Решение по дело №972/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 220
Дата: 4 ноември 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия: Марин Цвятков Атанасов
Дело: 20213100600972
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Варна, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Марин Цв. А.
Членове:Петър Митев

Деян Ив. Денев
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
в присъствието на прокурора Росица Милчева Георгиева-Радева (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Марин Цв. А. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213100600972 по описа за 2021 година
Предмет на въззивното производство е Присъда № 27 / 02.06.2021г по
НОХД № 1769 по описа за 2021 г на РС Варна, тридесет и втори състав.
Обжалвания съдебен акт е осъдителен, за подсъдимият
АЛ. ВЛ. К. е признат за виновен в това, че на На 12.11.2019 г. в град
Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ –
електрическа тротинетка „ХIАОМI ЕLЕСТRIС SСООТЕR РRО ВLАСК“ на
стойност 996,55 /деветстотин деветдесет и шест лева, 55 ст./ лв. от владението
на ЕМ. Й. Н., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои.
На основание чл.196 ал.1 и чл.54 ал.1 вр с чл.58а,ал.1 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от за срок от пет години
което намалено с 1/3, и определено наказание „лишаване от свобода” за срок
от три години и четири месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от
ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия, чрез
адвокат Веселина Тупарева, АК – Варна- служебен защитник като се оспорва
справедливостта на наложеното наказание. Прави се искане присъдата да
1
бъде изменена /макар и да е посочено отменена/ като наказанието бъде
намалено до минималния размер, с оглед виждането на защитата, че
подсъдимия се признава за виновен, разкайва се и единствената причина да
не е във възможност да въстанови щетите е това ,че е лишен от свобода без да
има възможност да полага труд. Сочи се още, че същият е в млада възраст и
че е мотивиран да се труди и да бъде полезен на обществото.
В хода на съдебните прения въззивния прокурор изразява становище за
правилност на присъдата и моли да бъде потвърдена, като законосъобразна.
В съдебно заседание защитата на А.К. поддържа жалбата по наведените
в нея съображения, без да се развиват обстойни доводи за това.
Подсъдимият в последната си дума желае да и бъде намалено
наказанието.
Окръжният съд намира жалбата за неоснователна поради следните
причини:
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по реда на
чл.371,т.2 НПК, в което е положил грижа със всички допустими
доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на
проведеното съдебно дирене, се установяват следните релевантни факти
изложени в обвинителния акт:
Подс. АЛ. ВЛ. К. бил многократно осъждан с влезли в сила присъди за
тежки умишлени престъпления, вкл. за извършени кражби. За така
извършените деяния му били налагани наказания лишаване от свобода,
изпълнението на които не било отложено по чл.66 НК, вкл. за срок по-дълъг
от една година. Обвиняемият не работел и не разполагал с източник на
постоянни доходи. На 12.11.19 г. около обяд св.ЕМ. Й. Н. отишъл със
собствената си електрическа тротинетка „ХIАОМI ELECTRIC SCOOTER
PRO BLACK" на стойност 996,55 лв. в дома на приятеля си св. В.Т.А., живущ
в гр.Варна, ж.к."Младост" бл.127 вх.4 ет.3 ап.9, за да извърши профилактика
на компютрите му. Оставил тротинетката в коридора на апартамента като я
включил в електрическата мрежа чрез зарядното устройство към нея. Докато
Н. извършвал профилактика на компютрите на А., на гости на последния
дошъл подс. АЛ. ВЛ. К.. К. и А. говорели на висок тон и пречели на Н.,
поради което последният им направил забележка и ги помолил да се
преместят в друга стая. Забележката на Н. подразнила К., в отговор на което
подсъдимият ударил Н. с юмрук в областта на носа и излязъл от апартамента
на А.. На излизане от жилището К. взел със себе си тротинетката на Н.. Н. го
последвал и го видял как се отдалечава с тротинетката в ръце, но не успял да
го настигне. Н. се върнал в дома на А. и по негова молба последният се
обадил по телефона на К. с искане да върне тротинетката. К. отказал да върне
2
вещта, след което Н. подал сигнал за случая в полицията и било образувано
настоящото досъдебно производство. С така отнетата електрическа
тротинетка „ХIАОМI ELECTRIC SCOOTER PRO BLACK". подсъдимият се
разпоредил по неустановен по делото начин.
Видно от заключението на съдебно-оценителна експертиза, пазарната
оценка на електрическа тротинетка „ХIАОМI ELECTRIC SCOOTER PRO
BLACK" възлиза на 996,55 лева.
АЛ. ВЛ. К. е роден на 31.03.1994 г. в гр.Варна, живущ в гр.Варна,
българин, български гражданин, средно образование, не работи, неженен,
ЕГН **********, Същият е осъждан, както следва: 1/ с определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 1602/2009 г. на РС[1]Варна, влязло
в сила на 10.06.2009 г. за престъпление по чл.194 ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3 от
НК, извършено на 20.08.2008 г., е наложено наказание „Пробация“ със
следните пробационни мерки: на осн. чл.42 а, ал.2, т.1 от НК - "Задължителна
регистрация по настоящ адрес" за срок от шест месеца, с първоначална
периодичност два пъти седмично и на осн. чл.42 а, ал.2, т.2 от НК -
"Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от шест
месеца. Наказанието е изтърпяно на 25.06.2010 г. 2/ с присъда по НОХД №
4761/2009 г. по описа на РС-Варна, влязла в сила на 28.10.2009 г. за
престъпление г. по чл.195 ал.1 т.3, вр.чл.20 ал.2, вр. чл.63 ал1 т.3 от НК ,
извършено на 16.08.2008 му е наложено наказание „Пробация“ със следните
пробационни мерки: на осн. чл.42 а, ал.2, т.1 от НК - "Задължителна
регистрация по настоящ адрес" за срок от шест месеца, с първоначална
периодичност два пъти седмично и на осн. чл.42 а, ал.2, т.2 от НК -
"Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от шест
месеца. Пробацията е изтърпяна на 25.06.2020 г. 3/ С определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 2407/2009 г. по описа на РС-Варна,
влязло в сила на 11.11.2009 г. за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, вр. чл.20
ал.2, вр. чл.26 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, извършено на 16.08.2008 г. м, е
наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: на осн.
чл.42 а, ал.2, т.1 от НК - "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за
срок от осем месеца, с първоначална периодичност два пъти седмично и на
осн. чл.42 а, ал.2, т.2 от НК - "Задължителни периодични срещи с
пробационен служител" за срок от осем месеца. С определение по ЧНД №
6194/2009 г. на РС-Варна, в сила на 26.02.2010 г., на основание чл.25 ал.1
вр.чл.23 ал.1 от НК, съдът е групирал наказанията наложени на ос. лице с
присъди по НОХД № 1602/2009 г. по описа на ВРС – ХІІІ състав, НОХД №
4761/2009 г. по описа на ВРС – ХХVІІІ състав и НОХД № 2407/2009 г. по
описа на ВРС – ХІІІ състав, като е било наложено да изтърпи най-тежкото от
така определените му 2 наказания, а именно Пробация, изразяваща се в
следните пробационни мерки:- на осн. чл.42а ал.2 т.1 от НК - задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца, която мярка на осн.
чл.42б ал.1 от НК да се изпълнява с първоначална периодичност два пъти
седмично.- на осн. чл.42а ал.2 т.2 от НК - задължителни периодични срещи с
3
пробационен служител за срок от осем месеца; На основание чл.25, ал.2 от
НК е било зачетено изцяло изтърпяното до момента наказание. 4/ С
определение за одобряване на споразумение по НОХД № 2707/2011 г. по
описа на РС-Варна, влязло в сила на 06.07.2011г. за престъпление по чл.197
т.3, вр. чл.197 т.3,, вр. чл.195 ал.1 т.3 т.4, пр.2, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2,
вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК извършено на 17/18.05.2009г., муе наложено
наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: на осн. чл.42 а, ал.2,
т.1 от НК - "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от осем
месеца, с първоначална периодичност два пъти седмично и на осн. чл.42 а,
ал.2, т.2 от НК - "Задължителни периодични срещи с пробационен служител"
за срок от осем месеца. С определение по ЧНД № 4006/2011 г. на РС-Варна, в
сила на 11.11.2011 г., на осн. чл. чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК, съдът е
групирал наказанията, наложени на ос. лице с присъди по НОХД № 1602/2009
г. по описа на ВРС – ХІІІ състав, НОХД № 4761/2009 г. по описа на ВРС –
ХХVІІІ състав, НОХД № 2407/2009 г. по описа на ВРС – ХІІІ състав и НОХД
№ 2707/2011 г. по описа на ВРС – ХІІІ състав като налага на лицето да
изтърпи най-тежкото от така определените му наказания, а именно Пробация,
изразяваща се в следните пробационни мерки:- на осн. чл.42а ал.2 т.1 от НК -
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца, която
мярка на осн. чл.42б ал.1 от НК да се изпълнява с първоначална периодичност
два пъти седмично.- на осн. чл.42а ал.2 т.2 от НК - задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от осем месеца; На основание чл.25,
ал.2 от НК е било зачетено изцяло изтърпяното до момента наказание; 5/ с
присъда по НОХД № 296/2012 г. на РС-Велинград, влязла в сила на
21.11.2012г. за престъпление по чл.194 ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.63
ал.1 т.4 от НК извършено на 12.12.2011 г му е наложено наказание
„Пробация“ със следните пробационни мерки: на осн. чл.42 а, ал.2, т.1 от НК -
"Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от една година, с
първоначална периодичност два пъти седмично и на осн. чл.42 а, ал.2, т.2 от
НК - "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от
една година и на осн. чл.42 а, ал.2, т. 6 от НК – „Безвъзмезден труд в полза на
обществото” – 150 часа годишно в рамките на една година. 6/ с определение
за одобряване на споразумение по НОХД № 1121/2013 г.по описа на РС-
Варна, влязло в сила на 17.04.2013г. за престъпление по чл. 195 ал.1 т.7, вр.
чл.194 ал.1 от НК извършено в периода от 18-23.06.2012г., му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на
което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от
три години; 7/ с присъда по НОХД № 2539/2013 г. по описа на РС-Варна,
влязла в сила на 04.07.2013 г. за престъпление по чл.346 ал.2 т.1, пр.2 и т.3,
вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, извършено на 02/03.10.2011 г.
и за престъпление по чл.195 ал.1 т.4, пр.2 и т.7, вр. чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2,
вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК , ицвършено на същата дата осн. чл. 23 ал. 1 от НК му
е било наложено общо наказание „Пробация“ със следните пробационни
мерки: на осн. чл.42 а, ал.2, т.1 от НК - "Задължителна 3 регистрация по
4
настоящ адрес" за срок от една година и шест месеца, с първоначална
периодичност два пъти седмично и на осн. чл.42 а, ал.2, т.2 от НК -
"Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от една
година и шест месеца. С определение по ЧНД № 3659/2013 г. на РС-Варна,
влязло в сила на 26.09.2013 г., на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, съдът
е групирал наказания на ос. лице наложени по НОХД № 296/ 2012 год. по
описа на Районен съд – Велинград, НОХД № 1121/2013 год. по описа на
Районен съд – Варна, НОХД № 2539/2013 год. по описа на Районен съд –
Варна, като е било определено общо, най – тежкото от тях „Лишаване от
свобода” за срок от шест месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал.1
от НК е отложил с изпитателен срок от три години. 8/ с определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 2055/2014 г. по описа на РС-Варна,
влязло в сила на 02.06.2014г. за престъпление по чл. 195 ал.1 т.7, вр. чл.194
ал.1 от НК, извършено на 11.06.2013г., му е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от седем месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в условията на затвор; 9/ С присъда по НОХД №
2215/2014г. по описа на РС-Варна, влязла в сила на 18.07.2014г. за
престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 и т.7 от НК, извършено на 24- 25.02.2014г.,
му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година
и два месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в
условията на затвор; 10/С присъда по НОХД № 1916/2014 г. на РС-Варна,
влязла в сила сила на 02.08.2014г. за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 т.4, пр.3
и т.7, вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, извършено в периода от 15.07.2013
г. до 25.10.2013 г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
осем месеца, което да бъде изтърпяно при строг режим в условията на затвор.
