РЕШЕНИЕ
№ 333
гр. Пловдив, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
в присъствието на прокурора Марин Н. Пелтеков
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300601930 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда №158 от 15.08.2022 г. по НОХД № 1068/2022г., Районен съд-
Пловдив, 20 н.с. е признал подсъдимия В. Н. Г. за виновен в извършване на
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, предл. 3, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“А“ и „Б“ от НК, като му е наложил наказание ТРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, които да бъдат
търпени при първоначален „строг“ режим. Със същата присъда е уважен и
предявеният срещу подсъдимия граждански иск. Съдът се е произнесъл по
направените по делото разноски и веществените доказателства по делото.
Срещу присъдата е депозирана жалба от защитника на подсъдимия-
адв.Д., в която се навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт,
поради явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира се
изменение на обжалваната присъда, като се намали размерът на определената
от първостепенния съд санкция.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив в съдебно заседание
изразява становище за неоснователност на депозираната жалба, като намира
атакувания съдебен акт за законосъобразен и обоснован, а наложената с него
санкция счита за справедлива и съобразена с всички, относими към
индивидуализиране на наказанието обстоятелства. Въз основа на изложеното
1
предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена във всичките й
части.
Представителят на гражданския ищец също изразява становище относно
правилност на обжалвания съдебен акт.
В съдебно заседание подсъдимият се представлява от защитника си
адв.Д., която поддържа искането за изменение на обжалваната присъда със
съществено редуциране на наложеното с нея наказание, като предлага
размерът му преди редукцията по чл.58а, ал.1 от НК да бъде близък до
законовия минимум. Акцентира се върху влошеното здравословно състояние
на Г., оказаното съдействие в хода на разследването, както и ниската стойност
на инкриминираното имущество.
При упражняване правото си на лична защита подсъдимият Г. поддържа
изложеното от своя защитник, като отправи молба към въззивния съд да
намали наложеното му от първата инстанция наказание.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие жалбата на подсъдимия за допустима, а разгледана
по същество-същата е неоснователна.
Производството по делото е било проведено по реда на Глава XXVII
от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият Г. е признал
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
изразявайки съгласие да не се събират доказателства за тях.
Въз основа на събраните по делото по реда и със средствата,
предвидени в НПК, доказателствени материали първата инстанция е
направила следните фактически констатации:
Подсъдимият В. Н. Г. е роден на *** г. в гр. Р., живее в гр. Б., обл. М..
Той е б., български гражданин е, осъждан, има ЕГН : **********.
В периода 1972-2021 г. подсъдимият Г. бил осъждан общо 36 пъти, все
за престъпления против собствеността, като влияние върху правната
квалификация на процесното престъпление имат следните осъждания:
С определение №574/11.03.2016 г. по НОХД №101/2016 г. по описа на
Районен съд - гр. Сандански, било одобрено споразумение, с което за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б. „А“ и б. „Б“ НК на подс. Г. било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години и шест месеца, изтърпяно на 18.02.2018 г.;
С присъда №152/18.06.2018 г. по НОХД № 6872/2018 г. по описа на
Районен съд-Пловдив, XXVI наказателен състав за извършено престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ НК на подс. Г. било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл. 25 НК същото
е групирано с наказание „лишаване от свобода“ също за срок от три години,
наложено с присъда №71/03.10.2017 г. по НОХД №1106/2017 г. по описа на
Районен съд - гр. Казанлък, IV състав, като било определено едно общо най-
2
тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяно на
09.04.2020 г.
Предвид групирането на последните две наказания, в съзвучие с
категоричната съдебна практика въпросните две осъждания, съответно по
НОХД № 6872/2018 г. и по НОХД №1106/2017 г. се ценят като едно осъждане
за умишлено престъпление от общ характер, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“, поради което са налице на практика само
две осъждания, изпълващи изискванията за „опасния рецидив“ по смисъла на
чл.29, ал.1 ,б.“б“ от НК.
Свид. М.М. и свид. П.П. били служители на „***“ ЕООД и работели в
стопанисван от дружеството обект (****), намиращ се на адрес ***. Сред
изложените вътре артикули фигурирала дамска гривна, изработена от 14-
каратово злато, с тегло 9,63 гр., на стойност 914,86 лв. Бижуто било
собственост на „***“ ЕООД по силата на заложен билет №**** г.
