№ 55
гр. Враца, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело №
20241400500713 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Н. Ш., ЕГН ********** от гр. Бяла Слатина ,
чрез адв. Х. Ж., против Решение № 236 от 27.09.2024 г., постановено по гр.д. № 1566/2022 г.
по описа на Районен съд – Бяла Слатина, с което е признато за установено по отношение на
Н. Н. Ш., че същият дължи на „ТЕРМО-СТРОЙ СИСТЕМС” ООД, с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя Е. А. Т., чрез пълномощника адв.
Р. Х. П. - САК сумата от 4000.00 лв., представляваща главница, получена като авансово
плащане по Договор за строително-монтажни работи от 21.02.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 19.07.2022 г., за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 613/30.09.2022г.
по ч.гр. д. № 1174/2022г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина до изплащане на
вземането. Със същото решение Н. Н. Ш. е осъден да заплати на „ТЕРМО-СТРОЙ
СИСТЕМС” ООД, с ЕИК: *** разноски в общ размер на 922.52 лв., от които: 840.00 лв. с
вкл. ДДС – разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д.№ 1566/2022г. по описа на
Районен съд- Бяла Слатина , 80.00 лв. - заплатена държавна такса и 2.52 лв. - пощенски
услуги, както и сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1174/2022г. по
описа на Районен съд -Бяла Слатина разноски в общ размер на 80.00 лв . - заплатена
държавна такса.
1
С въззивната жалба се твърди, че атакуваното решение е изцяло неправилно, поради
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Първоинстанционният съд допуснал съществено процесуално нарушение като
недопуснал своевременно поискана повторна съдебно-графическа експертиза. При
изслушването на вещото лице в съдебното заседание, проведено на 27.02.2024 г. по зададени
въпроси от адв. Ж. при дадените отговори експертът дал уклончиви и неясни отговори
относно констатирани и видни и с просто око несъответствия в начина на изписване и
свързаността на елементите от подписа и начина на изписване и свързаността на буквите от
имената на Н. Ш., както и техни отделни елементи в разписката от една страна и
сравнителните образци от друга страна. Единственото обяснение, което било дадено от
вещото лице за тези несъответствия било за вариантност на подписа и изписване на имената.
Това обяснение обаче съществено противоречало на абсолютната еднозначност и
категоричност на изводите, обективирани в заключението по експертизата, където вещото
лице не било посочило да е налице такава вариантност, същата не била констатирана и
коментирана по никакъв начин, а това безспорно обосновавало и единствения възможен
извод, че тази твърдяна едва в съдебното заседание вариантност въобще не била изследвана
от експерта, което правело даденото от него заключение противоречащо на изложеното при
изслушването на експерта пред съда, а от това се стигало и до необоснованост на това
заключение и съмнение за неговата правилност, с какъвто мотив било оспорено същото още
в същото съдебно заседание. Твърдяната вариантност следвало да е надлежно установена и
подробно и обстойно анализирана от експерта още в самото му заключение, като вещото
лице следвало да обоснове с конкретни мотиви наличието на тази вариантност, как е
констатирана и в какви граници и по отношение на кои елементи се проявява същата, както
и защо именно по този начин се обясняват разликите в подписа и изписването на имената от
процесната разписка от една страна и сравнителните образци от друга при положение, че в
сравнителните образци, съдържащи няколко подписа на Ш., тези разлики не се наблюдавали.
Предвид липсата на такава изразена констатация на вариантност и надлежен ясен анализ на
същата в експертното заключение, експертизата не доказала по безспорен и категоричен
начин полагането от страна на Н. Ш. на подпис и извършване от него на собственоръчно
изписване на имената му върху представената от ,.ТЕРМО-СТРОЙ СИСТЕМС“ ООД
разписка. Даденото заключение на вещото лице било необосновано и възниквали сериозни
обосновани съмнения за неговата правилност. Предвид оспорването на заключението и
поради отказа на първоинстанционния съд да допусне повторна експертиза, то Районен съд
– Бяла Слатина допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и в този смисъл
процесното решение било неправилно на това основание.
Вещото лице не използвало представените от ответника в съдебното заседание,
проведено на 17.01.2024г., заверени копия на два документа - Заповед № 173/27.03.2023г.,
издадена от ..ACT Инженеринг“ ООД, с обективиран подпис на Н. Н. Ш. в раздел относно
връчване на заповедта и Справка изх. № 22388233151050/02.04.2023г„ издадена от НАП,
относно заверено уведомление по чл.62,ал.5 КТ с обективиран подпис на Н. Н. Ш. в раздела
2
„Заверени уведомления за прекратяване". Макар и заверени копия, същите не били оспорени
от относно тяхната автентичност от ищеца. Процесуалният представител на ищцовото
дружество само изказал становище, че тези документи не трябвало да се ползват от вещото
лице при извършвания от него анализ понеже били копия, а не нотариално удостоверени
документи. Въпреки, че тези два документа били приети по делото от първоинстанционния
съд, вещото лице напълно необосновано не ги включил в извършената от него проверка и
анализ в рамките на допуснатата от съда съдебно-графическа експертиза. Това било
съществен порок в действията на вещото лице, който опорочавал и даденото от него
заключение, като по отношение на това заключение възниквали сериозни съмнения относно
неговата правилност и обоснованост. Тъй като съдът не отчел тези пороци на заключението
и като приел заключението като компетентно дадено, правилно и обосновано и основал
крайните си изводи по спора на него, първоинстанционния съд допуснал съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, което опорочава и постановеното от него
решение.
Необосновано решаващият първоинстанционен състав възприел, че по делото
безспорно е доказано наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
между ищеца „ТЕРМО-СТРОЙ СИСТЕМС“ ООД и ответника Н. Н. Ш.. Неправилно били
анализирани от съда показанията на двамата свидетели. Прави се подробен анализ на
показанията им. Излага се, че двамата свидетели са присъствали на договаряне, по техните
думи, но резултатът от това договаряне не се установявал по безспорен начин от техните
показания. Самите показания на двамата свидетели не установявали по безспорен и
категоричен начин наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника по делото,
а и двамата свидетели не установявали с показанията си съществен реквизит на твърдения
договор, а именно кой точно е възложител по същия - юридическото лице „ТЕРМО - СТРОИ
СИСТЕМС“ ООД, неговият управител като физическо лице или друг. Двамата свидетели не
установили по безспорен начин и постигането на съгласие между ищцовото дружество и
жалбоподателя за извършването на конкретната работа, твърдяна като предмет на договора
съгласно исковата молба на „ТЕРМО - СТРОЙ СИСТЕМС" ООД, както и не се установявало
по категоричен начин и каква точно работа трябва да извърши Ш. по твърдения договор - да
изгради цялата ВиК инсталация, да изгради част от нея, да подпомага изграждането или да
го извърши самостоятелно. Свидетелите не установили по безспорен начин срока за който
страните са се договорили за извършване на работата, началото на този срок, края на този
срок и т.н., а само изразили предположения, че вероятно този срок е три месеца поради това,
че срокът за приключване на обекта бил такъв, но тези изявления в никакъв случай не били
категорични и обосновани от преки възприятия на свидетелите относно конкретна такава
договорка между ищеца и ответника. Свидетелите не установили по безспорен начин и
размера на уговорената по договора цена на работата, която се твърди, че е възложена на Н.
Ш., което било е съществен реквизит на един двустранен възмезден договор като твърдения
от ищеца, както и не се установило от техните показания начина, по който тази цена
следвало да се плати /авансово, изцяло или друг начин/, сроковете за плащане и други
подобни съществени реквизити на такъв тип договори. Съществен момент относно
3
преценката на достоверността на свидетелските показания на двамата заинтересовани
свидетели и годността им да обосноват наличието на облигационна връзка между ищеца и
ответника в първоинстанционното производство било и обстоятелството, че същите дали
вътрешно противоречиви показания. Налице било явно противоречие между изявленията на
двамата свидетели относно твърдяната фактическа обстановка за мястото на проведената
среща между ищеца и ответника в първоинстанционното производство. Счита се, че
предявеният иск не бил доказан по основание, а изводът на първоинстанционния съдебен
състав, че между ищеца и ответника безспорно бил налице сключен договор, не
кореспондирал със събраните по делото доказателства, поради което същият бил
необоснован, а от тук и процесното решение било необосновано и следвало да бъде
отменено като неправилно.
Изводът на първоинстанционния съд за безспорно доказано облигационно
правоотношение между „ТЕРМО - СТРОЙ СИСТЕМС“ ООД и Н. Ш. бил необоснован и с
оглед факта, че решаващият състав го основал и на представената от ищеца разписката от
21.02.2020г„ в която било описано, че предоставената сума от 4000 лв. била аванс за
извършване на СМР. Доколкото тази разписка не била подписана от ответника в
първоинстанционното производство Ш., по подробно изложени пред районния съд
съображения, включително относно необоснованост и неправилност на заключението по
съдебно-графическата експертиза, която своевременно и обосновано била оспорена, се
излага, че и този документ не бил годно основание да се приеме при условията на пълно и
главно доказване наличие на облигационна връзка между „ТЕРМО - СТРОЙ СИСТЕМС“
ООД и Н. Ш.. С оглед на това процесното решение било необосновано и в тази си част.