С определение по ЧНД № 3514/2014 г. на РС-Варна, влязло в сила на
19.09.2014 г. на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, съдът е групирал
наказания на ос. лице наложени по НОХД № 2215/2014г. на РС-Варна и
НОХД № 1916/2014 г. на РС-Варна, като е било определено общо по–тежкото
от тях - „Лишаване от свобода” за срок от една година и два месеца, което да
изтърпи при първоначален строг режим в условията на затвор. На основание
чл. 25, ал. 2 от НК, е било зачетено изтърпяното; 11/ С присъда по НОХД №
1849/2014 г. по описа на РС-Варна, в сила на 28.08.2014 г., за престъпление по
чл. 195 ал.1 т.3 и т.4 пр.2 и т.7 вр. чл.194 ал.1 от НК, извършено на 22.01.2014
г. му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година и четири месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим в условията на затвор. На основание чл.68 ал.1 от НК с присъдата
приведено в изпълнение общото наказание, наложено на ос. лице по реда на
чл.25 ал.1 от НК по ЧНД № 3659/2013 г. по описа на РС – Варна, в размер на
шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим в условията на затвор. С определение по ЧНД № 4112/2014 г. на
РС-Варна, влязло в сила на 16.10.2014 г. на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от
НК, съдът е групирал наказания на ос. лице наложени по 4 НОХД №
2055/2014 г. на РС-Варна, НОХД № 2215/2014г. на РС-Варна, НОХД №
5
1916/2014 г. на РС-Варна и НОХД № 1849/2014 г. на РС-Варна, като е
определено общо наказание в размер на най–тежкото от тях, а именно -
„Лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца, което да
изтърпи при първоначален строг режим в условията на затвор. На основание
чл. 25, ал. 2 от НК, е било зачетено изтърпяното; 12/ С присъда по НОХД №
2887/2014 г. по описа на РС-Варна, влязла в сила на 20.09.2014 г. за
престъпление по чл. 346 ал.2 т.2 пр.3 и т.3 вр.ал.1 от НК извършено на
28.05.2014 г. и престъпление по чл.195 ал.1 т.7, вр. чл.194 ал.1 от НК,
извършено на същата дата, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от осем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим в условията на затвор след приложение на чл.23 от НК. 13/ С присъда
по НОХД № 2864/2014 г. по описа на РС-Варна, влязла в сила на 09.10.2014 г.
за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, пр.2 и т.7, вр. чл.194 ал.1 от НК,
извършено на 12.03.2014 г, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от осем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим в условията на затвор. Със същата присъда съдът е групирал
наказанията на осъденото лице на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК по
настоящото дело с тези наказания наложени по НОХД № 2055/2014 г. на РС-
Варна, НОХД № 2215/2014г. на РС-Варна, НОХД № 1916/2014 г. на РС-Варна
и НОХД № 1849/2014 г. на РС-Варна, като е било определено да изтърпи най–
тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода” за срок от една година и
четири месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в условията
на затвор. На основание чл. 25, ал. 2 от НК, е било зачетено изтърпяното; 14/
С присъда по НОХД № 2916/2014 г. по описа на РС-Варна, влязла в сила на
09.10.2014 г. за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, т.4 и т.7, вр. чл.194 ал.1 от
НК, извършено на 02.04.2014 г, му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от осем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим в условията на затвор. Със същата присъда съдът е групирал
наказанията на осъденото лице на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК по
настоящото дело с тези наказания наложени по НОХД № 2055/2014 г. на РС-
Варна, НОХД № 2215/2014г. на РС-Варна, НОХД № 1916/2014 г. на РС-Варна
и НОХД № 1849/2014 г. на РС-Варна, като е било определено да изтърпи най–
тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода” за срок от една година и
четири месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в условията
на затвор. На основание чл. 25, ал. 2 от НК, е било зачетено изтърпяното; 15/
С присъда по НОХД № 3310/2014 г. по описа на РС-Варна, влязла в сила на
15.10.2014 г. за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, пр.2 т.4 пр.2 т.5 и т.7, вр.
чл.194 ал.1 от НК извършено на 23.09.2013 г, му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпяно при
строг режим в условията на затвор; 16/ С присъда по НОХД № 4848/2014г. по
описа на РС-Варна, влязла в сила на 19.12.2014г., за престъпление по чл.195,
ал.1, т.2, т.4, предл.2 и т.7 вр. чл.194, ал.1 от НК извършено на 07.11.2013г.,
му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от една година и два
месеца, което на осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗП да изтърпи при първоначален 5
6
строг режим, в условията на затвор; 17/ С присъда по нохд № 5551/2014 г. по
описа на ВРС, влязла в сила на 13.03.2015 г., за престъпление по чл. 195 ал.1
т.2 и т.4,вр. с чл. 194 ал.1, вр. с чл. 20 ал.2 , вр. с чл. 26 ал.1 от НК, извършено
на 06.06.2014 г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
една година и четири месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим. 18/ С присъда по НОХД № 1395/2015г. по описа на РС-Варна,
влязла в сила на 05.06.2015г., за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК,
извършено в периода от 15.04.2014г. до 07.06.2014г., му е наложено
наказание Лишаване от свобода за срок от две години, при първоначален
строг режим; 19/С присъда по НОХД № 2480/2015г. по описа на РС-Варна,
влязла в сила на 30.07.2015г., за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 пр.2 т.4 пр.2
т.7 вр.чл. 194 ал.1 от НК, извършено на 19.02.2014г., му е наложено наказание
Лишаване от свобода за срок от една година, при първоначален строг режим в
условията на затвор; 20/С присъда по НОХД № 2045/2016г. по описа на РС-
Варна, влязла в сила на 24.11.2016г., за престъпление по чл.196 ал.1 от НК,
извършено в периода от 01.06.-06.06. 2014г., му е наложено наказание
Лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, при
първоначален строг режим в условията на затвор; 21/ с присъда по НОХД №
4965/2016г. по описа на РС –Варна, влязла в сила на 24.12.2016г., за
престъпление по чл.297 ал.1 от НК, извършено на 01.07.2016г. му е наложено
наказание Лишаване от свобода за срок от четири месеца, при първоначален
строг режим в условията на затвор; 22/ С присъда по нохд № 2390/2016 г. по
описа на ВРС, влязла в сила на 21.02.2017 г., за престъпление по чл. 195 ал.1
т.4 и т.7 , вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, извършено на
01.03.2013 г. , му е наложено наказание „Лишаване от свобода за срок от една
година и четири месеца, при първоначален строг режим; С протоколно
определение по чнд № 1159/2017 г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на
05.05.2017 г., на основание чл. 25 ал.1, вр. с чл. 23 ал.1 от НК са кумулирани
наказанията, наложени на осъдения по нохд № 2215/14 г. нохд № 1916/2014 г.
, нохд № 1849/2014 г., нохд № 1887/2014 г., нохд № 2864/2014 г., нохд №
2916/2014 г., нохд № 3310/2014 г., нохд № 4848/2014 г., нохд № 1395/2015 г.,
нохд № 2045/2016 г. и нохд № 2390/2016 г. , всички по описа на ВРС, като
определя общо наказание в размер на най[1]тежкото от тях, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от три години и четири месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим. С протоколно определение по чнд
№ 5091/2017 г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 13.12.2017 г., на
основание чл. 27 ал.1 от НК към неизтърпяваната част на определеното общо
наказание по чнд № 1159/2017 г. по описа на ВРС, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от три години и четири месеца е присъединено отчасти
наказанието, наложено на К. по нохд № 4965/2016 г. по описа на ВРС, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим. На 24.09.2018 г. е изтърпяно
наказанието по чнд № 5091/2017 г. 23/ С присъда по нохд № 5082/2019 г. по
описа на ВРС, влязла в сила на 11.03.2020 6 г., за престъпление по чл. 196 ал.1
7
т.2 от НК, извършено на 13.11.2018 , му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от три години, което на основание чл. 57 ал.1 б.б от НК да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим. 24/ С определение за
одобряване на споразумение по нохд № 3894/2020 г. по описа на ВРС, влязло
в сила на 19.11.2020 г., за престъпление по чл. 215 ал.2 т.4 , вр. с ал.1 , вр. с
чл. 18 ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
две години и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим; С протоколно определение по чнд № 4849/2020 г. по описа на ВРС,
влязло в законна сила на 13.02.2021 г., на основание чл. 25 ал.1 вр. с чл. 23
ал.1 от НК са кумулирани наказанията по нохд № 5082/2019 г. по описа на
ВРС и по нохд № 3894/2020 г. по описа на ВРС, като е определено общо
наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“ за
срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Посочената фактическа обстановка, ВРС е установил от събраните по
реда на глава ХХVІІ от НПК доказателства, които са посочени изрично:
самопризнанията на подс. АЛ. ВЛ. К. , направени по реда на чл.371 ал.1 т.2 от
НПК, показанията на св. ЕМ. Й. Н. и св. В.Т.А., заключение на оценителна
експертиза, и писмени доказателства - заверено копие на фискален бон и
копие на страница от гаранционна карта, както и свидетелството за съдимост
на подсъдимия.
От заключението на съдебно-оценителна експертиза е видно, че
стойността на инкриминираните вещи е в размер на 325,66 лева .
Първоинстанционния съд, правилно е приел, че изброените по горе
доказателства че са непротиворечиви и взаимно се допълват.
Законосъобразно ВРС е дал кредит на доверие на обясненията на
подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, в присъствието на
защитник, съдържащи признанието на подсъдимия, че е извършил
инкриминираното деяние, тъй като същите не се опровергават от останалите
доказателства по делото.
С нужното внимание са ценени показанията на свидетелите св. ЕМ. Й.
Н. и св. В.Т.А., тъй като същите са безпротиворечиви, последователни, и са
кредитирани от съда като обективни. Те произтичат от свидетели очевидци
на деянието, което доказва участието на подсъдимия в деянието по безспорен
и категоричен начин.
Правилно е ценено заключението на ССчЕ намерено, за пълно, ясно и
компетентно.
Оценявайки доказателствата, ВРС законосъобразно е извел от правна
страна извод, че подсъдимият АЛ. ВЛ. К. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл. престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Съдът е посочил изрично основанията на които се основава правната
квалификиция при хипотезата на чл. 29 б. „б“ от НК. с оглед обстоятелството,
8
че деянието е извършено след като К. е бил осъждан повече от два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
изпълнението на които /седем на брой/ не е отложено по реда на чл. 66 от НК,
съобразявайки и разпоредбата на чл. 30 от НК.
ВРС е изложил убедителни мотиви относно приетата фактическа
обстановка и правна квалификация, с които въззивния съд се солидаризира и
не намира нужно да преповтаря, освен посочените по горе. Въззивният съд
споделя мотивите на първоинстанционния съд, като същите в аналитичната си
част са задълбочени. Същите съдържат изводи по достоверността на гласните
показания, писмените доказателства. При формирането на волята на съда не
са установяват пороци и превратно тълкуване на доказателствата
При определяне наказанието лишаване от свобода, съдът е съобразил
степента на обществена опасност на конкретното деяние, личността, начина
на извършване на деянието, като е намерил, че целите на наказанието могат
да се постигнат с налагане на такова определено при условията на чл.54 от
НК. Същото е справедливо, определено в съответствие с изискванията на
закона по правилата на чл.58а, ал.1 НК. Правилно е определен и
първоначалния режим на изтърпяване на наказанията - „строг“, съгласно
правилата на чл.57 ЗИНЗС

По жалбата на подсъдимия
Както бе посочено, с жалбата се прави искане определеното наказание
да бъде намалено до минималния размер предвиден в закона. Виждането на
защитата, е че самопризнанията и разкаянието на подсъдимия са основание за
това, наред с твърденията, че същият е в млада възраст и мотивиран да се
труди и да бъде полезен на обществото.
Въззивният състав не намира, че определеното наказание е явно
несправедливо. Добрите намерения от името на подсъдимия посочени в
жалбата не са подкрепени с доказателства , поради което няма и как да бъдат
ценени като смекчаващи вината обстоятелства Това е стояло на вниманието
и на ВРС, но правилно е намерено, че такива не са налице. ВРС изрично се е
позовал и на съдебната практика /Решение № 473 от 31.05.2007 г. на ВКС по
н. д. № 219/2006 г., III н. о/, че признаването на вината в хипотезата на
съкратеното съдебно следствие не може да бъде отчетена като обстоятелство
за смекчаване на наказателната отговорност. Правилно при
индивидуализацията на наказанието, ВРС е взел предвид като отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства влезлите в сила присъди, които
не обуславят опасния рецидив, но са ярък показател за утвърдените
9
престъпни навици на подсъдимия и обуславящи извода, че същият е
превърнал престъпната си дейност в начин на живот, тъй като изтърпените
ефективни наказания „лишаване от свобода“ изобщо не са оказали
необходимия превъзпитателен и възпираш ефект по отношение на
подсъдимия. При констатирано наличие единствено на отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства и предвид преценката, личността
на подсъдимия наказанието би следвало да е ситуирано към своя максимум,
но ВОС може само да го констатира, без да има възможност да се намеси
поради липса на протест. Наказанието е справедливо не само защото е
занижено, но и защото при диференциране на санкционните последици,
въззивният съд, възприемайки изложената аргументация в атакуваната
присъда, преценява задълбочено тежестта на инкриминираните деяния
съобразно индивидуализиращите ги престъпно съставомерни признаци -
времеви и пространствени параметри, механизъм на извършване, насоченост
към тотално пренебрегване на имуществената неприкосновеност и
реализирания вредоносен резултат, със съответните им субективни измерения
в съзнанието на подсъдимия. Мотивиращо налагането на подобно наказание
са и фактите, свързани с личността на дееца, с оглед характера и спецификата
на престъплението, в което като акт на поведение се проявяват неговите
обществени и индивидуални качества и особености, и предвид изискванията
на специалната превенция, обуславящи адекватната на репресивната и
поправително-възпитателна функция, наказателна санкция. В контекста на
изложеното, следва да се постави акцент на проявената упоритост на
подсъдимия, демонстрирайки грубо незачитане на правото на собственост,
убедителни доказателства, за които се съдържат в очертанията на
инкриминираната неправомерна дейност и осъждания невлияещи на
квалификацията. Социалния статус на подсъдимия, е ясно очертан – той не е
полагал обществено полезен труд като средство за набавяне на доходи, а
същите са набавяни единствено чрез извършване на престъпни посегателства,
множество на брой независимо от младата му възраст. В коментирания
аспект, очертаното становище за намаляване на наказанието независимо от
ползвания за това материално правен инструмент, мотивира необоснованост
на предявеното искане на защитата, гравитиращо към стремеж за
безнаказаност.
При служебната проверка не се установиха процесуални нарушения при
10
провеждане на първоинстанционното производство, които да обосноват
отмяна на съдебния акт или основания за изменение на постановената
присъда.
По изложените съображения първоинстанционната присъда следва да
се потвърди изцяло, поради което на основание чл.338 от НПК настоящият
състав на окръжния съд


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда № 27 / 02.06.2021г по НОХД №
1769 по описа за 2021 г на РС Варна, тридесет и втори състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11