Решение по дело №536/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 669
Дата: 11 юни 2020 г.
Съдия: Борислав Георгиев Милачков
Дело: 20207050700536
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер………………….       Година 2020                                            град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд                                           

Седми касационен състав

на двадесет и осми май                                        година две хиляди и двадесета

в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков

            ЧЛЕНОВЕ: Мария Желязкова

                                    Таня Димитрова

 

 

секретар Деница Кръстева

прокурор А.

като разгледа докладваното от съдия Милачков

К.Д. №536 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по жалба на С.М.А. ЕГН **********, чрез адв. К.К., против Решение № 102/23.01.2020 г. постановено по АНД № 4761/2019 г. по описа на ВРС, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 1533394, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДП на А. е било наложено административно наказание глоба в размер на 400.00лв. на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДП.

Касаторът смята, че обжалваното решение противоречи на материалния закон. Претендира за отмяна на решението и потвърдения с него фиш, тъй като нарушението е заснето с помощта на мобилна система за контрол, при което, съгласно ТР №1/2014 г. на ВАС е следвало да бъде съставен АУАН и НП, а не фиш. В съдебно заседание, касатора не се явява, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител. В отговора към касационната жалба, моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на въззивното решение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.

В хода на въззивното производството, решаващия съд е установил следната фактическа обстановка: Против въззивника бил издаден електронен фиш Серия К №  1533394 на ОД на МВР Варна, за това че на 16.03.2017г. около 10:57часа по път клас І-9 в село Горица, в посока гр.Бургас, с МПС – л.а. „Пежо“ с регистраионен номер В 6292 РР, преминал със скорост от 90 км/час при разрешена за населеното място скорост от 50 км/час. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство - система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1 - М 646/14. На техническото средство е била извършена метрологична проверка на 27.01.2017г. със срок на валидност 1 година. Мястото е обозначено с пътен знак Е24, съгласно чл.133а от НАРЕДБА 18 от 23.07.2001г., като в подкрепана този факт е приложена и фото снимка по делото, надлежно заверена. При преминаване покрай техническото средство приближавайки се към него, същото фиксирало скорост на движение на автомобилът 90 км.час, при разрешени 50 км.час за населеното място, като било засечено превишение  на  разрешената скорост на движение от 37 км.час, след приспадане на процента грешка, с който работи уредът (в полза на жалбоподателят). При обработка на заснетите данни, служител при ОД на МВР Варна установил извършеното нарушение. Поради това бил издаден електронния фиш, с който на въззивника, като собственик на автомобила, била наложена глоба в размер на 400.00лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП.

За да потвърди процесният фиш, въззивния съд е приел, че нарушението е доказано и правилно е ангажирана отговорността на водача, съгласно действащото към момента на извършване на деянието законодателство.

Настоящият състав, като касационна инстация намира, така постановеното решение на въззивния съд за неправилно. При правилно установена фактическа обстановка, въззивния съд неправилно е приложил материалния закон.

С разпоредбата на чл. 189, ал. 4, от ЗДвП, в редакция, действаща към момента на извършване на процесното по делото нарушение, е предвидено При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Съгласно ТР №1/26.02.2014 г. по ТД №1/2013 г. на ВАС в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.

Горното тълкуване е преодоляно от законодателя едва с изменението на ЗДП обнародвано в ДВ бр.54 от 05.07.2017 г.

Тоест, след като нарушението е заснето с мобилна, а не със стационарна камера, административнонаказателното производство е следвало да продължи с издаването на АУАН и в последствие на НП, а не с издаването на електорен фиш.

Горепосоченото сочи, че изводът на ВРС за законосъобразност на процесният електронен фиш е неправилен и същия следва да бъде отменен, както и потвърждаващото го съдебно решение.

Пред касационната инстанция, процесуалния представител на А. е направил искане за присъждане на разноски. Към искането е приложено копие от договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 300 лв. По делото обаче не са представени доказателства, че тази сума е платена, поради което съдът намира, че същите не следва да се присъждат.

 

Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 102/23.01.2020 г. постановено по АНД № 4761/2019 г. по описа на ВРС и вместо него постановява

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 1533394, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДП на С.М.А. е било наложено административно наказание глоба в размер на 400.00лв. на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДП.

 

Решението е окончателно.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                  2.