№ 432
гр. Русе, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20214520106541 по описа за 2021 година
Ищцата М. КР. В. твърди, че около 23.10 часа на 03.08.2021г. се намирала заедно с
дъщеря си К., И.В. и Р. В. в центъра на гр.Русе. Те заедно вървели пеша по
ул.”Александровска” и завили от нея по левия тротоар на ул.”Георги С.Раковски”, след
което всички слезли от него на пътното платно. Улично осветление липсвало. Ищцата
направила няколко крачки след слизането си от тротоара и неочаквано усетила, че стъпва на
неравна повърхност, вследствие на което изгубила равновесие и паднала на земята.
Изпитала внезапна силна болка, от която извикала. Намирайки се вече на земята, тя видяла,
че десния й крак е попаднал в неравност на пътното платно, което е причинило загубата на
равновесие. След няколко секунди се опитала да се изправи с помощта на И.В. и Р. В. и в
този момент видяла, че от коляното на десния й крак тече кръв, опитала се, но не успяла да
стъпи изобщо на него, тъй като изпитвала много силна болка в областта на ходилото на
същия крак. Необходимо й било малко време да осъзнае какво се случва и да събере сили да
се придвижи до автомобила на И.В., който бил паркиран в близост. Последната й осигурила
вода и салфетки, с които да почисти кръвта от коляното. За няколкото минути, които
изминали докато се качи в автомобила, ищцата видяла как кракът й започнал да се подува
постепенно. И.В. я откарала в Спешно отделение на УМБАЛ „Канев” АД, където й оказали
първа помощ и извършили рентгеново изследване, резултатите от което били разчетени на
следващия ден сутринта. Препоръчали й поставянето на студени компреси и приемане на
обезболяващи. След като се прибрала в дома си, ищцата прекарала безсънна нощ. Освен
силните болки, които продължавала да изпитва, тя осъзнала, че й предстои бавен дълъг и
мъчителен болезнен оздравителен процес, който неминуемо ще промени както ритъма на
нейния живот, така и този на цялото й семейство. На следващия ден – 04.08.2021г., рано
1
сутринта било разчетено рентгеновото изследване от рентгенолог, което показало, че е
налице фрактура на пета метатарзална кост на дясно ходило. Същият ден й била поставена
гипсова имобилизация. На 11.08.2021г. М.В. била освидетелствана от съдебен лекар, който
отразил в издаденото от него съдебномедицинско удостоверение, че е налице счупване на
пета предходилна кост на дясното ходило и охлузване на дясното коляно, които увреждания
са резултат от действието на твърди тъпи предмети и по давност могат да бъдат получени
както е съобщено в предварителните сведения. През целия двумесечен период на
възстановяване, ищцата е разчитала на помощта на своето семейство – съпруг, деца и на
своята майка. През първата седмица след инцидента, не можела да става от леглото и
близките били неотлъчно до нея, за да й помогнат при задоволяване дори на най-
елементарните ежедневни нужди – тоалет, хранене, преобличане. След това започнала да се
изправя с помощта на патерици, но придвижването й с тях било много трудно за нея.
Лекарите й обяснили, че освен поставяне на гипс и търпения докато зарасне счупеното
място, няма какво друго да се направи в този момент. Лечението било консервативно, в
домашни условия. След премахването на гипса В. можела да извършва съвсем ограничени и
все още болезнени движения. В областта на счупването и към момента имало оток. Ищцата
не се чувствала пълноценна жена и майка, тъй като не можела нито да работи, нито да се
грижи за домакинството така, както сама го е правила винаги до този момент. Тежало й, че
се налага нейната майка да готви за семейството, на дъщеря й на 12 години да чисти, пере и
простира, вместо спокойно да играе като останалите деца на нейната възраст. Тежало и
също така, че вместо да отиде заедно със семейството си на почивка и да се отдаде на
дългоочакваните през цялата година летни забавления, тя трябва да ходи на санаториум,
раздвижвания и физиотерапия. Ражденият й ден също минал тягостно – без да бъде
проведено обичайното семейно празненство, а с изправен в хоризонтално положение десен
крак, с подпрени до него патерици. По съвет на лекуващия лекар, ищцата провела курс на
лечение в Павел баня през периода 16.09.2021г. – 21.09.2021г., за който заплатила сума в
общ размер на 1 382.00 лева. В продължение на два месеца – от 04.08.2021г. до 02.10.2021г.
ищцата била в отпуск поради временна неработоспособност. Твърди и че пътят, по който е
настъпило процесното произшествие се намира на територията на гр.Русе, поради което е
част от общинската пътна мрежа. Според разпоредбата на чл.31 от Закона за пътищата и
чл.48, т.2 от Правилника за прилагане на същия, изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват и са задължение на съответните общини. Съгласно
легалното определение в пар.1, т.1 от ЗП, „път” е ивицата от земната повърхност, която е
специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на
определени технически изисквания. Предвид обстоятелството, че посочения инцидент е
настъпил по пътен участък, за който Община Русе не е изпълнила задължението си да го
поддържа в експлоатационно състояние, което да не причинява увреждания на
преминаващите по него пешеходци, то тя следва да понесе отговорността за причинените
при падането на ищцата имуществени и неимуществени вреди, тъй като с виновното си
бездействие е създала предпоставки за настъпването му. Освен това, нейните служители не
са изпълнили и задълженията си по чл.3, ал.1 от ЗДвП и чл.167 от ЗДвП, като не са
2
сигнализирали препятствието и не са организирали движението по начин, осигуряващ
безопастността му по реда, предвиден в чл.3, ал.2 от ЗДвП чрез съответни светлинни
сигнали, пътни знаци и т.н. Според изричната норма на чл.167, ал.1 от ЗДвП, лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според пар.1, т.19 от
ППЗДвП, „препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както и
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението. В случая намиращата се на пътното платно дупка представлява препятствие по
смисъла на посочената разпоредба, което е създавало опасност за преминаването на
пешеходци. Проявеното бездействие на служителите на ответника е в пряка причинна
връзка с настъпването на вредите, на ищцата. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. В настоящия случай, ответникът следва да отговаря за
бездействието на своите служители, които не са предприели необходимите мерки за
осигуряване на нормалното използване на пътя. Това тяхно бездействие е довело до
настъпване на процесния инцидент, при който са настъпили имуществени и неимуществени
вреди на ищцата. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди Община
Русе да й заплати сумата от 15 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки, страдания и негативни изживявания, в резултат на падане на
03.08.2021г. в гр.Русе по ул.”Георги Сава Раковски”, причинено вследствие загуба на
равновесие при стъпване в намиращата се на пътното платно неравност и сумата от 1 537.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи
за издаване на съдебномедицинско удостоверение, прегледи, гипсова имобилизация и
рехабилитационно лечение, в резултат на същия инцидент, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на настъпване на увреждането 03.08.2021г. до окончателното
им изплащане. Претендира и направените по делото разноски, както и на основание чл.38,
ал.2 от ЗА да бъде осъден ответника да заплати на редовно упълномощения от ищцата
адвокат, който й оказва безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА,
адвокатско възнаграждение, определено съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение за всеки един от предявените искове.
Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявените обективно съединени искове по чл.49 от ЗЗД.
Ответникът Община – гр.Русе оспорва изцяло предявените искове и не сочи писмени
доказателства. Твърди, че няма доказателства, от които да се направи извод, че процесното
увреждане е настъпило по описания в исковата молба начин и не е ясно точното
местоположение и вида на неравността, за която се твърди, че е предизвикала падането, а от
там да се изведе и вината и компенсирането на неимуществените и имуществени вреди от
страна на Община Русе. Оспорва и исковете по размер, като твърди, че претенциите са
3
прекомерни, предвид обстоятелството, че процесното нараняване не е довело до живото
застрашаващо състояние, допълнително влошаване на състоянието на здравето, осакатяване
или загрозяване. Процеса на възстановяване на нараняването е протекъл в нормални
граници, без усложнения и функцията на крайника е възстановена в цялост. Правят и
възражение за съпричиняване на вреденостния резултат от страна на ищцата, настъпил
поради неправомерно поведение на последната, която не е проявила достатъчно внимание
при предвижването си по пътния участък, поради което считат, че евентуално дължимите се
обезщетения следва да бъдат намалени.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 03.08.2021г. около 23.10 часа ищцата се намирала заедно с дъщеря си К., И.В. и Р.
В. в центъра на гр.Русе. Те заедно вървели пеша по ул.”Александровска” и завили от нея по
левия тротоар на ул.”Георги С.Раковски”, след което всички слезли от него на пътното
платно. Улично осветление липсвало. Ищцата направила няколко крачки след слизането си
от тротоара и неочаквано усетила, че стъпва на неравна повърхност, вследствие на което
изгубила равновесие и паднала на земята. Изпитала внезапна силна болка, от която
извикала. Намирайки се вече на земята, тя видяла, че десния й крак е попаднал в неравност
на пътното платно, което е причинило загубата на равновесие. След няколко секунди се
опитала да се изправи с помощта на И.В. и Р. В. и в този момент видяла, че от коляното на
десния й крак тече кръв, опитала се, но не успяла да стъпи изобщо на него, тъй като
изпитвала много силна болка в областта на ходилото на същия крак. Необходимо й било
малко време да осъзнае какво се случва и да събере сили да се придвижи до автомобила на
И.В., който бил паркиран в близост. Последната й осигурила вода и салфетки, с които да
почисти кръвта от коляното. За няколкото минути, които изминали докато се качи в
автомобила, ищцата видяла как кракът й започнал да се подува постепенно. И.В. я откарала
в Спешно отделение на УМБАЛ „Канев” АД, където й оказали първа помощ и извършили
рентгеново изследване, резултатите от което били разчетени на следващия ден сутринта.
Препоръчали й поставянето на студени компреси и приемане на обезболяващи. След като се
прибрала в дома си, ищцата прекарала безсънна нощ. Освен силните болки, които
продължавала да изпитва, тя осъзнала, че й предстои бавен дълъг и мъчителен болезнен
оздравителен процес, който неминуемо ще промени както ритъма на нейния живот, така и
този на цялото й семейство. На следващия ден – 04.08.2021г., рано сутринта било разчетено
рентгеновото изследване от рентгенолог, което показало, че е налице фрактура на пета
метатарзална кост на дясно ходило. Същият ден й била поставена гипсова имобилизация. На
11.08.2021г. М.В. била освидетелствана от съдебен лекар, който отразил в издаденото от
него съдебномедицинско удостоверение, че е налице счупване на пета предходилна кост на
дясното ходило и охлузване на дясното коляно, които увреждания са резултат от действието
на твърди тъпи предмети и по давност могат да бъдат получени както е съобщено в
предварителните сведения. През целия двумесечен период на възстановяване, ищцата е
разчитала на помощта на своето семейство – съпруг, деца и на своята майка. През първата
4
седмица след инцидента, не можела да става от леглото и близките били неотлъчно до нея,
за да й помогнат при задоволяване дори на най-елементарните ежедневни нужди – тоалет,
хранене, преобличане. След това започнала да се изправя с помощта на патерици, но
придвижването й с тях било много трудно за нея. Лекарите й обяснили, че освен поставяне
на гипс и търпения докато зарасне счупеното място, няма какво друго да се направи в този
момент. Лечението било консервативно, в домашни условия. След премахването на гипса В.
можела да извършва съвсем ограничени и все още болезнени движения. В областта на
счупването и към момента имало оток. Ищцата не се чувствала пълноценна жена и майка,
тъй като не можела нито да работи, нито да се грижи за домакинството така, както сама го е
правила винаги до този момент. Тежало й, че се налага нейната майка да готви за
семейството, на дъщеря й на 12 години да чисти, пере и простира, вместо спокойно да играе
като останалите деца на нейната възраст. Тежало и също така, че вместо да отиде заедно със
семейството си на почивка и да се отдаде на дългоочакваните през цялата година летни
забавления, тя трябва да ходи на санаториум, раздвижвания и физиотерапия. Рожденият й
ден също минал тягостно – без да бъде проведено обичайното семейно празненство, а с
изправен в хоризонтално положение десен крак, с подпрени до него патерици. По съвет на
лекуващия лекар, ищцата провела курс на лечение в Павел баня през периода 16.09.2021г. –
21.09.2021г., за който заплатила сума в общ размер на 1 382.00 лева. В продължение на два
месеца – от 04.08.2021г. до 02.10.2021г. ищцата била в отпуск поради временна
неработоспособност.
По делото не се спори, че пътят, на който е настъпило процесното произшествие с
ищцата се намира на територията на гр.Русе, поради което е част от общинската пътна
мрежа.
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че от представената медицинска документация е видно, че М. КР. В. в резултат
на инцидента от 03.08.2021г. е получила следните увреждания: Счупване на пета
предходилна кост на дясното ходило. Охлузване на дясното коляно. Установените
увреждания могат да се квалифициран по медико-биологичния признак – Трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник, за срок повече от тридесет дни.
Установените увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да
бъдат получени при инцидент на 03.08.2021г. по начина описан в исковата молба, а именно
при стъпване с десния крак в неравност и последващо падане от собствен ръст.
Установеното счупване на пета предходилна кост е резултат на остра инверзия и плантарна
флексия на ходилото и добре отговаря да се получи при неочаквано стъпване в неравност
/дупка/, като в конкретния случай е настъпило преди падането от собствен ръст.
Установеното охлузване на дясно коляно е резултат от съприкосновение с терена при
последващото падане от собствен ръст. При такива счупвания обикновено основният
възстановителен период продължава около 45-60 дни, след което е обичайно да има болки
при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия за различен период от
време, който е индивидуален, в рамките на месеци и години. От представената медицинска
5
документация и извършения преглед е видно, че е било налице обичайно протичане на
възстановителният процес, с гипсова имобилизация на дясно ходило за един месец и
отбременяваща щадяща походка за още около един месец. Няма данни да не е настъпило
пълно функционално възстановяване на десния долен крайник на В.. В делото има данни за
изписвани и използвани следните медицински консумативи и медикаменти, които са
необходими за лечението на установеното счупване на В. – Фламексин, гипсова
имобилизация. Във връзка с имобилизацията на десния долен крайник са били необходими и
две патерици. От представената медицинска документация е видно, че при първичния
преглед в СПО на УМБАЛ Канев АД на 03.08.2021г. за повлияване на болковия синдром
при В. е изписан покой, студени компреси и медикаментозна терапия с Фламексин.
Проведените в МЦ Авицена-Маркони физиотерапия и балнеолечение имат комплексна
насоченост, като са насочени и към повлияване на болковия синдром.
От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е
видно, че стойността на разходите, които М.В. би заплатила за провеждане на
физиотерапевтично лечение в Медицински център „Медика“ – гр.Русе биха били в размер
на 182.00 лева, а ако се прибави стойността на 5 броя процедури лечебна гимнастика,
стойността на разходите става в размер на 257.00 лева. Цената на лечението в
Специализирана болница за активно лечение по физикална и рехабилитационна медицина
„Медика“ – гр.Русе е 80.00 лева на леглоден, който включва нощувка със закуска, обяд и
вечеря и до 4 броя физиотерапевтични процедури. За 6 дни лечение в СБАЛФРМ „Медика“
– гр.Русе при цена от 80.00 лева за леглоден, то стойността на лечението възлиза на 480.00
лева. По делото липсват данни за проведено физиотерапевтично лечение на ищцата в
гр.Русе през процесния период.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на
свидетелите В. В. В. и ИР. ИВ. В., съдебно-медицинската експертиза, съдебно-
икономическата експертиза, лист за преглед на пациент в СО № 012021/03.08.2021г.;
амбулаторен лист № 001238/04.08.2021г.; искане за образно изследване от 04.08.2021г.;
съдебномедицинско удостоверение; фактура № **********/11.08.2021г.; амбулаторен лист
№ 001332/27.09.2021г.; фактура и касов бон от 27.09.2021г.; болничен лист от 04.08.2021г.;
болничен лист от 03.09.2021г.; медицинско удостоверение от 20.09.2021г., издадено от МЦ
„Авицена – Маркони” – гр.Павел баня; фактура № **********/21.09.2021г. и касов бон от
21.09.2021г.; фактура № **********/30.09.2021г. и разписка за плащане. Съдът няма
основание да не цени показанията на свидетелите по делото, тъй като същите са взаимно
свързани, непротиворечиви, подкрепящи се от СМЕ и другите писмени доказателства, а и по
делото не са представени и събрани други доказателства, които да опровергават изложените
в тях факти.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В случая на
6
ищцата са причинени вреди от лошото състояние, в което се е намирало пътното платно,
което тя е пресичала като пешеходец, който по силата на законови разпоредби е възложен да
бъде поддържан и ремонтиран от ответника. Това е така, защото според разпоредбата на
чл.31 от Закона за пътищата и чл.48, т.2 от Правилника за прилагане на същия,
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват и са
задължение на съответните общини. Съгласно легалното определение в пар.1, т.1 от ЗП,
„път” е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на
превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Предвид
обстоятелството, че посочения инцидент е настъпил по пътен участък, за който Община Русе
не е изпълнила задължението си да го поддържа в експлоатационно състояние, което да не
причинява увреждания на преминаващите по него пешеходци, то тя следва да понесе
отговорността за причинените при падането на ищцата имуществени и неимуществени
вреди, тъй като с виновното си бездействие е създала предпоставки за настъпването му.
Освен това, нейните служители не са изпълнили и задълженията си по чл.3, ал.1 от ЗДвП и
чл.167 от ЗДвП, като не са сигнализирали препятствието и не са организирали движението
по начин, осигуряващ безопастността му по реда, предвиден в чл.3, ал.2 от ЗДвП чрез
съответни светлинни сигнали, пътни знаци и т.н. Според изричната норма на чл.167, ал.1 от
ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според
пар.1, т.19 от ППЗДвП, „препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие,
както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават
опасност за движението. В случая намиращата се на пътното платно дупка представлява
препятствие по смисъла на посочената разпоредба, което е създавало опасност за
преминаването на пешеходци. Проявеното бездействие на служителите на ответника е в
пряка причинна връзка с настъпването на вредите, на ищцата, защото ако то беше
изпълнено, то В. не би претърпяла такива от стъпването й на неравността на пътното платно
/дупка/, загубата на равновесието от това и падането й на земята, което е довело до
процесните увреждания на дясното й ходило и коляно. В резултат на бездействието на
Община – гр.Русе по поддържането на общинската собственост, по описания по-горе начин
са й причинени неимуществените и имуществените вреди, които могат да бъдат частично
репарирани със заплащане на парично обезщетение. Предвид изложеното, съдът намира, че
предявения иск за претендираните неимуществени вреди е доказан по своето правно
основание. От показанията на разпитаните по делото свидетели И.В. – очевидец на
случилото се на 03.08.2021г., и В.В. – очевидец на търпените неимуществени вреди
непосредствено след инцидента и след това до възстановяването на ищцата и
съдебномедицинската експертиза, се установява по категоричен начин, че М.В. на
03.08.2021г. около 23.10 часа в гр.Русе, движейки се пеша по ул.”Александровска” и след
завиване от нея по левия тротоар на ул.”Георги С.Раковски”, след слизане от него на
пътното платно и предприемане на пресичане, кракът й хлътнал в неравност на пътното
платно /дупка/, загубила равновесие и паднала на земята, в резултат на което е получила
следните увреждания: Счупване на пета предходилна кост на дясното ходило. Охлузване на
7
дясното коляно. Тези получени увреждания са довели до търпени от нея болки, страдания,
ограничение движението на ръката, трайно увреждане на здравето за период повече от 30
дни, създадени неудобства и затруднения в самообслужването й, отшумяване последиците
от увреждането и при промяна на климата. По отношение размера на претърпените
неимуществени вреди, съдът намира за установено следното: Те представляват настъпилите
увреждания на телесната цялост и здраве на ищцата, търпени от нея болки, страдания,
ограничение движението на ръката, трайно увреждане на здравето за период повече от 30
дни, създадени неудобства и затруднения в самообслужването й, отшумяване последиците
от увреждането с оглед на и при промяна на климата или при физически натоварвания на
крайника. Размерът на същите следва да се определи по справедливост, съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Съдът като взе предвид характера на телесните увреждания,
причинените от тях болки и страдания, вида и продължителността на проведеното лечение,
описани в съдебно-медицинската експертиза по делото, както и че като да се имат предвид
степента на възстановяване към момента, около 2 месеца след инцидента, но същата ще
продължи да изпитва и болки с по-слаб итензитет, за дълъг период от време, в рамките на
месеци и години, особено при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия.