Процесното решение било необосновано и по отношение на извода на решаващия
състав, че искът на „ТЕРМО - СТРОЙ СИСТЕМС“ ООД бил доказан и по размер.
Първоинстанционният съд основа този си извод отново върху показанията на изслушаните
двама свидетели и разписката от 21.02.2020г. Двамата изслушани свидетели категорично
заявили, че не знаят каква сума като възнаграждение за извършване на възложената работа е
договорена между страните по твърдения договор и не знаят как трябва да се изплати тази
сума, следователно техните показания били абсолютно негодни да докажат предявения
установителен иск по размер. представената от ищеца писмена разписка от 21.02.2020г.
също не била документ, който да доказва по безспорен и категоричен начин претенциите на
ищеца по размер. Така представената разписка била частен документ, чиято автентичност
надлежно била оспорена и се счита, че приетото по делото заключение по допуснатата
съдебно-графическа експертиза не било обосновано и същото не давало обосновани
отговори на поставените задачи. Излага се, че предвид, че неправилно първоинстанционният
съд възприел, че заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-графическа
експертиза доказвало по безспорен и категоричен начин полагането от страна на Н. Ш. на
подпис и извършване от него на собственоръчно изписване на имената върху представената
от ищеца разписка, то не било доказано от ищеца при условията на пълно и главно
доказване твърдението, че именно сума в размер на 4000 лв. е била предадена от управителя
4
на ищцовото дружество на жалбоподателя Ш.. Посочената разписка от 21.02.2020г. не
можела да обоснове предявения иск и по размер.
Решение № 236/27.09.2024г. било необосновано и с оглед факта, че съдът основал
решаващите си изводи на едно необосновано, неправилно и своевременно оспорено
заключение по допуснатата съдебно-графическа експертиза. По този начин процесното
решение не било подкрепено с достатъчни и годни доказателства, обосноваващи при
условията на пълно и главно доказване относимите към конкретния казус обстоятелства, за
да бъде уважен предявения установителен иск.
При тези съображения се иска обжалваното решение да бъде отменено в цялост, а
вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде оставен без уважение, като
неоснователен, предявения от „ТЕРМО-СТРОИ СИСТЕМС“ ООД, ЕИК *** иск.
Претендира се присъждането на направените пред двете съдебни инстанции
разноски.
Във въззивната жалба, предвид изложените съображения за необоснованост и
неправилност на заключението по допуснатата съдебно-графическа експертиза пред
Районен съд – Бяла Слатина, е направено доказателствено искане за допускане на повторна
съдебно-графическа експертиза с формулирани във въззивната жалба въпроси.
При допускане на експертизата се иска да бъде издадено съдебно удостоверение, по
силата на което експертът да извърши проверка и сравнителен анализ в звено „Български
документи за самоличност“ към РУ – Бяла Слатина при ОД на МВР – Враца и с което
удостоверение вещото лице да може да се снабди със заявление за издаване на документ за
самоличност № 2449/03.08.2021 г. и разписка за получаване на лична карта № *** от
23.08.2021 г.
При допускане на поисканата експертиза се иска от съда да укаже на вещото лице да
използва като сравнителни образци и представените в съдебното заседание, проведено на
17.01.2024г. и налични в кориците на делото, заверени копия на два документа - Заповед №
173/27.03.2023г., издадена от ..ACT Инженеринг“ ООД, с обективиран подпис на Н. Н. Ш. в
раздел относно връчване на заповедта и Справка изх. № 22388233151050/02.04.2023г.,
издадена от НАП, относно заверено уведомление по чл.62,ал.5 КТ с обективиран подпис на
Н. Н. Ш. в раздела „Заверени уведомления за прекратяване“. В случай на допускане на
повторна съдебно-графическа експертиза и с цел разширяване на възможностите за
проверка и анализ от страна на вещото лице представя и моля да се приеме пълномощно peг.
№ 7595/23.10.2024г. на нотариус А. Ш., peг. *** на Нотариалната камара, с нотариално
заверен подпис на Н. Н. Ш., което доказателство счита за ново доказателство и че същото е
допустимо по аргумент за противното от чл. 266. ал.1 ГПК.
Въззивната жалба е връчена лично на въззиваемата страна - „ТЕРМО-СТРОИ
СИСТЕМС“ ООД, ЕИК ***, която в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подала писмен отговор.
