№ 1411
гр. Варна, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100502190 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, вр. чл. 317, вр. чл. 310
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на община В.д. срещу Решение №
137/28.07.2022 г., постановено по гр.д. № 284/2022 г. по описа на Районен съд
- Девня, ІV състав, с което е признато за незаконно и отменено уволнението
на В. Н. Й. от длъжността "технически организатор спорт” в дейност „Битово
и комунално стопанство” при Община В.д., извършено със Заповед
№111/10.02.2022 г. на ВрИД Кмета на Община В.д. на основание чл. 325 ал. 1
т. 9 от КТ, като незаконосъобразна, на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ;
възстановява В. Н. Й. на заеманата преди уволнението длъжност "технически
организатор спорт” в дейност „Битово и комунално стопанство” при Община
В.д., на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ и се осъжда Община В.д. да заплати
на В. Н. Й. сумата от 4 597, 34 лева, представляваща обезщетение по чл. 225
ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа в резултат на
уволнението за периода 10.02.2022 – 06.07.2022 г., ведно със законната лихва
1
върху тази сума, считано от 05.04.2022 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение
на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди се, че ДРС
неправилно е приел, че не е налице първата предпоставка предвидена в чл.
325, т. 9 от КТ, а именно невъзможността на работника да изпълнява
възложената му работа по болест довела до трайно намалена
работостпособност или по здравни противопоказания. Излага се, че правилно
ДРС е приел, че липсва друга подходяща за здравното съС.ие на работника
работа в предприятието. Оспорва се основателността на предявените искове.
Отправя се искане до съда за отмяна на изцяло на решението на ДРС, като
исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ и чл. 228, ал. 3
от КТ. Претендират се разноски. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Въззиваемият В. Н. Й. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор
по така подадената жалба, с който се оспорва същата и се излага искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители
поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане
на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на В. Н. Й. против
община В.д., както следва: за признаване за незаконно и да бъде отменено
уволнението на Й., извършено със Заповед № 111/10.02.2022 г. на ВрИД
Кмета на Община В.д., на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ; да бъде
възстановен същият на заеманата преди уволнението длъжност длъжност
"технически организатор спорт” в дейност „Битово и комунално стопанство”
при Община В.д., на основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ и да бъде осъдена
Община В.д. да заплати на В. Н. Й. сумата от 4597.34 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение за
периода от 10.02.2022 г. до 06.07.2022 г., на основание чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника
община В.д., с който оспорва изцяло предявените искове.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
2
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че
решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност
на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете е с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са допустими, тъй като
за предявяването им е налице правен интерес и същите са депозирани в съда в
рамките на преклузивния 2-месечен давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от
КТ.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от
мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и
пред настоящата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, в предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 344, АЛ.
1, Т. 1 ОТ КТ:
Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ служителят има право да оспорва
законността на уволнението пред съда и да иска признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. Предпоставки за уважаване на иска са да е
налице валидно трудово правоотношение между ищеца и ответника,
ответникът да е прекратил трудовото правоотношение на ищеца и
прекратяването да не е съобразено със закона. Тежестта на доказване
3
законосъобразното прекратяване на трудовия договор е изцяло на
работодателя.
Не се спори, а и от представените доказателства се установява, че по
силата на допълнително споразумение № 165/28.01.2019 г. за изменение на
трудовото правоотношение към трудов договор № 62/12.01.2018 г. страните
са били валидно обвързани от безсрочно трудово правоотношение за
длъжността „технически организатор спорт“, както и че същото е прекратено
със Заповед № 111/10.02.2022 г. на ВрИД Кмета на Община В.д., на основание
чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ.
Фактическият състав на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ се състои от три елемента, които
трябва да съществуват кумулативно. Първият е невъзможност на работника
или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до
трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания.
Вторият елемент е заключение на ТЕЛК или НЕЛК, в което фигурира
болестта или съответните здравни показания и изрично е посочено, че това
съС.ие поражда невъзможност за работника или служителя да изпълнява
точно определена работа по трудовото правоотношение. Третият елемент е
липсата на друга подходяща за здравното съС.ие на работника или служителя
работа в предприятието. Под "подходяща работа" се разбира свободна щатна
длъжност, която съответства на промененото здравно съС.ие на работника
или служителя и на квалификационните изисквания, на които отговаря.
Обстоятелството, че тази работа е подходяща за неговото здравно съС.ие,
трябва да бъде също така удостоверено от компетентния здравен орган. Този
извод следва от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване
/ДВ, бр. 7 от 27.01.1987 г., изм. в ДВ, бр. 111 от 2001 г./, според която при
спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или
служител относно подходяща работа за трудоустрояване въпросът се решава
от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване. Такъв спор може
да възникне, когато в решението на здравния орган не е посочена
подходящата работа за трудоустрояване. Ако в решението на здравния орган
е посочена друга подходяща работа, издаденото решение се изпълнява, но
страните могат да искат здравният орган да измени или допълни
предписанието си.
