О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№..............
гр.
София, 27.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Б въззивен
състав в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл.
съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като разгледа
докладваното от съдия Спасенов частно гражданско дело
№ 7893 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по
жалба вх. № 12315/07.03.2019 г. по описа ЧСИ на длъжника „И.“ ЕООД срещу
постановление за възлагане от 18.01.2017 г. на ЧСИ М.Б., по изп.
дело № 20148380410161, с което на „Р.Б.“ ЕАД е възложен недвижим имот,
представляващ: незастроен урегулиран поземлен имот /УПИ/ № XVIII-1021,1022 в квартал 210 Б, местност „Гърдова глава“, по устройствения
план на гр. София с площ 2608 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ XIII-899, УПИ XIV-898, УПИ XX-812, поземлен имот 1124.
„И.“ ЕООД
поддържа, че подадената от него жалба е в срок, тъй като не е надлежно уведомен
за атакуваното постановление за възлагане. Излага и доводи за нарушаване на
процедурата по наддаване. В този смисъл се поддържа, че правото на взискателя Р.Б. ЕАД по чл. 638, ал. 3 ТЗ да продължи
изпълнителните действия по изп. дело 20148380410161
по описа на ЧСИ М.Б. се е погасило на 16.01.2017 г., тъй като на тази дата
съдът по несъстоятелността на ипотекарния длъжник Т.С.ЕООД
е постановил Определение № 56/16.01.2017 г. по т.д. № 105/2016 г. на Плевенски
окръжен съд, с което е отменил предоставеното в полза на взискателя
Р.Б. ЕАД право по чл. 638, ал. 3 ТЗ, в резултат на което е възстановено
действието на общите правни последици по чл. 638, ал. 1 ТЗ, а именно спиране на
принудителното изпълнение по отношение на обявения в несъстоятелност ипотекарен длъжник Т.С.ЕООД.
Препис от жалбата е връчен на взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,
като в срока по чл. 436, ал.
3 от ГПК, същият подава възражение, с което излага становище за
недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата.
Препис от жалбата
е връчен и на синдика на ипотекарния длъжник „Т.С.“
ЕООД /в несъстоятелност/, като от същият е депозирано становище в законоустановения за това срок, с което се излагат
съображения за основателност на частната жалба.
Препис от жалбата
е връчен на длъжниците Б.С.ЕООД и Е.ЕООД, които не са
депозирали становище по същата в законоустановения
срок за това.
Съдебният изпълнител Б.излага подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Посочва, че подадената жалба е
просрочена, а постановлението за възлагане от 18.01.2017 г. е влязло в сила на 18.04.2017
г.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и събраните по делото
доказателства, намира че подадената жалба е
недопустима, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 1 от ГПК, жалбата срещу подлежащите
на обжалване действия на съдебния изпълнител следва да бъде подадена в едноседмичен срок от извършване на
действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако
е била призована, а в останалите случаи - от деня на
съобщението. В случая се обжалва постановление за
възлагане, за чието съставяне страните не се призовават и не присъстват,
съответно срокът за неговото обжалване следва да започне да тече от
съобщаването му на страните по изпълнителното дело, евентуално узнаването му от
трети за изпълнителното дело лица.
Към датата на образуване на изпълнителното дело и до
19.12.2016 г. длъжникът „И.“ ЕООД има вписан в Търговския регистър адрес на управление ***.
Изпратената до него покана за доброволно изпълнение по делото е връчена по реда
на чл. 50, ал. 4 от ГПК, чрез залепване на уведомление на 12.11.2014 г. на адреса
на управление, вписан в търговския регистър, тъй като при посещенията на връчителя не са открити служители, които да приемат
съобщението. Независимо от разпоредбата на чл. 50, ал. 4, изр. 2 от ГПК,
съгласно която второ уведомление не се лепи, съдебният изпълнител е продължил
да изпраща съобщения до адреса на управление, като преимуществена част от тях
са връчвани чрез залепване на уведомление по чл. 50, ал. 4 от ГПК, тъй като не
е откривано лице, което да получи съобщенията.
След като един път е извършено залепване на уведомление, до страната не се
изпращат съобщения, които се прилагат по делото и се считат за връчени. Това
означава, че изпращането на съобщение изх. №
08093/18.01.2017 г. до длъжника „И.“ ЕООД за процесното
постановление за възлагане не е било необходимо, защото всички съобщения и
книжа следва да се прилагат по делото и да се считат за редовно връчени на
длъжника „И.“ ЕООД, по отношение на който е приложена нормата на чл.50 ал.4 ГПК
в самото начало на изпълнителното производство. Независимо от това
обстоятелство ЧСИ е извършил справка и е установил, че считано от 27.12.2016
г., длъжникът „И.“ ЕООД е извършил промяна на седалището и адрес на управление
на дружеството, а именно като такива е регистриран адрес в гр. Ардино, ул. *******,
като е изпратил съобщение изх. № 08093/18.01.2017 г. за връчване чрез
кметството и районното управление на гр. Ардино на горепосочения установен по
делото адрес. Видно от приложен по делото отговор от 25.01.2017 г. се
установява, че в гр. Ардино не е установен адрес на ул. *******. Предвид
горните обстоятелства съдът намира, че дори да не беше приложима разпоредбата
на чл. 50, ал. 4 ГПК, то следва да се приеме, че съобщение изх. № 08093/18.01.2017 г. е връчено на длъжника „И.“
ЕООД на основание чл. 50, ал. 2 ГПК, доколкото последният не е установен на
регистрирания му в Търговски регистър адрес на управление и в регистъра не е
бил вписан към този момент нов адрес.
На следващо място – процесното възлагателно постановление е вписано в книгите за вписване
на 10.05.2018 г. – том 65, № 26, вх. № 28848/10.05.2018 г. Извършеното на 10.05.2018
г. вписване в книгите за вписване има оповестителен
ефект – придава на вписаното обстоятелство публична известност и достъпност за
неограничен кръг лица, които се приема, че са узнали за вписания акт и за
неговото съдържание. След като възлагателното
постановление е вписано на 10.05.2018 г., то няма никакво съмнение, че
жалбоподателят е узнал за вписания акт много преди да подаде жалбата на 07.03.2019
г.
Наред с горното въз основа на приложените към възражението на взискателя и мотивите на ЧСИ доказателства се установява,
че през м. 09.2017 г. длъжникът „И.“ ЕООД е подал в Районен съд- Генерал Тошево
искова молба, към която е приложил издадено от ЧСИ Б.Удостоверение № 07226/
17.01.2017 г. по изп. дело № 20148380410161, в което
е описан възложеният на Р.Б. ЕАД с оспореното по настоящото дело възлагателно постановление от 18.01.2017 г. незастроен
урегулиран поземлен имот /УПИ/ № XVIII-1021,1022 в квартал 210 Б, местност „Гърдова глава“, по устройствения
план на гр. София с площ 2608 кв.м.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата на длъжника по изпълнението „И.“
ЕООД с вх.№ 12315/07.03.2019 г. на ЧСИ не е подадена в преклузивния
срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което и като процесуално недопустима
/просрочена/ следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното,
Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
вх. № 12315/07.03.2019 г. по описа на ЧСИ на длъжника „И.“ ЕООД срещу
постановление за възлагане от 18.01.2017 г. на ЧСИ М.Б., по изп.
дело № 20148380410161, с което на „Р.Б.“
ЕАД е възложен имот, представляващ незастроен урегулиран поземлен имот /УПИ/ №
XVIII-1021,1022 в квартал 210 Б, местност „Гърдова
глава“, по устройствения план на гр. София с площ
2608 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ XIII-899, УПИ XIV-898, УПИ
XX-812, поземлен имот 1124.
ПРЕКРАТЯВА производството
по ч. гр. дело № 7893/ 2019 г. на Софийски градски съд, ГО, II- Б въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се
обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от
съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.