РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 16.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на шестнадесети октомври през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 79 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявен от Е.Ц.С. ЕГН ********** с адрес ***, срещу Х.Ц.Х. и Е.Н.Х. и двамата с постоянен адрес *** установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че спрямо ответниците ищецът е собственик на
следния недвижим имот, а именно: 196 кв.м, ид.част от дворно място, цялото с площ от 1040
кв.м в стр. кв. 350 по плана на гр. Плевен, представляващ ПИ с идентификатор
56722.659.1091по КК на гр. Плевен, като по сегашната КК имотът е с адрес: ***,
при съседи по скица: 56722.659.788, 56722.659.1001, 56722.659.794 и
56722.659.1090 , както и иск с
правно основание чл. 537,
ал.2 ГПК, за отмяна на издадения в полза на праводателят на ответниците Констативен нотариален акт за собственост №130,
том VI, дело К-1224/93 г. на нотариус при ПлРС, с който праводателят на
ответниците е признат за собственик на 1/3 ид.ч. от процесното дворно място, находящо се в ***,
съставляващо имот с пл.№5016 в стр. кв.350 по плана на ***, от 332 кв.м.,
цялото с площ от 994 кв.м., а по нот. акт от 950 кв.м., на основание крепостен
акт 234, н.дело №81/906г.,
Твърди в
исковата молба, че имотът е бивша
собственост на *** Т. ***, чиито единствени наследници са тя и *** - починал
през 2012г. Излага се, че през годините този имот е отчуждаван двукратно, като
през 1948 г. по ЗОЕГПНС са одържавени 648 кв.м. ид.ч. от дворното място (от
които 337кв.м. са били застроени с 3-етажна сграда), а останалата част от имота
(за двамата наследници остават общо 392 кв.м. от дворното място) е отчуждена
по-късно по ЗТСУ. Сочи се, че ищцата
наскоро се снабдила с документи, доказващи, че през 1982 г. *** се е отказал от
наследството на майка им - *** ***.
Сочи, че нейната претенция е за половината от останалата след
одържавяването по ЗОЕГПНС част от дворното място, т.е. за 1/2 от 392 кв.м.
Излага, че за своята половина от тази част на имота тя е обезщетена с жилище.
Твърди се, че претенцията й - за 196кв.м. като идеална част от горепосочения
имот - се основава на отказа от наследство, направен от брат й. Сочи се, че
отказът му е вписан в съответния съдебен регистър - особена книга и му е
издадено Удостоверение №43 от 23.02.1982 г. Излага се, че тъй като няма други
наследници от същия ред, а съгласно чл. 53 от ЗН частта на отказалия се от
наследство уголемява дяловете на останалите наследници от същия ред, то
посочената по-горе собственост - половината от останалата (след одържавяването)
част от дворното място на имот пл. № 5016 в стр. кв. 350, която е отчуждена по
ЗТСУ, (а именно ½ от 392 кв.м. ) следва да бъде нейна. Твърди се, че през 1993 г. брат й се е снабдил с Констативен нотариален
акт за собственост №130, том VI, дело К-1224/93 г. Твърди се, че поради отказа
от наследство на П.*** през 1982г този КНА за собственост №130/93г. е
постановен в нарушение на закона, като
удостовереното в него е неистинско/невярно, тъй като титулярът на акта поради
направения отказ няма право на тази собственост. Сочи се и, че този КНА е и с
невярно посочен размер на терена - 332 кв.м. — доста по-голям от действително
наличната (за всеки от двамата наследници) 1/2 част от отчужденото по ЗТСУ,
която реално е по 196 кв.м. за всеки от двамата. Сочи се, че през същата година - 1993
г. *** е продал своята собственост, описана в този КНА на Х.Х.. Твърди, че като
купувач е посочен ЕТ „***“, представлявано от Х.Ц.Х.. Излага, че по-късно този
имот е изваден от предприятието на ЕТ и е обявен за СИО. Моли съда да отмени
издадения КНА, както и да уважи исковата й претенция.
В проведеното по делото о.с.з.
моли съда да уважи предявения иск и да й присъди разноски.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК ответникът Х.Ц.Х. е
депозирал отговор на исковата молба. Счита, че предявените искове са неоснователни и
недоказани. Твърди, че липсва правен интерес за ищцата от предявяване на иск за
отмяна на КНА, тъй като с него не се създават нови права, а се установяват
съществуващи такива. Излага, че правен интерес от оспорване на нотариален акт
може да има лице, което твърди, че е действителен собственик на имота, който е
предмет на констативния нотариален акт, каквито твърдения ищцата не е навела.
Твърди, че за ищцата липсва правен интерес за предявяване на иск за
признаването й за собственик на претендираните 198 кв.м от процесния имот тъй
като е обезщетена за полагащата и се част от отчуждения от наследодателката и ***
*** имот с идеални части от УПИ IV кв.350 по плана на ***, което обезщетение е
присъдено с решение постановено по адм.д.247/2003 г. по описа на ПлОС. Сочи, че
притежаваният от него имот № 5016 от стр.кв.350 по плана на ***, е
самостоятелен имот, който понастоящем е заснет в кадастъра като ПИ с
идентификатор 56722.659.1091. поради изложеното счита, че ищцата няма права в
посочения имот, тъй като обезщетението и е в границите на стар УПИ IV. Навежда
доводи, че ищцата не доказала, нито е обосновала как определя претендираните от
нея 196 кв.м. в идеални части, като собствени в ПИ с идентификатор
56722.659.1091. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з. не
се явява и не се представлява.
В дадения от съда срок ответника Е.Н.Х.
не е депозирала отговор.
В проведеното по делото о.с.з. не
се явява и не се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от приложения по делото Акт №1696 за държавна собственост на недвижим
имот, че на 16.09.1961 г. на основание чл.11 ЗОЕГПНС е отчуждена къща, която е масивна на партер
/магазин/ с галерии и етаж над галериите, застроена на 337 кв.м., състояща се
от шест магазина с галерии и 2 стаи зад магазините и 5 апартамента в етажи,
цялото дворно място в стр. кв. 370 парц.VІІ-5016 от около 622 кв.м., от които
½ е държавна. Посочено е и, че *** П. *** е собственик на имотите, при
приемане на идеалните части.
От приложеното по делото Удостоверение за наследници, че ***
*** *** е оставила за наследници *** и Е.Ц.С..
Установява се от приложения Констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот №130, том VI, дело К-1224/93г. от 27.08.1993г. на нотариус при РС-Плевен, че *** е
признат за собственик на 1/3 ид.ч. от дворно място, находящо се в ***,
съставляващо имот с пл.№5016 в стр. кв.350 по плана на ***, от 332 кв.м.,
цялото с площ от 994 кв.м., а по нот. акт от 950 кв.м., на основание крепостен
акт 234, н.дело №81/906г. и представени към него писмени доказателства и чл.1,
ал.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗДИ и ЗС и на основание чл.483 ГПК (отм.).
Видно е от представена по делото молба от 23.02.1982 г.
от *** до РС-Плевен, че същият е заявил, че се отказва от наследството,
оставено му от починалата *** *** *** и моли отказът да бъде вписан в
съответния за това регистър по чл.49, ал.1 ЗН.
Установява се от представено Удостоверение – изх.№43/23.02.1982г.
по описа на РС-Плевен, че съдът е удостоверил, че ***, се е отказал от
наследството на майка си *** *** ***, починала на 13.03.1960г., като отказът е
вписан в книгите на съда под №43 от 23.02.1982г.
Установява се от представеното удостоверение за
наследници на ***, починал на 17.10.2012г., че *** е единствен наследник на
починалото лице.
