№ 19893
гр. София, 02.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110149577 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е във връзка с подадена искова молба от „Топлофикация София”
ЕАД срещу ф-ия "Св. Кл.О." с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 59
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че ответното дружество, като ползвател на
процесните топлоснабдени имоти, а именно магазини № ....., находящи се на адрес: г....,
с абонатен № ...., инсталация ....., през процесния период е ползвало топлинна енергия,
доставена от ищеца, но не е заплатило дължимата цена, като по този начин се е
обогатило неоснователно за сметка на ищеца със стойността на доставената в имотите
топлинна енергия и разходите за отчитането й. Съобразно изложеното се иска от съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника му дължи сума в
общ размер на 1 345,28 лв., от които 1091,89 лв. – главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2019 г. до м.04.2020 г., като и
суми за топлинна енергия отразени в изравнителни сметки № 16655288/31.08.2019 г. за
периода м.10.2018 г. до м.04.2019 г., 242,66 лв. – законна лихва за забава от 01.10.2019
г. до 25.05.2022 г., както и 8,66 лв. –сума за разпределение на топлинна енергия за
периода от м. 11.2019 г. до м. 04.2020 г., и 2,07 лв. – законна лихва за забава за периода
от 01.07.2019 г. до 25.05.2022 г., ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. – датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до
окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответника в указания законоустановен срок чл. 131 ГПК е подал писмен
отговор, в който заявява, че на 18.10.2022 г. /след датата на връчване на исковата
молба/ е платил изцяло дължимата сума в размер на 1 345,28 лв. по посочената в
исковата молба сметка.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявени по реда на чл. 422 ГПК.
Исковете са допустими, като депозирани от лице, в полза на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.
гр. д. № .../.... г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 161
състав, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и при подадено в срока по чл. 414
ГПК възражение от длъжника в заповедното производство.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е ползвал доставената му
топлинна енергия за стопански нужди за процесния имот, като се е обогатил без
основание за негова сметка, спестявайки си разходите за закупуването й, както и
размера на разходите. По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава, а в тежест на ответника – да установи погасяване на вземанията за
главница в срок или заплащане на претендираната стойност за обезщетение за забава.
С определение № 29658/24.08.2023 г., на основание чл. 153 ГПК, като безспорни
и ненуждаещи се от доказване между страните съдът е отделил следните
обстоятелства: процесните имоти са били топлоснабдени през релевирания период и са
ползвани от ответника, като количеството и стойността на доставената до същите
топлинна енергия са на посочената в исковата молба стойност, ответника е изпаднал в
забава за плащане на претендираните главници, вследствие на което дължи законна
лихва за забава в претендирания от ищеца размер за процесния период. В обобщение,
предвид изложеното, предпоставките за основателност на предявените срещу
ответника обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са доказани по делото.
С депозирания писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК от ответника са
представени доказателства за плащане на претендираните суми в хода на
производството. По аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В
процесния случай от представените доказателства – платежно нареждане от 18.10.2022
г. / л. 86 от делото/, се установява, че след датата на депозиране на исковата молба и
връчването й по реда на чл. 131 ГПК, претендираната сума в общ размер на 1 345, 28
лв. /1 100,55 лв. – главница за периода месец ноември, 2019 г. – месец април, 2020 г. +
244,73 лв. – лихва/ е погасена изцяло чрез плащане от ответника, след датата на
връчване на исковата молба. В обобщение, претендираните от ищеца вземания,
предмет на делото, към датата на устните състезания са погасени чрез извършеното в
хода на процеса плащане, противно на заявеното от ищеца в хода на устните
състезания, че е платена половината от претендираната сума. В тази връзка съдът
констатира, че предмет на делото е ½ от сумата, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, като същата е погасена изцяло в хода на делото чрез
плащане от ответника.
Предвид изложеното – пълно погасяване на претендираните суми в хода на
делото, предявените срещу ответника обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
2
По разноските:
При този изход на спора, с оглед отхвърляне на исковете поради извършено в
хода на производството плащане, право на разноски има ищеца.
Реализирането на отговорността за разноски при отхвърляне на иска – частично
или изцяло, поради плащане в хода на процеса, не се решава само и единствено въз
основа на това обстоятелство, а и след преценка на кумулативно дадените
предпоставки: конкретното поведение на ответника, което да е довело или не до
завеждане на иска и направено от него признание след предявяване на иска. Ако искът
е отхвърлен поради извършено след предявяването му плащане на търсената от ищеца
сума, без да са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът не се
освобождава от отговорност за разноски, доколкото завеждането на делото и
извършването на разноски от ищеца се дължи изцяло на неговото поведение, свързано
с отричане на претендираното вземане или с отказ същото да бъде изпълнено
доброволно. В конкретната хипотеза предпоставките за приложение на разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК не са налице, тъй като плащането на процесните суми е извършено
след връчването на препис от исковата молба, т.е. ответника е дал повод за завеждане
на делото.
От ищеца е представен списък по чл. 80 ГПК /л. 100 от делото/, с който се
претендират разноски, както следва: 73,04 лв. – държавна такса за исковото
производство, 53,81 лв. – държавна такса за заповедното производство и
юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в
размер на 100 лв. В обобщение, ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, включително и
сторените по делото разноски за внесена държавна такса, при съобразяване на
обстоятелството, че дължимите разноски от ответника за заповедното производство са
в размер на 26,91 лв. /1/2 от платената държавна такса, с оглед броя на длъжниците и
размера на претендираната сума от всеки от тях/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК ...., със седалище в град ...., срещу срещу ф-ия "Св. Кл.О." с БУЛСТАТ: ...., със
седалище в ...., по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: 1 100,55 лв.
– главница, представляваща стойност на вземане за незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ и нейното дялово разпределение, със стойността на които ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, доставена за периода м.11.2019 г. до
м.04.2020 г. в магазини № ....., находящи се на адрес: град ...., с абонатен № ....,
инсталация ....., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2022 г., до изплащане на вземането, и сума в
размер на 244,73 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху неплатените
главници, за периода 01.07.2019 г. – 25.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № .../.... г. по описа на
Софийски районен съд, Първо Гражданско отделение, 161 състав, поради погасяване
на паричните задължения чрез плащането им в хода на делото.
3
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ф-ия "Св. Кл.О." с
БУЛСТАТ: ...., със седалище в ...., да плати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ....,
със седалище в град ...., следните суми: 73,09 лв. – държавна такса за исковото
производство, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, и
26,91 лв. – държавна такса за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4