В него се излага, че въззивната жалба е неоснователна, поради което се иска да бъде
оставена без уважение и да се постанови решение, с което да се потвърди
5
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
В отговора се счита, че предявеният иск е доказан при условията на пълно и главно
доказване.
От свидетелските показания се установявало, че ответникът е бил ангажиран от
„ТЕРМО-СТРОИ СИСТЕМС“ ООД, ЕИК *** да изгради ВиК инсталация на обект, находящ
се в ***. Също така бил установен и срокът за изпълнение, на който Н. Ш. се е съгласил да
извърши договорените СМР е бил 3 /три/ месеца. Свидетелите изложили пред съда, че са
присъствали на предаването на пари на ръка от управителя на ищцовото дружество на
ответника, както и че повече не са виждали Н. Ш. на обекта, съответно той никога не е
работил на него. Показанията им безспорно били логични, последователни и
непротиворечиви. Те кореспондирали с приложената в оригинал по делото разписка за
получена сума, от която било видно, че Н. Ш. е получил в брой 4 000лв. от Е. Т. - управител
на „Термо Строй Системс" ЕООД. Релевираното възражение на насрещната страна за липса
на автентичност на представеното писмено доказателство останало недоказано. Приетата по
делото СГЕ установила по категоричен начин, че изписаните собственоръчно имена и
положения в разписката подпис за „приел сумата" е именно на ответника Н. Ш.. Правилно
първоинстанционния съд отхвърлил искането на процесуалния представител на ответника за
допускане на повторна СГЕ. Заключението на вещото лице, депозирано по делото, било
обосновано и подробно и последователно мотивирано, а направеният анализ бил детайлен,
изчерпателен и съгласно утвърдените стандарти. На всички поставени въпроси от
насрещната страна, които последователно били ориентирани към компрометиране на
заключението с един единствен мотив - различен „щрихов вертикален елемент" в положения
в разписката подпис и изследваните сравнителни образци, вещото лице отговорило по един
и същи начин, а именно, че този елемент е несъществен и не определя различие в почерка,
което да обоснове извод за различно авторство. Детайлно, последователно и мотивирано
вещото лице по време на разпита обяснило защо елемента е несъществен и защо може да
има разлика при изписването му от едно и също лице - повърхност върху която подписът е
положен, положение на тялото, наклон на ръката и т.н. Без изключение по отношение на
аргументите, които процесуалния представител на насрещната страна навеждал в подкрепа
на искането си за допускане на повторна експертиза, вещото лице дал отговор, че този
въпрос е несъществен за предмета на експертизата и няма да обоснове по-различен извод от
този в заключението му. По отношение на твърдяното процесуално нарушение досежно
неизползваното от вещото лице за сравнителни образци на Заповед № 173/27.03.2023г. и
Справка за уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ от 02.04.2023г. следвало да се има предвид, че
оригиналите на посочените документи били представени от насрещната страна в трето по
ред открито съдебно заседание по делото и те не били приети от съда, с оглед на
обстоятелството, че той не допуснал повторно заключение. Неверни били твърденията във
въззивната жалба, че било изказано становище, че „тези документи не трябва да се ползват
от вещото лице при извършения от него анализ понеже били копия, а не нотариално
удостоверени документи". С молба вх. №1204/05.03.2024г. било изразено подробно
6
становище в подкрепа на възражението за допускане на повторна СГЕ и на използването
при нейното изготвяне на Заповед №173/27.03.2023г. и Справка за уведомление по чл. 62, ал.
5 от КТ от 02.04.2023г. като сравнителни образци, а именно: че е настъпила процесуална
преклузия по отношения на това доказателствено искане, тези документи ответникът имал
възможност да представи още с отговора на исковата молба, както и в първото по делото
заседание в съда (в оригинал), с чиито край е настъпила преклузията за попълване на делото
с писмени доказателства от двете страни, а и отделно оригиналите на тези писмени
доказателства не били представени и във второто заседание по делото, а целта на тяхното
приемане в настоящото производство била единствено да послужат като сравнителни
образци за целите на СГЕ; с представянето на тези два документа било направено
възражение че те са частни документи, които нямат достоверна дата и автор, като било
направено възражение да бъдат ползвани за сравнителни образци при изготвяне на
заключението, а вещото лице да ползва единствено официални документи. Категорично
било изразено противопоставяне да се ползват за сравнителни образци Заповед
№173/27.03.2023г. и Справка за уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ от 02.04.2023г., като
районния съд правилно уважил искането да не бъдат приемани въпросните два документа
по делото.
Твърденията във въззивната жалба за противоречиви свидетелски показания се
намират за неверни и неотговарящи на обективната действителност, като това се доказвало
от обикновен прочит на Протокол от проведеното на 17.01.2024г. съдебно заседание пред
Районен съд – Бяла Слатина. Откъслечните извадките от техните показания, цитирани във
въззивната жалба, целели да бъдат изкарани от контекста и да демонстрират вътрешно
противоречие, но такова липсвало. Правилно първоинстанционния съд зачел показанията за
логични, последователни и не на последно място като непротиворечащи на останалия
събран по делото доказателствен материал, който безспорно установявал наличие на
валидно възникнало облигационно правоотношение между Н. Ш. и „Термо- Строй Системс"
ЕООД, по повод сключен договор за СМР от 21.02.2020г., неговия срок на изпълнение /три
месеца/, договорената цена за възложената работа, както и нейното авансово плащане, както
и липсата на пълно/или частично изпълнение, а също и липсвало на връщане на получената
от ответника сума.
По отношение на направените доказателствени искания е изразено становище същите
да бъдат оставени без уважение, както и се възразява срещу приемането като сравнителен
образец на представеното с въззивната жалба пълномощно от 23.10.2024г.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение, както и се иска се присъждане в
полза на дружеството направени разноски пред въззивната инстанция.
В отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания и не се
представят доказателства.
През въззивната инстанция е допусната и изслушана повторна съдебно-графическа
експертиза с определени задачи с Определение № 1007/12.12.2024 г.
7
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и
отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК.
При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата
молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди
събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от
страните доводи, при което приема следното:
Пред Районен съд – Бяла Слатина е било депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „ТЕРМО-СТРОЙ СИСТЕМС“ ООД за парично
вземане в размер на 4000 лв. за платен и неусвоен аванс по договор за СМР от 21.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заявлението до
окончателното й изплащане.
За посоченото вземане, ведно с разноските, Районен съд – Бяла Слатина е издал
заповед № 613 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.09.2022 г. по ч.гр.
дело № 1174/2022 г. по описа на същия съд. Последната е изпратена за връчване на
длъжника Н. Н. Ш. на 03.10.2022 г., от когото на 28.10.2022 г. е подадено възражение в
законоустановения едномесечен срок, като е посочено, че не дължи не дължи изпълнение по
издадената заповед.
На заявителя с Разпореждане № 1066/01.11.2022 г. е указана възможността да
установи вземането си чрез предявяване на иск в законовия срок. Заявителят е бил уведомен
за разпореждането на съда на 23.11.2022 г.
В законовия срок са били представени доказателства за подаването на искова молба
срещу длъжника Н. Н. Ш. с искане да бъде признато за установено, че последният му дължи
сумата от 4000 лв., представляваща договорено авансово плащане в размер на 4000 лв. по
сключен договор за СМР от 21.02.2020 г. за изграждане на водопроводна и канализационна
инсталация на строителен обект, находящ се в гр. София, ***, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.
Посочената сума била получена в брой срещу изпълнение на възложената работа бил
договорен от страните на три месеца, като началото била датата на сключване на договора.
Към момента на подаване на исковата молба липсва изпълнение на възложените монтажни
дейности /пълно или дори частично такова/, като същевременно ответника Н. Ш. не е върнал
получената сума на дружеството.
Направено е искане за присъждане и на направените в двете производства разноски.
8
Ответникът, в срок е депозирал писмен отговор чрез адв. Х. Ж., с който се оспорва
вземането изцяло. Излага се, че между ищеца и ответника никога не е сключван твърдения
от ищеца договор за СМР и съответно за ответника не са възникнали никакви задължения, а
и от там не било налице твърдяното неизпълнение от ищцовото дружество. Необосновани
били твърденията за договорено и извършено авансово плащане на сума в размер на 4000
лв. Твърди се, че подписът, положен в представената разписка не е положен от Ш.. Оспорва
се истинността на представената от ищеца разписка и се прави искане за откриване на
производство по чл. 193 ГПК за проверка на автентичността на подписа, обективиран в
приложената разписка. Претендират се разноски.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпитите на свидетелите Д. Б. Г. и Р.
С. Д..
Свидетелят Д. Г. – служител на „ТЕРМО-СТРОЙ СИСТЕМС“ ООД излага, че освен
въззиваемото дружество и друг следвало да направи ВиК инсталация на обект в ***, като
обектът бил на „В. груп“. Посочва, че Н. Ш. е дошъл сутринта, който взел някаква сума
пари, които му били дадени на ръка и повече не Н. Ш. не се върнал на обекта. Не присъствал
лично на сключване на договор, не видял такъв, но чул управителката на дружеството и Н.