От приложения по делото Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №197, том XX, дело №4197/93г. от
15.09.1993г. на Нотариус при Плевенски районен съд, че ***, е продал на ЕТ
„ХНХ-Х.Х.“ 332 от 1150 идеални части от
процесното дворно място, находящо се в ***, съставляващо имот с пл.№5016 в стр.
кв.350 по плана на ***, за сумата от 1 650 000 лв.
Видно е от приложеното по делото решение №418/22.11.2007
г. по АХ№247/2003 на ПлОС, че ищцата е обезщетена за отчуждени на нейната майка
и наследодателка по ЗОЕГПНС недвижим имот.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед изложените от ищцата фактически твърдения и
петитум, съдът приема, че е сезиран с положителен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.537, ал.2 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 196 кв.м. ид.ч. от описания
в исковата молба недвижим имот, както и за отмяна на констативен нотариален акт
за собственост, с който са признати права върху същия имот, на праводателя на
ответниците - като последица от уважаване на установителния иск за собственост.
Правният интерес, като положителна процесуална
предпоставка за допустимост на предявения положителен установителен иск за
собственост, се обуславя от наличието на гражданскоправен спор между страните
по делото по отношение на претендираното от ищеца право. За да съществува
правен интерес от установителен иск е достатъчно да се оспорва претендираното
от ищеца право, като преценката за това доколко такъв интерес е налице, следва
да бъде направена с оглед наведените от него фактически твърдения.
В исковата молба са изложени твърдения, че праводателят
на ответниците – ***, се е разпоредил в тяхна полза /след като имота е бил
изваден от предприятието на ЕТ, факт който не се оспорва от ответниците/ с
процесния недвижим имот след съставяне на констативния нотариален акт, чиято
отмяна се иска и преди предявяване на исковата молба – през 1993г., когато е
продал на ЕТ „ХНХ-Х.Х.“ 332 от 1150 кв.м. ид. части от процесното дворно място,
за които е бил признат за собственик с констативния нотариален акт, чиято
отмяна се иска. Доколкото ищцата твърди, че предвид направения отказ от
наследство *** не е притежавал тези права, изложените от нея твърдения по
своето естество представляват такива за продажба на чужда вещ, която е
релевантна относно настъпването или не на нейния транслативен ефект по
отношение на приобретателя по сделката.
Предвид на това,
ищцата, претендираща права на собственост върху този недвижим имот, има правен
интерес да установи същите спрямо приобретателя по сделката – купувача. С оглед
наведените от ищцата твърдения, гражданскоправен спор за собственост съществува
между нея и приобретателите на имота, които считат себе си за собственици въз
основа на придобивната сделка, по която е страна / в т.см. решение
№271/06.03.2014г. на ВКС по гр.д. №14/2013г., I г.о./ Поради изложеното настоящия състав на съда приема, че за претендиращия
правото на собственост ищец е налице правен интерес от предявяване на настоящия
иск.
По същество същия е неоснователен по следните аргументи:
От представените по делото доказателства безспорно се
установи, че ищцата и *** са брат и сестра, чиято майка *** *** *** е починала
на 13.03.1960 г.
Установява се и, че ***, се е отказал от наследството на
майка си *** *** ***, като отказът е вписан в книгите на съда под №43 от 23.02.1982г.
Спорно по делото е
дали *** е наследил своята майка, съответно дали е имал право да се разпореди с
придобитите от него в наследство идеални части от процесния недвижим имот.
Отказът от наследство е едностранен формален акт и
поражда действие от датата на вписването му в особената книга при РС.
След влизане в
сила на реституционните закони през 1992 г. е създадена нова разпоредба в ЗН -
чл.91 а ЗН, която сочи, че при наследство, в което влизат одържавени или
включени в ТКЗС имоти, които се възстановяват, отказът от наследството,
извършен след одържавяването, респ. след вкл. на имотите в ТКЗС, нямат действие
по отношение на тези имоти и същите се считат за новооткрито наследство по см.
