследствие на процесното ПТП, вещото лице по САТЕ е
отговорило, че по средни пазарни цени същата възлиза на 9074,69 лева,а действителната
стойност на същия възлиза на 4580лв.,поради което е налице тотална щета.
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал.2 КЗ тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава
70 на сто от действителната му стойност. В настоящия случай с оглед даденото от вещото
лице заключение следва, че стойността на ремонта надвишава действителната стойност на
процесното МПС. Следователно следва правния извод, че е налице тотална щета.Тъй като
стойността на запазените части по мотоциклет „Ямаха ХП 500“ възлиза на 13,1% от
4
неговата действителна стойност или на сумата от 600лв.,то стойността на обезщетението за
уврежданията му ,определена при условията на тотална щета и приспадане на запазените
части възлиза на 3980лв.Съдът счита ,че не следва да се приспада и евентуалната сума
,която би могла да бъде получена при предаване на мотоциклета за скрап,тъй като вече е
взета в предвид стойността на запазените части.
Доколкото на ищеца извънсъдебно е било заплатено застрахователно обезщетение в
размер на 1271,05лв. ,то ответникът е останал задължен за разликата от 2708,95лв.,до който
размер следва да бъде уважена претенцията на ищеца,а до пълния предявен размер от
3429лв. същата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
Сумата от 2708,95лв. се дължи ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба в съда 13.01.2022год. ,до окончателното й заплащане.
Съдът счита ,че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносните
последици е неоснователно тъй като няма доказателства същият да е в нарушение на
правилата за движение.Не се установява същият да се е движел с превишена скорост,тъй
като според вещото лице няма обективни данни,от които да се направи обоснован извод за
скоростта му на движение,а в показанията си другия водач съобщава субективни
обстоятелства.По-конкретно показанията на св.Румян ,че ищецът се е движел бързо , със
скорост 50/60км. в час ,с което е превишена допустимата в пътния участък скорост от
30км./ч не се потвърждават от доказателствата по делото.Такива данни не са вписани в
протокола за ПТП,съставен от компетентните органи на МВР.Също така от показанията на
този свидетел се установява ,че другият участник също се опитал да завие,за да не се
ударят,което опровергава възражението на ответника ,че ищеца не е предприел мерки за
предотвратяване на удара като намали скоростта си или промени леко посоката си.
По претенцията за обезщетение за забава в размерна 126,68лв. ,за периода от
02.09.2021год. до 12.02.2022год.,която е предявена от ищеца на основание чл.86 от ЗЗД
,съдът съобрази следното :
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ,обаче застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го
е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока
от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106, ал. 3
КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки
"Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други застраховки,
застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да представи за
установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства
може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се предвиди към
5
датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на
доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда,
че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане
на претенции.
В настоящия случай, ищецът е заявил претенцията си пред застрахователя на
03.09.2021год.С оглед на така установените факти и цитираните по-горе разпоредби,
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за имуществени
вреди е дължимо от 03.12.2021 г. Поради това, претенцията за законна лихва върху
обезщетението за имуществени вреди следва да се уважи, считано от 03.12.2021 г. и да се
отхвърли за периода от 02.09.2021год. до 02.12.2021 г.Размерът на същото, изчислен от съда
по реда на чл.162 от ГПК за периода 03.12.2021год. до 12.01.2022год. възлиза на 30,84лв.
като до пълния предявен размер от 126,68лв. следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът, който е направил
своевременно искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за направени
такива.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски в размер на 1087,16лв.
,от които :187,16лв. – д.т. ; 200лв. – депозит за вещо лице;700лв. – адвокатско
възнаграждение уговорено с договор за правна защита и съдействие и заплатено с платежно
нареждане от 05.01.2022год.
В съдебно заседание пълномощникът на ответника е направил възражение за
прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да бъде намалено на основание чл.
78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, вида и
обема на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, че е проведено
едно единствено открито съдебно заседание, както и след като съобрази действащата към
предявяване на исковата молба разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
приема, че възнаграждението следва да се намали на 600 лева (с вкл. ДДС), която сума
следва да се присъди на ищеца
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от
760,65лв.,съобразно уважената част от исковете.
6
На основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски за отхвърлената част има и
ответника.Същия е поискал адвокатско възнаграждение в размер на 720лв.,с вкл.ДДС ,но по
делото не са представени доказателства за уговореното и съответно платено адвокатско
възнаграждение от ответната страна,поради което съда счита ,че такова не се дължи.
Ответникът е поискал със списък на разноските по чл.80 от ГПК и 200лв. – депозит
за вещо лице и 30лв. – депозит за свидетел,които разноски са доказани.Съобразно
отхвърлената част от исковете ищецът дължи деловодни разноски в размер на 52,78 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД,ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление
в гр.София,бул.“Джеймс Баучер“ 87 да заплати на З. Д. С.,ЕГН : **********,с адрес в
гр.София,ж.к.“Овча Купел“ ,бл.512,вх.А,ет.3,ап.7 ,на основание чл.432 КЗ вр. чл.86 от ЗЗД
сумата в размер на 2708,95лв.,представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди от застрахователно събитие,реализирано на 02.09.2021год. ,като
отговорността на ответника е обусловена от валидно сключена застраховка „ГО“ на
автомобилистите ,полица № BG/02/121000744057,валидна от 10.03.2021год. до
09.03.2022год.,застраховаща отговорността за причинени вреди от виновния за настъпване
на процесното ПТП водач Антония Първанова ,ведно със законната лихва от 13.01.2022год.
до окончателното й заплащане,както и сумата в размер на 30,84лв.,представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва ,за периода от 03.12.2021год. до
12.01.2022год. като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от З. Д. С.,ЕГН : **********,с адрес в
гр.София,ж.к.“Овча Купел“ ,бл.512,вх.А,ет.3,ап.7 срещу ЗД „Бул Инс“АД,ЕИК : *********
със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“Джеймс Баучер“ 87, с правно
основание чл.432 КЗ за разликата от уважения размер от 2708,95лв.,до пълния предявен
размер от 3 429лв.,представляващ застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди от застрахователно събитие ,реализирано на 02.09.2021год. и с правно
основание чл.86 от ЗЗД за разликата от уважения размер от 30,84лв. до пълния предявен
размер от 126,68лв.,представляваща мораторна лихва и за периода 02.09.2021год. до
02.12.2021год. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД,ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление
в гр.София,бул.“Джеймс Баучер“ 87 да заплати на З. Д. С.,ЕГН : **********,с адрес в
гр.София,ж.к.“Овча Купел“ ,бл.512,вх.А,ет.3,ап.7 ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в
размер на 760,65лв.,представляваща деловодни разноски, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА З. Д. С.,ЕГН : **********,с адрес в гр.София,ж.к.“Овча Купел“
,бл.512,вх.А,ет.3,ап.7 да заплати на ЗД „Бул Инс“АД,ЕИК : ********* със седалище и
адрес на управление в гр.София,бул.“Джеймс Баучер“ 87,на основание чл.78,ал.3 от ГПК
сумата в размер на 52,78лв.,представляваща деловодни разноски, съобразно отхвърлената
част от исковете.
7
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8