Ш. да се договарят за работа – трявбало да се прави ВиК инсталация и за това Ш. бил там, за
да се запознае с обекта и да се доразберат. Излага, че управителката и Ш. говорели за обекта,
гледали чертежи. Бил там, защото имали оперативка. Ш. следвало да прави част от ВиК
инсталацията. Конкретният обект следва да се извърши за три месеца, за това смята, че,
нямало как управителката и Ш. да се разберат да се свърши по-рано. Не може да посочи,
дали са договорили някаква сума, но посочва, че Ш. е взел някаква сума, но не е видял
точно каква сума.
От показанията на свидетеля Р. Д. – служител на „ТЕРМО-СТРОЙ СИСТЕМС“ ООД,
се установява, че през февруари 2020 г. дружеството имало обект в ***, като обектът бил на
„В. груп“ – жилищна сграда. Присъствал в обекта, когато се събирали майсторите, както и
присъства на срещи, когато управителят бил там. Всяка сутрин имало оперативка кой какво
ще прави, какви части му трябват, защото свидетелят следвало да вземе поръчката от
управителя, да купу части и да ги достави. Имало случаи, когато се договаряли дейности,
които да извършат майсторите на обекта и това било задължително всеки път. Присъствал
на всеки разговор, който се провеждал с управителя, защото записвал в един тефтер какви
части следвало да вземе. Често имало случаи, когато идвал някой работник да се договори с
управителя и след това майсторът не идвал да си свърши работата. Спомнял си за такъв
случай с момче на име Н., който следвало да направи ВиК инсталация, видял, че шефката му
дала пари пред него, че подписали някакъв документ. Повече след този случай не видял Н.
Ш.. До колкото си спомня имало срок за изпълнение, който бил три месеца, като Ш. каза, че
ще изпълни заявената задача за този определен срок. Човекът, с когото се договарял
управителят на дружеството се казвал Н. Ш.. Не го познавал от преди това. Разбрал, че така
се казва след като станало така, че не го видяли повече и започнало да се коментират
въпросните пари, че не е изпълнил задачата и започнали да се събират хора, за да довърши
9
обекта, защото срокът бил малък. Не може да каже дали Ш. следвало да постави цялата ВиК
инсталация. На договорката между управителя и Ш. не присъствал друг. Имало и други
хора, защото било оперативка, но те стояли отстрани. Другият разпитан свидетел по делото
бил там. Оперативката се правела отпред пред обекта. Н. Ш. не извършил дейността, а я
извършили техни колеги.
Пред първоинстанционния съд е допусната и изслушана съдебно – графическа
експертиза, чието заключение установява, че подписът за „приел“ в разписка от 21.02.2020 г.
е положен от лицето, за което се отнася – Н. Н. Ш.. Ръкописният текст, с който били
изпълнени двете имена „Н. Ш.“ под подписа за „Приел“ в разписка от 21.02.2020 г. били
изпълнени от лицето, за което се отнасят – Н. Н. Ш.. В съдебно заседание от 27.02.2024 г.
вещото лице при защита на заключението си и на отговор на въпросите на адвокат Ж. е
посочило, че всеки подпис на дадено лице има моменти на вариантност, т.е. никога няколко
подписа на едно и също лице не могат да бъдат на 100 % идентични, но посоката на
движение, съставът на елементите – всичко е на 100 % доказано и е потвърдило, че подписът
е положен от това лице. Отделно вещото лице е посочило, че щрихов, вертикален, ясно
изразен по-висок елемент в парафната част на състава на подписа, който се наблюдавал във
всеки един от подписите в сравнителните образци и не се наблюдавали в разписката не било
съществено.
Първоинстанционният съд е приел, че безспорно по делото се установява наличието
на облигационно отношение – договор за изработка между ищцовото дружество и
ответника, което облигационно правоотношение се доказвало от разпита на свидетелите Д.
Г. и Р. Д., които твърдяли, че управителя на дружеството и ответника Ш. са се уговаряли за
извършване на СМР, в частност изграждане на ВиК инсталация. От приложената по делото
разписка се установявало, че сумата е аванс за извършване на СМР. Свидетелските
показания са оценени от районния съд като логични, последователни и подкрепящи се от
установената фактическа обстановка по делото, а същевременно и неопровергани от други
доказателства. В подкрепа на този извод било и заключението по назначената съдебно-
графическа експертиза, което заключение първоинстанционният съд приел като обосновано
и обективно. Наличието на авансово плащане следвало да се цени като наличие на
извънсъдебно признание за възникнало облигационно правоотношение. От свидетелските
показания ставало ясно, че ответникът не бил извършил строително-монтажните работи
нито частично, нито изцяло, било неизпълнение от негова страна и не била върната на
ищцовото дружество дадената авансова сума от 4000 лв.
С тези изложени мотиви Районен съд – Бяла Слатина е приел, че предявеният иск е
основателен и го е уважил.
Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и правни
изводи и намира, че решението му е постановено при правилно приложение на материалния
закон и доказателствата по делото, при което на основание чл.272 ГПК се присъединява и
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
10
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, въззивният съдебен
състав достигна до следните фактически и правни изводи:
Спорният въпрос по делото е дали е налице облигационно правоотношение между
страните, налице ли е изпълнение от страна на въззивника (частично или пълно),
респективно, ако не е, дължи ли връщане въззивника сумата от 4000 лв., за която се твърди,
че е дадена от въззиваемото дружество като авансово плащане.
Въззивният съд намира, че така предявеният иск от „ТЕРМО-СТРОЙ СИСТЕМС“
ООД е с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД вр. с чл. 258 ЗЗД.
Фактическата обстановка е възприета правилно от първоинстанционния съд, който е
установил, че между страните е налице облигационна връзка – договор за изработка.
Договорът за изработка е неформален, консенсуален, двустранен, комутативен,
възмезден договор. Законът не поставя изискване за спазване на определена форма. За да
възникнат права и задължения за страните, е достатъчно те да се споразумеят устно относно
вида на работата, срока и размера на възнаграждението. Но при договори на стойност по-
висока от 5000 лв. е препоръчително страните да обвържат постигнатото съгласие в писмена
форма с цел доказване на съществуването на договорната връзка между тях.
Въззивният съд намира за верен извода на Районен съд – Бяла Слатина, че наличието
на облигационно отношение се доказва от разпитите на свидетелите, както и от изслушаната
по делото съдебно-графическа експертиза, а приложената по делото разписка се
установявало, че сумата от 4000 лв. е аванс за извършване на СМР.
На първо място следва да се отбележи, че при наличието на документ за предаване на
сума, за останалите елементи на договор няма забрана за установяването им със свидетелски
показания. Според чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. второ ГПК, свидетелски показания се допускат във
всички случаи, освен ако се отнася за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5
000 лв. и не са сключени от съпрузи или роднини в определена степен на родство и
сватовство. Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за
установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000 лв., не е приложимо когато спорът
не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите
договорености; ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът
не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на
обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на
страните; при изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва
обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите, разменената
кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му. "
В конкретния случай със свидетелските показания се установява, че „ТЕРМО-СТРОЙ
СИСТЕМС“ ООД, действащо чрез управителя си е възложило на Н. Ш. изграждането на
ВиК инсталация на обект на „В. груп „ – жилищна сграда, находяща се в гр. София, ***, че
срокът за изпълнение на работата е три месеца, че Н. Ш. е взел пари от управителя на
дружеството, както и че последният не е изпълнил възложената работа. По отношение на
11
показанията на свидетелите следва да се отчете, че към момента на провеждане на разпитите
им пред първоинстанционния съд и двамата са били в трудови правоотношения с ищцовото
дружество и показанията им следва да бъдат преценени по реда на чл. 172 ГПК с оглед
евентуалната им заинтересованост от изхода на спора. В случая обаче показанията им са
конкретни, непротиворечиви помежду си, последователни и непротиворечащи с останалия
събран доказателствен материал по делото.
В тази връзка съдът намира за неоснователни изложените доводи, че
първоинстанционният съд неправилно е анализирал дадените от свидетелите показания.
Това, че двамата свидетели не посочват категорично, че са видели подписване на документ,
както и негова характеристика, не означава, че не може да е налице облигационно
отношение между дружеството и Н. Ш.. И двамата свидетели обаче категорично посочват,
че Н. Ш. е получил от сума пари от управителката на „ТЕРМО-СТРОЙ СИСТЕМС“ ООД.
Въззивният съд не споделя и изложеното, че показанията им не установявали кой
точно е възложител по възникналия между страните договор. И двамата посочват, че
работят в „ТЕРМО-СТРОЙ СИСТЕМС“ ООД, че обектът, по който следва да се работи от
„ТЕРМО-СТРОЙ СИСТЕМС“ ООД е на „В. груп“ – жилищна сграда и че освен
въззиваемото дружество и друг следва да направи ВиК инсталация. И двамата свидетели в
показанията си посочват за „шефката“ и „управителката на нашата фирма“, от което следва
извод, че възложител е именно дружеството.