на чл.1 от ЗН. Т.е. отказите от наследство, направени след одържавяване на
имота и преди възстановяване на собствеността не касаят реституираните имоти.
Трайната практика на ВКС приема, че фикцията "новооткрито наследство" е свързана с наследяване на имущество,
което не било в патримониума на наследодателя към момента на смъртта му. Към
вече откритото наследство се прибавят и тези имоти, които поради одържавяването
им не са били в патримониума на наследодателя, като с фикцията
"новооткрито наследство" се обособява възстановената собственост в
отделен обект за наследяване, за който ще се прилагат специално създадените
правила, без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а
оттам и кръгът на наследниците, т.е. създава се възможност наследникът да
приеме или да се откаже от наследяването на имотите, собствеността върху които
се възстановява при вече откритото наследство, независимо от приемането или
отказа от наследяването на останалото имущество.
В настоящия случай датата на отказът от наследство следва
да се съпостави с момента на възстановяване на собствеността върху
реституирания имот. Отказът от наследство, направен от *** е след одържавяване
на процесния недвижим имот, но преди
възстановяването на собствеността, по селата на
реституционните закони, създадени в Република България след 1990 г.
Поради изложеното съдът счита, че процесния недвижим имот има характер на
новооткрито наследство по отношение на *** и същият по силата на разпоредбите
на чл. 5-9 от ЗН го е
придобил в наследство и впоследствие се е разпоредил с него в полза на
ответниците по делото.
С оглед на изложеното съдът приема, че настоящия иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.537, ал.2 ГПК
Съдът счита, че в
настоящия случай доколкото ищцата заявява собственически права по отношение на
196 кв.м. от общо 396 кв.м., за които праводателят на ищците е признат за
собственик, то претенцията следва да разгледа само по отношение на
претендираните от ищцата права.
С
оглед неоснователността на предявеният
от ищеца установителен иск за собственост, следва да бъде отхвърлено, като
неоснователно и обусловеното от уважаването му негово искане за отмяна на
издаденият в полза на праводателят на ответниците
Констативен нотариален
акт за собственост №130, том VI, дело К-1224/93 г. на нотариус при ПлРС, в частта, в която същият е признат за собственик на
196 кв.м. от процесния имот тъй като отмяната му е обусловена от
уважаването преди това на обуславящият го установителен иск на ищеца за
собственост, а в случая последният е неоснователен и следва да се отхвърли,
поради което, като неоснователно, следва да се отхвърли и искането му за отмяна
на издаденият в полза на праводателят на ответниците
констативен н.а. (чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК и Р 236-2013-IV г.о.).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Е.Ц.С. ЕГН ********** с адрес ***,
срещу Х.Ц.Х. ЕГН ********** и Е.Н.Х. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***
установителен иск с правно основание чл.
124 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че спрямо ответниците ищецът е собственик на
следния недвижим имот, а именно:196 кв.м, ид.част от дворно място, цялото с площ от 1040
кв.м в стр. кв. 350 по плана на гр. Плевен, представляващ ПИ с идентификатор
56722.659.1091, по силата на КК на гр. Плевен, като по сегашната КК имотът е с
адрес: ***, при съседи по скица: 56722.659.788, 56722.659.1001, 56722.659.794 и
56722.659.1090, както и искането по чл. 537,
ал.2 ГПК, за отмяна на издадения в полза на праводателят на ответниците Констативен нотариален акт за собственост №130,
том VI, дело К-1224/93 г. на нотариус при ПлРС, в частта, в която същият е признат
за собственик на 196 кв.м от дворно място, находящо се в ***, съставляващо имот
с пл.№5016 в стр. кв.350 по плана на ***, с площ от 332 кв.м., цялото с площ от 994
кв.м., а по нот. акт от 950 кв.м., на основание крепостен акт 234, н.дело
№81/906г., като
неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: