Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№……….…….,гр.София, 16.07.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV “в” състав,
в открито съдебно заседание,
проведено на шестнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Мл.съдия Анета Илчева
при участието на
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 6814 по описа за
2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК .
Обжалва
се решение на СРС, 68 състав под № 373509
от 28.03.2018г., постановено по гр.дело № 4771/2016г. , с което е
отхвърлен предявеният от Т.М.Т. срещу З.
„У.” АД иск с правно основание
чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за сумата от 10 000,00лева, претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП от 31.01.2011г.
на път ІІ-81 км 13+6 в землището на с.Вирове, област Монтана, причинено от
водача на „БМВ 525“ с рег.№ *******, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника със застрахователна полица № 0551000135656J/ 17.11.2010г., ведно със законната
лихва, считано от 28.01.2016г.- до окончателното изплащане. Решението се
обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът
– ищец Т.М.Т. заявява искане за
отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради неправилна преценка от
първата инстанция на събраните по делото доказателства. Твърди, че неправилен е изводът на първата
инстанция, с който е прието, че по делото не е доказан фактът, че претърпяните
от него телесни увреждания са в резултат именно на процесното ПТП, поради
недоказано участие в него. Признава, че в представената по делото присъда не
фигурира като пострадало лице, тъй като телесните му увреждания са били леки и
не представляват престъпление по смисъла на НК, но твърди, че фактът , че е бил
пътник в автомобила, причинил ПТП се установява от други представени по делото
доказателства. А именно, от протокола за разпита му като свидетел по досъдебното производство, в
който изрично от негова страна е заявено, че не желае да се наказва виновният
за ПТП водач и желае досъдебното производство да бъде прекратено, както и от
протокола за разпит на виновния за настъпване на ПТП водач - Л.Ж., който изрично последният е установил,
че той / ищецът/ е седял на предната седалка на автомобила, причинил ПТП. На
следващо място, въззивникът-ищец поддържа, че от приетото по делото заключение
на СМЕ се установява причинната връзка между ПТП и причинените му телесни
увреждания. Счита, че претендираният от него размер на обезщетението е
справедлив. С изложените доводи въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна
на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което
исковата претенция да бъде уважена с присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, З. „У.” АД оспорва жалбата, като неоснователна
и заявява искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като законосъобразно
и правилно. Подробни доводи в подкрепа на заявеното становище за
неоснователност на жалбата на ищеца, въззиваемият-ответник развива в
депозирания по делото писмен отговор на жалбата. Счита, че протоколите за разпит на свидетели в
досъдебното производство не могат да бъдат ценени като доказателства по
настоящото дело, тъй като не са събраните по реда, установен от ГПК. Възразява, че от ищеца не са ангажирани доказателства,
съгласно носената от него доказателствена тежест, правилно разпределена с
доклада по делото, относно факта, че е участник и потърпевш от процесното ПТП.
Заявява искане за присъждане на разноските, направени във въззивното
производство- юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите
на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за
установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен
съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав не споделя правните
изводи на първата инстанция, с които е мотивирана неоснователността на
предявения иск. С обжалваното решение е приет за недоказан фактът на участие на
ищеца в процесното ПТП. Настоящият съдебен състав намира този извод за неправилен
и изведен в противоречие с нормата на чл.175 от ГПК. В нарушение на нормата на
чл.146,ал.1,т.3 от ГПК, това обстоятелство е прието от първата инстанция за
спорно с доклада по делото. С подадения от ответника отговор на исковата молба
предявеният иск изрично е признат за основателен, като оспорването на ответника
касае единствено претендирания от ищеца размер
и се основава на твърдяно от ответника заплащане на обезщетение за
претърпяните от ищеца неимуществени вреди в размер на 2000,00лв. Признанието
на ответника на иска по основателност,
заявено с отговора на исковата молба, включва признание на наличието на всички
елементи от фактическия състав на нормата на чл.226,ал.1 от КЗ /отм./,
включително и на участието на ищеца в ПТП, както и за причинените му в резултат
на това ПТП неимуществени вреди, респ.- за наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на водача на МПС, причинил виновно ПТП. Съдът приема,
че признанието на ответника, ценено съгласно нормата на чл.175 от ГПК относно
горепосочените факти, се потвърждава и от събраните по делото доказателства.
Относно противоправното и виновно поведение на водача Л.Ж., който при
управлението на застрахования при ответника автомобил е причинил ПТП- от
влязлата в сила присъда от 13.06.2012г. по нохд№ 30 197/ 2012г. на Районен
съд – Монтана. А относно участието на ищеца в ПТП, като пътник в автомобила,
причинил ПТП - от признанието на този факт от виновния водач Л.Ж., съдържащо се
в обясенията, дадени в досъдебното производство /л.22 от делото на СРС/.
Неправилно с обжалваното решение това извънсъдебно признание на виновния водач
не е ценено като доказателство в настоящия процес за факта на участието на
ищеца в ПТП, доколкото признанието касае
неблагоприятен за виновния водач факт, а именно – наличие на пострадало лице
/ищеца/ в резултат на причиненото ПТП. С
оглед изложените мотиви, съдът приема за безспорно доказан по настоящото дело
фактът, че ищецът е участвал в процесното ПТП като пътник в автомобила,
причинил произшествието, макар да не е
посочен в протокола за оглед на местопроизшествието. На следващо място, от
представената по делото епикриза от 03.02.2011г. и приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на СМЕ се установява, че причинените на ищеца
физически травми- контузия на главата, мозъчно сътресение със загуба на
съзнанието, световъртеж, гадене и главоболие, са в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП.
При
така доказаното наличие на предпоставките по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./, съдът
приема, че исковата претенция е доказана по основание. По отношение на размера
на дължимото на ищеца обезщетение, настоящият съдебен състав приема, че в
съответствие с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, той следва да бъде
определен в размер на 3 000,00лв. При определяне на този размер съдът
съобрази обстоятелството, че в резултат на ПТП на ищеца са причинени следните
физически травми- контузия на главата , мозъчно сътресение със загуба на
съзнанието, световъртеж, гадене, главоболие. От показанията на разпитания по
делото свидетел М.Т.К.се установява, че освен горепосочените травми, в резултат
на процесното ПТП по тялото на ищеца е имало и натъртвания, както и подуване на
крака, който е бил затиснат от седалката при удара. Съдът кредитира показанията
на свидетеля, като отчита неговата заинтересованост по реда на чл.172 от ГПК
като баща на ищеца, но зачита също така факта, че относно травмите на ищеца и продължителността
на търпяните от него болки и страдания свидетелските показания кореспондират с експертните
изводи на вещото лице, както и почиват на преки и непосредствени впечатления на
свидетеля. Съдът отчита и установения със СМЕ и свидетелските показания период
от време, през който от ищеца са търпяни болки и страдания – около 20-25 дни,
като пълното отшумяване на замайването на главата и болките от натъртвания по
тялото е настъпило след втория месец. Отчита също така, че в рамките на
първоначалния период – 20-25 дни, ищецът е спазвал постелен режим и и е имал
забрана за гледане на телевизия. Предвид така доказаните леки телесни
увреждания на ищеца, сравнително кратния период от време, през който е търпял
болки, страдания и ограничения, както и при зачитане на установения от СМЕ
факт, че е проведено единствено консервативно лечение и е налице пълно възстановяване на ищеца, настоящият съдебен състав при спазване нормата
на чл.52 от ЗЗД, приема, че дължимото му обезщетение за горепосочените неимуществени
вреди е в размер на 3 000,00лв.. От тази сума следва да бъде приспаднато
доброволно заплатеното извънсъдебно от ответника обезщетение в размер на
2 000,00лв. , като факта на полученото плащане е признат от ответника в
писмената молба на процесуалния му представител от 15.03.2016г. Като последица
от това, съдът приема, че исковата претенция по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ се
явява основателна за сумата от 1 000,00лв. , а за разликата над нея – до
пълния предявен размер от 10 000,00лв.- неоснователна.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция частично съвпадат с тези на първата,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът по
чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ е отхвърлен за сумата от 1 000,00лв. и вместо
него – постановено друго, с което претенцията да бъде уважена за посочения
размер. В останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за разликата над
1 000,00лв. - до пълния предявен размер от 10 000,00лв.,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено по други мотиви.
