О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№____________
гр. Варна, 24 февруари 2023г.
Варненският административен
съд - ХХІІ състав, в закрито
заседание на 24 февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Ганчева адм.дело
№921 по описа
за 2022год. за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 175
и чл. 176, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по молба вх. № 2478/17.02.2023
г. депозирана от адв. Ж., пълномощник на „В.-96“ АД. В молбата се поддържа, че
правилно съдът е преценил, че е налице бездействие на административния орган –
Началника на СГКК – Варна да изпълни задължение, произтичащо от нормативен акт,
но е допусната явна фактическа грешка при постановяване на диспозитива на
решението, който не е съответен на изложените в решението мотиви, в които е
налице формирана воля да се санкционира бездействието на ответника при
изпълнение на задължение по чл. 256 от АПК. По изложените доводи моли да се
поправи явна фактическа грешка и вместо частта от диспозитива, която се връща административната преписка за
произнасяне да се постанови диспозитив по чл. 256, ал.3 от АПК, с който да се
осъди Началника на СГКК – Варна, да извърши необходимата поправка на
кадастралната карта, по реда на чл. 53а, ал.1, т.1 от ЗКИР, като нанесе в
седмодневен срок от влизане в сила на съдебното решение съответните промени в
кадастралната карта и имотния регистър и да издаде исканата от „В. 96“ АД със
заявление от 2019 г. скица за имота в съответствие със заявлението и в
изпълнение на влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1058/2015 г. на ВОС. В
алтернативност моли, ако се прецени, че не е налице явна фактическа грешка да
се допълни съдебното решение по реда на чл. 250, ал.1 от АПК, тъй като по
искането за постановяване на осъдителен диспозитив по чл. 256, ал.3 от АПК няма
произнасяне.
Съдът след като взе предвид
направените искания, констатира следното:
С решение №
113/31.01.2023 г. съдът е отменил по жалба на „В.-96“ АД, бездействие за изменение на кадастралната
карта и регистри без заповед, по подадено заявление вх. №01-509572/11.11.2019
г., в изпълнение на влязло в сила решение, прогласил е нищожността на
скица-проект № 15-235133/7.03.2022 г., издадена във връзка със заявление вх.
№01-509572/11.11.2019 г. и е върнал преписката на Началника на СГКК- Варна за
произнасяне по заявление вх. №01-509572/11.11.2019 г. на „В.-96“ АД, за
изменение на КККР въз основа на представено съдебно решение, при спазване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по
правния си характер искането на жалбоподателя за изменение на ККР се изразява с
действие или бездействие волеизявление
на административния орган, с което се засягат права и законни интереси на
граждани или организации.
Настоящия съдебен
състав прима, че исканията за допустими, като подадени от надлежна страна, в
изпълнение на изискването на чл. 175, ал.1 от АПК и чл. 176 от АПК, разгледани
по същество са неоснователни.
Очевидна
фактическа грешка в решението е налице при несъответствие между действителната
воля на съда и тази, която е обективирана в решението. В настоящия случай,
съдът приема, че не налице несъответствие между действителната воля на съда и
тази обективирана в диспозитива на съдебния акт.
Съдът приема, че
не са налице и предпоставките визирани в чл. 176 от АПК, тъй като се е произнесъл
по цялото оспорване.
Съдът не споделя
доводите на „В.-96“ АД, че производството е по реда на чл. 256 от АПК, по
следните съображения:
Издаването на акт
по реда на чл. 53а, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, без издаване на изрична заповед за
изменението, т. е. с извършване на действие по изменение притежава белезите на индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Този вид
изменение на КК и на КР /без изрична заповед/ е въведен от законодателя, но
само в изрично уредените хипотези по чл. 52, чл. 53, 53а, 53б във вр. с чл. 51,
ал. 1, т. 1 от ЗКИР. В случая правната норма изисква волеизявление, което се обективира конклудентно – чрез действие
или бездействие.
Правната
възможност на гражданите и организациите за защита от неоснователни бездействия
на административните органи, по реда на чл. 256 и 257 от АПК е създадена и се
отнася само за случаите, когато те са извън производството по издаване на
индивидуален административен акт, или общ такъв, т.е. не е налице бездействие
на административен орган в случаи на неизпълнение на задължение за
волеизявление. Защитата по чл. 256 от АПК касае само фактически действия,
а не правни такива. За да извърши изменение на КККР по реда на чл. 53а от ЗКИР,
административния орган извършва правни действия.
Предвид изложеното
депозираната молба следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молба вх. №
2478/17.02.2023 г. депозирана от адв. Ж., пълномощник на „В.-96“ АД. За
поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на решение № 113/31.01.2023
г., постановено по адм.д. № 921/2022 г.
Определението
подлежи на оспорване пред ВАС в седмодневен срок от получаване на съобщението
от страните.
СЪДИЯ: