Определение по дело №46/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 430/13.04.2010 год., постановена по н.о.х.д. № 559/2009 год. на П.районен съд, подсъдимият Т. Г. С. е признат за виновен в това, че през месец януари 2007 година в град П., в качеството си на длъжностно лице – Главен секретар на община П. – в кръга на службата си е съставил официален документ – Протокол № 54/07.08.2003 година на заседание на Общински съвет в П., в частта му относно Решение № 614/07.08.2003 год., в което удостоверил неверни обстоятелства, а именно – допълнил е съдържанието на Решение № 614/07.08.2003 год., вписвайки, че е налице съгласие на Общинския съвет за упълномощаване на кмета на община П. да извърши сделка с недвижим имот О. собственост с площ от 636 кв.м., находящ се кв.327 между УПИ III, XXII и XXIII по плана на град П. за нуждите на „А.” ООД след възлагане на пазарна оценка, както и обстоятелството, че този имот се намира в кв.237 по плана на града, въпреки, че такова съгласие в действителност не е съществувало и имота не се е намирал в кв.237 по плана на Г. П., с цел да бъде използвано това решение като доказателство за тия обстоятелства, поради което и на основание чл.310, ал.1 във вр. с чл.308, ал.1, пр.2, чл.54 и чл.37, ал.1, т.6 от НК е осъден да изтърпи наказания „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца и „лишаване от право” да заема длъжността „Главен секретар на Община” за срок от 6 /шест/ месеца като е оправдан по първоначалното обвинение за извършено престъпление по чл.311, ал.1 от НК. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено ефективното изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, считано от влизане в сила на присъдата.

Подсъдимият С. е признат за невиновен в това, че по същото време и на същото място е спомогнал В. А. И. – кмет на Община П., извършил престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и 2 във вр. с ал.1, пр.2 от НК, да избегне наказателното преследване по сл.д. № 10/2005 година по описа на О. следствена служба – Б., без да се е споразумял с В. А. И. преди да е извършил самото престъпление, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.294, ал.1, пр.1 от НК.

На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК, съдът е постановил след влизане в сила на присъдата веществените доказателства по делото в лицето на двата броя компютри със съответните индивидуализиращи надписи и номера, да бъдат върнати на О. администрация Г. П..

Основавайки се на чл.189, ал.3 от НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимия С. сторените по делото разноски в размер на 808,78 лева.

Срещу посочената присъда в оправдателната и част е депозиран протест от прокурор към П. Р. П., който смята, че неправилно е интерпретирано от страна на съда липсата на елемент от обективната страна на престъплението по чл.294, ал.1, пр.1 от НК. Според съдебната практика и доктрината не е необходимо да има постановена присъда за първичното престъпление, а обстоятелството, че воденото срещу И. наказателно производство е било прекратено, според прокурора запълва изцяло състава на соченото престъпление, според което Т. С. е спомогнал с действията си кмета И. да избегне наказателното преследване. Отделно от това се протестира и размера на наложените на подсъдимия наказания, които съобразно степента на засягане на охраняваните от закона обществени отношения следва да бъдат увеличени на 2 /две/ години „лишаване от свобода” с 5 /пет/ години изпитателен срок и на 3 /три/ години „лишаването от правото да заема длъжността Главен секретар на Община”. Представителят на О. П. – Б. поддържа изцяло протеста по изложените в него съображения като счита, че включително и на база събраните пред въззивната инстанция доказателства, по безспорен начин се установява вината на подсъдимия и за двете престъпления, в които е обвинен.

Срещу осъдителната част на присъдата жалба е депозирана от подсъдимият С., който Ч. защитника си оспорва изцяло, че е виновен по повдигнатото му обвинение за извършено документно престъпление. Според адвокат Б. липсват каквито и да било доказателства, че именно С. е извършил поправката на цитираното по-горе решение на ОбС – П.. Никой не е възприел такова поведение от негова страна, а и през един продължителен период от време процесния протокол е бил в неизвестно владение, което изключва възможността само подсъдимият да носи отговорност за неговото преправяне по смисъла на чл.308, ал.1, пр.2 от НК. Събраните косвени доказателства не са достатъчни, за да обосноват безспорния извод за вината на клиента му. Изцяло неизяснен е останал и въпроса за конкретния компютър, който е използван за извършване на престъплението, което е допълнителен аргумент за оневиняването на С.. Пледира за потвърждаване на присъдата в оправдателната и част.

