Решение по дело №2743/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2560
Дата: 21 декември 2021 г. (в сила от 21 декември 2021 г.)
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20217180702743
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

 

                                       РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2560/21.12.2021г.

 

Град Пловдив, 21.12.2021г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЗДРАВКА ДИЕВА

      ЧЛЕНОВЕ:     ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

                  

при секретаря Г.Г. и участието на прокурор МАРИЯ ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д. № 2743 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от ТД на НАП гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Я.А., против решение № 260624 от 01.09.2021 г.,  постановено по а.н.д. 1072/2020 по описа на Пловдивски районен съд, VII наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление № 457322-F490047 от 14.08.2019 г., издадено от директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП гр.Пловдив,  с което на „НД ИМОТКОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК ********* , за нарушение на чл.180 ал.2 вр. чл.180 ал.1 вр чл.86 ал.1 и ал.2 от Закон за данък добавена стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 180, ал.2 ер чл.180 ал.1, от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на  4237.50/ четири хиляди двеста тридесет и седем и петдесет/ лева.

Недоволен от решението е останал касационният жалбоподател ТД на НАП гр.Пловдив, който чрез своя представител оспорва решението на районния съд, с което е отменено оспореното НП. В жалбата са изложени доводи, че за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че сумата от 50850 лв., представляваща облагаем оборот е посочена в нормата на чл.96, ал.2 от ЗДДС, като липсващата втора фактура всъщност бил представен отчет от самото дружество, като облагаемият оборот се надхвърлял от сумата по облагаема доставка в размер на 25425 лв., поради което не е начислен ДДС в размер на 4237,50лв. Счита, че не са налице изтъкнатите от районният съд нарушения. Посочва, че установеният от органите по приходите оборот напълно съвпада с този, изчислен от дружеството, поради което същото е било наясно с това кои конкретни документи участват във формирането на сумите. По тези и други съображения, изложени в касационната жалба иска отмяна на решението, както и да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касацията – „НД ИМОТКОНСУЛТ” ЕООД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли решението да бъде оставено в сила.

Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна, като счита, че обжалваното решението да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция, след като провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз основа на доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за неоснователна.

От фактическа страна е установено, че на а 03.06.2019г. на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че при извършена служебна проверка на 05.04.19г. документирана с протокол №**********/05.04.19г е установено, че на 15.03.19г. задълженото лице е реализирало облагаеми оборот по смисъла на чл.96 ал.2 от ЗДДС в размер на 50 000 лв./50 850 лв./, формиран от посредничество при покупко-продажба на недвижими имоти. Прието било от инспекторите по приходите, че за задълженото лице били налице основания за задължителна регистрация по 96 от ЗДДС, съгласно действащата разпоредба на чл.96 ал.1 от ЗДДС изр.2(изм.ДВ бр.97/2017г. в сила от 01.01.2018г.), а именно: „когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, вкл. текущият, лицето е длъжно да подаде заявление в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът“, т.е. в срок до 22.03.19г. Установено е, че заявлението било подадено на 27.03.2019г в ТД НАП Пловдив с вх.№303911900775523/27.03.19г., а лицето е регистрирано считано от 05.04.2019г – датата на връчване на акт за регистрация №160421900861526/05.04.19г.

Констатирано било, че на 15.03.19г. дружеството има реализирани облагаеми доставки в размер на 50 850 лв., поради което същото дължи данък за облагаемите доставки, с който надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв. от датата на която е надвишен оборотът 15.03.19г. до датата на регистрацията по ЗДДС /05.04.19г/. В този случай било установено, че облагаемият оборот се надхвърля с облагаема доставка в размер на 25 425.00 лв. за документирането на която е издадена ф-ра №4/15.03.19г. а получен комисионна- възнаграждение за посредничество при покупко -продажба на недв. имот, платена изцяло по банков път на 18.03.19г. Прието е, че за данъчен период 15.03.19г -31.03.19г. от ДЗЛ са извършени облагаеми доставки на стойност  25425.00 лв и не е начислен ДДС в размер на 4 237.50 лв., както и че ако лицето е било регистрирано по ЗДДС, е следвало да начисли ДДС за извършените от него доставки за периода 15.03.-31.03.19г. като в 5-дневен срок от настъпване на данъчното събитие следва да издаде данъчен документ – ф-ра, в който да посочи данъка на отделен ред, да включи размера на данъка справка-декларация за данъчен период 03.19г. и да посочи документа в дневника за продажби, като справката-декларация и дневника за продажби е следвало да подаде при ТД НАП с срок до 14-то число, а именно 15.04.19г. /т.к. 14.04.19г. е почивен ден/ на месеца, следващ съответния данъчен период. Посочено било, че нарушението е извършено на 16.04.19г. и е установено при извършената проверка за регистрация по ЗДДС, като размерът на неначисления данък е определен с протокол **********/14.05.19г.

 

 

 

За да отмени процесното НП ПРС е приел, че НД ИМОТКОНСУЛТ” ЕООД е осъществило описаното в НП административно нарушение, но при издаване на НП и АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, които са от значение за конкретизиране на определената имуществена санкция, която  е поставена в зависимост от стойността на начисления данък, който е следвало да бъде отразен в данъчния документ.

Съдът е посочил, че за установяване на нарушението е послужил протокол №**********/05.04.19г. съставен от инспектор по приходите при ТД НАП, за проверка по ЗДДС във връзка със заявление на жалбоподателя от 27.03.19г., в което е отразена хронология на всички проверени документи на ЗЛ относими за установяване достигане на облагаем оборот за проверявания период. В протокола е посочено че са изискани документи от 2018г,. както и такива до 03.19г. Установени са две фактури №**********/29.08.18г и №*********/15.03.19г. / без да са посочени отделно главниците/като те формирали оборот от 57 740. 000 лв.

Съдът е приел, че всъщност ф-ра от 15.03.19г. с главница 25 245 лв е довела до достигане на оборот над 50 000 лв за периода 03.19г., при които съгласно разпоредбата на чл.96 ал.1 лицето е било длъжно да подаде в 7-дневен срок заявление за регистрация по ЗДС за същия период. Посочил е също, че съгласно протокола, длъжностно лице е достигнало до извода, че всъщност облагаемия оборот достигнат на 15.03.19г е сумата от 50850.00 лв , като не е ясно на кои отчетни документи почива това изчисление. В обстоятелствената част на протокола, се коментират две фактури, от които едната е процесната и приложена към материалите по делото , а другата е неизвестна по стойност, но при сборът им е достигнат извод за оборот  от 57 740.00 лв/стр.2 от Протокола от 05.04.19г./, при което би следвало на 15.03.19г. да е достигнат именно първо посоченият оборот от 57 740.00 лв, а не отразения в последна страница на протокола от 05.04.19г,   облагаем оборот от 50 850.00лв, за която сума липсва, каквато и да е  обосновка.

Посочил е също, че именно върху сумата от 50 580.00 лв. е отчетено административното наказание имуществена санкция по реда на чл.180 ал.1 от ЗДДС, която се определя съобразно  размера на не начисления, но дължим данък от ДЗЛ.

Съдът е приел, че за да се стигне до извод за конкретно нарушение е необходимо да се посочат всички обективни признаци, съставомерни на приложените правни норми в АУАН и НП, а един от тях е именно конкретния размер на облагаемия оборот, който надхвърля 50 000 лв. Според съда посоченият такъв от 50 850.00 лв в АУАН и НП е недоказан, такъв е и сборът от двете фактури 57 740.00 лв,. Съдът е посочил, че в протокола са посочени два конкретни оборота, при чието достигане ДЗЛ е следвало да се регистрира по ЗДДС, но няма доказателства, които да удостоверят с безспорност, кой от тези обороти е действително достигнат на 15.03.19г. и защо ИП е избрал този от 50850.00 лв . Според съда тази нередовност на обстоятелствената част на АУАН и НП води до неправилно и недоказано  формираното административно наказание – имуществена санкция в размер на 4 237.50 лв., приложима по разпоредбата на чл.180 ал.1 от ЗДДС.

Посочил е също, че в материалите по делото не фигурират документи, които да установят с безспорност и двата сбора, а съдът като контролна инстанция по законосъобразност не следва да издирва тези спорни обстоятелства в това производство, които са възложени в тежест на АНО. Обективен признак на нормата на чл.180 ал.1 изисква да бъде определен начисленият данък, за което данъчната основа също е съставомерен елемент от установяване на възведеното нарушение. От своя страна описаният в обстоятелствена част на АУАН и НП достигнат облагаем оборот 50 850.00 лв не почива на доказателствения материал приложен по делото, поради съдът е приел, че неправилно е изчислен начисленият ДДС в размер на 4 237.50 лв, защото  няма данни по делото за облагаем оборот в размер на 50850.00 лв., поради което е намерил за неправилен и незаконосъобразен е изводът за конкретното административно наказание, според санкционната норма на чл.180 ал.1 от ЗДДС, в която санкцията  законодателят не е определил в абсолютен размер,  а в зависимост от неначисления ДДС за съответния период, в който не е изпълнено задължението на лицето. Според районния съд недоказаността на данъчната основа, води невъзможност да се определи и конкретизира  размерът на имуществената санкция, съобразно приложените данни и описани обстоятелства в АУАН и НП, което насочва към  единствения извод за наличие на съществено процесуално нарушение , свързано с нарушаване на императивните реквизити на чл.42 т.4 и чл.57 т.5 от ЗАНН и е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на жалбоподателя.

Съдът е приел също, макар формално е осъществен състава на административното нарушение на чл. 96 ал.1 изречение второ от ЗДДС, но  неговата обществена опасност е явно незначителна, а освен това в случая органите по приходите не са се самосезирали за извършване на проверка по декларираните от дружеството жалбоподател, а са изпълнили задължението си да извършат такава по повод подадено заявление за регистрация по ЗДДС. Данъчно задълженото лице само е подало заявление няколко дни след изтичане на законоустановения срок, по собствена инициатива, което съдът е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство, което наред с факта, че това е първо по ред нарушение свидетелства, че същото е изолиран случай, а не установен модел на поведение към неспазване на задълженията към държавата.  В този смисъл е намерил, че в случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН, предвид изключително ниската степен на обществена опасност на констатираното нарушение, а и липсата на реално настъпили вредни последици за фиска. Приел е, че правният режим по ЗДДС не може да дерогира законовите правила, на които се подчинява административнонаказателният процес, при която за всяко административно нарушение трябва да се налага съответното му по тежест административно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма трябва да е винаги и само въпрос на законосъобразност (Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС, ОСНК), не и на целесъобразност, дори ако тя е фискална.

Решението е правилно.

Настоящата съдебна инстанция намира за правилно възприетото от съда за нарушение липсата на съществени доказателства към делото, които не дават възможност да се провери правилно ли е изчислен достигнатият оборот, на коя дата и какъв е размерът на неначисления ДДС. В тази връзка възраженията на касатора, че районният съд не е отчел обстоятелството, че дружеството е подало само декларацията за регистрация, в която е посочило достигнатия оборот, не изключват задължението на приходната администрация да подкрепи твърденията, посочени в акта и в издаденото НП с доказателствата, които го обосновават. Действително, към преписката е представена една фактура в размер на 25425 лв. без ДДС, но не са налице каквито и да било други данни – не е представено нито заявлението за регистрация по ЗДДС на лицето, нито акт за регистрация, ако има такъв влязъл в сила, за да се приеме за безспорно каква е стойността на реализирания оборот над 50 000 лв., нито пък са представени доказателства, от които да е видно въз основа на какви сделки е формиран този оборот, към коя дата надхвърля изискуемия праг за регистрация и каква е сумата, върху която лицето е следвало, но не е начислило данък. По делото са налични два протокола – от 04.05.2019 г. и от 14.05.2019 г. за установени факти и обстоятелства, съставени по повод извършена проверка и подадено заявление, които са безспорно официални документи, но, както правилно е посочил и районният съд, в двата се сочат различни размери на облагаемия оборот. Посоченото разколебава съда при вземане на решение относно установените обстоятелства и при липсата на първични документи и доказателства, които съдът може да подложи на проверка, не дават възможност да бъде определен начисленият данък, а задължението за регистрация и данъчната основа са съставомерни елементи от установяване на нарушението.

Изложеното до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и на основание чл.221, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260624 от 01.09.2021 г.,  постановено по а.н.д. 1072/2020 по описа на Пловдивски районен съд, VII наказателен състав

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 ЧЛЕНОВЕ :