Изложеното по отношение на свидетелските показания, че същите не установявали
по безспорен начин постигането на съгласие между дружеството и Ш. за извършването на
конкретната работа – дали ще се изгради цялата ВиК инсталация, част от нея, да подпомага
изграждането или да го извърши самостоятелно, не променя извода за уважаването на
исковата претенция, тъй като по делото не се събраха доказателства за каквото и да е
изпълнение – било то пълно или частично.
Въззивната инстанция не се съглася с изложеното във въззивната жалба, че не
установява по безспорен и категоричен начин срока, за който страните са се договорили за
извършване на работата. И двамата посочват, че конкретният обект трябвало да се свърши за
три месеца. По отношение на изложеното относно това, че и двамата не доказвали размера
на уговорената цена, както и начина, по който следвало да се плати, то следва да се
отбележи, че размерът на уговорената цена на работата, се доказва с представената по
делото разписка.
Контролиращата инстанция не се съгласява и с останалите изложени доводи във
въззивната жалба за наличие на вътрешнопротиворечиви показания. Това, че свидетелят Д.
не е познавал Н. Ш. отпреди и че е разбрал, че така се казва след неизпълнението от страна
на Ш., не означава, че показанията му в тази част са противоречиви. Напълно логично е след
като Ш. не е извършил възложената работа свидетелят да се е поинтересувал за посочения
човек, предвид, че работата му е свързана със закупуване на части за майсторите и
доставката им и има отношение към това кой, къде работи и какво.
12
По отношение на изложеното във въззивната жалба относно мястото на договаряне,
въззивният съд намира, че обстоятелството относно мястото на проведената среща не е
съществено значение по отношение на договорената работа и липсата й на изпълнение.
По отношение на представената по делото разписка, то същата има характера на
частен писмен свидетелстващ документ, която има характер на косвено и/или иницииращо
доказателство за съществуването на облигационни отношения между страните по договор за
изработка - извършване на СМР работи на обект в гр. София, ***. В случая Н. Ш. следва да
докаже, че по отношение на автентичността на подписа в нея, че същият не е положен от
него. Разписката е правно средство, което служи като доказателство за предаването на
определена сума. При плащане в брой между две лица съставянето на разписка е
единственият писмен белег, че съответната сума е платена, респективно, че е получена. Без
правно значение е кой технически оформя разписката /саморъчно или чрез изготвяне на
печатен текст/, но при всички случаи е необходим подпис на получателя, който декларира,
че е получил сумата, платена му в брой.
От заключенията по двете съдебно-графически експертизи, които настоящият състав
приема за компетенти, пълни и обосновани, пък категорично се установява, че подпсите в
представената в оригинал пред първата инстанция разписка от 21.02.2020 г. е изпълнен от Н.
Н. Ш., както и че изписаният ръкописен текст „ Н. Ш.“ непосредствено под подписа
„Приел“ в същата разписка, съставляващ собственото и фамилното име на жалбоподателя е
изпълнен от Н. Н. Ш.. Предвид двете заключения относно приложената разписка, то може да
бъде направен извод, че сумата от 4000 лв. е авансово плащане по договор за изработка, с
нея се доказва се предявеният иск по размер и същата следва да се цени като наличие на
извънсъдебно признание за възникнало облигационно правоотношение. Посочената
разписка удостоверява наличие на получаване на сумата от 4000 лв. от Н. Ш., който я е
подписал и по този начин е удостоверил, че получил вписаната в разписката сума.
По делото не бяха ангажирани никакви доказателства по отношение на наличието на
изпълнение –било изцяло, било то частично от страна на Н. Н. Ш. по договор за изработка –
изграждане на ВиК инсталация.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е
установено, че е налице облигационна връзка между страните по делото, че Н. Ш. не е
извършил строително-монтажните работи нито частично, нито изцяло, че е неизпълнение от
негова страна и че следва да бъде установено, че Н. Ш. дължи на „ТЕРМО-СТРОЙ
СИСТЕМС“ ООД сумата от 4000 лв., като настоящият състав с оглед изложеното по
отношение на приложената в оригинал разписка от 21.02.2020 г. намира, че искът е доказан
и по размер.
Като е достигнал до същите изводи и е уважил предявения иск, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден
изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 1 ГПК на въззиваемата
13
страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата
съдебна инстанция в размер на 660,00 лв.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 272 във връзка с чл. 271, ал. 1
ГПК Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 236 от 27.09.2024 г., постановено по гр.д. № 1566/2022
г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина.
ОСЪЖДА Н. Н. Ш., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕРМО-СТРОЙ СИСТЕМС”
ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Е.
А. Т., чрез пълномощника адв. Р. Х. П. от САК сумата от 660 /шестстотин и шестдесет/ лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14