№ 224
гр. Ботевград, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20241810101720 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба на В. С. Л., ЕГН: **********, С.
В. Л., ЕГН: **********: двамата с адрес АДРЕС; С. В. Г., ЕГН: 6№, АДРЕС, и К. В. С., ЕГН:
**********, АДРЕС, всичките чрез адв. М. Н., АДРЕС; срещу Община Ботевград, АДРЕС, с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба (ИМ) на ищците се твърди, че:
Ищците били собственици на поземлен имот с идентификатор 12283.357.15,
находящ се в с. Врачеш, общ. Ботевград, по КККР, одобрен със Заповед № РД-18-
519/02.08.2019 г. на ИД на АГКК; площ 1 628 кв. м.; трайно предназначение на територията:
земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория: 5.; № по предходен план 347015;
съседни имоти: 12283.357.14, 12283.357.16, 12283.357.99, 12283.357.13. За собствеността на
този имот ищците се легитимират с Нотариален акт за собственост на н. и., придобит по
наследство, давност и делба № 53, т. I по нот. д. № 131/1995 г. на нотариус З.А. при
Ботевградския районен съд (БРС), с който за собственик на имота бил признат праводателя
на ищците: В. ПП. Л., починал на 04.12.2020 г., – съпруг на В. Л. и баща на С. Л., С. Г. и К.
С.. Същият имот преди това бил „закупен“ през 25.12.1954 г., когато П.М. Л., баща на В. Л.,
„придобил“ имота с договорът, обективизиран в обикновена писмена форма с нотариална
заверка. Процесният имот не бил внасян в ТКЗС, а бил обработван от неговите ищците и
техните праводатели, както било и понастоящем. Въпреки това обаче със Заповед №
346/03.11.2008 г. на ОД „Земеделие“ – София този имот бил описан като земя по чл. 19
ЗСПЗЗ и предоставен на Община Ботевград. Освен това ищците са плащали данъците на
процесния имот.
С оглед на изложеното ищците молят БРС да приеме за установено по отношение на
ответната община, че именно те са собственици на имота по силата на придобивна давност и
наследствено правоприемство от 25.12.1954 г. досега. Претендират се и разноски.
1
В отговора на ИМ (ОИМ) общината твърди, че:
Процесният имот бил актуван като частна общинска собственост като поземлен имот
с идентификатор № 12283.357.15 с Акт за частна общинска собственост (АЧОС) №
6180/30.12.2024 г. Този имот бил включен в списъка със земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, до настоящия
момент не били предявявани реституционни претенции. Следователно, общината била
придобила собствеността върху процесния имот на основание чл. 19, ал. 1, във вр. с ал. 3
ЗСПЗЗ, тъй като тя, общината, стопанисвала и управлявала земеделската земя, останала след
възстановяване на правата на собствениците. Освен това АЧОС бил издаден при обвързана
компетентност на общината на основание чл. 45г ППЗСПЗЗ. АЧОС бил издаден и на
основание Скица № 15-1586720/27.12.2024 г. на СГКК – Софийска област, в която било
записано, че това е земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, съгласно Протоколно решение № 1/22.10.2008 г. на
ОД „Земеделие“ – София област. Именно АОЧС и протоколното решение на ОД „Земеделие“
доказвали надлежно възникналото в полза на общината право на собственост върху
процесния н. и.
С оглед на изложеното общината моли БРС да остави без уважение предявения иск
на ищците като неоснователен.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
От Удостоверение за наследници с изх. № 693/11.06.2024 г. на Община Ботевград се
установя, че В. ПП. Л., ЕГН: **********, е починал на 04.12.2020 г. Той е оставил
наследници: В. С. Л. (съпруга), С. В. Л. (син), С. В. Г. (дъщеря) и К. В. С. (дъщеря), които са
ищци в настоящия процес. С Нотариален акт за собственост на н. и., придобит по
наследство, давност и делба № 53 по нот. д. № 131/1995 г. на нотариус при БРС В. ПП. Л. е
признат за собственик на следния н. и.: празно дворно място, находящо се извън границите
на с. Врачеш, обл. Софийска, с планоснимачен № 533, цялото то 1 700 кв. м., при съседи:
наследници Петко С.ов Доцински и С. Минов Танковски. Владението на В. Л. било
наследено от неговия праводател П.М. Л., който го закупил с договор за покупко-продажба
на н. и., сключен в обикновена писмена форма и нотариална заверка, от 25.12.1954 г.,
влизайки във владението му от същ. дат. Процесният имот, съгласно заключението на ВЛ по
СТЕ, днес представлява поземлен имот с идентификатор 12283.357.15, съгласно Заповед РД-
18-519/02.08.2019 г. на ИД на АГКК, с площ от 1 628 кв. м., предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5, пир съседи:
12283.357.14, 12283.357.16, 12283.357.99, 12283.357.13. Съгласно показанията на св. Ф.Ю.З
от 2012/13 г. до смъртта на В. Л. този имот се е владеел именно от него, а след това – от
неговите наследници (ищците по делото), а според показанията на св. В.Д.Д. – владението
било започнало от 1987 г.
С АЧОС № 6180/30.12.2024 г. процесният н. и. е бил актуван като „общинска
собственост“ на основание чл. 19, ал. 1, във вр. с ал. 3 ЗСПЗЗ, тъй като тя, общината,
стопанисвала и управлявала земеделската земя, останала след възстановяване на правата на
собствениците. АЧОС бил издаден въз основа на Протоколно решение № 1/22.10.2008 г. на
ОД „Земеделие“ – София област.
От СТЕ се установя, че: (1) ПО кадастралния и регулационния план на с. Врачеш от
1963 г. процесният н. и. не е бил включен в строителните му граници, както било и към
настоящия момент. През 1954 г. П.М. Л. е бил купил имота като градина, земеделска земя.
Няма данни за статуса на имота преди 1954 г., а след тази година до 1995 г. същият е бил
земеделска земя. (2) Процесният имот с площ от 1 628 кв. м. Той е идентичен с имота,
описан в договора за покупка на н. и. в обикновена писмена форма от 1954 г., като в о. с. з.
на 17.06.2025 г. ВЛ сочи, че разминаването в квадратурата (в договора от 1954 г. е вписано,
че имотът е от 1 декар) се дължи на обстоятелството, че през 1954 г. не е било направено
2
точно измерване на земята. През 1995 г. този имот е описан в процесния нотариален акт с
размер на 1 700 кв. м., но това също не било точно; действителният размер на имотът е бил
1 628 кв. м., както е описан в скицата от АГКК. (3) Имотът никога не е бил част от блоковете
на ТКЗ и АПК в кметството на с. Врачеш и общ. Ботевград, съгласно данните на ДЗС към
общ. Ботевград, нито в някакви други обществени организации. (4) В поземлената комисия
на гр. Ботевград липсва заявление за възстановяване на процесния н. и. след 1989 г.
По правото:
БРС намира, че е сезиран с УИ на В. С. Л., С. В. Л., С. В. Г., и К. В. С., срещу Община
Ботевград, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се да бъде признато за установено
по отношение на общината, че ищците са собственици на процесния н. и. идентификатор №
12283.357.15 на основание десетгодишно давностно владение: чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 82
ЗС, започнало на 25.12.1954 г. от праводателя на техния праводател П.М. Л., наследен от
сина си В. ПП. Л.: чл. 5, ал. 1 ЗН, а последният пък наследен от съпругата си – В. Л. и баща
на С. Л., С. Г. и К. С.: чл. 9, ал. 1, във вр. чл. 5, ал. 1 ЗН. Ответната община възразява срещу
иска, като релевира, че именно тя е собственик на същ. н. и., който била придобила на
основание чл. 19, ал. 1, във вр. с ал. 3 ЗСПЗЗ. (Правният интерес от завеждането на
процесният УИ се извежда от обстоятелството, че процесният н. и. е актуван от общината
като нейна частна собственост.)
Първоинстанционният съд намира, че по делото е доказано, че ищците владеят
непрекъснато процесния н. и. в продължение на повече от десет години от 27.121954 г.
досега (17.062025 г., датата на приключвана на съдебното дирене; чл. 79, ал. 1 ЗС).
Владението е започнато на 27.12.1954 г. от П.М. Л. въз основа на нищожен договор за
покупко-продажба на н. и. поради липса на нотариална форма (чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 18
ЗЗД от 1951 г.) Този договор има характер на предварителен договор по силата на конверсия
(чл. 19 ЗЗД), а предаването на фактическата власт върху н. и. по силата на предварителен
договор се явява основание за придобиването на владението върху този имот (арг. от чл. 70,
ал. 3 ЗС, в този смисъл е и Р. № 83/01.02.2021 г. по гр. д. № 2978/2019 г., ІІ г. о., Р. №
82/01.06.2015 г. по гр. д. № 6873/2014 г., І г. о. на ВКС).
Безспорно е по делото, че П.М. Л. по-късно е наследен от сина си В. ПП. Л. (чл. 5, ал.
1 ЗН), а и това се установява косвено то Нотариален акт за собственост на н. и., придобит по
наследство, давност и делба № 53 по нот. д. № 131/1995 г. на нотариус при БРС, с който
констатирано, че В. ПП. Л. е владеел имота повече от десет години към 1995 г. В. ПП. Л.
след смъртта си през 04.12.2020 г. е наследен от съпругата си – В. Л. и децата си – С. Л., С.
Г. и К. С. (чл. 9, ал. 1, във вр. чл. 5, ал. 1 ЗН). Правоприемниците (наследниците) са
присъединили към своето владение това на своите праводатели (наследодатели, чл. 82 ЗС).
След като ищците са доказали, че те, респ. техните праводатели, са владели н. и. през
различни времена, предполага се, че те са владели и в промеждутъка дотолкова, доколкото
не се установи друго по делото (чл. 83 ЗС). Впрочем владението се доказва и от показанията
на свидетелите по делото, а и не се оспорва от ответната община.
С оглед на изложеното БРС намира, че предявеният УИ на В. С. Л., С. В. Л., С. В. Г.,
и К. В. С., срещу Община Ботевград, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу Община
Ботевград, е основателен и следва да бъде уважен, като се приеме установено по
отношение на общината, че ищците са собственици на процесния н. и. идентификатор №
12283.357.15 на основание десетгодишно давностно владение: чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 82
ЗС, започнало на 25.12.1954 г. от праводателя на техния праводател П.М. Л., наследен от
сина си В. ПП. Л.: чл. 5, ал. 1 ЗН, а последният пък наследен от съпругата си – В. Л. и баща
на С. Л., С. Г. и К. С.: чл. 9, ал. 1, във вр. чл. 5, ал. 1 ЗН.
Възраженията на общината, че тя е собственик на процесния н. и., са неоснователни,
тъй като, първо, АЧОС има констативен, а не конститутивен характер, и следователно той
не прехвърля собствеността, нито пък създава предположение, че собствеността е
общинска. Второ, за да бъде придобит н. и. от общината на основание чл. 19, ал. 2, във вр. с
3
ал. 1 ЗСПЗС, необходимо е този имот да е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
(чл. 19, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗС). „Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ.“ (Р. №
21/04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г., ІІ Г. О. на ВКС). С други думи, ответната община
трябва да докаже, че процесният н. и. е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в
някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ (Р. № 21/04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 Г., г. ІІ г. о.
на ВКС). По делото обаче се установява от СТЕ тъкмо обратното: имотът не е бил включван
нито в ТЗКС, нито в АПК, нито към някаква обществена организация в периода от
09.09.1944 г. до 10.11.1989 г. Следователно този имот не е бил национализиран, при което
няма как да бъде реституиран. След като първата предпоставка от фактическия състав на чл.
19, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗС не е установена, то съдът намира за безпредметно да изследва дали са
налице, или не, останалите елементи от състава на това придобивно основание.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат ищците спрямо общината (чл. 78,
ал. 1 ГПК) за следните суми: 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение, 60 лв. за банкова такса,
10 лв. за такса за вписване на ИМ в СВп, 400 лв. за депозит за СТЕ, или всичко в общ размер
на 1 470 лв., което, разделено на всеки един от ищците, означава, че всеки ищец разполага с
вземане срещу общината в размер от по 367.50 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по иск на В. С. Л.,
ЕГН: **********, С. В. Л., ЕГН: **********: двамата с адрес АДРЕС; С. В. Г., ЕГН: 6№,
АДРЕС, и К. В. С., ЕГН: **********, АДРЕС, срещу Община Ботевград, АДРЕС, че В. С.
Л., С. В. Л., С. В. Г., К. В. С. са собственици по отношение на Община Ботевград на
поземлен имот с идентификатор 12283.357.15, находящ се в с. Врачеш, общ. Ботевград, по
КККР, одобрен със Заповед № РД-18-519/02.08.2019 г. на ИД на АГКК; площ 1 628 кв. м.;
трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива;
категория: 5.; № по предходен план 347015; съседни имоти: 12283.357.14, 12283.357.16,
12283.357.99, 12283.357.13; като имотът е придобит на основание давностно владение,
започнало от 27.12.1954 г.: чл. 79, ал. 1 ЗС, и наследяване на П.М. Л. и В. ПП. Л.: чл. 9, ал. 1,
във вр. чл. 5, ал. 1 ЗН.
ПРЕДОСТАВЯ на В. С. Л., С. В. Л., С. В. Г., К. В. С. шестмесечен срок, за да
извършат вписване на решението, считано от влизането му в сила, като им УКАЗВА, че след
изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си (чл. 115, ал. 2 ЗС).
ОСЪЖДА Община Ботевград да плати на В. С. Л. сумата от 367 (триста шестдесет
и седем) лева и 50 ст. за съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Община Ботевград да плати на С. В. Л. сумата от 367 (триста шестдесет
и седем) лева и 50 ст. за съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Община Ботевград да плати на С. В. Г. сумата от 367 (триста шестдесет
и седем) лева и 50 ст. за съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Община Ботевград да плати на К. В. С. сумата от 367 (триста шестдесет
и седем) лева и 50 ст. за съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
4
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5