На 31.07.2020 г. сутринта в заложната къща влязъл подсъдимият Г.. Той
бил облечен с карирана синя риза с къс ръкав, къси сиви панталони с червен
кант и бял надпис „AIR JORDAN“ и черни кожени чехли. По същото време в
обекта се намирали свидетелите М. и П., които ясно възприели външния му
вид и характерните му черти, присъствали и неколцина случайни клиенти.
Подсъдимият започнал да разглежда различни предмети, обявени за
продажба, давайки си вид, че иска да закупи някой от тях, като в това време
внимателно следял движенията на останалите лица в помещението. Това
продължило около петнадесет минути. В един момент, виждайки, че
вниманието на всеки от присъстващите било насочено другаде, подс. Г. чрез
характерно ловко движение взел гореописаната гривна от поставката, на
която била изложена, като това сторил като я прищипал между два от
пръстите на лявата си ръка, след което бързо я прибрал във вътрешността на
дланта си, а оттам-в левия джоб на панталоните си. Действията му останали
незабелязани от служителите в заложната къща и от останалите клиенти.
Непосредствено след това подсъдимият напуснал търговския обект, взимайки
със себе си гривната.
Описаните събития били заснети от няколко на брой охранителни
камери, поставени вътре в заложната къща, както и пред нейния вход. На част
от видеозаписите подсъдимият бил с поставена предпазна маска на носа и
устата във връзка с действащите към онзи момент противоепидемични мерки,
но на други лицето му било заснето ясно.
Няколко дни по-късно, на 04.08.2020 г., свид. П. извършил ревизия на
артикулите в заложната къща и установил липсата на въпросната златна
гривна. Прегледал записите от охранителните камери, на които бил заснет
моментът на отнемането на гривната, след което незабавно подал сигнал за
случилото се до органите на реда.
Поради нуждата от специални знания в хода на разследването са
назначени и проведени експертни изследвания, както следва:
3
Съгласно заключението на стоковооценъчната експертиза, стойността на
инкриминираната вещ към датите на нейното отнемане възлиза на 914,85
лева.
Видно от заключението на изготвената лицево-идентификационна
експертиза, най-вероятно лицето, заснето на видеозаписите, е В. Н. Г..
Правилно районният съд е възприел експертните заключения, като
изготвени задълбочено и мотивирано с изискуемите професионални знания и
опит в съответната научна сфера. Ето защо и настоящият въззивен състав
ползва при формиране на фактическите си и правни изводи становищата на
вещите лица, инкорпорирани в коментираните по-горе изследвания.
При осъществения служебен въззивен контрол не се констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
присъдата на процесуално основание и връщане делото в предходните
досъдебна и първа съдебна фаза. Разследващите органи са изпълнили
законовите изисквания при изготвяне и приобщаване на доказателствата по
делото чрез предвидените в НПК способи, при съблюдаване правата и на
обвиняемото тогава лице. Обвинителният акт отговаря на изискванията на
чл.246 от НПК, като съдържа факти, обосноваващи обвинителната теза за
вмененото във вина на подсъдимия престъпление от обективна и субективна
страна, а и правото на възражения за годността на процесуалния документ е
преклудирано с влизане в сила на определението на съда по въпросите на
чл.248, ал.1 от НПК.
Делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Спазен е редът и процедурата за
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК.
Първостепенният съд се е придържал към изискването за спазване
принципите, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК. Подсъдимият е
направил пълни самопризнания на изложените в обвинителния акт
обстоятелства, като правилно първоинстанционният съд е приел, че
направеното от Г. самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства. Видно от материалите по делото, извън
самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл.371, т.2 от НПК, са
налице и други доказателства, подкрепящи изложената в обвинителни акт
фактическа обстановка, а именно показанията на свидетелите М.М., П.П. и Ц.
Б., протоколът за оглед на веществени доказателства, заложен билет № ****
г., справка за съдимост, характеристична справка и др., които кореспондират
с приложените по делото експертни заключения.
