№ 11
гр. Кюстендил , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Валентина С. Стоицова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20201520101510 по описа за 2020 година
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ *********, адрес на управление на дейността – гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, съдебен адрес – град Благоевград, ул. „Тодор
Александров“ № 41, ет.1, офис 114, чрез адв. Р.И. е предявил против К. Б. В., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ********** иск да бъде осъден ответника да му заплати сумата от
564,86 лв. (петстотин шестдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки),
представляващи изплатеното от ищеца по щета № 110695/05.08.2015 год. обезщетение,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е взел становище по иска и обстоятелствата, на
които същият се основава.
В съдебно заседание исковата претенция се поддържа от ищеца, а ответникът – редовно
призован, не спори по настъпване на процесното ПТП като твърди, че ударът е станал
непосредствено след като се счупила скоростната кутия. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
1
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, при усл. на чл.235, ал.2 и 3 ГПК,
приема за установено следното:
На 12.07.2015 г. моторно превозно средство марка и модел „ВАЗ 2121“ с рег. № *******,
собственост на Д.Р. В.а и управлявано от ответника в настоящото, при движение в с. Горна
Козница по асфалтов път без наименование, намиращ се от центъра на селото към църквата
и при извършване на маневра „заобикаляне“ на паркирания л.а. „Фолксваген Поло“ с ДК №
***********, собственост на Д.Н.Г.а (спр. л. 7), губи контрол над управлявания от него
автомобил и удря паркирания л.а., вследствие на което настъпило ПТП с причинени
материални щети по двете превозни средства. На място пристигналите полицейски
служители, след оглед на произшествието, изготвили протокол за ПТП №
1094097/12.07.2015 г. /л.5/ - изготвен от мл. автоконтрольор С. П., подписан от него и
участниците в произшествието. В протокола изрично е посочено, че ответникът не
представя валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като липсата
на такава към датата на настъпване на процесното ПТП се установява и от представената на
л. 10 от делото Справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд.
От представеното заверено копие на Доклад по щета № 11 0695/05.08.2015г. (л. 11), ведно с
приложеното Авизо местен превод – л. 19 от делото, се установява, че сумата от 564,86 лв. е
била изплатена на Д.Н.Г.а на основание именно посочения номер на доклад по щета. Видно
от Регресна покана изх. № ГФ-РП-330/03.05.2016 г. относно щета № ГФ-11-0695/05.08.2015
г. е, че такава е изпратена на ответника в настоящото за заплащане на сумата от 577,86 лв.,
като същата не е потърсена от получателя. От представеното на л. 8 от делото писмено
доказателство се установява, че НП № 15-0245-000316/24.07.2015, издадено заради
нарушение на чл. 185, чл. 177, ал.1, т.2, пр. 2, чл. 183, ал.1, т.1 пр. 3 и чл. 185 от ЗДвП на
името на К. Б. В., ЕГН: **********, е връчено на последния на 23.09.2015г., съответно –
влязло в сила на 30.09.2015г. Заключението на приетата по делото съдебна автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно изготвено, сочи, че описаният в
протокола за ПТП механизъм на настъпване на същото е малко вероятен. Уточнява, че
възможността да настъпи описаната авария по кормилната уредба е практически много
малка, а още по-малко вероятно е това да стане без някаква предварителна индикация
(увеличена хлабина във волана, несвойствен шум – стържене в лагерите и т.н.) като се сочи,
че най-вероятно счупването е реализирано при удара в паркирания лек автомобил.
Експертът определя размера на настъпилата в резултат на процесното ПТП щета на 564,86
лв., който съвпада и с претендирания в исковата молба такъв.
Другите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което и не се
2
обсъждат подробно.
Съобразявайки горното съдът счете, че предявеният иск е допустим и основателен, поради
което ще се уважи. Мотивите на съда са следните:
За да се ангажира отговорността на ответника по чл. 288, ал. 12, във вр. с ал. 1, т. 2, б. "а"
КЗ (отм.), квалификация на иска дадена от съда на основание фактическите обстоятелствата
които се основава,следва да бъде осъществен следния фактически състав: 1) Гаранционният
фонд да е заплатил обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на
смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество 2) пътнотранспортното
произшествие да е настъпило на територията на Република България, 3) ПТП да е причинено
от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, 4) виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Осъществяването на горния фактически състав има за
последица встъпване на Гаранционния фонд в правата на увреденото лице до размера на
платеното и разходите по чл. 288, ал.8 от КЗ (отм.), т.е. притезанието на фонда възниква на
две отделни основания - суброгация в правата на увреденото лице по чл. 45 ЗЗД до размера
на платеното и вземане против виновния водач за разноските за определяне и изплащане на
обезщетението по силата на законовата норма на чл. 288, ал.8 от КЗ (отм.).
Съдът счита, че събраните по делото доказателства установяват основателността на исковата
претенция.
На първо място ответникът е управлявал МПС, за което собственикът му – Д.Р. В.а, към
датата на ПТП не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Ответникът, макар и не собственик на автомобила, е имал задължението да провери дали за
същия има сключена задължителна застраховка ГО и да не го управлява, ако не е имало
такава.
Изготвените и представени по делото протокол за ПТП и експ. з-ние на вещото лице инж.
В., обсъдени в своята съвкупност обуславят извода на съда, че виновен за ПТП, от което са
причинени имуществени вреди на трето лице - повреди на собственост на трето лице лек
автомобил, е именно ответникът. Действително с оглед т. 15 от ТР № 6/06.11.2013 г. по ТД
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и във вр. с чл. 300 ГПК наказателното постановление или
актът на съда за неговата отмяна по НАХД имат за предмет деяние, което не е
престъпление, а административно нарушение, поради което те не обвързват гражданския
3
съд относно вината на дееца и противоправността на деянието. Въпреки това обаче, съдът
намира, че сочените елементи от деликтния фактически състав на чл. 45 от ГПК са налице.
Така, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на деликвента се предполага, което размества
доказателствената тежест досежно установяването й и същата се възлага на ответника в
настоящото, който в конкретиката на казуса не успя да установи липсата й. Тоeст,
презумпцията на сочената разпоредба произвежда своето действие поради ненадлежно
оборване на същата в хода на процеса. За прецизност съдът ще посочи, че описаният в
протокола за ПТП механизъм на настъпване на произшествието е тясно свързан с вината на
ответника доколкото последният твърди, че именно поради счупване на скоростната кутия е
изгубил управление върху лекия автомобил, в резултат на което е настъпил и ударът.
Многократно ВКС се е произнасял, че протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е
официален свидетелстващ документ на основание чл. 179, ал. 1 ГПК и има обвързваща
доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на
длъжностното лице. Ако пътно - транспортното произшествие не е реализирано в
присъствието на длъжностното лице, какъвто очевидно е и настоящият казус, протоколът не
се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП, но се ползва с такава за
констатираното положение на участвалите в ПТП моторни превозни средства. Така, в
случая процесният протокол не обвързва съда досежно изложеното в него в частта, в която е
посочено, че изгубването на контрол върху лекия автомобил е „вследствие техническа
неизправност, настъпила по време на движение, по кормилната уредба…“. В този смисъл
експертното заключение сочи, че възможността да настъпи описаната авария по кормилната
уредба е практически много малка, а още по-малко вероятно е това да стане без някаква
предварителна индикация (увеличена хлабина във волана, несвойствен шум – стържене в
лагерите и т.н.) като се сочи, че най-вероятно счупването е реализирано при удара в
паркирания лек автомобил. Съдът намира така изготвената експертиза за обективна и
обоснована, поради което я кредитира с оглед специалните познания на вещото лице в
съответната сфера. Вярно е, че вещото лице твърди изложеното от него не с абсолютна
сигурност, а с голям процент вероятност, но това е достатъчно, за да внесе съмнение в
съзнанието на съда, досежно соченото обстоятелство, относимо към вината на извършителя,
който следваше да установи липсата й пълно и главно предвид разместената
доказателствена тежест. Тоест, в случая ищецът проведе насрещно доказване, което е
достатъчно да бъде и непълно, за да разколебае изводите на съда досежно липсата на вина у
извършителя.
Предвид посочените съображения съдът намира, че причинител на процесното ПТП е
ответникът, който, действайки виновно, освен че е нарушил правила за движение по
пътищата, установени в ЗДвП е нарушил и КЗ, управлявайки лек автомобил без сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите". По делото не бяха ангажирани
други доказателства, в т.ч. гласни такива, които да разколебаят направените от съда изводи.
4
Представени по делото са доказателства, че при спазване изискванията на КЗ - при
наличието на уведомление за имуществени вреди от пострадалото лице ищцовият фонд е
образувало преписка по щета, по която с помощта на вещо лице е описало и оценило
стойността на щетите по лекия автомобил на същото.Експертизата относно стойността на
вредите се потвърждава и от приетата като неоспорена в исковото производство такава на
в.л. инж. В.. Стойността на щетите е изплатена на пострадалия на 04.11.2015 год ( спр. л. 19
от делото), а ответникът е бил поканен да изплати на ищеца доброволно платеното от
последния чрез регресна показа, за която няма данни да е получена (спр. обратна разписка с
отбелязване, че „пратката не е потърсена от получателя“).
За пълнота на изложението съдът ще се произнесе и по релевираното от ответната страна
възражение за изтекла погасителна давност, въпреки че същото е сторено след изтичане на
срока по чл. 131 от ГПК, в който е следвало да се поставят за разглеждане възраженията на
ответника. При това съдът намира същото за неоснователно поради следните съображения:
в предходно действалия до 01.01.2016 г. Кодекс за застраховането, приложим към
настоящото ПТП, единствената уредба на погасителната давност е в разпоредбата на чл.
197, съгласно който правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност
считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "ж. " и "з.
" и при застраховки "г. о. " по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с
петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. Тази уредба се отнася
единствено до правата на застрахования, без да са уредени правата на суброгиращия се
застраховател и на Гаранционния фонд. Съгласно чл. 378, ал. 6 КЗ, регресните и
суброгационни искове на застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10
– 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 срещу причинителя на вредата се погасяват в
срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното
обезщетение на третото увредено лице. Съдът намира, че именно тази уредба е приложима и
по отношение на регресните и суброгационни искове на Гаранционен фонд - от една страна,
тъй като до 01.01.2016 г. липсва изрична уредба на въпроса, и от друга страна, поради това,
че, тъй като давността не се прилага служебно, съдът следва да се съобрази с действащата
нормативна уредба към момента на заявеното възражение за изтекла погасителна давност. В
случая намира приложение и т. 14 от Постановление № 7/77 г. от 04.10.1978 г. на Пленума
на ВС, съгласно която за регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а
течението й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на
правоимащите лица. В този смисъл е и последователната практика на върховната инстанция
(Решение № 178 от 21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, II ТО, Решение № 15 от
04.02.2011 г. по т. д. № 326/2010 г. на ВКС, II ТО, Определение № 441 от 12.07.2010 г. по т.
д. № 962/2009 г., II ТО, и други). В случая Гаранционен фонд е изплатил обезщетението на
04.11.2015 г., а исковете, предмет на разглеждане на настоящото производство, са предявени
на 24.08.2020 г. (с дата на пощенското клеймо – 20.08.2020 г.), т.е не е изтекла 5 - годишната
5
погасителна давност.
Предвид всичко изложено по-горе заявената претенция се явява основателна, поради което
съдът ще я уважи в нейната цялост. Така, основателен е искът и за присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане поради акцесорния му характер.
Съобразно изхода от делото съдът ще присъди на ищцовия фонд всички сторени по делото
разноски - сумата от 250,00 - двеста и петдесет лева, в т.ч. 50,00 лв. заплатена държавна
такса и 200,00 лв. възнаграждение за в. л. В молбата е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, но по делото се установи, че ищецът е представляван от
адвокат, а не от юрисконсулт, като първият не представя доказателства за заплатен адв.
хонорар, вкл. липсва посочване на такъв в представения списък с разноските по чл. 80 ГПК.
Водим от горното и на осн.чл.288,ал.12 КЗ /отм./ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД,
съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Б. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, ж.к. „Бузлуджа“, бл. 98, вх.
2, ап. 29, ет.3,настоящ адрес-с.Горна Конзица,община Бобов дол,Кюст.област, ДА
ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСГАТ *********, адрес на управление на
дейността - гр. София, ул."Граф Игнатиев" № 2, ет.4сумата от 564,86 лв. (петстотин
шестдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки), представляващи изплатеното от
ищеца по щета № 110695/05.08.2015 год. обезщетение, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска (20.08.2020 г.) до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА К. Б. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. ********** ДА ЗАПЛАТИ на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСГАТ *********, адрес на управление на дейността - гр.
София, ул."Граф Игнатиев" № 2, ет.4, сумата от 250,00 лв. (двеста и петдесет лева),
представляваща сторените от последния разноски по воденето на делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Кюстендил, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6