№ 12959
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110110084 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „...“ ЕООД /в несъстоятелност/ чрез синдика Г. Г. М.
срещу „....“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно съединение главен иск
с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 предл. трето ЗЗД за сумата от 1000 лв. като частичен иск от претенция в пълен размер
от 2 490 000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 20.02.2025г. до
окончателното плащане. Претендира разноски.
В исковата молба се навеждат твърдения, че на 08.07.2022г. ищцовото дружество
получило по банков път сумата от 3 000 000 лв. от банков кредит. На същата дата превело в
полза на ответното дружество сумите от 850 000 лв. с посочено основание на превода
проформа фактура № 101/07.07.2022г. – доставка на дрехи, внос от К., 800 000 лв. с посочено
основание на превода проформа фактура № 102/07.07.2022г. – доставка на обувки, внос от
К., и 840 000 лв. посочено основание на превода проформа фактура № 103/07.07.2022г. –
доставка на играчки, внос от К.. Излага, че стоките по проформа фактурите не били открити,
а в същото време на 22.06.2023г. законният представител на ищцовото дружество подал
декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч., съгласно която „...“ ЕООД не е упражнявало търговска
дейност през 2022г.. За периода от м. 07 до м.12.2022г. подадените справки-декларации от
„...“ ЕООД били с нулеви обороти. Последната подадена от дружеството декларация по чл.
92 ЗКПО била за 2021г. В същото време ответникът не бил регистриран по ЗДДС и не
изпълнил задължението си за обявяване на годишния си финансов отчет за 2022г. в
Търговския регистър. При тези твърдения ищецът излага, че сумите по трите банкови
превод на обща стойност 2 490 000 лева са получени от ответника при начална липса на
основание. При условията на евентуалност твърди, че дори и между страните да е бил
налице договор, същият не бил изпълнен от страна на отвеника, а изпълненнието му станало
безполезно за ищеца, поради което отпрвя изявление за разваляне на договора и иска
реституцията на даденото по него.
Ответникът „....“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
1
ГПК.
В проведеното на 01.07.2025 г. открито съдебно заседание по делото ответникът не
изпраща представител.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът е намерил, че това искане следва да бъде уважено поради наличието на
предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място същият не изпрати
представител в първото заседание по делото, като не е направил и искане за разглеждането
му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК както с разпореждането
от 28.02.2025г., така и с определението от 06.06.2025г., които са редовно връчено на
ответника, на същия са указани последиците при процесуална пасивност.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и
приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
Ищецът не е представил доказатевлства за сторени разноски, поради което такива не
му се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на СРС дължимата се държавна такса по делото в
размер от 50 лв.
При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „....“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление в с. Д.,
община В., ул. .... да заплати на „...“ ЕООД, ЕИК **** /в несъстоятелност/, със седалище и
адрес на управление гр. ....., чрез синдика Г. Г. М.0 на основание чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД
сумата от 1000 лв. като частичен иск от претенция за сумата от 2 490 000 лв.,
представляваща сбор от получени без основание суми чрез банкови превода от 08.07.2022г. с
посочени основания „фактура № 101/07.07.2022г. – доставка на дрехи внос от К.“ на
стойност 850 000 лв., „фактура № 102/07.07.2022г. – доставка на обувки внос от К.“ на
стойност 800 000 лв.“ и „фактура № 103/07.07.2022г. – доставка на играчки внос от К.“ на
стойност 840 000 лв.“, ведно със законната лихва от 20.02.2025г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „....“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и
адрес на управление в с. Д., община В., ул. .... да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на СРС дължимата се държавна такса по делото в размер от 50 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3