П
Р О Т
О К О Л
гр. София, 03 април
2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение - 17-ти състав, в публично съдебно заседание на трети април
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ПЕТЪР САНТИРОВ |
|
Секретар: |
СНЕЖАНА КОЛЕВА |
|
Прокурор: |
ЗОРНИЦА ТАСКОВА |
сложи
за разглеждане докладваното от съдия САНТИРОВ
НЧД № 1327 по
описа за 2019 година.
На
именното повикване в 14:08 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ И.Ц.И. се явява лично,
доведен от ОЗ Охрана от ЗО КАЗИЧАНЕ.
ЗА СГП прокурор ТАСКОВА.
ЗА НАЧАЛНИКА НА Затвора гр. София,
редовно призован, се представлява от инсп. М.В.Г.с нарочно пълномощно от
01.08.2018г.
ОСЪДЕНИЯТ: Трябва да имам адвокат,
не знам защо го няма. В момента съм в МВР Болница. Адвокат ми е С.С.от
Ботевград. Не съм се свързвал с него. Би требвало да е уведомен.
Не желая да присъства адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
делото.
ИНСП.Г.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ лично: Да гледаме днес
делото, да се даде ход. Не държа на присъствието на адвокат.
СЪДЪТ с оглед становищата на
страните и материалите по делото, намира, че липсват процесуални пречки по хода
на делото в днешно съдебно заседание, доколкото адвокатската защита не е
задължителна съгласно правилата на закона и изричното становище на осъдения, че
желае да се даде ход на делото в отсъствие на защитник, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличност на осъдения:
И.Ц.И.
(по приложено към досието от затвора
Затворническо досие ведно със снимков материал) – роден на ***г. в гр.
Етрополе, българин, български гражданин, неосъждан (лично заявява осъденият),
осъждан, разведен, безработен, живущ
*** - постоянен адрес, съгласно Затворническото досие настоящ адрес *** Самоков,
с ЕГН **********.
СЪДЪТ разяснява на осъденият
правата, с които разполага в настоящото производство.
ОСЪДЕНИЯТ лично: Разбирам
разясненото ми, ясни са ми правата. Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА представена от
представителя на затворническата администрация актуална справка към днешна дата
за осъдения И..
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО се докладва с прочитане на постъпилата молба от осъдения И.И. за
предсрочно условно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание „лишаване
от свобода“ по НОХД 81/2016г. на РС Етрополе, по което търпи същото.
Прочете се.
ОСЪДЕНИЯТ И.: Поддържам молбата си,
няма да соча нови доказателства, не искам събиране на нови доказателства.
Основанията ми за тази молба са,
поне съм излежал повечето и имам право да пусна предсрочно, затова съм подал
тази молба. Работя като общ работник в МВР Болница от 06.06.2018г.
Това е всичко, което искам да кажа.
ИНСП. Г.: Нямам други
доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания, за се приеме справката.
СЪДЪТ като взе предвид
становищата на страните и материалите по делото
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРОЧИТА всички
писмени и гласни доказателства, приложени по делото.
Счита същото за
изяснено от фактическа страна, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ОСЪДЕНИЯТ: Ако може да
ме освободите предсрочно условно, взел съм си поука, имам три деца.
Това е.
ПРОКУРОРЪТ: Господин
Съдия,
Моля да оставите без
уважение депозираната молба. Считам, че не са налице нито една от двете
предпоставки за УПО на лицето. По мои изчисления не му достига един ден, за да
достигне изискуемия период от изтърпяване на наложеното наказание, за да може
да се приложи института на УПО, а според становището на Затворническата
администрация, което напълно споделям, не е налице и втората кумулативно изискуема
предпоставка – доказателства за поправяне на дееца. Макар и да се провежда с
него корекционна дейност, тя все още не е приключила в цялост, не е изпълнен
планът на присъдата, не е реализирана индивидуалната превенция, респективно не
са постигнати в цялост целите на наказанието.
Като своеобразно
доказателство в тази насоча считам, че следва да се приеме включително и
демонстрираното в днешно съдебно заседание отношение на лишения от свобода към
неговото съдебно минало. Както е видно от затворническото досие, той изтърпява
за първи път ефективно наказание, но то се явява второ поред наказание,
постановено с присъда спрямо него – тоест налице са две осъждания, а в неговото
съзнание той се води все още неосъждан. Най-малкото това показва липса на
каквато и да е корекция към собственото противоправно поведение, респективно
съзнание за наложеното наказание.
ИНСП.Г.: Уважаеми
господин Председател,
Затворническата
администрация също счита, че не са налични нито една от двете изискуеми от
закона предпоставки по отношение на осъдения И..
Разпоредбата на чл. 70 от НК предоставя една правна възможност, а не
право на лишените от свобода да бъдат освобождавани УПО и то само при
положение че отговарят на двете изискуеми законови цели, а именно- изтърпяно в
случая на ½ от наложеното наказание, което не е налице и добро поведение
в рамките на пенетенциарното заведение. Само липсата на първата предпоставка се
явява и безпредметно обсъждането на втората такава.
Предвид изложеното,
моля, да оставите молбата на осъдения без уважение.
СЪДЪТ предоставя право
на последна дума на осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ – няма какво
да казвам, нищо не искам от съда.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ на
съвещание да постанови определението си.
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ обяви
определението си публично на страните:
СЪДЪТ, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и относими към
произнасянето му законови разпоредби, намира за установено следното:
Производството е по
реда на Глава 35 от НПК, а именно: производство във връзка с изпълнение на
наказанията, Раздел І - предсрочно освобождаване, образувано по молба на
осъдения И., която молба в днешно съдебно заседание се поддържа от последния. Излага
мотиви, че си е взел поука от престоя в пенетенциарното заведение и има деца,
за които трябва да се грижи. Сочи, че отговаря на формалните предпоставки.
Становището на представителя
на Началника на затвора е, че молбата на осъдения не следва да бъде уважена,
предвид че осъденият не отговаря на формалните предпоставки, визирани в НПК, а
именно: да е излежал минимум половината от наложеното му наказание, подлежащо
на изтърпяване, поради което не взима отношение по останалите предпоставки по
закон.
Представителят на
държавното обвинение е на същото становище, като допълва единствено, че не са
налице и останалите предпоставки – осъденият да е дал доказателства за своето
поправяне при изтърпяване на наложеното му наказание в съответното
пенетенциарно заведение.
Съдът, на първо място,
отчита, че разпоредбата в посочената Глава от НПК дава право на осъдените лица
сами да инициират производство като настоящото такова, като СЪДЪТ е длъжен да
изследва визираните в разпоредбата на чл. 70 от НК на РБ обстоятелства дали са
налице по отношение на осъдения И., за да прецени дали да уважи молбата му или
не.
Съдът следва да се запознае
с доказателствата по делото, събрани по реда на НПК, а това са: досието на
осъдения и останалите писмени доказателства – доклади, оценки, справки, като
воден от изложените положения в конкретния случай съдът намира за установено
следното:
По делото са налични
съответните съдебни актове в т.ч. присъда, мотиви, решение на горните инстанции,
видно от които осъденият е осъден да изтърпи наказание една година „лишаване от
свобода“, наложено с влязла в сила присъда по НОХД № 81/2016г. на РС Етрополе
за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, с начало на наказанието 04.10.2018г. Съобразно
представената в днешното съдебно заседание справка същият е изтърпял фактически ПЕТ МЕСЕЦА и ДВАДЕСЕТ и ДЕВЕТ ДНИ
с остатък от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА като се приспаднат дните, които се признават за търпяно от работа. Съгласно разпоредбата
на чл. 70, ал.1 от НК изменена с ДВ бр. 13/2017г. в сила от 07.02.2017г., СЪДЪТ
може да постанови УПО от изтърпяване на останалата част от наказанието
„лишаване от свобода“ по отношение на осъден, който е дал доказателство за
своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от ½ от наложеното
наказание, което в случая не е налице съгласно приложената справка в днешното
съдебно заседание, тъй като ½ от наложеното му наказание изтича на
04.04.2019г. Разпоредбата на закона е императивна и едва при нейното наличие
следва да се прецени и поведението на осъдения в местата за лишаване от
свобода. След като е установено, че към днешна дата осъденият И. не е изтърпял ½
от наложеното му наказание, съдът счита, че това е абсолютна пречка за
постановяване на решение, с което да бъде УПО.
В същото време, обаче,
доколкото срокът е кратък до изтичане на посочените шест месеца съдът счита, че
следва да вземе отношение и по преценката дали е налице и поправяне на лицето
след престоя му в местата за лишаване от свобода. Доказателствата за
поправянето на осъдения съгласно разпоредбата на чл. 439а от НПК са всички
обстоятелства, които сочат положителна промяна на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието като: добро поведение, участието в трудови, спортни,
образователни, обучителни, квалификационни и други дейности или специализирани
програми за въздействие и обществено-полезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от съответните оценки на осъдения, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата, както и другите източници на
информация за поведението на осъдения в местата за лишаване от свобода. В
конкретния случай лицето полага труд видно от приложената актуална заповед за
това, както и изпълнението плана на
присъдата.
Следва обаче изрично да
се отбележи, че приложените доклади от съответните длъжностни лица на
затворническата администрация по повод подадената молба от осъдения за
предсрочно освобождаване са отрицателни като изрично се изтъква, че не е
постигнат резултатът по корекционната дейност с него съгласно плана на присъдата и същият не е дал доказателства за
своето поправяне, поради което предлагат молбата му да бъде оставена без
уважение.
Съдът споделя
изнесеното от представителя на държавното обвинение в днешното съдебно заседание,
че дори и в съдебно заседание осъденият не показва осъзнаване на наложеното му
наказание, което автоматично води до
правнообоснования извод, че не е налице завършване на корекционната
дейност с него. Видно от изнесеното от И. същият към момента се счита за
неосъждан при положение налице влезли в сила съдебни актове.
В случая настоящият
съдебен състав счита, че не следва да се впуска в подробности относно
поведението на осъдения в местата за лишаване от свобода, извършената
корекционна дейност с него, доколкото не е налице и задължителната предпоставка за УПО, а именно: да е излежал
поне една втора от наложеното му наказание.
Но, като цяло отново
следва да се повтори, че без да се впуска в подробности, съдът констатира липса
на наличие на поправяне у осъдения, което да му даде възможност към настоящия
момент отново да се влее в обществото.
Като съобрази
горепосоченото и данните по делото съдът счита, че не следва да уважи молбата
на осъдения И. за УПО.
ВОДЕН от горното и на
основание чл. 440 от НПК СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на осъдения И.Ц.И. за УПО от остатъка на наложеното му наказание
лишаване от свобода по присъдата, която търпи по НОХД 81/2016г. на РС Етрополе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване от осъдения и Началника на затвора и на протест от прокурора в
седемдневен срок от днес пред АС гр. София по реда на Глава 22 от НПК.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 14:40 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: