Решение по дело №2506/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 73
Дата: 14 юли 2021 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия: Стоян Тодоров Михов
Дело: 20211100202506
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. София , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 2 СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов

Силвия Тачева
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Михаела Спасова Райдовска (СГП-София)
като разгледа докладваното от Стоян Михов Частно наказателно дело №
20211100202506 по описа за 2021 година
при участието на секретар Камелия Стоянова и прокурор Гергана
Кюркчийска след като разгледа докладваното от съдия МИХОВ НЧД № 2506
по описа за 2021 г., въз основа на закона и доказателствата по делото:
РЕШИ:
ОТКАЗВА на осн. чл.33, вр. чл.32, ал.1, вр. чл.17, вр. чл.16, ал.7, т.2 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/ изпълнение на решение от 15.10.2020 година по дело
VStV/920301428899/2020, издадено от несъдебен орган-
Ландесполицайдирекцион-Виена, Република Австрия, в сила от 30.12.2020 г.
за налагане на финансова санкция на П.. И.. Т. - роден на *******, живущ в
гр. София, ул. „****** *******, българин, български гражданин, женен, ЕГН
**********, с което му е наложена глоба в размер на 100.00 евро, за това, че
1
на 19.06.2020 година, в 18:01 часа в гр. Виена, като водач на превозно
средство с рег. № ****** не е спазил сигнал за спиране-пътен знак „Стоп“-
нарушение на параграф 52 и параграф 99 от Правилник за движение по
пътищата на Република Австрия и сумата от 5 /пет/ евро за разходи по
административни процедури, довели до решението или общо финансова
парична санкция в размер на 105.00 /сто и пет/ евро, поради заплащане на
сумата.
ПРЕКРАТЯВА производството Н.Ч.Д.№2506/2021г. по описа на СГС,
НО, 2-ри състав.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес
пред САС от заинтересованите страни.

На осн. чл.38, ал. 1, т. 2 ЗПИИРКОРНФС да се уведоми компетентния
орган на издаващата държава за настоящето решение, а копие от
уведомлението по чл.38, ал.1, т.3 ЗПИИРКОРНФС да се изпрати на
Министерство на правосъдието на Република България съгласно чл.38, ал.2
ЗПИИРКОРНФС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НЧД 2506/2021 НА СГС, НО, 2-РИ
СЪСТАВ.

Производството е по реда на чл. 30 и сл. от Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС ) и е образувано за
разглеждане въз основа на постъпило в СГС Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение № 2006/783/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането
на принципа за взаимно признаване на решения за налагане на финансова
санкция. Искането е за признаване и допускане изпълнение на решение от
15.10.2020 година по дело VStV/920301428899/2020, издадено от несъдебен
орган- Ландесполицайдирекцион-Виена, Република Австрия, в сила от
30.12.2020 г. за налагане на финансова санкция на ПЛ. ИВ. Т. - роден на
******* г., живущ в гр. София, ул. „*******, българин, български гражданин,
женен, ЕГН **********, с което му е наложена глоба в размер на 100.00 евро,
за това, че на 19.06.2020 година, в 18:01 часа в гр. Виена, като водач на
превозно средство с рег. №******* не е спазил сигнал за спиране-пътен знак
„Стоп“- нарушение на параграф 52 и параграф 99 от Правилник за движение
по пътищата на Република Австрия и сумата от 5 /пет/ евро за разходи по
административни процедури.
В съдебно заседание прокурорът счита, че са налице основания да бъде
отказано признаването и изпълнението на решението на несъдебен орган за
налагане на финансова санкция от издаващата държава, тъй като са
представени доказателства, че засегнатото лице е заплатило наложената
финансова санкция.
В съдебно заседание защитникът пледира да се постанови решение, с
което да бъде отказано признаването и изпълнението на решението на
несъдебен орган на издаващата държава, тъй като е налице плащане на
задължението изцяло.
Засегнатото лице, спрямо което е постановено решението за налагане на
финансова санкция, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Съдът като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2006/783/ПВР на СЕ
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на решения за
налагане на финансова санкция е представено за признаване и изпълнение
решение от 15.10.2020 година по дело VStV/920301428899/2020, издадено от
несъдебен орган- Ландесполицайдирекцион-Виена, Република Австрия, в
сила от 30.12.2020 г. за налагане на финансова санкция на ПЛ. ИВ. Т. - роден
1
на *******г., живущ в гр. София, ул. „*******, българин, български
гражданин, женен, ЕГН **********, с което му е наложена глоба в размер на
100.00 евро, за това, че на 19.06.2020 година, в 18:01 часа в гр. Виена, като
водач на превозно средство с рег. №******* не е спазил сигнал за спиране-
пътен знак „Стоп“- нарушение на параграф 52 и параграф 99 от Правилник за
движение по пътищата на Република Австрия и сумата от 5 /пет/ евро за
разходи по административни процедури.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и, ал. 2, т. 1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) е
несъмнено, че става въпрос за решение за финансова санкция, тъй като се
касае за влязъл в сила акт на компетентен несъдебен орган на държава-членка
на Европейския съюз Описаното в удостоверението нарушение представлява
административно нарушение и по българското законодателство, макар в
случая да не се изисква двойна наказуемост, тъй като се касае за нарушение
на разпоредбите за движение по пътищата.
Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2006/783/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на решения за финансова санкция е издадено и
подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава, който е
удостоверил и неговото съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички
реквизити, предвидени както в чл. 4 от цитираното по-горе Рамково решение
на Съвета на Европа, така и според изискванията на приложение № 1 към
ЗПИИРКОРНФС. В случая се касае за признаване на решение, влязло в сила,
постановено от несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз,
отнасящо се за наложена финансова санкция от този орган на български
гражданин.
Деянието, осъществено от засегнатото лице попада сред изброените в
чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС случаи, за които не се изисква двойна
наказуемост.
Налице са обаче основания, поради които съдът следва да откаже
признаване и допускане на изпълнението на решението за конфискация.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, вр.чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС,
засегнатото лице може да представи доказателства за пълно или частично
изпълнение на решението за налагане на финансова санкция, каквито писмени
доказателства са представени по делото от страна на защитника-платежно
нареждане за заплащане на сума от 105 /сто и пет/ евро.
С оглед представените доказателства и на осн. чл. 33, вр. чл. 17 от
ЗПИИРКОРНФС съдът проведе консултации с издаващата държава, като
2
видно от постъпилия отговор сумата е получена и производството при
издаващия орган ще бъде прекратено.
В конкретния случай е налице потвърждение на извършеното плащане
от компетентните органи, наложили финансовата санкция от Република
Австрия, но не се оттегля решението. При това положение се извършва
приспадане, но не може да се прекрати производството по реда на чл. 23 от
закона, а българският съд дължи произнасяне с решение по реда на чл. 32, вр.
чл. 16 ЗПИИРКОРНФС. Доколкото е налице пълно плащане на финансовата
санкция следва да се извърши пълно приспадане и практически липсва
оставащо задължение, което да подлежи на изпълнение. При това положение
следва съдът на основание чл. 16, ал. 7, т. 2, вр.чл. 33 и чл. 17 от
ЗПИИРКОРНФС да откаже изпълнението и да прекрати производството по
делото.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 3, вр.чл. 33 от ЗПИИРКОРНФС е
необходимо незабавно съдът да уведоми компетентния орган на издаващата
държава за взетото решение, а копие от уведомлението следва да се изпрати
на Министерство на правосъдието на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

3