Р Е Ш Е Н И Е
Номер 12.01.2021
г. Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 08.12. 2020
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: ДАНИЕЛА
КАЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията ХРИСТОВ
в.т.д. № 1566
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 260069/04.09.2020г.,
постановено по гр.д. № 6747/2019г. по описа на Районен съд – С.З., с което е
отхвърлен предявеният от Т.Г.Т. иск против „Е." ЕАД, че му дължи сумата от
742,15 лева, представляваща заплатена без основание цена на допълнително
количество ел.енергия, начислена по фактура № **********/01.11.2019г., с която
е коригирана сметката на Т.Г.Т. ***, и клиентски номер ********** за минал
период - за 79дни, както следва: от 01.12.2018г. до 18.02.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на завеждане на заявлението в съда -
27.11.2019г. до окончателното й заплащане, за които се е снабдил със Заповед за
изпълнение № 10374/28.11.2019г. по ч.гр.д.№ 19336/2019г. по описа на П. районен
съд, като неоснователен.
Във въззивната жалба на Т.Г.Т.
са направени оплаквания за неправилност
и незаконосъобразност на първоинстанционното решение с искане същото да бъде
отменено и да се уважи предявения иск. Претендират се направените разноски.
В законоустановения срок
отговор на въззивната жалба не е постъпил. Постъпила е молба от адв. Колева –
процесуален представител на въззиваемия, в която взема становище по същество.
Претендира разноски.
Окръжен
съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът Т.Г.Т. моли съда признае за установено
по отношение на „Е." ЕАД съществуването на вземането на Т.Г.Т., ЕГН
**********, за сумата от: 742,15 лв., представляваща неоснователно получена от
ответното дружество сума, за допълнително начислена енергия по ф-ра №
**********/01.11.2019 г., за времето от 79 дни, т.е. за периода от 01.12.2018
г. до 18.02.2019 г. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото
разноски, както и разноските в заповедното производство.
В срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
иска, като излага подробни съображения.
По
делото не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект в
с.Б., община С.З., ИТН 2092744 - клиент с клиентски номер **********,
електромер с фабричен № *********. Не се спори по делото, че процесната сума от
742,15 лева е платена от ищеца с преводно нареждане от 22.11.2019г.
От
представения по делото констативен протокол № 486693/18.02.2019г. за техническа
проверка и подмяна на средство за измерване е видно, че при извършена проверка
от двама представители на ответното дружество в присъствието на представител на
ищеца - лицето Б.А.И., на измервателната система на обект в с.Б., община С.З.,
на електромер на табло в имота на клиента, поради съмнение - наличие на следи
от нерегламентирана намеса - същият бил демонтиран, поставен в безшевна
торба-пломбирана и предаден за експертиза.
От
представения по делото констативен протокол от експертиза на средство за
измерване № 493/29.07.2019г. се установява, че предмет на проверката е
електромер с фабричен № *********/2016г. при отварянето на електромера е
констатирано: Осъществяван е достъп до вътрешността му - монтирани допълнително
три съпротивления в измервателната верига между елементи RC35-CC34, СВ40-СВ45 и
RA34-CA31, водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера.
Метрологичните характеристики и външния вид на електромера не съответстват на
изискванията за одобрения тип. При замерване е отчетена грешка в размер на
минус 68% при максимално допустима грешка плюс минус 2%.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С оглед предмета на спора,
направените от въззивника възражения в жалбата основните спорни въпроси по
делото са дали действително е доставена и потребена допълнително начислената за
обекта на ищеца ел. енергия и ако това е така, дали ищецът дължи заплащане
цената за същата на доставчика. Следва да се прецени и дали евентуалната липса
на приет в ОУ на доставчика ред за уведомяване на абоната при хипотеза на
корекция на сметката му е основание абоната да не дължи плащане стойността на
допълнително начислената му ел. енергия, както и дали за последното е
релевантно наличието или липсата на виновно поведение у абоната, довело до неизмерване
или частично измерване на ел.енергия.
В настоящия случай
от констативен протокол от експертиза на средство за измерване № 493/29.07.2019
г. на БИМ се установява, че средството за търговско измерване измерва с грешка
извън допустимата / минус 68% при максимално
допустима грешка плюс минус 2%/ през процесния период, вследствие
манипулация. Тези факти не се оспорват от ищеца, нито се опровергават с
ангажирани доказателства, както в първоинстанционното производство, така и във
въззивното производство.
Предвид така установените факти,
въззивният съд приема, че в случая е налице основание за т.нар корекция на
сметката на ищеца за периода от 01.12.2018 г. до
18.02.2019 г. за сумата от 742, 15 лв., тъй като е доставена и потребена
в обекта му ел. енергия през посочения период, която е останала неизмерена
поради манипулация на монтираното в обекта СТИ. Сумата по фактурата № **********/01.11.2019
г. съответства на стойността на реално доставената, респ. консумирана в обекта
на ответника ел. енергия, неизмерена поради манипулация на СТИ.
В случая, тъй като се касае за
задължение за заплащане на цената на доставена стока по договор за продажба,
въпросът дали манипулацията на СТИ е извършена от абоната е ирелевантен, тъй
като не се касае за вземане за обезщетение за вреди (при което да се изследва
има ли виновно поведение от страна на абоната), а за задължение на купувача да
заплати пълната цена на доставената му стока (чл.183 ЗЗД).
В настоящия случай, съдът
съобрази и споделя актуалната практика на ВКС, цитирана от въззивника, че
липсата на приет в ОУ на доставчика ред за уведомяване на абоната при хипотеза
на основание за корекция на сметката му, е евентуална пречка абонатът да бъде
поставен в забава в извънсъдебната фаза на спора, но не е основание за недължимост
на начислената допълнително цена за ел. енергия, ако в съдебното производство
се установи, че ел. енергията е реално доставена и консумирана от абоната,
какъвто е и настоящия случай.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Въззивникът
Т.Г.Т. следва да заплати на „Е."
ЕАД направените пред въззивния съд разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260069/04.09.2020г., постановено по гр.д.
№ 6747/2019г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА
Т.Г.Т., ЕГН **********,***, съдебен адрес чрез адв.К.Л.
*** да заплати на „Е." ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.*** направените пред въззивния съд разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.