Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 03.06.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен брачен състав, в закрито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Е. Александрова ч. гр. д. № 6763 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по ЖАЛБА, вх. № 04259 от 17.04.2019 г. по описа на ЧСИ Г.К., подадена
от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, срещу
Разпореждане от 11.04.2019 г. по изп. д. № 20199240400393, с което ЧСИ К.отказва
да редуцира размера на разноските за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело, претендирани от взискателя.
Сочи се, че претендираното възнаграждение е прекомерно и
несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата), както и с ТР № 6/12 на ОСГТК на ВКС.
Поддържа се още, че процесното възнаграждение не е съобразено с липсата на
каквато и да е правна и фактическа сложност на изпълнителното дело и с
извършените до момента изпълнителни действия за събирането на дължимата сума,
които от страна на взискателя се състоят единствено в изготвянето на молба за
образуване на изпълнителното дело с посочване в същата на способа за
изпълнението.
Изложени са съображения за прекомерност на таксата по т. 26
от ТТРЗЧСИ, тъй като включването на адвокатското възнаграждение, което е
отделно вземане за разноски по изпълнителното производство в събраната сума по
смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ, било незаконосъобразно. Поддържа, че
материалният интерес, върху който се изчислява пропорционалната такса е само
присъденото вземане по изпълнителния лист.
Подробно в жалбата са изложени съображения.
Предвид изложеното моли съда да отмени разпореждането на ЧСИ
от 11.04.2019 г. за отказ за намаляване на адвокатския хонорар на взискателя.
Отправено е и искане да бъде намалено адвокатското
възнаграждение в полза на взискателя до законоустановения минимум, съобразно
правилата на чл. 10, т. 1 от Наредбата. Също така, се моли, ако евентуално бъде
преценено, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран
и че същото следва да бъде включено в събраната сума, то да бъде изменен и
размерът на дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ, съобразно размера на дълга.
Заявена е претенция за присъждане на разноски в настоящото производство,
включително адвокатско възнаграждение.
Взискателят по изпълнителното дело – С.Г.Я., в депозирано от
нея писмено възражение, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я
остави без уважение.
Частен съдебен изпълнител Г.К.,
подробно в представените мотиви, е изложил
съображения за неоснователност на подадената жалба.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и
становището по нея, както и обясненията на частен съдебен изпълнител Г.К., прие
следното:
Изпълнителното дело № 20199240400393 по описа на ЧСИ Г.К., с
рег.№ 924 на КЧСИ, е образувано по молба от 04.04.2019 г. на С.Г.Я. срещу
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД въз основа на изпълнителен
лист от 28.03.2019 г., издаден от Апелативен съд – Варна, ТО, 1 състав, по
в.т.дело № 62/2019 г. С този изпълнителен лист настоящият жалбоподател ЗАД „ОЗК
З.“ АД е осъден да заплати на С.Г.Я. сумата от 80 000 лв., представляваща
обезщетение от претърпени неимуществени вреди от смъртта на внучка ѝ в
резултат на ПТП, настъпило на 28.02.2014 г. С молбата по чл. 426 ГПК
взискателят, чрез пълномощника си адвокат С.С., е посочил начина на
изпълнението, а именно направил е искане за налагане на запор върху всички
банкови сметки на длъжника, както и запор върху всички вземания на длъжника.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен
договор за правна защита и съдействие от 02.04.2019 г., от който се установява,
че адв. С.С. оказва безплатна правна защита и съдействие на взискателя С.Я.на
основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатура.
На 05.04.2019 г. на длъжника ЗАД „ОЗК З.“ АД е връчена
покана за доброволно изпълнение изх. № 5029/04.04.2019 г., в която е посочен и
размерът на дължимите разноски по изпълнителното производство, в това число
сумата от 2122 лв. за адвокатско възнаграждение. По повод последното длъжникът
ЗАД „ОЗК З.“ АД е сезирал ЧСИ Г.К. с възражение вх. № 03955/09.04.2019 г. за
намаляване на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до размера
по чл. 10, т. 1 от Наредбата, както и за намаляване на размера на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Изложил е съображения, че същото е
прекомерно предвид правната и фактическа сложност на делото, както и поради
факта, че процесуалният представител на взискателя е подал единствено молба за
образуване на изпълнителното производство.
Препис от възражението е изпратен на взискателя, чрез адв. С.,
който е депозирал молба-становище с вх. № 4034/11.04.2019 г., с което заявява
несъгласие с искането на длъжника
С обжалваното разпореждане от 11.04.2019 г. ЧСИ Г.К. е
отказал да намали приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в
размер на 2122 лв.
На 18.04.2019 г. на длъжника по изпълнителното дело е
връчено съобщение за налагане на запор върху вземанията му по банкова сметка, ***.
На 22.04.2019 г., 30.04.2019 г., 02.05.2019 г., 07.05.2019 г., 10.05.2019 г.,
17.05.2019 г., 20.05.2019 г. и на 21.05.2019 г. са постъпили доброволни
плащания за погасяване на дълга от страна на ЗАД „ОЗК З.“ АД.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от процесуално
легитимирано лице - длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния
едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител - разпореждане от 11.04.2019 г., с което е оставено без
уважение възражение вх.№ 03955/09.04.2019 г. на длъжника по чл. 78, ал. 5 ГПК
за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.
Разгледана
по същество, същата се явява и основателна по следните съображения:
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан
със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер, но същият не
може да бъде под минимално определения такъв съобразно чл. 36 ЗА, като Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
определя минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ.
Възнаграждението за представителство и правна помощ по
изпълнителни дела се определя по реда на чл. 10 от Наредбата - 200 лв. за
образуване на изпълнително дело, а за водене на делото и извършване на действия
с цел удовлетворяване на парични вземания съгласно чл. 10, т. 2 (Изм., ДВ, бр.
7 от 22.01.2019 г.) - за парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. -
1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000
лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
В
настоящия случай жалбоподателят - длъжник дължи на взискателя адвокатско
възнаграждение, но само за образуване на изпълнителното дело, което съдът, с
оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, приема, че следва да бъде
в минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно в размер на 200 лева. Преценката
за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния
случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен
първоначалната молба по чл. 426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен
изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви
други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане.
Действително в молбата за образуване на изпълнителното производство
процесуалният представител на взискателя - адвокат С.С., е посочил начина на
изпълнението, а именно направил е искане за налагане на запор върху всички
вземания на длъжника от суми по банкови сметки и от съконтрахенти. Следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 426, ал. 2 ГПК, реквизит от съдържанието на молбата за
образуване на изпълнително производство е и посочване от взискателя на начина
на изпълнението, какъвто е настоящият случай. Не без значение е и
обстоятелството, че длъжникът е извършвал доброволни плащания по делото, поради
което действия с цел удовлетворяване на паричното вземане - предмет на
изпълнителния лист, не са били необходими.
В тази връзка начислените от ЧСИ Г.К. разноски по
изпълнителното дело в размер на 2122 лв. за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство, следва да бъдат намалени до 200 лв. на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, настоящият съдебен състав
намира следното: съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума. Под „парично вземане“ по смисъла на
посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които
такса по т. 26 от Тарифата не се дължи, т.е. таксата не се начислява върху
заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, респ. върху юрисконсултското възнаграждение. При
това положение следва да бъде намалена и таксата по т. 26 от ТТРЧСИ от 6584.02 лв. с ДДС на 6533.89 лв. с ДДС (изчислена към
22.04.2019 г.).
По изложените аргументи съдът намира, че жалбата против
процесното изпълнително действие е основателна и следва да бъде уважена.
Относно претенцията за разноски на жалбоподателя, настоящият
съдебен състав намира, че в настоящото производство разноски не следва да се
присъждат, а такива следва да бъдат търсени по реда на чл. 441 ГПК, във вр. с
чл. 45 от ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА сумата от 2122 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя С.Г.Я., ЕГН **********,
по изпълнително дело № 20199240400393
по описа на ЧСИ Г.К., на 200 лв.
НАМАЛЯВА сумата от 6584.02 лв. с ДДС,
представляваща такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20199240400393 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, на 6533.89 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, за присъждане
на разноски в производството по ч. гр.
д. № 6763/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-ви
въззивен брачен състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.