По разноските по
делото: При горния изход на делото и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК ответното застрахователно дружество дължи на ищеца
направените по делото разноски пред първата инстанция, съразмерно с уважената
част от иска от 58,00лв.- адвокатско
възнаграждение, което следва да се присъди на процесуалния му представител –
адв.В.Н., на основание чл.38,ал.2,вр. с ал.1,т.2 от ЗА и за въззивното
производство- съразмерно с уважената част от жалбата на ищеца от 58,00лв.-
адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди на процесуалния му
представител адв.Н.Н., на основание чл.38,ал.2,вр. с ал.1,т.2 от ЗА.
От
своя страна, на основание чл.78,ал.3 от ГПК ответното застрахователно дружество
има правото на разноски за първата инстанция съразмерно с отхвърлената част от
иска от 450,00лв.-юрисконсултско възнаграждение, като за разликата над тази
сума- до пълния присъден размер от 500,00лв. обжалваното решение следва да бъде
отменено, както и сумата от 85,50лв.- депозит за вещо лице , като за разликата
над тази сума- до пълния присъден размер от 95,00лв. обжалваното решение следва
да бъде отменено. За въззивното производство на ответното застрахователно
дружество се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от жалбата на
ищеца от 90,00лв.- юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС дължимата държавна такса за уважената част от иска и съответната
съразмерна част от депозита за вещо лице, от който е освободен ищецът в общ
размер на 14,50лв., както и по сметка на СГС – сумата от 2,50лв.- дължима
държавна такса съразмерна на уважената част от жалбата на ищеца.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решението
на СРС, 68 състав под № 373509 от 28.03.2018г.,
постановено по гр.дело № 4771/2016г. , в
частта, с която е отхвърлен предявеният от Т.М.Т. срещу З. „У.” АД иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./
- за сумата от 1000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищеца в резултат
на ПТП от 31.01.2011г. на път ІІ-81 км
13+6 в землището на с.Вирове, област Монтана, причинено от водача на „БМВ 525“
с рег.№ *******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника със
застрахователна полица № 0551000135656J/
17.11.2010г., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2016г.- до
окончателното изплащане, както и в частта, с която Т.М.Т. е осъден да заплати
на З. „У.“ АД разликата над дължимата сума от 450,00лв.- юрисконсултско
възнаграждение – до пълния присъден размер от 500,00лв. и разликата над
дължимата сума от 85,50лв.- депозит за вещо лице- до пълния присъден размер от
95,00лв., на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА З.
„У.” АД с ЕИК *******да заплати на Т.М.Т.
с ЕГН **********, на основание
чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - сумата от 1000,00
/ хиляда/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищеца в резултат на ПТП от 31.01.2011г. на път ІІ-81 км 13+6 в
землището на с.Вирове, област Монтана, причинено от водача на „БМВ 525“ с рег.№
*******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника със
застрахователна полица № 0551000135656J/
17.11.2010г., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2016г.- до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение
на СРС, 68 състав под № 373509 от 28.03.2018г.,
постановено по гр.дело № 4771/2016г. , в
останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от Т.М.Т. срещу З. „У.” АД иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./
- за разликата над сумата от 1 000,00лв.- до пълния предявен размер от 10
000,00лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от 31.01.2011г. на път ІІ-81 км 13+6 в
землището на с.Вирове, област Монтана, причинено от водача на „БМВ 525“ с рег.№
*******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника със
застрахователна полица № 0551000135656J/
17.11.2010г., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2016г.- до
окончателното изплащане, както и в
частта, с която Т.М.Т. е осъден да заплати на З. „У.“ АД сумата от
450,00лв.- юрисконсултско възнаграждение
и сумата от 85,50лв.- депозит за вещо лице, дължими за първоинстанционното
производство, на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА
З. „У.” АД да заплати на адв.В.Н. от
САК, в качеството му на процесуален представител на Т.М.Т. сумата от 58,00лв.-
адвокатско възнаграждение за първата инстанция и сумата от 58,00лв.- адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.38,ал.2,вр. с
ал.1,т.2 от ЗА и чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.М.Т. да заплати на З. „У.“ АД сумата от 90,00лв.- разноски по
делото за въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА З. „У.“ АД да
заплати по сметка на СРС– сумата от 14,50лв., включваща дължима държавна
такса по предявения иск и депозит за вещо лице и по сметка на СГС- сумата от
2,50лв.- дължима държавна такса по въззивната жалба на Т.М.Т., на основание
чл.78,ал.6 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.