В депозираната жалба и в пледоариите пред този състав не са наведени
конкретни оплаквания за допуснати в хода на съдебното следствие
процесуални нарушения, и служебно не се откриват такива пороци от
категорията на абсолютните, които да са съществени и неотстраними от
въззивния съд. Мотивите към атакуваната присъда покриват изискванията на
чл.305 ал.3 от НПК и дават възможност на страните да реализират
4
пълноценно правото си на жалба и протест, а на въззивния съд - да упражни
контрола, дължим по смисъла на закона. За да възприеме горевизираната,
описана и в обвинителния акт фактология на инкриминираното събитие,
решаващият съд е изложил доказателствен анализ, отговарящ точно на
правилата на обективната логика, бил е ясен кои доказателствени средства
кредитира и поради какви причини, не се е позовал на доказателства, които не
се намират към делото, не е изопачил съдържанието на наличните.
Споделимо е заключението му, че между досъдебните доказателствени данни
не се откриват противоречия относно релевантните обстоятелства по чл.102
от НПК, респ. изводът на районния съд, че признанието на подсъдимия /по
реда на т.2 на чл.371 от НПК/ се подкрепя от тези данни, се явява обоснован.
От показанията на свидетелите не се извлича противоречива информация,
която да налага по-задълбоченото им обсъждане. Съдържащите се в тях
данни, в синхрон със самопризнанието на подсъдимия и останалите
доказателствени източници, формират извода за безспорна фактическа
установеност на гореизложеното.
Въз основа категорично установената фактология на процесното
престъпление, наказателноправното квалифициране на стореното се явява
принципно законосъобразно. Настоящата инстанция се съгласява с мнението
на първия съд, който е споделил предложеното от прокурора правно
окачествяване на инкриминираното деяние като престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. трето, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„А“ и б. „Б“ НК. Изложени са правилни и споделими пространни
разсъждения за обективните съставомерни елементи, като при липса на
конкретни писмени и устни възражения от страна на защитата, въззивният
съд не намира за нужно да ги преповтаря в пълнота.
Правилно първостепенният съд е приел, че от обективна страна, на
инкриминираната дата подс.Г. умишлено е отнел процесната чужда движима
вещ, предмет на обвинението, от владението на ощетеното дружество, което е
сторил без съгласието на неговия представител. Очевиден е прекият умисъл
на подсъдимия, който е съзнавал общественоопасния характер на стореното и
е предвиждал и искал неговите последици. Всички обективни съставомерни
елементи на престъплението са били отразени в съзнанието на извършителя
Г., който е бил наясно, че установява своя фактическа власт върху вещ, която
е иначе чужда за неговия патримониум, както и че действа без съгласието на
правоимащото по отношение на процесното имущество лице.
Налице е и специфичният елемент от субективната страна на
престъплението "кражба", а именно намерението за противозаконно своене на
инкриминираната вещ, предвид ясно манифестираното от дееца желание да я
третира като своя, още повече, че същата не е била възстановена от Г..
Видно от релевантните за процесната квалификация осъждания на Г.,
настоящото престъпление е извършено, след като деецът е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ за срок не по-малко
5
от една година, чието изпълнение не е било отложено по реда на чл. 66 НК,
както и след като е бил осъждан два пъти за умишлени престъпления от общ
характер на „лишаване от свобода“, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е било отложено по реда на чл. 66 НК. По отношение на
описаните по-горе две осъждания, релевирани, както в обвинителния акт, така
и в първостепенната присъда, не са изтекли пет години от изтърпяването на
наложените по тях наказания, поради което правилно процесната кражба е
квалифицирана, като такава, извършена при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК. Налице е обаче известна
непрецизност, допусната, както от прокуратурата, некоригирана и от първия
съд, предвид, че според повдигнатото на Г. същият е осъществил процесното
престъпление след като е бил осъждан два или повече пъти за умишлени
престъпления от общ характер и са му били наложени наказания „лишаване
от свобода“, като поне за едно от осъжданията изпълнението на наказанието
не е било отложено по реда на чл. 66 НК. Азбучно правило е, че подобна
алтернативност е недопустима, поради което е следвало да бъде коригирана с
присъдата на районния съд чрез оправдаването на Г. за това да е осъществил
процесното престъпление, след като е бил осъждан повече от два пъти за
умишлени престъпления от общ характер. Тази материалноправна
незаконосъобразност не е съществена и същата е отстранима от въззивната
инстанция, доколкото е и в полза на подсъдимия, поради което ще следва да
бъде ревизирана обжалваната присъда в тази й част като се оправдае
подсъдимият по повдигнатото му обвинение в тази му част.
Правилни и ненуждаещи се от коментар са съображенията на първата
инстанция за изпълнението на по-тежко наказуемия състав по чл. 196, ал. 1, т.
2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. трето, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“
и б. „Б“ НК, като е уместно да се обърне внимание върху наличното
надграждане /степенуване/ на квалификациите, доколкото предвидените в
закона санкции за по-тежко квалифицирания състав на престъплението /по
чл.196, ал. 1/ са диференцирани допълнително според текста, към който
препраща съответната хипотеза на чл.196, ал.1 /очертани в т.1 и 2/. Така в
случая е налице допълнителна препратка от чл.196, ал. 1, т.2 към
квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. трето от НК, която
препратка е свързана с предвидено в закона по-тежко санкциониране,
доколкото престъплението, осъществено при условията на опасен рецидив е
осъществено в конкретния случай и по специален начин - чрез употреба на
особена ловкост. Последната коректно е обусловена от особените умения,
проявени от Г. при отнемането на инкриминираното имущество, които са
необичайни и не се притежават от широк кръг лица.
На последния етап от разглеждане на делото правилно са отчетени
критериите за индивидуализиране на наказателната мяра по чл. 54 НК и
правилото по чл. 35, ал.3 НК за съответствие между деяние и наказание, като
определената за процесното престъпление санкция е справедливо отмерена.
Междувпрочем, от изразеното по съществото на делото становище от
6
защитника на подсъдимия може да се изведе единствено оплакване за
неправилна оценка на индивидуализиращите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, рефлектирала върху размера на наложеното наказание
"лишаване от свобода", което според претенцията на жалбоподателя е
несправедливо завишено. Това становище не се споделя от въззивната
инстанция.
Като съд по фактите и по правото, окръжният съд извърши
самостоятелен анализ на визираните в чл.54 от НК обстоятелства, в резултат
от който прецени, че в мотивите на първостепенния съд са обсъдени и
оценени принципно правилно наличните по делото индивидуализиращи
отговорността на Г. наказания, като не е налице необосновано недооценяване
на едни от тях, респ.надценяване на други.
Правилно са съзрени и отчетени от районния съд смекчаващите
наказанието обстоятелства, а именно влошеното здравословно състояние на
подсъдимия, както и съдействащото му поведение в хода на разследването.
Макар и да не ги е експонирала изрично, първата инстанция имплицитно е
имала предвид и напредналата възраст на подсъдимия. В противен случай
изброените в мотивите отегчаващи вината обстоятелства, без да превалират,
биха балансирали смекчаващите такива, като очевидно вторите са били
преимуществено решаващи за ПРС, при все, че наложеното наказание е в
размер, клонящ към законовия минимум. Налично е и друго смекчаващо
отговорността обстоятелство, а именно невисоката стойност на
инкриминираното имущество, която обаче в никакъв случай не е
пренебрежимо малка, както претендира защитникът на подсъдимия.
Прав е бил районният съд, да отчете като особено значимо отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство изключително богатото му
съдебно минало, извън горевизираните осъждания, влияещи на правната
квалификация на процесното престъпление. Несподелимо е обаче решението
на контролирания съд да квалифицира като отегчаващо обстоятелство
„висока степен на обществена опасност на деянието, тъй като същото е
насочено срещу чужда собственост, така и предвид обстоятелството, че
предметът на престъплението - златна ценност, не е с незначителна
стойност“. Азбучно правило, изрично прогласено от разпоредбата на чл.56 от
НК, е, че не могат да се отчитат при индивидуализация на наказанието, нито в
полза на подсъдимия, нито в негов ущърб, онези обстоятелства, които са
взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление. Такова
съставомерно обстоятелство е именно насочеността на процесното деяние
срещу чуждото имущество, поради което този факт не може да бъде отчетен
повторно в ущърб на подсъдимия при индивидуализация на наказанието му,
както неправилно е сторил районният съд. Що се отнася до предмета на
престъплението, нито неговия вид, респ. предназначение, или пък стойността
му, са от такова естество, че да обуславят третирането им като отегчаващо
отговорността обстоятелство.
7
На базата на посоченото дотук, настоящият състав споделя виждането
на районния съд, че не са налице условията на чл.55 от НК, тъй като измежду
съобразените от решаващите инстанции смекчаващи обстоятелства липсват
отделни, които по характер и значение да бъдат оценени като изключителни,
а броят и относителната им тежест не формират действителна многобройна
съвкупност, която да аргументира извода, че и най-лекото, предвидено в
закона наказание, се явява несъразмерно тежко и да обуслови приложението
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Обосновано, мотивирано и поради това правнозащитимо районният съд
е индивидуализирал наказанието за престъплението „кражба“ при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, отмервайки размера му на 5
години и 3 месеца лишаване от свобода. Констатираните по делото
смекчаващи отговорността обстоятелства не могат при наличието на особено
значимото отегчаващо обстоятелство /богатото криминално минало на
подсъдимия, извън осъжданията му, влияещи на процесната квалификация/,
да отклонят размера на наказанието лишаване от свобода толкова надолу от
определения от районния съд, а именно към законовия минимум от три
години, както предлага защитата. Междувпрочем наказанието от 5 години и 3
месеца лишаване от свобода, отмерено от първата инстанция, е определено
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер, клонящ
към законовия минимум, а не, както посочва защитата-близък до средния.
Нещо повече, математическият израз на претенцията на защитата за размер
около минимума се явява санкционната граница от специалния минимум от
три години до средата (от шест години) между този минимум и медианата от
девет години, т.е. границата от 3 до 6 години . Принципно средата
(медианата на санкцията, която в случая е 9 години) отразява типичната
степен на обществена опасност на деянието и типизираната степен на
обществена опасност на дееца–степен, проявявана без друго, т.е. при
отсъствие на каквито и да било смекчаващи и отегчаващи обстоятелства или
при баланс на наличните. При съвкупната преценка на противоположните по
насоченост индивидуализиращи обстоятелства, налични по делото,
справедливо се явява наказание лишаване от свобода в размер около
минимума /т.е. между 3 и 6 години /, но надвишаващо осезаемо специалния
минимум от три години, а именно по-близко до горната граница между 3 и 6
години. Неоснователно е всяко искане наказанието да се определи извън тази
граница, а претенцията в жалбата за размер на лишаването от свобода в
долната точка на посочената граница, също е неоснователно, защото не
отчита влиянието на особено същественото отегчаващо обстоятелство,
налично по делото. А това влияние, преценено заедно с противоположния
ефект на смекчаващите отговорността обстоятелства, обосновава
определянето на наказанието малко под средата между минимума и
медианата на санкцията, но доста над минимума, а именно в размер от пет
години и три месеца, както е сторил и районният съд. След редукцията по
чл.58а, ал.1 от НК, приложима на основание чл.373,ал.3 от НПК, на
8
изпълнение ще подлежат две трети от посочения размер, тоест ТРИ ГОДИНИ
И ШЕСТ МЕСЕЦА. Това точно е наказанието, което отговаря и на двата
критерия по чл.54 от НК–съобразяване на степента на обществена опасност
на деянието и отчитане на личността на дееца, включая обществената му
опасност. Привилегията за редуциране, която подсъдимият ползва заради
приложената диференцирана процедура, не е обвързана с тези преценки.
Споделими, неатакувани и поради това ненуждаещи се от нарочен
коментар са и разсъжденията на ПРС относно начина на изпълнение на
наложеното наказание при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, гражданския иск за причинените в резултат от
процесното престъпление имуществени вреди, който е уважен изцяло, както и
относно направените по делото разноски и разпореждането с веществените
доказателства.
При цялостна проверка на атакуваната присъда въззивният съд не откри
основания за нейната отмяна или изменение извън посоченото по-горе,
поради което и присъдата следва да се потвърди в останалата й част.
Ето защо и на основание чл.334, т.3, вр. чл.337, ал.1, т.2 от НПК и
чл.334, т.6, вр чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 158 от 15.08.2022 г. по НОХД № 1068/2022г. на
Районен съд-Пловдив, 20 н.с. в частта, в която подсъдимият В. Н. Г. е признат
за виновен в това да е извършил процесното престъпление, след като е бил
осъждан повече от два пъти за умишлени престъпления от общ характер като
на основание чл. 304 от НПК го оправдава по повдигнатото му обвинение в
тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9