№ 9071
гр. София, 22.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110158072 по описа за 2024 година
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Ищецът И. К. Д. твърди, че на дата 09.03.2019 г. с ответника „*****“ ЕООД е
сключил договор за предоставяне на потребителски кредит № 729892 в размер на 200
лева при ГПР в размер на 49,66 %. Било уговорено в чл. 5 от Договора, че кредитът се
обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank” в полза на ответника.
Изтъква, че при сключването на договора никъде не било посочено в съдържанието на
договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от
свързано на кредитора дружество. Сочи, че след като усвоил сумата в размер на 200
лева, ищецът установил, че освен заемната сума, са му били начислили и такса за
обезпечение с поръчителство – услуга предоставяна от партньор на „*****“ ЕООД в
размер на 100 лева.
Поддържа, че намира процесния договор за недействителен, тъй като дължимите
вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е
посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за
предоставяне на кредит. Твърди, че в чл. 5.3 от ОУ е посочено като възможност за
повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като
задължително условие за кандидатстването. Сочи, че договорът е недействителен по
смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не
съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ.
общо дължимата сума по него. Твърди, че е посочено само ГПР в %, но не е посочен
начина на изчисляването му, поради което намира договорът за недействителен по
смисъла на чл. 22 ЗПК.
Също така счита, че е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на
поръчител не е включена като разход по договора. Сочи, че ответникът не предоставя
възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен
1
поръчител, за което събира допълнително възнаграждение, а с това допълнително
плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата
и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би
надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и
съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Счита, че
посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. Според ищеца сумата,
претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство трябва да бъде
включена в ГПР., тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Заявява, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и
чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е
свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер
на годишния процент на разходите по кредита. Твърди, че действителният размер на
ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по
договора за поръчителство, е в размер над 70%. Счита, че посочените в договора
размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя,
не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при
определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.
Изтъква, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв, а в
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В
условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна
оценка на кредитоспособността,, а държавите - членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те
процедират по този начин".
Сочи, че в решение по дело С-714/22 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд във връзка с
тълкуването на член 3, буква ж), член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити се постановява, че посочването на ГПР, който не
отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Заявява, че целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за
недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова
гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора. Твърди, че начисляването на такса за допълнителна услуга -
гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР налага на
потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора. Също така счита, че договорът е във вреда на потребителя,
като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя,
налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга.
Намира договорът за потребителски кредит за недействителен на основание чл.
22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК.
Също така, счита клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски
кредит № 729892 за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и
като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и чл. 4 ЗПК.
Моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на
договор за потребителски кредит № 729892, сключен между ищеца и „*****" ЕООД, с
ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от И.
В. Д.а и Д. В. Н., на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално
на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.И, чл. 19 ЗПК, чиято
недействителност моли да бъде прогласена.
Моли съда в условията на евентуалност в случай, че съдът отхвърли
първоначалния иск, да провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 729892, сключен между ищеца И. К. Д. с
ЕГН: ********** и ответника „*****" ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: **********, представлявано от И. В. Д.а и Д. В. Н., предвиждаща
заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от
"Ferratum Bank" в полза на ответника.
Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който заявява, че намира предявения иск за неоснователен. Оспорва твърдението на
ищеца, че чл. 5 от Договорът за кредит е нищожен. Оспорва и твърдението, че
поръчителството от ******* (Малта) е задължително условие за сключване на
3
кредитен договор, тъй като кредитополучателят може да избере свой поръчител или
този, предложен от кредитора, а според сайта на „*****“, потребителят сам избира
обезпечението.
Отделно от това, счита, че исковете за нищожност или унищожаване на Договора
за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна —
*******, а не „*****“ ЕООД. Твърди, че „*******“ е самостоятелно юридическо лице,
банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на
Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно
взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в
нарочния регистър на БНБ.
Изтъква, че Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по
което ***** не е страна. Сочи, че прогласяването на Договора за гаранция за нищожен,
съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да
произведе сила на пресъдено нещо по отношение на ******* и така няма да настъпи
промяна в патримониума на Ищеца.
Счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно
унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради
което същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. Поддържа,
че ищецът сам е избрал ******* (Малта) като поръчител в електронния формуляр и,
след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Твърди,
че е получил преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за
сключването на договора за кредит - „*****“ изисква поръчителство. Заявява, че
ищецът е получил и документи от *******, включително Договор за гаранция, като
след като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи
процесния договор.
Посочва, че ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на
поръчител. Твърди, че на всеки един етап ищецът е бил информиран за последствията
от своя избор, включително за сумите, дължими на „*******“, в случай, че избере нея
за поръчител.
Заявява, че Договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за
нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Оспорва твърдението на ищеца
за допълнителни разходи като неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от
оценка на кредитоспособността по закон. „*****“ е предоставила необходимата
информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и
правото да се откаже в 14 – дневен срок, но не е упражнил това си право.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира и
разноски.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът:
4
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от ищеца писмени доказателства.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушване на страните.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него
и дадените със същия указания най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.06.2025г.
от 9:20ч, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5