№ 40983
гр. София, 09.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110158458 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 9471/2017 г., по описа на СРС, 74 състав.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените
указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК;
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.;
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия
си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си
и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
ПРИКАНВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
1
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител,
за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по медиация,
към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно. Центърът по
медиация се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54. Повече информация - на тел. 02
/895 54 23, моб. тел. 0889 515 423 и на ел. адрес: ********@***.*******.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 11.12.2024 г. oт 10:25 часа, за когато да се
призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, като на ищеца се
връчи и препис от отговора на исковата молба на ответника.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД от /ФИРМА/ срещу Д. С. Д. за сумата в размер на 1996,45
лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта Globul OBB
Mastercard от 06.12.2007 г., сключен между ответника и /ФИРМА/, вземанията по който са
прехвърлени на /ФИРМА/ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 16.02.2017 г., до окончателното плащане, сумата в размер на
2859,69 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 13.05.2009 г. до
14.02.2017 г., както и сумата в размер на 690,31 лева, представляваща наказателна лихва за
периода от 13.05.2009 г. до 14.02.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 9471/2017 г., по
описа на СРС, 74 състав.
Ищецът /ФИРМА/ ЕООД твърди, че на 06.12.2007 г. бил сключен Договор за издаване
на кредитна карта Globul OBB Mastercard между Д. С. Д. в качеството му на
кредитополучател и /ФИРМА/, с който бил отпуснат кредитен лимит в размер на 1000 лева,
като банката имала право периодично едностранно да променя разполагаемия кредитен
лимит, за което уведомявала кредитополучателя по предвиден в Общите условия ред. Сочи,
че договорът бил в сила от деня на подписването му до изтичане валидността на картата,
като срокът се подновявал автоматично с още две години при подновяване на картата.
Твърди, че до 13.05.2009 г. кредитополучателят заплащал месечните вноски в размер на
минимум 5% от дължимата в края на предходния месец сума по кредита, като до този
момент усвоената главница била в размер на 1996,45 лева, след което ответникът
преустановил плащанията по договора. Сочи, че на 13.12.2010 г. целият кредит станал
изискуем поради изтичането на уговорения краен срок за връщане и неплащането му в срок.
Твърди, че на 31.01.2018 г. между банката и ищеца бил сключен Договор за прехвърляне на
парични вземания (цесия) от 31.01.2018 г., с което вземанията на банката по процесния
договор били прехвърлени на ищеца /ФИРМА/ ЕООД, за което ответникът бил уведомен.
По така изложените доводи предявява разглежданите искове и моли да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който посочва, че
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва договора за цесия, респ. да е получавал
уведомление за извършената цесия, за което излага подробни съображения. Оспорва и
действителността на договора за издаване на кредитна карта, като поддържа да не са спазени
изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4-14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 ЗПК (отм.). Отделно от
това твърди недействителност на клаузата за възнаградителна лихва, като твърди, че същата
противоречи на добрите нрави. Оспорва и клаузата за неустойка за забавено изпълнение. В
условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на вземанията по давност. По
така изложените доводи счита предявените искове за неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ,
вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно отношение по
твърдения договор за издаване на кредитна карта, сключен между /ФИРМА/ и ответника с
уговорени възнаградителни и наказателни лихви, усвояването на претендираната главница,
договорения размер на възнаградителната лихва и на начислените наказателни лихви за
2
исковия период, настъпването на изискуемостта на вземанията, както и наличието на
валидно правоотношение по договор за цесия, по силата на което вземанията срещу
кредитополучателя, произтичащи от процесния договор за издаване на кредитна карта са
прехвърлени на ищеца, за което ответникът е надлежно уведомен.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания, за което не сочи доказателства.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, с които законът свързва спиране и прекъсване течението на давностния срок.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3