От това следва, че за цялостното обезщетяване на пострадалата, Община – гр.Русе да й
заплати сумата от 10 000.00 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди.
По отношение направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вреденостния резултат от страна на ищцата, тъй като тя била нарушила правилата за
пресичане на пътното платно за движение на автомобилите като пешеходец, съдът намира
същото за абсолютно неоснователно. Инцидентът е станал в края на ул.”Георги
С.Раковски”, която е без изход към ул.“Александровска“. В този край на улицата няма
интензивно движение на автомобили, а само паркирани такива, а и видно от показанията на
свидетелката И.В. причината да слязат от насрещния тротоар и да пресекат пътното платно е
било, че автомобилът й бил паркиран на отстрещната страна срещу кантората на ЧСИ. В
тази част на пътя няма кръстовище и пешеходни пътеки, а такива има надолу по улицата.
Липсва логика да се слезе десетки или няколкостотин метра надолу по пътя, да се търси
пешеходна пътека за пресичане на пътното платно и да се върнат обратно по насрещния
тротоар до паркирания автомобил, при условие, че в края на тази улица без изход няма
никакво автомобилно движение. От доказателствата събрани по делото е видно, че ищцата
по никакъв начин с поведението или действията си не е допринесла за инцидента случил се
с нея, тъй като тя е нямало как да предвиди тази съществуваща неравност, която не е била
по никакъв начин обозначена като опасност, да я заобиколи, а и с оглед на времето на
инцидента – 23.10 часа, когато вече е тъмно, а и там няма улично осветление, да я види, ако
тя е била допълнително осветена или обозначена.
С оглед гореизложеното предявения иск за претендираните неимуществени вреди
следва да бъде уважен до размера от 10 000.00 лева, които ответникът бъде осъден да й
заплати, а в останалата си част до пълния предявен размер от 15 000.00 лева да се отхвърли,
като неоснователен. Върху присъдената главница на обезщетението за неимуществените
8
вреди, на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД следва да се присъди и законна лихва, считано от
датата на увреждането – 03.08.2021г. до окончателното й изплащане.
По отношение на иска за претендираните имуществени вреди, съдът намира същия за
доказан както по правното му основание, така и по размер. От показанията на разпитаните
по делото свидетели е видно, че ищцата по съвет на лекуващия й лекар, е провела курс на
лечение на десния си крак в гр.Павел баня през периода 16.09.2021г. – 21.09.2021г., за който
заплатила сума в общ размер на 1 382.00 лева. За заплатената парична сума са представени
писмени доказателства по делото. Отделно от това са били направени и разходи за издаване
на съдебномедицинско удостоверение, прегледи, гипсова имобилизация и
рехабилитационно лечение, в резултат на същия инцидент, като общият размер на
имуществените вреди възлиза на 1 537.00 лева. По изложените по-горе съображения, тези
имуществени вреди също в пряка причинна връзка от проявеното бездействие на
служителите на ответника и настъпването на вредите, на ищцата, защото ако то беше
изпълнено, то В. не би претърпяла такива от стъпването й на неравността на пътното платно
/дупка/, загубата на равновесието от това и падането й на земята, което е довело до
процесните увреждания на дясното й ходило и коляно. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че ищцата е можела да проведе това възстановително лечение
от предоставените от НЗОК клинични пътеки и то в гр.Русе, където стойността на разходите
е много по-малка, в която връзка е и назначената съдебно-икономическа експертиза. Следва
обаче да се съобрази обстоятелството, че всеки български гражданин има право, но не и
задължение да се възползва от предоставените от НЗОК клинични пътеки. Това, че ищцата е
избрала да проведе лечението си в гр.Павел баня, където е подходящо за лечение на такива
травми не означава, че не й се дължи обезщетение. Направените от нея разходи са в рамките
на разумния размер и тя не претендира нещо, което да е извънредно. Видно е и че ищцата е
избрала това възстановително лечение, защото същото е било препоръчано от лекуващия й
лекар. Следва да се отбележи, че ако ответникът искаше да установи, че не дължи
обезщетение за имуществените вреди за лечението на ищцата в гр.Павел баня, то той
следваше да докаже в хода на съдебното производство, че лечението, което би провела
ищцата в гр.Русе би било толкова ефективно, че и по добро, като това в гр.Павел баня.
Такива доказателства обаче не са представени и събрани по делото. Поради гореизложеното
съдът намира, че следва да уважи изцяло предявения иск за претендираните имуществени
вреди, като осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1 537.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи за издаване на
съдебномедицинско удостоверение, прегледи, гипсова имобилизация и рехабилитационно
лечение. Върху присъдената главница на обезщетението за имуществените вреди, на
основание чл.84, ал.3 от ЗЗД следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
увреждането – 03.08.2021г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от предявените
искове. М.В. е направила по делото разноски в общ размер на 881.48 лева – заплатени
9
държавна такса за производството по делото, възнаграждение на вещо лице и разноски за
свидетел. Съразмерно с уважената част от иска следва да й се присъдят разноски в размер на
614. 96 лева, които ответникът бъде осъден да й заплати.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове. Община Русе са направили по делото разноски в
общ размер на 400.00 лева и й се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 760.00
лева или общо разноски в размер на 1 160.00 лева. Съразмерно с отхвърлената част от
предявените искове следва да й се присъдят разноски в размер на 350.73 лева, които ищцата
бъде осъдена да й заплати.
По компенсация между двете насрещни вземания за разноски, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 264.23 лева.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА и предвид частичното уважаване на предявените
искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат К. Хр. от АК – гр.Русе, с
адрес за упражняване на дейността: гр.Русе, ул.”Драма” № 15, адвокатско възнаграждение в
размер на 980.00 лева /580.00 лева за първия иск съразмерно с уважената част и 300.00 лева
за втория иск/ за оказаната от нея безплатна правна помощ на ищцата.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община – гр.Русе с адрес: гр.Русе, площад „Свобода” № 6, ЕИК *********,
представлявана от Кмета Пенчо Милков, да заплати на М. КР. В., с ЕГН: ********** и със
съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Драма“ № 15 – адвокат К. Хр., сумата от 10 000.00 /десет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания
и негативни изживявания, в резултат на падане на 03.08.2021г. в гр.Русе по ул.”Георги Сава
Раковски”, причинено вследствие загуба на равновесие при стъпване в намиращата се на
пътното платно неравност и сумата от 1 537.00 /хиляда петстотин тридесет и седем/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи за
издаване на съдебномедицинско удостоверение, прегледи, гипсова имобилизация и
рехабилитационно лечение, в резултат на същия инцидент, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на настъпване на увреждането 03.08.2021г. до окончателното
им изплащане, както и сумата от 264.23 лева – направени по делото разноски, по
компенсация.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. КР. В., с ЕГН: ********** и със съдебен адрес:
гр.Русе, ул.“Драма“ № 15 – адвокат К. Хр., против Община – гр.Русе с адрес: гр.Русе,
площад „Свобода” № 6, ЕИК *********, представлявана от Кмета Пенчо Милков, иск за
претендираните неимуществени вреди - болки, страдания и негативни изживявания, в
резултат на падане на 03.08.2021г. в гр.Русе по ул.”Георги Сава Раковски”, причинено
вследствие загуба на равновесие при стъпване в намиращата се на пътното платно
10
неравност, в частта от 10 000.00 /десет хиляди/ лева до пълния предявен размер от 15 000.00
/петнадесет хиляди/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Община – гр.Русе с адрес: гр.Русе, площад „Свобода” № 6, ЕИК
*********, представлявана от Кмета Пенчо Милков, да заплати на основание чл.38, ал.2 от
ЗА, на адвокат К. Хр., с ЕГН: ********** от АК – гр.Русе, с адрес за упражняване на
дейността: гр.Русе, ул.”Драма” № 15, адвокатско възнаграждение в размер на 980.00
/деветстотин и осемдесет/ лева за оказаната от нея безплатна правна помощ на ищцата.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11