Решение по дело №1022/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 361
Дата: 19 юли 2021 г. (в сила от 6 януари 2022 г.)
Съдия: Теодора Начева Петкова
Дело: 20214430201022
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. Плевен , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20214430201022 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:

Постъпила е жалба от Б. В. К. от ***, с ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. П.Т.-Ч. от САК - против наказателно постановление
№ 20-0938-004866/13.11.2020г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор
„Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.25,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е
било наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/
лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
10,00 /десет/ лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. В заключение се моли съда за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не
се представлява и не изразява становище по съществото на делото.
1
Ответникът по жалбата – *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор
„Пътна полиция“-Плевен, редовно призован, не се представлява, както и не
ангажира становище по предмета на делото.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото
доказателства и Закона, констатира следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК,
ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА
НЕОСНОВАТЕЛНА

В АУАН Серия „GА“ бл. № 302939/04.11.2020г. е посочено, че на
04.11.2020г. жалбоподателят Б. В. К. управлявал МПС – влекач „ДАФ ХТ ХФ
105“, с рег. № ***, с прикачено полуремарке „Кьогел СН 24“ с рег. № *** и че
като водач на визираното МПС в 16:30 часа, движейки се в община Плевен,
на път ПП І-3 /Бяла-Плевен-Ботевград/ км.62+101, с посока на движение към
гр. Плевен, извършва следното:
1. Извършва маневра, свързана с навлизане в съседна лява пътна лента,
без да се убеди, че няма да създаде опасност, отнема предимството на
изпреварващия го т.а. „МАН ТГЛ 8.210 ББ“ с рег. № ***, който за да избегне
удряне навлиза в банкета в ляво по посока на движение и се удря в
мантинела.
2.В хода на проверката длъжностните лица констатирали, че водачът не
носи контролния талон от СУМПС.

Горното установили длъжностните лица при Сектор „ПП“ към ОДМВР-
Плевен – актосъставителят ИВ. В. Д. и свидетеля Д. ЛЮБ. Д., като за
установените в съставения АУАН нарушения св. Д. вменил на Б. В. К.
нарушения на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
2
Въз основа на издадения АУАН е издадено оспореното НП, в което
жалбоподателят е административнонаказан за нарушения по чл.25, ал.1 от
ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – свидетелските показания на ИВ. В. Д. и Д. ЛЮБ. Д., които
съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни и липсва
индиция за тяхната заинтересованост. Подкрепят изцяло събраните по делото
писмени доказателства, а именно: Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на
МВР на л.10-11 от делото; АУАН Серия „GА“ бл. № 302939/04.11.2020г. на
л.12; Наказателно постановление № 20-0938-004866/13.11.2020г. на ***
Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен на л.13;
справка за нарушител/водач на л.15-19; протокол за ПТП №***/04.11.2020г.
ведно със схема на л.20-22 от делото, всичките неоспорени.

Досежно нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП:
Съдът намира, че от събраните при разпита на свидетелите гласни
доказателства по категоричен начин се установява нарушаването на
разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП от жалбоподателя, свързано с навлизане в
съседна лява пътна лента, без да се убеди, че няма да създаде опасност,
отнемайки предимството на изпреварващия го т.а. „МАН ТГЛ 8.210 ББ“ с рег.
№ ***, който за да избегне удряне навлиза в банкета в ляво по посока на
движение и се удря в мантинела. Тази фактология се установява по
категоричен начин от показанията на двамата свидетели – актосъставителят
И.Д. и св. Д.Д., видно от които показания установил описаната в акта
фактическа обстановка след проведена беседа с двамата участници в ПТП в
т.ч. жалбоподателя. От показанията на свидетелите се установява още, че
възражения не били депозирани нито в писмена нито в устна форма, като ж-
лят не оспорил нарушението, а те му съдействали във връзка с помощ
свързана с техническото обезопасяване на автомобила. Показанията на
свидетелите в чиято безпристрастност и обективност съдът няма основание да
се съмнява, се подкрепят напълно от съставения АУАН, чиято презумптивна
3
доказателствена сила не е опровергана. Подкрепят се и от неоспорения
протокол за ПТП №***/04.11.2020г. ведно със схема на л.20-22 от делото и
останалите описани по-горе ПДС, също неоспорени. Предвид изложеното
Съдът намери, че законосъобразно и правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Б. В. К. за вмененото му
нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, като с оглед факта, че наложената глоба на
основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП в размер на 200 лв. е
в предвидения от закона фиксиран размер, безпредметно е излагането на
съображения относно правилността на индивидуализацията `и и НП в тази му
част следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Досежно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Посочената разпоредба вменява в задължение на водача на моторно
превозно средство да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него.
Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП „Водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него“.
В конкретния случай съдът счита, че нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП по пункт 2 е извършено от жалбоподателя Б. В. К.. Описаното деяние в
съставения против жалбоподателя АУАН съдържа всички обективни и
субективни признаци на административно нарушение по посочения по-горе
текст и по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява състав на
административно нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателят е бил
правилно санкциониран. Тук междувпрочем спор Съдът не откри по фактите.
Предвид на горното, наказващият орган правилно е наказал жалбоподателя,
налагайки му административно наказание в рамките на посочения в правната
норма на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП абсолютен размер, поради което
атакуваното наказателно постановление в тази му част следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно..
При издаването на наказателното постановление не са допуснати
4
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя. АУАН и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, по предвидения в закона ред и форма и съдържат всички
посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, правилно са определени
правните квалификации на нарушенията, спазено е и правилото на чл. 40, ал.1
от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и
свидетеля Д., който е присъствувал при установяване на нарушението, като
тук не е налице и хипотезата на ал.3, в която се изисква наличие на двама
свидетели, която вероятно има предвид ж-лят.
Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0938-
004866/13.11.2020г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна
полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя Б. В. К. от ***, с ЕГН
********** за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2,
във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е било наложено административно
наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева и за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10,00 /десет/ лева, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред АС-гр.Плевен в 14-
дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Постъпила е жалба от Б. В. К. от ***, с ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. П.Т.-Ч. от САК - против наказателно постановление
№ 20-0938-004866/13.11.2020г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор
„Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.25,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е
било наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/
лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
10,00 /десет/ лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. В заключение се моли съда за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не
се представлява и не изразява становище по съществото на делото.
Ответникът по жалбата – *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор
„Пътна полиция“-Плевен, редовно призован, не се представлява, както и не
ангажира становище по предмета на делото.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото
доказателства и Закона, констатира следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК,
ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА
НЕОСНОВАТЕЛНА

В АУАН Серия „GА“ бл. № 302939/04.11.2020г. е посочено, че на
04.11.2020г. жалбоподателят Б. В. К. управлявал МПС – влекач „ДАФ ХТ ХФ
105“, с рег. № ***, с прикачено полуремарке „Кьогел СН 24“ с рег. № *** и че
като водач на визираното МПС в 16:30 часа, движейки се в община Плевен,
на път ПП І-3 /Бяла-Плевен-Ботевград/ км.62+101, с посока на движение към
гр. Плевен, извършва следното:
1. Извършва маневра, свързана с навлизане в съседна лява пътна лента,
без да се убеди, че няма да създаде опасност, отнема предимството на
изпреварващия го т.а. „МАН ТГЛ 8.210 ББ“ с рег. № ***, който за да избегне
удряне навлиза в банкета в ляво по посока на движение и се удря в
мантинела.
2.В хода на проверката длъжностните лица констатирали, че водачът не
1
носи контролния талон от СУМПС.

Горното установили длъжностните лица при Сектор „ПП“ към ОДМВР-
Плевен – актосъставителят И. В. Д. и свидетеля Д. Л. Д., като за установените
в съставения АУАН нарушения св. Д. вменил на Б. В. К. нарушения на чл.25,
ал.1 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на издадения АУАН е издадено оспореното НП, в което
жалбоподателят е административнонаказан за нарушения по чл.25, ал.1 от
ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – свидетелските показания на И. В. Д. и Д. Л. Д., които съдът
кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни и липсва
индиция за тяхната заинтересованост. Подкрепят изцяло събраните по делото
писмени доказателства, а именно: Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на
МВР на л.10-11 от делото; АУАН Серия „GА“ бл. № 302939/04.11.2020г. на
л.12; Наказателно постановление № 20-0938-004866/13.11.2020г. на ***
Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен на л.13;
справка за нарушител/водач на л.15-19; протокол за ПТП
№1755169/04.11.2020г. ведно със схема на л.20-22 от делото, всичките
неоспорени.

Досежно нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП:
Съдът намира, че от събраните при разпита на свидетелите гласни
доказателства по категоричен начин се установява нарушаването на
разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП от жалбоподателя, свързано с навлизане в
съседна лява пътна лента, без да се убеди, че няма да създаде опасност,
отнемайки предимството на изпреварващия го т.а. „МАН ТГЛ 8.210 ББ“ с рег.
№ ***, който за да избегне удряне навлиза в банкета в ляво по посока на
движение и се удря в мантинела. Тази фактология се установява по
категоричен начин от показанията на двамата свидетели – актосъставителят
И.Д. и св. Д.Д., видно от които показания установил описаната в акта
фактическа обстановка след проведена беседа с двамата участници в ПТП в
т.ч. жалбоподателя. От показанията на свидетелите се установява още, че
възражения не били депозирани нито в писмена нито в устна форма, като ж-
лят не оспорил нарушението, а те му съдействали във връзка с помощ
свързана с техническото обезопасяване на автомобила. Показанията на
свидетелите в чиято безпристрастност и обективност съдът няма основание да
се съмнява, се подкрепят напълно от съставения АУАН, чиято презумптивна
2
доказателствена сила не е опровергана. Подкрепят се и от неоспорения
протокол за ПТП №1755169/04.11.2020г. ведно със схема на л.20-22 от делото
и останалите описани по-горе ПДС, също неоспорени. Предвид изложеното
Съдът намери, че законосъобразно и правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Б. В. К. за вмененото му
нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, като с оглед факта, че наложената глоба на
основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП в размер на 200 лв. е
в предвидения от закона фиксиран размер, безпредметно е излагането на
съображения относно правилността на индивидуализацията `и и НП в тази му
част следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Досежно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Посочената разпоредба вменява в задължение на водача на моторно
превозно средство да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него.
Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП „Водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него“.
В конкретния случай съдът счита, че нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП по пункт 2 е извършено от жалбоподателя Б. В. К.. Описаното деяние в
съставения против жалбоподателя АУАН съдържа всички обективни и
субективни признаци на административно нарушение по посочения по-горе
текст и по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява състав на
административно нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателят е бил
правилно санкциониран. Тук междувпрочем спор Съдът не откри по фактите.
Предвид на горното, наказващият орган правилно е наказал жалбоподателя,
налагайки му административно наказание в рамките на посочения в правната
норма на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП абсолютен размер, поради което
атакуваното наказателно постановление в тази му част следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно..
При издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя. АУАН и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, по предвидения в закона ред и форма и съдържат всички
посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, правилно са определени
правните квалификации на нарушенията, спазено е и правилото на чл. 40, ал.1
от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и
свидетеля Д., който е присъствувал при установяване на нарушението, като
тук не е налице и хипотезата на ал.3, в която се изисква наличие на двама
3
свидетели, която вероятно има предвид ж-лят.
4