РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Елин Пелин, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислав Люб. Чернев
при участието на секретаря Любка Ян. Костова
като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно
наказателно дело № 20211820200278 по описа за 2021 година
„ К.....“ ЕООД - с. М., Община Е. П. обл. С. с ЕИК ......, чрез управителя е депозирало жалба с
искане да бъде отменено Наказателно постановление № 23-003410/24.08.2021 г. на Д“Инспекция
по труда София област“, респ. наложеното му със същото административно наказание
“имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева” на основание чл.79, ал.4, във вр. с чл.75а, ал.3
от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ за нарушение на чл.75а, ал.2
от ЗТМТМ.
С жалбата до съда се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че
лицето М. И.Ш.има български произход и към датата на проверката е имала еднократна
регистрация в Агенцията по заетостта. Навеждат се твърдения за допуснати нарушения на
императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Поддържа се, че конкретният случай
покрива критериите за маловажност, с оглед липсата на настъпили вреди, като деянието
формално с ниска степен на обществена опасност и е първо нарушение.
Претендират се разноските по делото.
АНО, редовно призован, в с.з. застъпва становище по същество на спора, че жалбата не
е основателна и наказателното постановление следва да се потвърди.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
1
РП Елин Пелин, редовно призована за с.з. не е изпратила представител и не е
депозирано становище по жалбата.
От показанията на св.К. е видно, че по постъпил сигнал в Дирекцията са извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство на 15.06.2021г. в цех за производство на
сокове в с. М.. На място заварили лица да работят в производствените помещения на цеха.
Описали лицата заварени на работа, като те собственоръчно попълнили декларации: за кого
работят, работно време, място на работа, почивни дни, имат ли сключен трудов договор с
работодателя. Акт бил съставен за това, че М.Ш. като гражданин на РМ.е заварена на работа без
да има разрешение за пребиваване и работа от Д“Миграция“ и без разрешение от Агенцията по
заетостта. В хода на проверката бил представен международен паспорт на това лице, в който
имало служебен номер, нямало ЕГН. В хода на проверката не било представено трудовото
досие на М.Ш.а, но бил представен присъствен списък, в който тя фигурирала под №18 и
имало положен от нея подпис за явяването й на работа.
В показанията си св.З. твърди, че на 15.06.2021г. извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство в цех за преработка и производство на сокове в с. М., който обект
стопанисван от „К......“ ЕООД. Заварили на място около 20-та нуши да полагат труд.
Проверката по документи в периода 22.06-19.07.2021г. установила, че М.Ш. е допусната до
работа в цеха без да е имала разрешителна регистрация от Агенция по заетостта, за което на
дружеството бил съставен АУАН. Направена била справка и се оказало, че лицето има личен
номер, но няма ЕГН.
В показанията си св.А. твърди, че по повод получен сигнал в Д“ИТ“ посетили на
15.06.2021г. цех за преработка и производство на сокове в с. М., който обект стопанисван от
„К...... При проверката на място заварили да работи М.Ш.а, която била гражданин на Молдова.
За нея не им било предоставено разрешение за пребиваване на работа. От Г“Миграция“ към
ОДМВР им изпратили отговор на запитване, че нямат данни за пребиваване на М.Ша.за това, че
работодателят не разполагал с разрешение за пребиваване и работа на молдовската гражданка,
съставили АУАН на името на жалобподателя. Нямало данни в досието на М.Ш.а, че е от
български произход. В проверявания обект били заварили и други лица, които се легитимирали с
молдовски паспорт.
По делото е приета представената от АНО в цялост административнонаказателна
преписка.
След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
2
Жалбата е допустима, като същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН и от
надлежна страна.
Съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
От събраните в хода на делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
На 15.06.2021г., около 11.00 часа, по сигнал до Дирекцията свидетелите К., З. и А.
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в цех за преработка на плодове
и производство на сокове, находящ се в зелището на с.М., О.Е.П. обл. Софийска. При проверката
на работа в цеха била заварена М. И. Ш., гражданка на РМ. Тя се легитимирала с документи,
като гражданка на Молдова и попълнила декларация, че работи за „К......“ ЕООД от
15.06.2021г. на длъжност „работник“, с работно време от 8.00ч до 17.00ч., почивни дни – събота
и неделя, почивка в работния ден между 12.00 ч. и 13.00 ч. и е посочила в декларацията размер
на трудовото възнаграждение / л.35 от делото /.
Проверката е продължила в Дирекцията, за когато управителят на дружеството е бил
призован, като му е дадена възможност да представи документите необходими за приключване
на проверката. Тъй като не били представени документи, от които да е видно, че лицето М.Ш.а
има съответно разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, но същото лице е
престирало труда си на 15.06.21г. и е фигурирало в присъствения списък от 15.06.2021г. на
работниците полагали труд в цеха на жалбоподателя в с. М., св.А. е съставила на работодателя
АУАН № 23-003410/19.07.2021г. за нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Процесният АУАН е
бил връчен чрез служител на дружеството на 03.08.2021г. и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН не е
депозирано възражение.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 03.09.2021г. и в 7-дневен
срок е депозирана жалбата пред настоящия съд.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 15.06.2021г. М. Ш.е
полагала труд в цех за обработка на плодове и производство на сокове в с. М., стопанисван от
жалбоподателя. От справки Д“Консулски отдел“ МВнР и Г“Миграция“ ОДМВР-София е видно,
че М. Ш. молдовска гражданка, влязла в РБългария на 22.04.21г. и напуснала на 17.07.2021г..
При влизането си в страната М.Ш.а е обявила цел на пребиваване „ транзит “. Видно от
предоставената от Д“Консулски отдел“ МВнР информация до директора на Д“ИТ“ Софийска
област , ИА „ГИТ“, М.Ш.а не е кандитатствала за българска виза, вкл. и на кое да е от
основанията по ЗЧРБ даващи възможност лицето да упражнява временна или постоянна
трудова заетост /л.27 от делото/. В хода на делото е представено Удостоверение за раждане №
353713 на името на М. Ш. от което е видно, че родителите й са българи. Следователно към
датата на извършената в цеха на жалбоподателя в с. Мусачево проверка, М.Ш.а е била
гражданин на РМ.и е имала качеството на „гражданин на трета държава“, но лице от български
произход. Съгласно чл.8, ал.2, т.1 от ЗТМТМ право на достъп до пазара на труда на основания
извън посочените в ал.1 на чл.8 ат ЗТМТМ може да получат работници-граждани на трети
3
държави, които законно пребивават на територията на РБългария, когато са лица от български
произход-до получаване на разрешение за постоянно пребиваване. Пак според чл.8, ал.3 от
ЗТМТМ лицата по ал.2, т.1 на чл.8 от ЗТМТМ може да упражняват заетост след регистрация от
работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за
прилагане на закона. Съгласно така препращащата норма и чл.30а от ППЗТМТМ, за регистрация
в случаите по чл.8, ал.3 от ЗТМТМ работодателят подава в Агенцията по заетостта декларация
и документи изчерпателно посочени в т.т. 1 - 3 от цитираната разпоредба, данни за каквото
подаване и регистрация, респ. заверка от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта не
се съдържат по делото, като от събраните в процеса доказателства не се установява М.Ш.а да е
регистрирана и в единния регистър на чужденци към МВР, съгласно чл.54 от ЗЧРБ, видно и от
справка рег. № 517000-10639/16.07.2021г. на МВР /л.23 от делото/.
От друга страна жалбоподателят е имал качеството на работодател по смисъла на §1,
т.1 от ДР на КТ.
Според чл.75а, ал.2 ЗТМТМ предвиденото по ал.1 наказание се налага на работодател –
ЮЛ, който е приел законно пребиваващи чужденци - граждани на трета държава, без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. От друга страна правото на
достъп до пазара на труда по отношение на работници-граждани на трети държави, но които
лица от български произход и законно пребиваващи на територията на РБългария, е обусловено
от подаване от страна на работодателя на изчерпателно посочени с чл.30а от ППЗТМТМ
документи и регистрация въз основа на тях, която се потвърждава със заверка от
изпълнителния директор на Агенцията по заетостта в 10-дневен срок от датата на подаването,
като на вносителя й се връща заверен екземпляр. Доказателства жалбоподателят да е спазил така
установения в закона и правилника за неговото прилагане ред, не са ангажирани в хода на
делото.
По въведените с жалбата съображения за нарушения на императивните разпоредби на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, при проверка настоящият състав констатира, че не са налице такива, като
НП съдържа установените с чл.57, ал.1 ЗАНН реквизити, в т.ч. ясно и точно описание на
нарушението. От друга страна АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от
компетентен орган съгласно приобщените към администартивнонаказателната преписка в тази
насока доказателства / л.42 - л.44 от делото/.
По въведените от жалбоподателя съображения за преценка на настоящия казус като
маловажен случай следва да се отбележи, че процесният случай не разкрива белези на
нарушение с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия
вид. От друга страна с така извършеното нарушение се накърняват принципи залегнали в
Договора за ЕС, както и целите свързани с осигуряване спазване на правилата регулиращи
трудовата миграция в рамките на Съюза.
По отношение на размера на наложената с обжалваното НП имуществена санкция, същата
е определена при абсолютния минимум / в размер на 2 000.00 лева /, поради което не са налице
предпоставки за разглеждането й в контекст на нейното редуциране.
4
В този смисъл настоящият състав намира, че обжалваното НП следва да се потвърди.
При този изход на спора по делото, с оглед заявеното искане от АНО, на основание
чл.63д, ал.4 ЗАНН следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на Д “Инспекция по труда
София област“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.5, вр. с чл.58д, т.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-003410/24.08.2021г. на
Д“Инспекция по труда София област“, с което на "К......"ЕООД- с.М. Община Е. П. обл. С.с
ЕИК........., е наложеното административно наказание „имуществена санкция в размер на 2
000.00 лева” на основание чл.79, ал.4, във вр. с чл.75а, ал.3 от Закона за трудовата миграция
и трудовата мобилност за нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
ОСЪЖДА "К......"ЕООД- с.М. Община Е. П., обл. Софийска, с ЕИК..., да заплати на
Дирекция “Инспекция по труда София област“ юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 / сто / лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София област в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
5