В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са разпитани свидетели и приобщени по надлежния процесуален ред писмени доказателства.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При изследване на относимите към предмета на доказване в наказателния процес обстоятелства и на база събраната доказателствена съвкупност, Районният съд е изложил изключително подробна и ясна фактическа обстановка, с която въззивната инстанция напълно се солидаризира. Допуснато е известно разкъсване в излагането на възприетите факти и обсъждането на доказателствените средства, които ги установяват, но с оглед на изключително разбираемата позиция на първостепенния съд, не може да се твърди, че има нарушение на процесуалните правила. Според възприетото от ПРС, а и от въззивната инстанция, към инкриминирания период – месец януари на 2007 година, подсъдимият С. е заемал длъжността „Главен секретар” на община П.. Преди това, към месец август на 2003 година, същият е бил легитимно избран за председател на Общински съвет П. и в това си качество по силата на закона председателствал неговите заседания и съответно подписвал протоколите, в които се отразявали взетите решения. На 07.08.2003 година е проведено заседание на ОбС – П., за което е съставен протокол с № 54 от същата дата. В титулната му част са посочени поименно отсъстващите седем общински съветници, както и че в заседанието са взели участници останалите двадесет и шест, а председателстващ заседанието е именно Т. С.. По предложение на кмета на община П. В. И., общинските съветници са гласували с решение № 614, с което са дали съгласието си „да се отпочнат процедури по изменение на ПУП ПР за кв. 327 по плана на Г. П. като отпадне част от предвидената улица с о.т. 463 и 4631 между УПИ III, XXII и XXIII.” За това решение са гласували „за” седемнадесет общински съветници като гласували „против” и „въздържал се” не е имало. В подкрепа на цитираното съдържание на гласуваното решение с № 614/07.08.2003 година е и становището на ПК по „ТСУ и Екология”. След изготвяне на протокола, съгласно установената процедура, препис от него с пълното му съдържание и подпечатано с печата на ОбС – П., се изпращали на Областния управител, Кмета на община П. и Р. П. – П.. В случая посочените преписи са били подписани от подсъдимия в качеството му на председател на ОбС – П. и председателстващ конкретното негово заседание. Самият протокол се изготвял от машинописец на компютър, собственост на О. администрация, а освен това за улеснението му се извършвал и аудио запис на заседанието на магнитен носител. В съответен компютърен файл изготвения протокол се съхранявал като от него се изготвяли преписи на съответните решения и техния номер за нуждите на администрацията. В незаключен шкаф в помещението на машинописката се съхранявала и аудио касетата със записа на проведеното заседание.

В О. следствена служба – Б. срещу кмета на община П. е било образувано сл.д. № 10/2005 година за извършено престъпление по чл.282, ал.2 от НК. В тази връзка от разследващият орган е бил изискан и получен протокол № 54/07.08.2003 година, изпратен с писмо с изх. № 11-02-11/01.03.2007 година. Преди това, свидетелката Д., след като не открила нито подписан екземпляр на същия протокол, нито аудио касетата му със записа, на служебния си компютър от запазен и изследван впоследствие от експерти файл, на 08.01.2007 година разпечатила съдържанието му. Понеже знаела, че към датата на провеждане на заседанието председател на ОбС е бил Т. С., който към този момент изпълнявал длъжността „Главен секретар” на Общината, тя му занесла протокола за подпис, който повече не и бил връщан. За времето до 19.01.2007 година, на неустановена компютърна конфигурация, подсъдимият преправил текста на решение № 614/07.08.2003 година като добавил към него „… и упълномощава Кмета на общината да извърши сделка с недвижим имот – О. собственост за нуждите на фирма „А.” ООД – П. след възлагане на пазарна оценка” като променил номера на квартала от кв.327 на кв.237. На 19.01.2007 година свидетелката П. занесла протокола с дописания от С. текст пред нотариус Костадинка Топалова, която е удостоверила верността на преписа. С придружително писмо, подписано от подсъдимия, на 01.03.2007 година преправения протокол е изпратен от него и на О. П. – Б.. Отделно от това заверен препис на същия протокол е представен от защитника на обвиняемия И. на разследващите. По тази причина и с постановление от 30.03.2007 година на наблюдаващия прокурор е прекратено наказателното производство срещу кмета на община П.. С оглед събраните от разследващите впоследствие данни за документно престъпление с предмет преправения протокол № 54/07.08.2003 год. в частта му за решение № 614, с постановление от 30.07.2009 година на прокурор към ВКП е отменено прекратителното постановление на ОП – Б. и съответно наказателното производство срещу В. И. е продължило. Към днешна дата е ноторно известно на настоящия съдебен състав, че срещу последния е внесен обвинителен акт в Окръжен съд – Б. и делото е висящо.

От заключението по единичната съдебно-техническа експертиза се установява, че приобщените като веществени доказателства по делото два бр. компютри, дискета и компакт диск, разкриват наличието на четири файла, съдържащи протокол № 54/07.08.2003 год., в който съдържанието на решение № 614 от същата дата е идентично с решението от протокола, изпратен на Областния управител, а впоследствие и на разследващите органи. Във всеки от цитираните както в заключението на вещото лице, така и в мотивите към проверявания съдебен акт компютърни файлове, липсва съдържание на решението на общинските съветници с номер 614, което да упълномощава кмета на общината да извърши сделка с описания недвижим имот, както и че същият се намира в кв.327, а не съобразно преправката в кв.237 по плана на Г. П.. Според същото заключение и в табличен вид е направено описание на името на файла, път до файла, обект, дата на запис върху диска, дата на създаване на файла, дата на последна промяна и на последно разпечатване, брой промени, автор и т.н. Първият от изследваните файлове, съдържащ процесния протокол, е създаден на 11.08.2003 год. и е с дата на последна промяна 08.01.2007 год. В следващият файл със същото съдържание се установява, че е създаден също на 11.08.2003 год. и дата на последна промяна 16.07.2007 год. Следващият изследван файл, съдържащ посочения протокол е абсолютно идентичен с първия от файловете. От разпита на експерта в съдебно заседание се установява, че за съдържанието на файла нямат значение формата и големината на използвания шрифт, но наличието или липсата на страница, ще повлияе върху големината на файла. От значение за големината на файла е и пункуацията, независимо дали е правилно или неправилно използвана. Според в.л. г-н Т., решение № 614/07.08.2003 год. е бил създаден за първи път от потребител на системата с име „Д.” и съответно е бил променян на 07.04.2005 год., на 08.01.2007 год. и на 16.07.2007 год. като не може да се обясни каква точно е била промяната в текста на изследваните файлове.

От заключението по тройната съдебно-техническа експертиза се установява, че между изследваните обекти – протокол № 54/07.08.2003 год., изпратен на О. П. – Б. с писмо с изх. № 11-02-11/01.03.2007 год. и оригинала на същия протокол, изпратен от Областния управител до РП – П. на 22.05.2008 год., има различия както в текста на двата документа, така и в самите документи като шрифт, време на набиране и отпечатване, първоизточник, използвани лазерни принтери и сходство с откритите файлове в иззетите и изследвани веществени доказателства. В този смисъл може да се заключи, че изпратения на 01.03.2007 год. от подсъдимия протокол е набран с един и същ по графичен рисунък шрифт и е отпечатан върху сходна по вид и физикооптични свойства хартия, но текстът на стр.14, където е изписано решение № 614, с което е оправомощен кмета на община П. да сключи сделка с описания недвижим имот, е с по-дребен шрифт в сравнение с шрифта на останалия текст, съответно не е набран и отпечатан едновременно с останалите страници и посочената стр.14 в този и вид не се съдържа в нито един от намерените файлове, съдържащи същия протокол. Затова и може да се заключи, че посочената стр.14 е подменена след отпечатването на протокола, като деецът е намалил шрифта, за да запази последователността на текста от следващата се страница на същия.

Тази фактическа обстановка, описана изключително подробно в проверявания съдебен акт, почива на събрания по делото доказателствен материал. При изследване на въпроса за длъжностното качество, което подсъдимият е притежавал към инкриминирания период, ПРС е цитирал подробно всички актове по неговото назначаване, които въззивната инстанция не намира за нужно да приповтаря, още повече, че по тях страните нямат спор. Същото се отнася и до разменената кореспонденция между Общинската администрация и разследващите органи по повод образуваното срещу кмета И. наказателно производство. Спорният момент, върху който се акцентира и във въззивната жалба, е относно установяване на авторството на извършеното документно престъпление. На първо място е безспорно, че актуалната воля на ОбС – П., отразена в протокол № 54/07.08.2003 год., в частта за решение № 614, не включва оправомощаването на кмета на общината за осъществяване на сделка с посочения имот. В тази насока са показанията на свидетелите С., Ю. и К., които са категорични за действителното съдържание на протокола и случилото се на заседанието на ОбС. Все в същата посока е и обстоятелството, че съобразно утвърдената процедура копие от всеки протокол с решения на ОбС, се е изпращало веднага след изготвянето му на Областния управител, предоставил на разследващите получения екземпляр за сравнение. Отделно от това, действителното съдържание на протокола се потвърждава и от наличната преписка за предходните действия на ресорната комисия към ОбС, която потвърждава изложеното в протокола, изпратен на Областния управител. Това е заявил и свидетелят Х., инициирал гражданска проверка по случая и уведомил прокуратурата за извършените разпоредителни действия с имота от кмета на община П.. Макар и по аргумент за противното, за това може да съди и по липсата на касетата с аудио запис на заседанието, което е затруднило първоначално обективното установяване на случилото се. В този смисъл Районният съд е цитирал изпратеното от подсъдимия писмо от 26.02.2007 год., в което се сочи, че магнитен носител със запис на заседанието на ОбС от 07.08.2003 година не се съхранява като своеобразно признание на факта на неговото първоначално съществуване. Към тези доказателства следва да се добавят и заключенията по двете технически експертизи, които установяват съдържанието на оригиналния протокол, който е предоставен от свидетелката Д. на подсъдимия по повод искане в тази насока от О. П. – Б., както и разминаването в шрифта точно на стр.14, където е материализирано решение № 614, в сравнение с останалите, направено така, че да не се наруши поредността със следващите страници. На второ място, от събраните по делото доказателства, Районният съд е заключил, че макар и при липсата на преки доказателства, единственият възможен извършител на поправката в протокола от заседанието на ОбС е Т. С.. Свидетелката Д. е категорична, че след като е разпечатила на служебния си компютър запазения протокол на заседанието от 07.08.2003 год., го е занесла на С., който в този момент заемал длъжността „Главен секретар” на община П.. Това и действие било продиктувано от липсата на оригиналния протокол в общинската администрация, в който смисъл са и показанията на свидетеля Б., а и от знанието на обстоятелството, че към момента на издаването на протокола, председател на ОбС е бил именно подсъдимият, който е следвало да го подпише. Че на С. е предаден именно протокола с автентичната воля на ОбС може да се съди не само по показанията на Д., а и от заключението по техническата експертиза, според която в компютъра той е бил запазен във вида, разпечатан и за нуждите на експертизата, в непроменения му първоначален вариант. Според Д., представения протокол не и бил върнат, а е останал при него, когато с подписано от Снадкъчиев писмо от 01.03.2007 година, но с нанесена преди това поправка, е изпратен на О. П. – Б.. Заключението на проверяваната инстанция, че точно С. е извършителя на документната поправка, се извежда не само от разказа на Д., а и от факта на личното изпращане на протокола на ОП – Б., без да използва помощта на техническия сътрудник в лицето на свидетелката. Не е без значение и това, че С. е имал мотив за извършване на горното, подпомагайки кмета на община П., с когото го свързвало дългогодишно приятелство. За последното свидетелства пред въззивната инстанция и св. В. И.. Затова и по никакъв начин не може да се приеме възражението на защитника, че липсват уличаващи доверителя му доказателства, че именно той е извършил поправката в протокола. Липсата на очевидци не води до оневиняването на съответния извършител на престъпление, когато от събраните, макар и косвени доказателства, може да се заключи, че той именно е негов автор. Съмнение би възникнало, ако подписа, положен в протокола не е на подсъдимия, а тъй като това безспорно е установено в негов ущърб, в едно с изпращането му лично и с подписано от него съпроводително писмо, не може по никакъв начин да се оспори, че той е извършил първото от деянията, за които е предаден на съд. Липсата на конкретната компютърна конфигурация, използвана за извършване на престъплението, също не разколебава направените изводи. В случая е налице доказателствена достатъчност, която по един категоричен начин установява извършителя на престъплението, независимо, че са останали неоткрити конкретните използвани от него технически средства.

Настоящият съдебен състав възприема и съображенията на РС за установяване на инкриминирания период – месец януари на 2007 година. Видно от техническата експертиза е, че на 08.01.2007 год. е „работено” върху файла с процесния протокол, след което на 19.01.2007 год. е занесен от свидетелката П. пред нотариус за удостоверяване верността на преписа, но с вече нанесените от С. поправки. Затова и независимо от по-късното му изпращане на ОП – Б., законосъобразно и в съзвучие със събраните по делото доказателства ПРС е заключил, че престъплението е извършено през месец януари на 2007 година.

Въз основа на изложените съображения първостепенният съд е направил правния извод, че с поведението на С. от обективна и субективна страна се запълва състава на престъплението по чл.310, ал.1 във вр. с чл.308, ал.1, пр.2 от НК, а по първоначалното обвинение по чл.311, ал.1 от НК следва да бъде оправдан. Както беше посочено и по-горе, налице е доказателствено обезпечена безспорност по отношение длъжностното качество на подсъдимия, заемащ поста на „Главен секретар” на община П. към момента на извършване на престъплението. Подробните съображения на ПРС и липсата на възражения от страните във въззивното производство, не налагат тяхното повтаряне. При анализа на предмета на престъплението в лицето на процесния протокол с № 54/07.08.2003 година в частта му за решение № 614 на ОбС – П., Районният съд е направил нужното разграничение между двата основни вида документи – диспозитивни и свидетелстващи, базиращо се на това дали установяват факти от действителността или изразяват волята на своя издател. В този смисъл е направен обоснования и напълно законосъобразен извод, че решение №614/07.08.2003 год. не удостоверява факти от обективната действителност, а волята на неговите издатели в лицето на общинските съветници, поради което и при нейното коригиране не по установения ред, като резултат се получава преправен официален документ. Целта на извършената поправка е да бъде използван този документ за удостоверяване на спазена процедура при оправомощаването на кмета на община П. да извърши разпоредителна сделка с посочения недвижим имот. На практика тази цел е реализирана с факта на изпращането на преправения документ от страна на подсъдимия до О. П. – Б.. Затова и може да се заключи, че подсъдимият Т. Г. С. през месец януари 2007 година в град П., в качеството си на длъжностно лице – Главен секретар на община П. – в кръга на службата си е съставил официален документ – Протокол № 54/07.08.2003 година на заседание на Общински съвет в П., в частта му относно Решение № 614/07.08.2003 год., в което удостоверил неверни обстоятелства, а именно – допълнил е съдържанието на Решение № 614/07.08.2003 год., вписвайки, че е налице съгласие на Общинския съвет за упълномощаване на кмета на община П. да извърши сделка с недвижим имот О. собственост с площ от 636 кв.м., находящ се кв.327 между УПИ III, XXII и XXIII по плана на град П. за нуждите на „Анек” ООД след възлагане на пазарна оценка, както и обстоятелството, че този имот се намира в кв.237 по плана на града, въпреки, че такова съгласие в действителност не е съществувало и имота не се е намирал в кв.237 по плана на Г. П., с цел да бъде използвано това решение като доказателство за тия обстоятелства –престъпление по чл.310, ал.1 във вр. с чл.308, ал.1, пр.2 от НК. От субективна страна деецът е действал с пряк умисъл, разбирайки общественоопасния характер на това, което върши и целейки настъпването на престъпния резултат. В съгласие с възприетата правна квалификация С. законосъобразно е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.311, ал.1 от НК.

За второто повдигнато на С. обвинение по чл.294, ал.1, пр.1 от НК, Районният съд е приел, че следва да бъде оправдан поради липсата на елементи от обективната страна на престъплението, а на второ място и поради липсата на пряк умисъл у дееца за извършване на посоченото престъпно деяние. Разглеждайки в детайли състава на престъплението по чл.294, ал.1 от НК, съдът се е позовал на безспорно установените в хода на съдебното следствие факти относно това, че веднъж прекратеното срещу кмета на община П. В. И. наказателно производство по чл.282, ал.2 от НК след извършване на документното престъпление от страна на С., впоследствие е възобновено от ВКП и към момента на решаване на настоящия казус е било висящо. В този смисъл и на основание посочените в обвинителния акт факти, поддържани от прокурора и при пледоарията му, се извежда престъпния състав не по пр.1 на чл.294, ал.1 от НК, а по второто предложение на същата норма. И тъй като различията в това дали е налице спомагане за избягването на наказателна отговорност от лице, извършило престъпление, или спомагане за осуетяване на нейната реализация, са съществени, при липсата на изменение на обвинението по реда на чл.287 от НК съдът е трябвало да оправдае дееца за извършването на престъпление по чл.294, ал.1, пр.1 от НК. На второ място, престъплението по чл.294, ал.1 от НК се осъществява само с пряк умисъл, който обхваща представите на дееца, че с извършеното от него се стига до избягване от страна на подпомагания субект, в случая кмета на община П., на наказателна отговорност, а по делото е безспорно установено, че производството срещу него е висящо и предстои решаването му от наказателния съд. Соченото престъпление е резултатно и от страна на прокуратурата не се държи сметка за това настъпил ли е и какъв вредоносен резултат – след като се твърди, че подпомагания субект е избегнал наказателна отговорност, а това безспорно не е така към момента, не може и да се приеме, че престъплението е доказано.

Окръжният съд се солидаризира с изводите на първостепенния съд относно съдържанието на престъплението по чл.294, ал.1 от НК. Изпълнителното деяние на т.нар. „лично укривателство” в интересуващите съда две форми включва: а/ спомагане на лице извършило престъпление да избегне наказателно преследване – било като се извършат действия да се прикрие самия факт на престъплението и физическият му извършител, като се заличат следите от престъплението, унищожат се веществени доказателства, оръдия и средства за извършването му, насочване на разследването в грешна посока и т.н.; б/ спомагане на лице, извършило престъпление, да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване Ч. създаване на затруднения по установяване на признаците на първичното престъпление, по привличането на лицето към отговорност и т.н., но за разлика от изложеното в б. „а”, когато се стига до избягването на наказателна отговорност, в този случай се създават, макар и временно, пречки за нейното осъществяване пред разследващите /виж решение №41 от 02.02.2009 год. по н.д.№ 751 за 2008 год. на ВКС/. След като безспорно това престъпление и във двете му форми може да се извърши само с пряк умисъл, то случая със спомагането на лице, извършило престъпление, да избегне наказателна отговорност, включва представите на дееца именно в тази посока. Затова и установяването на други факти в хода на съдебното следствие, които се различават от първоначално предявените на обвиняемия и липсата на искане за изменение на обвинението от страна на прокурора, поставят в невъзможност съда да се произнесе по нещо различно от поддържаното обвинение. Защитата в наказателния процес е по фактите, очертани в обвинителния акт, който е и своебразна рамка, от която той не следва да се отклонява. След като се установят различни факти по време на съдебното следствие, които не са били известни на разследващите, прокурора е длъжен да поиска изменение на обвинението. По този начин се създават процесуални гаранции, че едно лице няма да бъде осъдено за непредявени му съответния ред факти, които да е имал възможност да оспори и съответно да опровергае. Затова и след като С. се е бранил само по отношение на изтъкнатите факти на прекратеното срещу И. наказателно преследване, а това впоследствие се е установило, че не е така, при липсата на активна намеса от страна на прокурора, съдът е нямал друг избор, освен да оправдае дееца повдигнатото му обвинение по чл.294, ал.1, пр.1 от НК.

За яснота въззивната инстанция приема възражението на прокурора, че за реализиране на отговорност по чл.294 от НК не е необходимо за първичното престъпление да има влязла в сила присъда. При образувано наказателно производство, според настоящият съдебен състав, посочената правна норма брани правото и задължението на компетентните органи да проведат законосъобразно разследване, което не е обвързано с това дали крайния акт е осъдителна присъда. Т.е., включително и в случаите на оправдаването на дееца по първичното престъпление, може да се стигне до извършено престъпление по смисъла на чл.294 от НК, стига различен субект да извърши действия, препятстващи съответния орган да изпълни задълженията си. Ако се приеме в буквалния смисъл използвания от законодателя израз „извършил престъпление”, то към наказателна отговорност за „лично укривателство” може да се привлече лице само при положение, че за първичното престъпление има влязла в сила присъда. Но тъй като санкция са налага за създаването на пречки пред компетентния орган да изпълни задълженията си да разследва и докаже извършването на престъпление, извода е, че с тази правна норма се защитава установената от закона процедура по разкриването и наказването на извършителя на престъпление.

Що се касае до наказателната отговорност, която С. следва да понесе за извършеното от него престъпление по чл.310, ал.1 във вр. с чл.308, ал.1, пр.2 от НК, Окръжният съд не намира основания за ревизия на наложените му наказания. От една страна са отчетени много добрите характеристични данни за лицето, който е семеен, с чисто съдебно минало и сравнително ниска степен на обществена опасност, а от друга страна е отчетено, че степента на обществена опасност на подобен род престъпни прояви се засилва, особено в случаите, когато длъжностното лице заема висока обществена позиция като тази на „Главен секретар” на община. Затова и при определянето на конкретния размер на лишаването от свобода, съдът законосъобразно е счел, че смекчаващите отговорността обстоятелства са със значителен превес над отегчаващите, фиксирайки го на 6 /шест/ месеца. Справедливостта в подхода на ПРС се затвърждава и от налагането на незадължителната санкция по чл.37, ал.1, т.6 от НК. Лишаването на С. от правото да заема длъжността „Главен секретар” на община за срок от 6 /шест/ месеца ще способства за постигане на целите както на генералната, така и на специалната превенция. В този смисъл и с оглед цитираните по-горе данни за личността на дееца, съдът се съгласява с извода, че за превъзпитанието му не се налага да бъде изведен от нормалната му житейска среда, поради което приема за обосновано приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение наложеното му наказание „лишаване от свобода”, отложено за срок от 3 /три/ години. Затова искането на прокурора за увеличаване на наложените на подсъдимия наказания е неоснователно. В същата посока е и изтеклия период от над пет години от извършване на деянието, до момента на реализиране на наказателната отговорност, който съобразно константната съдебна практика се тълкува в полза на подсъдимия.

Законосъобразно е действал ПРС и при постановяване веществените доказателства по делото след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на собственика им. Същото се отнася и до присъдените в тежест на осъдения С. съдебни и деловодни раноски общо в размер на 808,78 лв. Тъй като разноски в размер на 14 лв. бяха направени и пред въззивната инстанция, с оглед потвърждаване на осъдителната част от присъдата, същите следва да бъдат възложени на подсъдимия.

Изхождайки от изложеното дотук и липсата на основания за отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, на основание чл.338 от НПК Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 430/13.04.2010 год., постановена по н.о.х.д. № 559/2009 год. на Петричкия районен съд.

ОСЪЖДА Т. Г. С. да заплати по сметка на БлОС сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 14 /четиринадесет/ лева, както и даржавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист от 5 /пет/ лева.

Решението на въззивната инстанция е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.