Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Малко Търново, 02.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Малкотърновският
районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на втори юли през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател: Пламен Дойков
при секретаря М* Д*, като
разгледа докладваното от съдията Дойков НАХД № 41/2019г. по
описа на съда, въз
основа на данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Производството е образувано по жалба,
подадена от Р.Я.Д., ЕГН **********,*** чрез адв. Л.Г.,*** срещу Наказателно
постановление № ********* от ***9г., издадено от Началника на РУ МВР Малко
Търново, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 3000.00 лева /три хиляди/ и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца. Д. е наказан за това, че на 18.04.2019г. около 08.00часа
в гр. М* Т* на ул. „С* К* Б*“, преди
кръстовиеще с ул. „М* к**“ е управлявал л.а. „А** А** с рег. № ********, като участва
в нерегламентирани състезания по пътища отворени за обществено ползване с л.а.“
Ф* Г*“ с рег. № *****, като се движат успоредно в една посока на двупосочно
движение и създават предпоставка за ПТП с останалите участници в движението. Посоченото
е квалифицирано като нарушение по чл. 104б, т.1 от ЗДвП – участие в
нерегламентирани състезания по пътищата отворени за обществено ползване.
Жалбоподателят Р.Я.Д.,*** е останал недоволен
от така наложеното му наказание. Счита издаденото наказателно постановление за
неправилно, незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
адв. Л.Г.,***, дава обяснения. Наказаният твърди, че на посочената дата той,
свидетелят И* К* , К*Д* и Д* Г* са отивали в гр. Б*, за да запазят заведение за
абитуриентския си бал. Д* тръгнал първи, а Д. се движел след него. Малко след
като потеглили, Д* намалил, според жалбоподателят , за да спре. Д. предпочел да
го изпревари. На улицата имало спрян камион, който зареждал стока – хляб. Зад товарният автомобил Д. видял да се опитва
да премине друг лек автомобил, но когато водачът забелязал идващия лек
автомобил „А**“, се върнал обратно зад камиона. Твърди, че не се е състезавал с
К* Д*, не е съгласен с наложеното му наказание и по тази причина обжалвал наказателното
постановление. Защитникът на наказания пледира за отмяна на наказанието.
Адвокат Г. изтъква, че не е безспорно доказано административното обвинение,
както и правната норма не била правилно определена. Можело да се коментира
друго нарушение на ЗДвП, но не и посоченото в наказателното постановление.
Счита възприятията на свидетеля С.Й. за такива със субективен характер. Моли се за цялостна отмяна на наказателното
постановление.
Административнонаказващият орган не
се явява, не се представлява по делото и не депозира становище.
Районна прокуратура гр. Малко Търново
не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните,
намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 18.04.2019г. свидетелят С.А.Й. ***
и потеглил към дома си с личния си автомобил. При движението си по ул. „С*К* Б**“
достигнал до магазин, пред който имало спрял товарен автомобил, който зареждал
стока. Й. започнал маневра, за да заобиколи спрелия в дясната част на улицата
товарен автомобил, когато срещу него се появили автомобилите управлявани от
жалбоподателя и приятеля му К* Д*. Последните двама били тръгнали към гр. Б* ,
за да резервират заведение за абитуриентския си бал. Според С.Й. двамата се
движели успоредно един до друг по улицата, с висока скорост, което го накарало
да спре предприетата маневра и да се върне зад товарния автомобил, а покрай
него преминали двата автомобила. Й. последвал двамата водачи до бензиностанция
„Петрол“, където поискал обяснение от Д* и Д.. Свидетелят попитал и двамата
защо се състезават по улицата, като водачите отрекли да са сторили това. За станалото С.Й. подал сведение до Началника
на РУ МВР Малко Търново. Установяването
на обстоятелствата и съставянето на АУАН било възложено на свидетелят А.П. –
автоконтрольор при РУ МВР Малко Търново. Полицай П. извършил проверка на
охранителните камери на бензиностанция „Петрол“, чрез които установил
регистрационните номера на двата автомобила и техните водачи. По – късно
двамата водачи били призовани, за да бъдат изяснени обстоятелствата. С подалия
сигнала Й. и единият от водачите, полицай П. посетил мястото, където било
извършено нарушението. След приключване на проверката автоконтрольор А.П. съставил
АУАН бл. Серия Д*****/ ***19г., в който вписал, че Р.Я.Д. е извършил нарушение
на чл. 104б, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателят, който вписал,
че няма възражения. На 16.05.2019г. е било издадено процесното Наказателно
постановление №*******.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН бл.
Серия Д №*****/ ****9г., Наказателно постановление № ****** от ***9г., справката за
нарушител/ водач на жалбоподателя, свидетелските показания на И* Ц* К*, С.А.Й.,
А.Д.П., както и другите приобщени към доказателствата писмени материали.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е от лице имащо правен интерес, чрез наказващия орган, в
законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за това седмодневен срок. И АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентните органи, видно от
приложената по делото Заповед Рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При съставяне на
АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до засягане
правото на защита на наказания, което да е самостоятелно основание за отмяна на
процесното наказателно постановление.
Разгледана по същество е
основателна.
По делото не се спори за това, че на посочената дата – 18.04.2019г.,
около 08.00часа , жалбоподателят Р.Я.Д. ***, управлявайки л.а. „А**“ с рег. №***********.
Не се спори, че заедно с него по същата улица се е движел и водачът на л.а. „Ф*
Г* с рег. № ***** К* М* Д*. В настоящият случай спорът ориентиран около това,
дали действията на двамата водачи са в нарушение на закона , по специално на
нормата на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП и дали двамата са ползвали платното за
движение на ул. „С* К* Б*“ за извършване на нерегламентирани състезания. В ЗДвП
няма легално определение за „състезание“. По смисъла си думата означава спортна
надпревара, съревнование. Нормата е приета с изменение на ЗДвП в ДВ бр. 101/
2016г. , като е в сила от 21.01.2017г. Доколкото описаните в наказателното
постановление обстоятелства сочат нерегламентирано състезание, следва да се
посочи, че понятия за състезание с МПС – автомобили има в Устава на Българската
федерация по автомобилен спорт/ БФАС/ във връзка Наредбата на БФАС за
организиране и провеждане на автомобилни състезания. Посочените нормативни
актове са свързани с Международния спортен кодекс на Международната федерация
по автомобилен спорт/ FIA/. В последният посочен акт са дадени основни понятия, като сред тях, в
чл. 21, е посочено и това за състезание : „Единична
дейност по автомобилен спорт със свои собствени резултати. То може да се състои
от серия(и) и финал, свободни тренировки, квалификационни сесии и резултати от
няколко категории или да бъде разделено по подобен начин, но трябва да бъде
завършено до приключване на Проявата.
За Състезания се считат
следните: Състезания на
писта, Ралита, Крос-кънтри ралита, Драг състезания, Планинско изкачване, Опити
за рекорди, Тестове, Изпитания, дрифтинг и други форми на Състезания по преценка на ФИА.“ В настоящият случай не се твърди, че има
регламентирано по този ред състезание , одобрено по съответния ред от
Националната спортна власт- БФАС. Отделно от това не се сочи и да са нарушени
правилата на чл. 88 от ЗДвП – „Организирани шествия и състезания
по пътищата, отворени за обществено ползване, могат да се провеждат само след
разрешение на собствениците или администрацията, управляваща пътя, и след
предварително съгласуване на маршрутите, условията и времето на провеждането им
с органите на Министерството на вътрешните работи.“ Ако се възприеме по – обикновеното разбиране
за съревнование между двамата участници в случая, започващо от определено място
, с цел по – бързото достигане до финал, също не може да се приеме, че са
налице доказателства за състезание. От събраните по делото гласни и писмени
доказателства може да се приеме, че в определен участък от ул. „С*К* Б*“ до
мястото където е бил паркиран споменатия товарен автомобил двамата са се
движили за определено кратко
време успоредно, след което Д. е изпреварил Д* и е продължил пътя си напред.
Такова успоредно движение между два автомобила има винаги при изпреварване и е
неизбежно при такава маневра на пътя. Въпреки това не може да се заключи, че Д*
и Д. са се състезавали. Логично жалбоподателят дава обяснения , които го
ползват и няма как същият, пред възможността да се уличи сам в извършване на
нарушението, да заяви, че между него и К* Д* е имало уговорка за провеждане на
състезание в посочения участък от улицата. За доказване на нарушението също,
според настоящия състав, не е нужно АНО да е събрал преки и категорични
доказателства за наличие на такава уговорка. Последното, освен, че е
невъзможно, не е посочено в състава на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, за да се счете
за доказано съставомерно деяние. За доказване на нарушението също, според
настоящия състав, не е нужно АНО да е събрал преки и категорични доказателства
за наличие на такава уговорка. Няма необходимост и изполваните МПС да са
специално пригодени за това, като законът не е поставил такива изисквания за
съставомерност на деянието. В конкретният случай няма категорични данни, дори
от обективното наблюдение на свидетеля Й., че между тях е имало съревнование за
достигане на единия от двамата пръв до определен участък. В показанията си
свидетелят сочи, че двамата са се движили с по – висока от разрешената за
участъка скорост, след което единият водач е изпреварил другият, преминали са
покрай него и спрелия камион и са продължили към бензиностанцията. В
показанията на свидетелят П. също могат да се установят данни за други
нарушения на ЗДвП, но не и за описаното в наказателното постановление.
Свидетелят в с.з. сочи и описва изпреварване , правилата за това и задълженията
на изправарващия и изпреварвания водач. Полицай П. сочи, че той им е разяснил
правилата при изпреварване, а след това е бил съставен АУАН за нарушение по чл.
104б, т. 1 от ЗДвП. Да се приеме наличие на нарушение по посочената норма по
настоящото дело, би означавало във всеки друг сходен случай на движение на две
ППС по посочения начин , когато са нарушени други правни норми, да се
приравнява нарушението им на състава на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, което би било
неприемливо от гледна точка на целта на закона. Настоящият състав кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и обясненията на
жалбоподателят, но отчита , че при част от тях следва да се имат предвид
няколко неща. На първо място жалбоподателят Р.Д. излага обяснения, които
кореспондират с показанията на свидетеля И* К*. Последният е пряк очевидец на
станалото, като по делото няма данни за особени отношение и заинтересованост на
свидетеля. На следващо място показанията на свидетеля С.Й. са конкретни,
насочени са към изясняване на обстановката, но следва да се има предвид, че
същият е имал намалено поле на видимост, поради факта, че предприемайки маневра
да заобиколи спрелия камион не е имал пълна видимост към пътното платно , т.е.
е наблюдавал другите двама водачи за кратък период. В тази насока може да се
приеме, че водачите са се движили с по – висока от разрешената скорост,
извършили са неправилни маневри при движението си, но от изложеното от
свидетелят няма как да се заключи категорично, че Д. и Д* са се състезавали в
този участък на пътя. Свидетелят П. не е пряк свидетел на станалото, като
показанията му се основават на събраните от него данни при комуникацията му с
наказания и двамата други водачи – К* Д* и С.Й.. При така изложеното от правна
и фактическа страна не може да се заключи с достатъчна категоричност, че
административното обвинение е доказано по несъмнен начин.
От всичко гореизложено, настоящия състав счита, че
следва оспореното наказателно постановление да се отмени изцяло.
Водим
от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Наказателно
постановление №************** от ****9г., издадено от М** Т*- Началника на РУ
МВР Малко Търново, с което на Р.Я.Д.,*** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
175а, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 3000.00
лева /три хиляди/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12/дванадесет/ месеца, за нарушение на чл. 104б, т.1 от ЗДвП, като неправилно и
незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
СЪДИЯ: