Решение по дело №917/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Ю. А. Д. от гр. Свищов срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП с №24-0352-000193/29.10.2024г. на старши полицай в РУ – Свищов при ОД на МВР – В. Търново, с която на жалбоподателя на посоченото основание е наложена принудителна административна мярка/ПАМ/ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, по за не повече от 18 месеца“. Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа и оплакване за липса на основания за налагането на ПАМ към момента на издаването й. Моли съда да отмени обжалваната заповед. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – старши полицай в РУ – Свищов при ОД на МВР – В. Търново, не взема становище по нея.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

С процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП с №24-0352-000193/29.10.2024г., издадена от старши полицай в РУ – Свищов при ОД на МВР – В. Търново, на Ю. Д. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, по за не повече от 18 месеца“. Като мотиви в заповедта административният орган е изложил, че на 29.10.2024г., около 18,17 часа, в гр. Свищов, оспорващият е управлявал лек автомобил „Пежо 308“ с рег. №[рег. номер] след употреба на наркотични вещества.

От така посочените факти ответникът е приел, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, при който посочената ПАМ следва да се наложи водач, управляващ МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Оспорваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП с №24-0352-000193/29.10.2024г. е връчена на жалбоподателя на 29.10.2024г., което е видно от направеното отбелязване на самата заповед, стр. 10 от делото. Жалбата е подадена чрез РУ на МВР – Свищов на 07.11.2024г., видно от поставения на нея вх. №УРИ 352000-8528/07.11.2024г. Следователно срокът чл. 149, ал. 1 от АПК следва да се счита за спазен. Жалбата е допустима като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване и пред компетентния съд.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

В конкретния случай следва на първо място да се установи дали заповедта за налагане на ПАМ е издадена от лице, притежаващо нормативно регламентираната правна възможност/компетентност/ за това. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорваната заповед е издадена от служител на длъжност „старши полицай“ в РУ – Свищов при ОД на МВР – В. Търново. Съгласно Заповед рег. №366з-2605 от 28.06.2022г. на директора на ОД на МВР-Велико Търново, т. 2.3 от същата, оправомощени да прилагат ПАМ от вида на процесната са и назначените по график и/или определени със заповед/план за работа служители, определени със заповед на директор на ОДМВР за контрол по ЗДвП, за територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР – В. Търново. В случая делегирането на правомощия е допустимо, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и направено редовно.

За да е завършен надлежно фактическия състав на оправомощаването, според волята на делегиращия орган, изразена в приложената Заповед рег. №366з-2605 от 28.06.2022г., следва да се установят и други обстоятелства, а именно – служителят да е назначен по график или определен със заповед/план за работа/вж. т. 2 от заповедта, стр. 16 и сл. от делото/. По делото са приети допълнително представени писмени доказателства – план за провеждане на специализирани полицейски операции с рег. №352р-19044/24.10.2024г. по описа на РУ – Свищов, както и месечен график за патрулно-постовата дейност в РУ Свищов за месец 10.2024г., от което се установява, че издателят на оспорваната заповед е включен в плана като контролен орган, на посочения в нея ден и час е изпълнявал служебните си задължения в гр. Свищов и съгласно волята на органа, издал Заповед рег. №366з-2605 от 28.06.2022г., е бил надлежно оправомощен да издава заповеди за налагане на ПАМ от вида на процесната.

С оглед на горното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма и в него се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, противно на доводите на жалбоподателя за обратното. В самата заповед, при излагане на фактическите и правни основания за издаването й, административният орган се е позовал на данните от адмнистративнонаказателното производство срещу Ю. А. Д., образувано със съставянето на АУАН №[рег. номер]/29.10.2024г.

Оспорваният индивидуален административен акт е издаден, след изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая. В съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал. 1 АПК заповедта е връчена на жалбоподателя, което е надлежно удостоверено.

За неоснователно настоящият състав намира възражението за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на производството, обосновано с обстоятелството, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена без да е бил налице резултатът от проведеното химическо изследване за наличие на наркотични вещества. В конкретния случай се касае за налагане на привременна ПАМ с превантивен и преустановителен характер, която има ограничен срок да действие/дорешаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца – чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП/, която се издава в рамките на образувано с издаването на АУАН административнонаказателно производство. Поради своя характер тази ПАМ има привременно действие и предварително изпълнение по силата на закона/чл. 172, ал. 6 от ЗДвП/. Ето защо събирането на доказателствата в хода на административнонаказателното производство са последващи действия, които не могат да бъдат съобразени при издаването на заповед, от категорията на процесната.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които актът е благоприятен, следва да докажат съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването им. В конкретния случай са установени предпоставките за прилагането на наложената ПАМ, които се подкрепят от представените по делото писмени доказателства.

В чл. 1, ал. 3 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози са регламентирани способите за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози – чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. При извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест. Ако водачът не приема показанията на теста, има право да даде биологични проби в медицинско заведение за извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, за да докаже, че не е употребявал наркотични вещества или техни аналози (чл. 3а, т. 2 от цитирана наредба). При тази законова регламентация способът за опровергаване на фактическото основание за издаване на заповедта – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози при направен полеви тест, е провеждане на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, резултатът от което да е отсъствие на наркотични вещества или техни аналози, при издаден талон за изследване. Възможността да бъде опровергано основанието за издаване на заповедта е отрицателен резултат от изследването на кръвна проба, тъй като при осъществена предпоставка – положителна проба при проверка с полеви тест, административният орган е длъжен да издаде заповед при условията на обвързана компетентност.

При проверката на жалбоподателя на 29.10.2024г. за употреба на наркотици с техническо средство, дисплеят на същото е отчел наличие на „канабис-25“, но водачът не е приел този резултат и е дал незабавно, в рамките на необходимото техническо време, биологични проби за извършване на медицинско изследване за наличието на същите вещества. Това е и нормативният ред, съгласно с чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1/2017г. Протокол от такова изследване обаче не е изискан и респ. представен по делото. По аргумент за противното от чл. 6, ал. 9 от Наредба №1/2017г., резултатът за употреба на наркотични вещества следва да се установи от медицинското (химико-токсикологично) изследване и само в случай на отказ на водача да подпише и получи талона за медицинско изследване и при неявяване в определения срок, както и при отказ за изследване, се вземат предвид показанията на техническото средство. Това положение обаче не може да доведе до извод, че ответният орган е следвало да изчака и съобрази резултата от медицинското изследване, за което жалбоподателят е дал надеждни проби за изследване.

За прилагане на мярката необходимо и достатъчно е да се докаже, че субектът е водач на МПС, за който е отчетен положителен резултат след проверка на място, която се извършва задължително и само с техническо средство - тест по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Освен това, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба №1/19.07.2017г., когато с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, тогава полицейския орган задължително съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологично проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Независимо дали лицето е оспорило резултатите от теста, полицейския орган е длъжен да съпроводи лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и предоставяне на биологични проби, а ако съпроводеното лице не предостави проби, тогава за целите на наказателното производство могат да бъдат използвани резултатите от техническото средство. Следователно, по аргумент от разпоредбата на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, разрешаването на въпроса за отговорността не е преюдициален за прилагане на мярката, а тя осигурява обществената безопасност в случай на установена употреба с тест или медицинско и химико токсикологично лабораторно изследване. Съюзът "и" е поставено за медицинското и химико токсикологично изследване, което е алтернативен способ на теста. Резултатите от такова изследване са правно релевантни в наказателното производство и това е ясно разписано в чл. 7 от Наредбата, който в случаите на установени наркотични вещества или техни аналози в резултатите от полевия тест, изисква съпровождане на водача до съответното място за медицински и лабораторни изследвания. Това е така, не защото резултатите от техническите средства, които са единствено средство на избор за полицейския орган при проверката на място, нямат годността на доказателства в съответните административно наказателно и наказателно производство, а защото съобразно чл. 21 от Наредбата при разрешаване на въпроса за отговорността се вземат предвид резултатите от медицинското и химико токсикологично изследване на биологичните проби, освен когато лицето не предостави такива. До разрешаване на въпроса за наказателната или административно наказателната отговорност, резултатите от теста са годни доказателства за съществуване на обективния факт от състава на принудителната мярка – наличие на наркотични вещества или техни аналози, който определя управлението на МПС като основание за прилагане административната принуда. Противното разбиране отрича ефекта на мярката, който е да се преустанови управлението на МПС от водач, който евентуално, но не и категорично доказано, е извършил нарушение на ЗДвП. Поради това и срокът на мярката е до разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Мярката се прилага въз основа на АУАН, а не въз основа на акта, с който се налага съответното наказание. Теста е годно средство по аргумент от израза "или", употребен в чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, наред с химико токсикологичното лабораторно изследване, защото както вече се посочи, за извършване на последното водачът се съпровожда задължението и без условието да е оспорил резултатите от теста, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Най-сетне, законосъобразността на мярката не зависи от това дали са налице всички елементи от състава за понасяне на административно наказателна или наказателна отговорност, защото най-малкото това означава мярката да се превърне в допълнително наказание, но и защото при нейното прилагане не се изследва субективния елемент, който е задължителен и за двата вида отговорност. Целта е пресичане на управление след употреба на алкохол или наркотични вещества или техни аналози до разрешаване окончателно на въпроса за съществуване на всички обективни и субективни признаци на съответния състав, който е основание за налагане на административно или углавно наказание. Законосъобразността на мярката зависи от това да е проведена проверката на място, съобразно правилата на Наредбата за извършване на проверка с тест. Предоставянето на биологични проби не отрича съществуването на основанието за прилагане на мярката, а невъзможността да бъдат незабавно изготвени не може да е в тежест на органа – не се касае за неизпълнение на неговото задължение да ги вземе предвид. Те са от значение за разрешаване на въпроса за наказателната отговорност, ако наред с тях се установи и субективния елемент на деянието. Прилагането на мярката не може да се постави в зависимост от разрешаване на въпроса за отговорността, което е тълкуване противно на целта, смисъла и ефекта, който съгласно чл. 22 от ЗАНН е присъщ на административната принуда – да предотврати нарушение, да го преустанови, съответно да ограничи вредните последици.

Що се отнася да възражението за употреба на медицински или козметични изделия, които могат да окажат влияние върху резултатите от теста, то това са само твърдения, които не почиват на събрание по делото доказателства. При липса на медицинско изследване, дадените резултати могат да бъдат интрепретирани от страните спрямо техните цели в процеса по различен начин.

Оспорваната заповед е издадена и в съответствие с разпоредбите на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, се прилага принудителна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е установена по надлежен ред. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. С оглед преследваната цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б от ЗДвП мярката се прилага до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца.

Съгласно установеното от фактическа страна налице е основание за налагане на принудителната административна мярка, която е със срок до решаване на въпроса за отговорността в образуваното административнонаказателно производство.

Разпоредбата на чл. 142 от АПК предвижда, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като установяване на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. По делото не са установени факти, различни от тези в административното производство, поради което издаването на обжалваната ПАМ е съобразено със закона.

Ето защо, подадената жалба се явява неоснователна и направеното с нея оспорване следва да бъде отхвърлено.

При този изход на делото няма правна възможност за присъждане на разноски на оспорващия.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на Ю. А. Д. от гр. Свищов срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП с №24-0352-000193/29.10.2024г. на старши полицай в РУ – Свищов при ОД на МВР – В. Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.