От представеното Експертно решение на ТЕЛК № 2703/21.10.2021 г. е
4
видно, че въззиваемият е с 91 % трудова неработоспособност без чужда
помощ с водеща диагноза „Други уточнени болести на хранопровода“ и общо
заболяване „СъС.ие след спонтанна руптурана хранопровода. Езофагектомия,
езофагостома, ентеростома и Колоезофагопластика“. В т. 15 от документа са
посочени противопоказни условия на труд, а именно: тежък физически труд.
В мотивите на горецитираното решение е вписано, че Й. може да изпълнява
настоящата си длъжност „технически организатор спорт“, при спазване на
противопоказанията на труд, посочени в т. 15.
Изцяло в тежест на работодателя е да установи невъзможността на
работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест,
довела до трайно намалена работоспособност или по здравни
противопоказания. Категорични доказателства в тази насока не са ангажирани
от въззивника. От съдържанието на представената в тази връзка длъжностна
характеристика за длъжността „технически организатор спорт“ са видни
задълженията на служителя, а именно: води тренировки и мачове; организира
поддръжката на спортните площадки определени за провеждане на
тренировките по волейбол; води техническата документация на
състезателните клубове по волейбол на територията на община В.д.;
организира транспорта на волейболистите; организира снабдяването на
състезателите с екипировка; организира и провежда волейболните спортни
мероприятия в община В.д.; осъществява връзка с други институции, касаещи
работата му; осъществява контакт с медиите; разработва материали за
популяризирането на спорта в община В.д.. В преобладаващата си част тези
задължения са организационни и изискващи интелектуална дейност, т.е. при
изпълнението им не се престира тежък физически труд.
Не е установено в условията на главно и пълно доказване, че във връзка
със задължението на служителя да води тренировки и мачове се налага
престиране на тежък физически труд, което да води до невъзможността на Й.
да изпълнява възложената му работа като „технически организатор спорт“, т.е
горното да съставлява работа, свързана със системно физическо натоварване,
с поС.но придвижване и пренасяне на значителни (повече от 10 kg) тежести
при енергоразход над 350 W, съобразно легалната дефиниция на понятието
„Тежка физическа работа“, дадено в § 1, т. 6 от ДР на Наредба № РД-07-3 от
18.07.2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните
места. Ноторно е, че горната дейност може да се осъществява дори от място
5
или с минимални движения, свързани с еднократни показвания и обяснения,
без това да налага особена активност от страна на служителя.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че не е налице
първият от елементите от фактическия състав на основанието по чл. 325, ал.1,
т. 9 от КТ , тъй като по делото не се установи по безспорен начин, че по
отношение на въззиваемия е налице невъзможност да изпълнява възложената
му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност или
по здравни противопоказания. В случая не се налага изследване наличието
или липсата на останалите предпоставки на преждецитираната разпоредба,
тъй като това няма да промени крайните изводи на съда.
Правилно с обжалваното решение е прието, че не е налице основанието
по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, на което е издадена заповедта за прекратяване на
трудовото й правоотношение, поради което и уволнението на Й. е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 344, АЛ.
1, Т. 2 ОТ КТ:
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ предпоставя и
основателността на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност, поради което въззиваемият следва да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност "технически организатор спорт” в
дейност „Битово и комунално стопанство” при Община В.д..
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 344, АЛ.
1, Т. 3 ОТ КТ:
Признаването на уволнението на работника за незаконно и неговата
отмяна е предпоставка за присъждане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от
КТ. Й. установява, че е останал незает по трудово правоотношение след
незаконното уволнение, видно от представения препис от трудовата му
книжка и служебна бележка, издадена от Дирекция „Бюро по труда“ – гр.
В.д.. С оглед изложеното, съдът намира за основателна претенцията по чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата от 4597.34 лева за периода
от 10.02.2022 г. до 06.07.2022 г. Размерът е установен с допуснатата и приета
първата инстанция ССЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадена. Основателна се явява и акцесорната
претенция за заплащане на законна лихва върху главницата от 4597.34 лева,
считано от 05.04.2022 г. до окончателното й изплащане
6
С оглед изложеното първоинстанционното решение се явява правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и направено искане въззивникът община В.д.
следва да бъде осъден да заплати на В. Н. Й. сумата от 990 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен
договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 137/28.07.2022 г., постановено по гр.д.
№ 284/2022 г. по описа на Районен съд - Девня, ІV състав.
ОСЪЖДА Община В.д., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. В.д., *** ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. Й., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 990 /деветстотин и деветдесет/ лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от от деня, в който съдът е
обявил решението си – 14.11.2022 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7